До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.
Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.
ДО ТУК: ПРЕДГОВОР
ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.
ГЛАВА ВТОРА: 1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.; 2. 3. 4. Прогонване на сръбскитe войски и установяване българска революционна власт. Фронтът на въстаническите боеви сили. Водителитe на въстанието.; 5. Изстъпления на сърбите при потушаване на въстанието.; 6. Нови преследвания, гонения и убийства - сега в невъстанали градове и околии..
КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ГЛАВА ТРЕТА
2. Сражения между четите и сръбските войскови части.
Но съществуването на революционната организация в страната не можеше да се крие дълго време от сръбските власти. Малко време държа Сърбия в ръцете си Македония, но много изстъпления извършиха нейните административни и военни органи; а съразмерно с това беше и числото на ония, които за да не станат безполезни жертви на сръбския Молох, рискуваха с живота си, но поне, присъединени към местните революционни чети, добиваха утехата, че отдават последна дан за свободата на окървавената родина. По тоя начин броят на четите в страната, значително пораснал (от едната първоначално чета, например, в Прилепско образуваха се по-после пет такива), а съставът на всяка чета също увеличен (от 4—5 души първоначално, сега четите наброяваха по 15—20 и често пъти повече души) — шансовете за укриване на местопребиванието, движението и издръжката им пропорционално намаляха. Като последица от това ново положение на работите дойдоха срещите на революционните чети със сръбските жандармерийски и войскови отделения, престрелките, а после и редовните сражения между тях.
Кумановската районна чета под войводството на Кръстю Лазаров, на път през Кратовско, бе открита при село Кетеново и на 4 октомври 1914 година дава едно сражение, в което от четата паднаха убити: Йосиф Гелев от с Живине, Кумановско, Иван Делчев от гр. Панагюрище и Васил Христов от Солун; от сръбска страна 7 души убити и много ранени. Четата успяла през нощта да се спаси, но на следващия ден, 5 октомври, тя бива втори път открита в с. Пезово, пак Кумановско, тоя път без жертви. След два дена, на 7 октомври, на път за към Щипско, същата чета бива открита в с. Патетино, гдето пада убит четникът Кълъчов от Кукуш. На 9 юни 1915 година до с. Габреш при местността „Островица“ кумановската чета бива обсадена от голямо сръбско отделение. Но тя не само разкъсва обръча, ами и убива 9 души сърби, без сама тя да даде нито една жертва. — Но още по-епични са сраженията, които кумановската революционна чета даде на 27-и, 28, 29 и 30 август 1915 година. В местността „Бислим“ до с. Добрешани, Кумановско, на 6 км до града, войводата Кръстю Лазаров съ 39 души четници бива обсаден от три дружини сръбска редовна войска, снабдена и с артилерия. Сражението започва на 27 август и продължава 4 дена, до 30 същия месец. През време на боевете са убити 13 души от четата, а именно: Арсен Божинов от с. Павлешенци, Гаце поп Лазаров от с. Преход, Нестор Божинов от с. Живино, Трайко Дътков и син му Доце Трайков, и брат му Йосиф Дътков от с. Добрешани, Велико Кръстов от с. Шупликамен, Гаврил Секулички, Богдан Божинов от с. Младо Нагоричино, Коле и Томе Трайкови от с. Горно Койнаре,. един от с. Орешец и друг неизвестно откъде. 14 души четници, между които Теодос Анев отъ Куманово, помощник-войвода, Тодор Тошанов от Щип, 7 души от с. Пчиня, Кумановско, и други петима, бидоха живи заловени от сърбите, след като изхарчили всичките си патрони; а останалите 12 души и сам войводата Лазаров, тежко и на няколко места ранени, промъкнали се и се спасили из околните села в района след непрекъснати 4-дневни сражения.
Кратовската районна чета под войводството на Дончо Апгелов води три сражения със сърбите, а именно: при с. Мушково, после при с. Ямища и трето при с. Койково. — Четникът Стефан Георгиев х. Костов, пратен в гр. Кратово по организационна работа, бива забелязан от чуждо око, обграден в собствената си къща от едно отделение сръбски войници и стражари и в отговор на предложението да се предаде, насочва пушката си срещу обсадата, по време на престрелката успява да повали на земята най-жестокия гонител на всичко българско в околията, известния наредник Якшич, след което незасегнат си пробива път и намира другарите си. Същата районна чета на Дончо Ангелов убива след това в местността „Жгури“ при „Черни връх“ сръбския войвода Перо Нешич, от когото беше пропищяла околията.
Велешката районна чета под войводството на Владимир Сланков, след успешно изпълнение на възложената ѝ акция по железопътната линия при с. Веноле, бива открита от сръбската войска и при с. Скачинци води упорито сражение. В това сражение падат убити сам войводата и петима от неговите другари: Камен Лазаров от с. Дворище, Велешко, Илия Касо, Христо Бондиков, от Велес, Борис Йорданов от с. Ораовец, Велешко, и Георги Табаков.
Малешевската чета под войводството на Гаве Стоилов Сейменски даде няколко сражения със сръбската войска и потеря в околията: първото от тях било дадено при воденицата на Никола Ильов отъ с. Негрево; вследствие на големите изтезания, на които е бил подложен от сърбите, стопанинът на воденицата наскоро изгубил живота си. Второ сражение е водила същата чета на планина Сливница. Трето по ред сражение е последвало в Симова река, Ратовско, дето паднали от сръбска страна трима убити и двама ранени. Четвърто сражение се е завързало при родното на войводата с. Смоймирово; тук сърбите дали 8 души убити и 7 ранени. Но затова пък сърбите изгорили по тоя повод цяла махала от това село, убили дядото на войводата и едно дете на неговия шурей, а сестра му починала вследствие силните изтезания, на които била подложена от разярените войници. По-незначителни схватки е имала четата и при Владимировския мост на р. Брегалница, после между селата Смоймирово и Спиково, както и при Занога. — Но в Малешевско освен околийската чета на Г. Стоилов по-късно се е образувала и друга една от владимировски младежи, които за да избягат от тежката угроза на сръбския режим, взели гората; задачата на тая чета била да превежда през границата в България всички компрометирани, подозрени от сръбските власти и забегналите, за да не служат в сръбската войска младежи. При едно преминаване към Струмица тая чета завързала сражение със сръбските граничари в местността „Колун“, по време на което паднали от сръбска страна 20 души, но и четата изгубила тук своя началник, Георги Тодоров, и я души четници, между които и Георги Чучев, ръководител от с. Владимирово.
Освен околийската чета на войводата Кръсто Трайков от Ресенско се образували и други по-малки чети под началството на Тале Андонов и Сп. Симеонов. Те крепили духа на местното население и в оттовор на сръбските насилия търсили случай да си отплатят на инквизиторите и често усяивали. Един ден били открити от сръбската потеря в с. Дърмени четниците Никола Андреев, Спиро Гошарев и М. Донев, които - отказвайки да се предадат, били живи изгорени заедно с две къщи на семейството Несторови.
Криво-Паланечката чета, състояща се от 23 души юнаци под войводството на Петко Стефанов от с. Тлъмници, Паланечко, след повече от 12-месечно бродене из околията под сръбския режим, през месеци май 1915 г. била открита от сръбска войска при с. Градец, гдето дала едно сражение, което траело две денонощия. Срещу много по-големи жертви от своя страна, сърбите могли в резултати на тоя неравен бой да се похвалят с двамата убити четника, а именно: Димитър Спасев от с. Радибуш и Спасе Христов Пашов от с. Кръкля, телата на които били държани непогребани и излагани пред населението за назидание в продължение на повече от една седмица. Днес над гробовете на своите смелчаци признателното население е издигнало един скромен паметник.
Щипската чета с войводата Ефрем Миладинов начело завързала сражение със сръбската жандармерия близо до село Богословец. Един сръбски стражар бил тежко ранен. По тоя повод дошли на постоянно квартируване в селото 20 души жандари, които вършат най-големите жестокости, между които и изнасилвания, жертва на които станали: Сава Трайчева, 36-годишна, Левтерка Саздова, 40-годишна, и Петра Митова, 50-годишна.
Крушовската революционна чета, която пред опасността да бъде обезоръжена от сръбската власт забегна в гората, след като оказа всичкото си съдействие на сръбските войски през Междусъюзническата война, даде 4 сражения на сръбски жандармерийски и войскови отделения. На 17 юни 1913 година тя даде първата жертва в борбата си против сръбския режим: четникът Иван Котев тогава бе убит и обезглавен.
В Прилепско местната околийска чета под началството на Ангел Богев Джанов даде сражение на едно сръбско войсково отделение над село Прилепец. При Червената стена районната чета под войводството на Дамян Попов има друго сражение; Найдо Карабелев с отделението си се би срещу потерята във Варошкото поле; отделението на Д. Насев води сражение на Раковски синор. Вранечкото отделение, чийто район бе терзан от сръбския войвода Иван Долгач, диреше случай да отърве населението от тоя български душегубец; с тая цел четата поставя засада против Долгач, който беше отдавна начело на едно жандармерийско отделение и в завързалото се сражение между с. Вранче и с. Средорек Долгач пада убитъ. Младежите от Прилеп, забегнали от града поради сръбския гнет, имаха престрелка със сръбска потеря в Сарикаския ридъ.
От Прилепско движението се разшири и в съседното Тиквешко, гдето се образуваха също местни чети под воеводството на Илфияд Гроздановъ отъ гр. Кавадарци и Стоян Иванов отъ Мързенъ-Ораовецъ.
В с. Цапари действа четата на Михаил Мукев.
В Скопско действа в туй време Лазо Велков с четата си.
Между случайните сражения, които четите на възобновената революционна организация дадоха, трябва да споменем още следните: Щипската чета под войводството на Иван Янев Бърльо — при е. Бурилчево и Гюганци: Кумановската чета на Кръстю Лазаров — при с. Ранчанци, Св. Николска околия; войводата Милан Гюрлуков с четата си, на път за Прилепско, се сражава при с. Липовик и др.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.