ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
Глава I
МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА
"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
Глава II
ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
И така.
Гениалността, както е била ненаучно понятие, така и си остава такова.
Именно по тази причина няма коректно определение за нея. Както и строги критерии.
Гениалността е скандална и хлъзгава категория. Истински туърк на мозъка.
Използвайки широтата на този термин, пантеонът на човешките гении се е изпълнил с пееща и кривяща се тълпа. От генерали до композитори. Те се смятат за гении и образуват каста от същества, успешността на които няма рационално обяснение.
Ролята на тази тълпа в културата на човечеството е извънредно важна.
Първо, гениите със своите симфонии и формули повишават общия престиж на рода homo. Точна така пуделите медалисти издигат авторитета на цялата своя порода.
И най-краставото куче може винаги да кимне към блестящите пуделски ордени. И да даде да се разбере, че по правото на своето раждане има към тях пряко отношение.
Подобно е положението и с хората.
Благодарение на наличността на гении и най-безпросветните тъпаци се утешават с това, че принадлежат към най-умните същества.
Освен всичко останало, в думата „гениалност“ е зашифрована и една дръзка мечта: някога ще бъде извит врата на дарвинизма и ще се анулират присъдата, която е произнесена срещу човека от еволюционната теория.
(Да бъдем откровени: няма теория, която човечеството да мрази по-силно от творението на Ч. Р. Дарвин.)
Със скърцане и безкрайни уговорки homo се е съгласил да признае своето животинско потекло. Но при това изобщо не може да се смири с факта, че и неговият мозък има същата неапетитна история като целия му останал организъм.
А гениите, със самия факт на своето съществуване, позволяват да се живее с мечти за още неоткритите „тайни на разума“, за това, че всичко „не е толкова просто“, колкото са го очертали Чарлз Робърт Дарвин и Иван Петрович Павлов.
В културата „гениите“ играят същата роля, която изпълняват в религията светците. Те са прешлените на гръбнака, който позволява на мита за човека да запази величава осанка.
За множеството хора гениалността е много важна и болезнена тема, позволяваща да се запази вярата в човека и в неговото височайшо предназначение. А също така в „личността“ и „индивидуалността“.
По-добре е гениалността да не се докосва със студен скалпел.
Но! Наличието на „неведоми свойства“ поставя под съмнение представата за произхода и развитието на човешкия мозък.
А това обстоятелство, уви, отменя всяка деликатност по отношение на дадения въпрос.
Как да бъде разбрана природата на едно явление?
За това трябва, на първо място, да се установи неговият произход.
Това е елементарно.
От крайния резултат трябва просто да се спуснем надолу по веригата на еволюционните събития до самото „анцестрално“ зърно, от което явлението е израсло. То винаги съществува.
Ще дам най-прост пример.
Когато изясняваме произхода на „Боинг“ 737, просто включваме обратното броене на тези открития и изобретения, които са довели до днешното състояние на самолета.
Започваме да се спускаме. Разбира се, пропускаме всички стандартни модели до трипланите от началото на ХХ век и паролетите на Уилкинс от ХIX-ти.
Ще се доберем до орнитоптерите на Буратини от XVII-то столетие.
От тях закономерно слизаме още по-ниско, към ноголетите от епохата на Възраждането, а след това и към махолетите на крал Бладуд.
Още по-надолу ще открием Архит Тарентски с неговите ръчни летателни машинки.
А като се задълбаем съвсем надълбоко във вековете, най-сетне ще стигнем до комплекта разкъсани кожи и пръчки върху трупа на първия безумец, решил да помаха с криле над някоя пропаст.
Строго казано, този неизвестен мъртвец няма да е въпросната антицестрална точка.
Той е само долната граница на човешките опити. Само прадядо на Боинга. Но не първопричина за самолета.
Истинската начална точка на потеклото на лайнера се намира значително по-ниско по скалата на времето.
Така че по-нататъшното спускане ще премине по пернатите и кожените крила на птиците, птерозаврите и прилепите.
След това по ципите на летящите жаби и прозрачния хитин на меганеврите.
После по плавниковите разширения на рибите. След рибите спускането ще навлезе в дълбините на първичния океан, докато не опре в истинския, доста неочакван първообраз.
За щастие, своя еволюция има всичко без изключение. Както на планетата, така и във вселената.
И всичко има възможна за определяне анцестрална точка.
Същото е и с гениалността.
Нейна щабквартира е несъмнено главният мозък.
В това е лесно да се убедим като просто си поиграем с обикновен миксер в мозъчните гънки например на сър Исак Нютон.
Миксерът може за пет минути да го превърне в най-обикновен идиот.
Уважаемият Исак повече никога няма да се вълнува нито от гравитацията, нито от аберацията.
Но!
Това ще бъде ефектен, обаче безсмислен експеримент.
Разбира се, ще получим известно количество мозъчен мус.
Но този деликатес няма да отговори на нашия главен въпрос: била ли е гениалността продукт на тези мозъчни гънки или тяхна случайна гостенка?
Има ли особен мозък, чийто потенциал е съществено по-силен от мозъците на останалите особи homo?
За да разрешим тази загадка, като начало трябва да си изясним какво е мозък.
След това може да започнем спускането по жалоните на неговата еволюционна биография.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.