ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 25

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18; ОТКЪС 19; ОТКЪС 20; ОТКЪС 21; ОТКЪС 22

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 23

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 26 сеп­тември 1889 г., № 1253

„Почитаеми господин Михаил Александрович, в отговор на секретната телеграма от 23 на този септември относно ходатайст­вото на председателя на софийския военен революционен комитет за назначаване в България на императорски комисар, който да пое­ме управлението на Княжеството, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че преди доклада пред Господаря Император за височайше назначение на едно или друго лице за императорски комисар в България на Министерството на външните работи му е необходимо да има точни сведения за лицата, определени за съста­вяне на министерство, и за начина на отстраняване на принц Ко­бургски от България, решени от споменатия комитет.

Императорското правителство не може да се съгласи на отстра­няване на принц Кобургски от България по този легален начин, по който бе отстранен принц Батенберг. Последният, както е извест­но на Ваше Превъзходителство, беше законно избран и признат владетел на България. А принц Кобургски посредством подкупи, терор и насилие завзе властта и управлението на Княжеството, следователно неговата постъпка, на Кобургски, трябва да бъде предадена на народния съд за назидателно и строго наказание, не ограничавайки се с едно просто негово изгонване от България. Строгата присъда на народния съд в бъдеще ще послужи за явно доказателство на това, че интригите на враговете на славянството, а особено пък на Австро-Унгария, не могат да имат почва в Бълга­рия и тях ги очаква печален изход.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи по частен начин чрез посредни­чеството на нашия драгоман в русчукското консулство да съобщи на майор Паница, че ходатайството на военния комитет за назнача­ване на императорски комисар в България ще бъде удовлетворено само след присъдата на народния съд над принц Кобургски и него­вото строго наказание. Освен това да се поиска от споменатия офицер списък на лицата, от които по мнение на военния комитет може да бъде съставено временно правителство в Княжеството.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 6 октомв­ри 1889 г., № 378

„Съгласно секретното писмо от 26 на миналия септември, № 1253, относно исканията на императорското правителство по въп­роса за отстраняването на принц Кобургски от България имам честта да уведомя, че майор Паница чрез посредничеството на по­ручик Колобков ми съобщи, че предвид важността на решението на въпроса за начина на изгонване на принц Кобургски от Княжес­твото и за по-тържествена обстановка на народния съд над Кобур­гски военният комитет е постановил за съвещание с офицерите на Софийския и други гарнизони, а самото изпълнение на решението по този въпрос да отложи до завършване на заседанията на законода­телното събрание в София. Що се отнася до представяне за одоб­рение от императорското Министерство на външните работи на списък на лицата, от които ще бъде съставено временното прави­телство в България, майор Паница смята, че до пристигането в София на императорския комисар временно Княжеството ще бъде управлявано под военна диктатура.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 8 ноемв­ри 1889 г. ,№ 1345

„Нашият посланик в Сърбия достави на императорското Ми­нистерство на външните работи писмено съобщение на пребивава­щия в Белград българин Драган Цанков, в което последният до­вежда до знанието на статс-секретаря Гирс сведения за положение­то на нещата в България и за действията на Софийския военен ко­митет по въпроса за предполагаемия държавен преврат в Княжест­вото.

От приведеното от г-н Цанков съобщение се вижда, че макар майор Паница да е един от инициаторите на предполагаемия дър­жавен преврат, при все това някои от видните членове на военния революционен комитет в София се отнасят към споменатия офи­цер с недоверие по отношение на неговата готовност напълно да се подчини на исканията на императорското правителство, изключ­вайки, разбира се, въпроса за свалянето на принц Кобургски и се­гашните български управници. Софийският комендант подполков­ник Кисов и други членове на военния комитет не споделят мнени­ето на майор Паница за военна диктатура. По мнението на подпол­ковник Кисов, военна диктатура без участие на лица, принадлежа­щи на различните политически партии в България, няма да доведе до практически резултат и може да повлече след себе си повторе­ние на печалните събития в Княжеството след преврата от 9 август 1886 г.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да известите майор Паница, че императорското Министерство на външните работи намира за твърде неудобно назначаването на императорски комисар в Бълга­рия при съществуване на военна диктатура в Княжеството.

Заедно с това смятам, че не е излишно да добавя, че е в интерес на императорското правителство да докаже на Великите европейс­ки държави, че настоящото положение в България е насилствено създадено само от принц Батенберг и самозванеца княз Кобургс­ки. А народът, далеч несъчувствайки на съществуващия ред на не­щата в Княжеството, изразява своята преданост към Господаря Император и Русия и се обръща за покровителство към нейния мо­нарх. По такъв начин на нас ни е необходимо, щото в държавния преврат, а така също в присъдата над принц Кобургски да вземе участие населението на Княжеството, т. е., за да бъде принц Ко­бургски предаден на съда народен и наказан от него. А военните власти в последния случай могат да бъдат само изпълнители на народната присъда, невземайки пряко участие в нея.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 2 де­кември 1889 г.

„Членът на софийския военен революционен комитет, артиле­рийският поручик на руска служба, дворянинът Порфирий Колоб­ков, извикан в София, за да вземе участие в решаването на въпроса за начина на отстраняване на принц Кобургски от България, се обърна към мен чрез посредничеството на драгомана на нашето консулство в Русчук с ходатайство за разрешение на него, Колоб­ков, да постъпи на служба като командир на батарея или артиле­рийски полк за вземане на активно участие в предполагаемия дър­жавен преврат в България.

Предавайки ходатайството на поручик Колобков на благосклон­ната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да добавя, че по сведения на императорската мисия споменатият руски офицер е бил на българска военна служба с чин капитан от артилерията. А до отзоваването на руските офицери от България г-н Колобков е бил началник на русчукския артилерийски арсенал и е завеждал работилниците за снаряжение и барутните складове.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 5 де­кември 1889 г.

„В отговор на секретната телеграма от 2 на този декември по повод ходатайството на поручик Колобков да му се разреши да постъпи на българска военна служба, имам честта да уведомя Ва­ше Превъзходителство, че министърът на външните работи не на­мира за възможно в дадения момент да представи ходатайството на споменатия офицер за височайшето, на Господаря Император, разрешение. Ако г-н Колобков намира за необходимо своето ак­тивно участие в държавния преврат в България, то не подлежи на съмнение, че то, както и другите негови заслуги ще бъдат оценени по достойнство и одобрени както от страна на императорското правителство, така и от страна на назначения в бъдеще император­ски комисар в България.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 5 де­кември 1889 г.

„Класният оръжеен майстор, губернският секретар Хрешков, се обърна към императорската мисия с молба, в която той ходатайст­ва да му се разреши да продължи службата в България във военно­то ведомство. По сведенията, с които разполагаме, г-н Хрешков е агент на Департамента на държавната полиция за наблюдение на действията на руските емигранти в България.

Предавайки ходатайството на г-н Хрешков на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последствията.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 26 де­кември 1889 г., № 3289

„В отговор на секретна телеграма от 5 на този декември относ­но разрешаване на класния оръжеен майстор губернския секретар Хрешков да продължи службата си в България във военното ве­домство, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че за ходатайството на споменатия чиновник Азиатският департамент съобщи на Главното артилерийско управление, прибавяйки, че в България г-н Хрешков е един от агентите на Държавната полиция по наблюдението за действията на руските социалисти в Княжест­вото.

Сега генерал-адютант Вановски уведоми Министерството на външните работи, че на руските лекари и чиновници от военното ведомство с височайшата повеля за отзоваване на руските офицери от България е било разрешено да продължат службата си в Бълга­рия в продължение на една година. Но съгласно предложение на генерал-майор барон Каулбарс гореспоменатият срок е бил про­дължен с още две години. Предвид това военният министър нами­ра, че ходатайството на губернския секретар Хрешков в настоящия момент не подлежи на пълно удовлетворение. Основавайки се оба­че на отзивите на действителния щатски съветник Дурново за пол­зата, принесена на Департамента на държавната полиция от г-н Хрешков със службата му в България, Негово високопревъзходи­телство смята, че е възможно да се направят някои отстъпки на г-н Хрешков по Ваша преценка, почитаеми господине, за връщането на това лице в Русия към служебното място.

Вследствие на това и съгласно ходатайството на директора на Департамента на държавната полиция имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, ако намерите за възможно, да направите съответните разпореждания за отсрочка за известно време на задължителното връщане на губернския секретар Хреш­ков към мястото му на служене в Русия.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 17 декем­ври 1889 г., № 610

„Пристигналият от София поручик Колобков в качеството си на член на софийския военен революционен комитет ми предаде окончателното решение на този комитет, в който са взели участие и някои от представителите на политическите партии в България, с молба да поднеса това решение на благоусмотрението на импера­торското Министерство на външните работи. Горепосоченото ре­шение е със следното съдържание: военният комитет, вземайки под внимание заявлението на населението за терор и насилие, из­вършвани над жителите на Княжеството от страна на агентите на заграбилите незаконно властта, начело на които е поручикът от австро-унгарската армия принц Фердинанд Кобургски. Вземайки под внимание провинението на принц Кобургски и назначените от него управници като главни виновници за убийството на хора, взели участие в съставянето на патриотични отряди с цел да освободят отечеството от терора и насилието. Вземайки под внимание, че принц Кобургски и неговите министри незаконно са завладели ка­питалите и имуществата на Княжеството, с които разполагат на своя глава, без да дават никакъв отчет на българското население, постанови: 1) Принц Кобургски и назначените от него министри незабавно да се отстранят от власт; 2) Сегашните министри в ка­чеството на участници в изброените по-горе престъпления да се подложат на най-строги наказания; 3) Принц Кобургски като гла­вен виновник за всички бедствия, сполетели България вследствие насилственото заграбване на властта от него, да се подложи на смъртно наказание, за което да се предаде на съда на народни представители, назначени от военния комитет; 4) Имуществата на всички виновници да се конфискуват в полза на българската дър­жавна хазна; 5) Да се ходатайства пред руското императорско пра­вителство за по-скорошно назначение на императорски комисар, за съставяне на временно правителство в Княжеството до свикване на Велико народно събрание и избиране на княз за българския кня­жески престол; и 6) Да поднесе в нозете на Негово величество Гос­подаря Император - покровител на България, молбата на военния комитет за височайше назначение в качеството на императорски комисар на генерал Домонтович като взел дейно участие в осво­бождението на България от турско иго и в съставянето на дарена­та на България конституция.

Предавайки гореспоменатите решения на софийския военен ко­митет на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за последствията да благоволите да ме почетете с уведомление по те­леграфа за съобщение на председателя на споменатия комитет, майор Паница.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 31 де­кември 1889 г., № 3406

„В отговор на секретно съобщение от 17 на този септември, № 6101, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че като не влиза в подробни разсъждения за решенията на софийския военен комитет, императорското Министерство на външните работи се спира на въпроса за назначаване в България на императорски ко­мисар.

Явно назначение на императорски комисар в България при съ­ществуването там на фактическо правителство, макар и непризна­то, може да последва само съгласно постановленията на Берлинс­кия договор и само след предварително споразумение на Великите държави, взели участие в Берлинския конгрес.

Не подлежи на съмнение, че възбуждането на въпроса за назна­чаване на императорски комисар ще повлече след себе си и разре­шаване на други по-съществени въпроси - решението на които в настоящия момент е в явен ущърб на нашите интереси на Изток. Изобщо императорското правителство до известно време е длъж­но да избягва, доколкото е възможно, създаването на някакъв бъл­гарски въпрос, несъществуващ в действителност. Ние сме длъжни да се стараем да заздравим нашето влияние в България, без да взе­маме явно участие във вътрешното разрешение на настоящото по­ложение на работите в Княжеството.

Срещу удовлетворяването на ходатайството на софийския вое­нен комитет за назначаване на императорски комисар в България се представя и друго твърде съществено затруднение.

Както е известно на Ваше Превъзходителство, назначаването под една или друга форма на императорски комисар в България зависи от височайшето благоволение на Господаря Император. А да се прави предложение на Господаря Император относно хода­тайството на революционния комитет за назначаване на комисар, Министерството на външните работи намира за несъвместимо с монархическите и самодържавните принципи на императорското правителство. Следователно преди всичко е необходимо, макар и по косвен път да се придаде на военния комитет законна санкция и чак тогава да се прави предложение за височайше назначение в България на императорски комисар. При съществуването обаче в България на фактическо правителство и при присъствието там на принц Кобургски в качеството на български княз военният комитет засега не може да бъде официално признат от нас.

Вследствие на това аз най-покорно моля Ваше Превъзходител­ство да благоволи за съдържанието на настоящото съобщение да уведоми майор Паница чрез посредничеството на драгомана на на­шето русчукско консулство или поручик Колобков и заедно с това да помоли споменатия офицер за по-скорошно изпълнение на ре­шенията на военния комитет. За отговора на майор Паница няма да откажете, почитаеми господине, да ме уведомите по телегра­фа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 8 януа­ри 1890 г.

„Съдържанието на секретното съобщение на Ваше Превъзходи­телство не пропуснах да съобщя на майор Паница. Сега драгоманът на нашето консулство г-н Якобсон ми предаде писмо на спо­менатия офицер на името на поручик Колобков, в което между другото г-н Паница от себе си и по молба на други лица повтаря своето ходатайство за назначаване на императорски комисар в България, така че след изчисляване на времето последният да мо­же да пристигне в България на следващия ден след извършването на държавния преврат в Княжеството и изпълнението на присъди­те над виновните начело с принц Кобургски. В своето писмо майор Паница обръща внимание на това, че бавността на императорското правителство при командироването в България на княз Долгоруков повлече след себе си търновската революция, връщането в България на принц Батенберг и други последствия до това време включително. На това основание софийският военен комитет окон­чателно е решил до назначаването на генерал Домонтович в качес­твото на императорски комисар и пристигането на последния в Белград да преустанови изпълнението на решенията по въпроса за изгонването на принц Кобургски и отстраняването от власт на нас­тоящите управници в Княжеството.

Предавайки гореизложеното, имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да не отказва да ме уведоми за послед­ващите разпореждания на императорското правителство, за съоб­щаване по предназначение.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 19 януари 1890 г.

„Смятам за приятен дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, най-покорно молейки Ви, почитаеми господине, да съобщите също в София на тамошния военен комитет за височайшето благоволе­ние на Господаря Император за негласно назначаване на генерал Домонтович в качеството на временен императорски комисар в България. Г-н Домонтович има намерение да пристигне в Белград около 30 този месец. Съгласно инструкциите императорският ко­мисар от Белград ще извести военния комитет за лицата, опреде­лени от него за съставяне на временно правителство, след устано­вяването на което генерал Домонтович ще пристигне в София офи­циално в качеството на извънреден императорски дипломатически агент.

Заздравявайки властта на временното правителство в България, очиствайки почвата от вредните за нея елементи, извършвайки не­обходимите преобразования в армията, генерал Домонтович по предварително споразумение с българското правителство ще обя­ви на населението на Княжеството за своето височайше назначение за императорски комисар в България, за свикване на Велико на­родно събрание, на което ще бъде предложен за разрешение въп­росът за избор на княз или за наместничество.

Председателят на комитета - майор Паница, ще бъде известен за пристигането в Белград на императорския комисар чрез посред­ничеството на чиновник на нашата Държавна полиция или пък чрез посредничеството на пребиваващия в София сръбски дипломати­чески агент.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 21 яну­ари 1890 г.

„Бързам да уведомя Ваше Превъзходителство, че току-що е предадена от румънското Министерство на външните работи те­леграма на кралския дипломатически агент в България, в която се съобщава, че през нощта в София са арестувани майор Паница и други лица, вземащи участие в заговора против принц Кобургски и неговото правителство.

Вследствие на това аз смятам, че до изясняване на обстоятелст­вата на този арест би следвало да се преустанови отпътуването на императорския комисар от Петербург в Белград.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 25 януари 1890 г.

„Граф Есен-Щенбок Фермор ми представи телеграма от драго­мана на нашето русчукско консулство, в която г-н Якобсон уведо­мява за ареста в Русчук на руския поданик поручик Колобков при съдействието на тамошния германски консул, сякаш последният е участвал в заговор против принц Кобургски.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителст­во да благоволи да ме уведоми доколко са достоверни съобщените от г-н Якобсон на граф Есен-Щенбок Фермор сведения за арест на г-н Колобков.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 26 яну­ари 1890 г.

В отговор на секретната телеграма с вчерашна дата относно ареста на руския поданик поручик Колобков имам честта да уведо­мя Ваше Превъзходителство, че от доставените ми сведения се оказва, че русчукските полицейски власти при участието на чинов­ник от германското консулство, нападайки дома на поручик Ко­лобков, са отнели от него всички търговски книги, книжа и парич­ни документи. На следващия ден по разпореждане на русчукския германски вицеконсул г-н Колобков е бил арестуван и предаден на тамошните полицейски власти. При това г-н Милер си е позволил в твърде неласкава форма да се изкаже за императорското прави­телство и пребиваващите в България руски поданици.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 28 януари 1890 г.

„Съгласно секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от 26 този месец относно арестуването на поручик Колобков при съдействието на германското консулство в Русчук императорското Министерство на външните работи има честта най-покорно да Ви моли, почитаеми господине, да благоволите да поръчате на канце­ларията на императорската мисия да извикат от Русчук жената на поручик Колобков или завеждащия на неговото имение и да съста­вят подробен протокол за ареста на споменатия офицер и действи­ята на русчукския вицеконсул. Съставения протокол няма да отка­жете в най-скоро по възможност време да доставите в Азиатския департамент за присъединяване към делата за покровителство на германските представители, оказвано от тях на руските поданици.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 15 февруари 1890 г.

„Съгласно секретна телеграма от 28 януари тази година за ареста на руския поданик - поручика в оставка Колобков, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благо­воли да направи разпореждане да се съобщи на пребиваващата в Русчук жена на споменатия офицер, че от императорското Минис­терство на външните работи е съобщено на нашия посланик в Бер­лин да окаже покровителство на г-н Колобков в качеството на рус­ки поданик и че съгласно съществуващата в България капитулация г-н Колобков ще бъде предаден на нашите власти чрез посредни­чеството на пребиваващия в Княжеството германски представи­тел.“

(Следва)