МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 63

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПЕТЪК, 8 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Крачещата машина отново е в движение. Интересно преживяване днес: участък от надземното метро е вече пуснат в експлоатация за проба. Видях червените и жълтите вагони, намиращи се на перона горе, изкачих се по стълбите, купих билет за две наши стари монети и се качих. Вътре хората седяха тържествено по пейките. Веднага двама се сместиха и ми направиха място. Беше вихрено пътуване през слънцето и пустинята. Всичките ми досадни, безкрайни минути на ходене отлетяха покрай мене. Много съжалявах, че трябваше да изляза отново така скоро. Пътуването беше толкова хубаво, като подарък.

Днес работих здраво. Заедно с Илзе направих план за първия брой на планираното женско списание. Само заглавията все още не са определени; блъскаме си главите заедно. Във всеки случай думата „нов“ трябва да присъства във всяко заглавие.

Странен ден, все едно сънувам, виждах хората и предметите като през воал. Вървях към къщи с подбити крака, изтощена от глад. У Илзе имаше само една купичка грахова супа, два пълни черпака за всеки, за да се проточат запасите. Струваше ми се, че всички минувачи гледат с кухи, гладни очи. Утре пак искам да потърся коприва. Отбелязвах всяко ​​зелено петно по пътя.

Навсякъде се усеща страх за хляба, за живота, работата, заплатите, за предстоящия ден. Горчиво, горчиво поражение.

(Следва)