ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 24

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18; ОТКЪС 19; ОТКЪС 20; ОТКЪС 21

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 22

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до руския императорски посланик в Букурещ от 22 юни 1889 г., № 879

„Почитаеми господин Михаил Александрович, директор-разпо­редителят на дружеството на Черноморско-Дунавското параходст­во уведоми императорското Министерство на външните работи за това, че вследствие на ходатайството на пребиваващи в Одеса бъл­гарски емигранти и председателя на комитета на Славянското бла­готворително дружество той е учредил в Турну Северин агенция на параходното движение с цел да се оказва възможното съдейст­вие на българите, имащи намерение през Сърбия да се промъкнат в София, за да ускорят изпълнението на предполагаемия държавен преврат. Княз Гагарин в своето писмо, известявайки за назначени­ето в Турну Северин като агент на капитана на българска служба Велинов и като помощник-агент емигранта Попов, моли статс-секретаря Гирс да окаже на споменатите лица нашето покровителство по време на пребиваването им в Румъния.

Вследствие на това имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство, ако намерите за възможно, да не отказвате покровителство на споменатите Велинов и Попов, а също така да им дадете за времето на тяхното пребиваване в Румъния наши протекционни визи за жителство в Кралството.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 3 юли 1889 г.

„От София достигат до мое знание сведения, че българското правителство окончателно е решило на 2-о число идния месец да провъзгласи независимостта на Княжеството и принц Кобургски - крал на съединена България.

Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, аз намирам за необходимо, щото императорското правителство своевременно да вземе всички възможни мерки за предотвратява­не на новия акт като нарушение от българските незаконни управи­тели на международните договори.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 4 юли 1889 г.

„В допълнение към вчерашната моя секретна телеграма за на­меренията на българското правителство да провъзгласи независи­мостта на Княжеството смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че от предаденото ми съдържание на донесенията на румънския представител на кралското Министерс­тво на външните работи в София се оказва, че въпросът за призна­ване на независимостта на българското княжество е окончателно решен и че в това решение взема дейно участие австро-унгарското правителство, което е сключило тайна военна конвенция с българ­ските незаконни управници.

Освен това от Русчук ми съобщават за пристигането на австро-унгарски щабофицери, които извършват там преглед на крепост­ните и артилерийски оръдия. От доставените ми сведения се виж­да, че горепосочените офицери се отправят за Шумле, Варна, Бур­гас, Филипопол, София и Видин.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 8 юли 1889 г.

„Съдържанието на секретните телеграми на Ваше Превъзходи­телство относно намеренията на българските управници да про­възгласят независимостта на Княжеството беше съобщено на на­шия посланик в Константинопол. Императорското Министерство на външните работи е поръчало на тайния съветник Нелидов при случай устно да предаде на великия везир неодобрителните отзиви на императорското правителство по отношение на новото наруше­ние от българските управници на международните договори и пра­вата на Негово величество Султана.

Що се отнася до сведенията, съобщени от Ваше Превъзходи­телство, относно тайна военна конвенция, сключена между австро-унгарското правителство и незаконните български власти, и при­съствието в България на австро-унгарски военни инспектори, то последното обстоятелство, съпоставяйки го с намеренията на бъл­гарите, при явно съдействие от страна на Австро-Унгария може да предизвика сериозни усложнения.

Предвид важността на факта - участие на Австро-Унгария във вътрешните работи на България и сключването с тамошните неза­конни власти на военна конвенция, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите зави­сещите разпореждания за проверка на място на гореспоменатия факт и за последствията да не откажете да ме почетете с уведомле­ние.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 9 юли 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че преди получаването на Вашата секретна телеграма от вчерашна дата от мен бе направено разпореждане за проверката на факта за пребива­ването в настоящия момент в България на австрийски военни инс­пектори. Аз поръчах на щатския съветник Мишченко да команди­рова в Русчук, Шумле и Варна един от подведомствените му чи­новници на тайната полиция, за да наблюдава действията на авст­рийските щабофицери в България. Освен това аз командировах със същата цел във Варна, Бургас и Филипопол гюргевския агент на нашето параходно дружество г-н Бръчков.

Горепосочените лица - чиновникът от тайната полиция, секре­тарят на българската дипломатическа агенция в Букурещ г-н Владигеров и нашият гюргевски агент г-н Бръчков, ми предадоха, че те са били свидетели в Русчук, Шумле, Варна, Бургас и Филипопол при извършването от австрийските щабофицери на преглед на българските войски, крепости, артилерийски оръдия и наличните запаси от боеприпаси.

Що се отнася до сведения за сключена от австро-унгарското правителство с българските незаконни управници военна конвен­ция, същите са мои, основани само на донесенията, доставени ми от майор Паница чрез посредничеството на поручик Колобков, и на такива, намиращи са в румънското Министерство на външните работи, съобщени от страна на кралския представител в София.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 10 юли 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че агент на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство в Турну Северин ми донесе, че с австрийски параходи са отправени крепос­тни, обсадни и полеви оръдия, предназначени за Видин, Русчук, Варна и Бургас.

От Русчук ми съобщават за пристигането там пък на австрийс­ки параходи с различен род боеприпаси в големи количества. Ос­вен това от тамошните артилерийски складове и арсенала са отп­равени във Варна и Бургас крепостни и обсадни артилерийски оръ­дия.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 11 юли 1889 г.

„Смятам за свой дълг да доведа да знанието на Ваше Превъзхо­дителство, че по разпореждане на австро-унгарското военно ми­нистерство австрийският военен агент в Букурещ е изпратен в България за преглед на Плевенската крепост, тамошния и Търнов­ския гарнизон.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 13 юли 1889 г.

„Доставените от Ваше Превъзходителство сведения за намере­нието на българските незаконни управници да провъзгласят неза­висимостта на Княжеството и за участие в този акт на нарушение на Берлинския договор на австро-унгарското правителство импе­раторското министерство своевременно съобщи на нашия посла­ник в Берлин, молейки го да обърне внимание на германското пра­вителство на участието на съюзна държава в нарушение на между­народни договори.

Сега граф Шувалов в секретна своя телеграма уведомява статс-секретаря Гирс, че императорският канцлер, макар че се съмнява в достоверността на горепосочените сведения, при все това в случай на осъществяване на намеренията на българските управници той признава за отговорно за неблагоприятните последствия и австро-унгарското правителство.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство при получаване на по-нататъш­ни сведения от България да благоволите едновременно да постави­те в известност и нашия посланик в Берлин. Заедно с това не смя­там за излишно да прибавя, че след доклада по получените от Вас сведения на Негово величество бе благоугодно височайше да пове­ли на генерал-адютант Вановски да приготви императорската войска за защита на нашите интереси на Изток.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 29 юли 1889 г.,№ 248

„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми донесе, че бъл­гарското военно министерство е предписало на всички висши офи­цери от армията да пристигнат в София на 2 август, за да присъст­ват там при тържественото провъзгласяване на независимостта на Княжеството.

Пристигналият в Букурещ българин Костаки Кермекчиев, в до­ма на когото се помещава русчукското военно събрание, съобщи в императорската мисия, че в навечерието на отпътуването на бъл­гарските офицери за София във военното събрание е бил даден обяд, на който са присъствали пребиваващите в Русчук чуждест­ранни консули. На горепосочения обяд италианският консул при участието на други консули е пил тост за независимостта на Кня­жеството и за бъдещия български крал Фердинанд. Вчера на прис­танището при отпътуването от Русчук на офицерите от разни гар­низони са присъствали всички русчукски консули, съпровождани от своите каваси. А германският консул се отличил още с това, че той е взел със себе си на пристанището руския кавас, оставен, за да пази канцеларията и дома на нашето консулство.

Довеждайки всичко това до знанието на Ваше Превъзходителс­тво, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че копие от настоящата телеграма заедно с това е съобщена от мен на нашите посланици в Константинопол и Берлин.“

Шифрована телеграма на министъра на външните рабо­ти до императорския посланик в Букурещ от 1 август 1889 г.

„Смятайки за свой приятен дълг да изразя на Ваше Превъзхо­дителство моята дълбока признателност за своевременното съоб­щение в императорското Министерство на външните работи за на­меренията на незаконните български управници да провъзгласят независимостта на Княжеството, имам честта да Ви уведомя, по­читаеми господине, че за предотвратяване на замислите на принц Кобургски са предприети нужните мерки и от страна на другите европейски държави, изпълнението на които са възложени главно на задължението на австро-унгарския представител в София.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 5 август 1889 г.,№ 272

Нееднократно в поверената ми императорска мисия постъпват жалби от страна на руски поданици срещу притеснителните дейст­вия на германските представители в България. Съставените по то­зи повод протоколи са изпратени своевременно от мен в импера­торското Министерство на външните работи. От София ми преда­ват, че тамошният германски представител, поощрявайки явно не­законните български управници, допуска всички възможни непра­вилни мерки, предприемани от властите против руските поданици, занимаващи се там с търговия. Сега някои от нашите поданици, пребиваващи в Русчук, и тамошният агент на нашето параходно дружество ми съобщиха, че управляващият германското консулст­во в Русчук в твърде неприлична форма е осъждал действията на императорското правителство по отношение на принц Кобургски. Порицавайки действията на императорското Министерство на вън­шните работи, г-н Милер заявил на горепосочените руски подани­ци, че германското правителство, признавайки законността на бъл­гарските власти, не може да покровителства такива лица, прави­телството на които се старае чрез тяхното посредничество да пре­дизвика в Княжеството въстание и всякакъв род безредици.

Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, смятам за свой дълг да Ви уведомя, почитаеми господине, че аз от своя страна не мога да одобря действията на германските предста­вители в България, на които е поверена защитата на интересите на пребиваващите там руски поданици.“

Секретно писмо на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 8 август 1889 г., № 1033

„Почитаеми господин Михаил Александрович, началникът на Азиатския департамент ми предаде секретното писмо на Ваше Превъзходителство относно неблагоприятните действия на гер­манските представители в България, на които е поверена защитата на интересите на пребиваващите там руски поданици. В отговор но Вашето писмо смятам за свой дълг да ви уведомя, почитаеми господине, че аз не сметнах за възможно да доведа до знанието на Господаря Император обстоятелствата, изложени в това писмо, на основание на това, че на Негово величество бе благоугодно при от­зоваване на нашите дипломатически агенти и консули от България в отмяна на разпореждането на Министерството на външните ра­боти височайше да ми повели завеждането на делата на руските поданици в Княжеството да се поръча на пребиваващите там гер­мански представители. .

За мен е крайно желателно, щото факти за противодействия на нашите интереси в България от страна на германското правителс­тво да не бъдат разкрити в нашия и задграничния печат. Вследст­вие на това обръщайки се за съдействие към Ваше Превъзходител­ство, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, на пребивава­щите в Румъния кореспонденти на наши вестници да се предаде желанието на императорското правителство, доколкото е възмож­но, да се въздържат от съобщения на горепосочените факти както в руския, така и в местния печат. А на руските поданици, обръща­щи се с жалби към императорската мисия, благоволете да обявите, че техните жалби в този момент не могат да бъдат удовлетворени на основание на това, че императорското правителство не може да одобри пребиваването на руски поданици в страна, правителството на която е признато за незаконно и враждебно нам.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 28 ав­густ 1889 г., № 1124

„Нашият пълномощник в Белград довежда до знанието на им­ператорското Министерство на външните работи, че предвид на предстоящите избори за представители в сръбското законодателно събрание и борбите на политическите партии кралското министер­ство в настоящия момент не може да оказва никакво съдействие на пребиваващите там български емигранти.

Сръбският министър-председател е изразил пред г-н Сергеев желание, щото до завършването на горепосочените избори българ­ските емигранти би трябвало да се въздържат от всякакви враж­дебни действия по отношение на българските управници и принц Кобургски. Генерал Груич, опасявайки се от въоръжено стълкнове­ние с България, намира за необходимо да ограничи пребиваването на български емигранти в Сърбия.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, няма ли да намерите Вие, почитаеми господи­не, за възможно българските емигранти за известно време да се заселят в крайбрежните градове на Румъния?“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 5 септем­ври 1889 г., № 304

„В отговор на секретното съобщение от 28 на миналия август, № 1124, относно временното преселване на българските емигран­ти по румънските крайбрежни градове имам честта да уведомя Ва­ше Превъзходителство, че през 1887 година румънското Минис­терство на вътрешните работи е предписало на префектите на ду­навските окръзи, погранични с България, забрана за пребиваване на българските емигранти в горепосочените места. Настоящото кралско министерство конфиденциално по мое ходатайство напра­ви изключение за български емигранти, които действително се за­нимават с търговия там. А във вътрешните градове на Кралството споменатите емигранти могат да пребивават безпрепятствено.

Към това смятам за свой дълг да прибавя, че по мое мнение от пребиваването на български емигранти в една или друга област на Румъния аз съществена полза за делото не предвиждам. Тези лица нееднократно са доказали своята неспособност да ръководят на­родните движения в Княжеството. Аз смятам, че пребиваването на български емигранти в пограничните румънски градове само ще усили надзора от страна на българските управници за тези лица, пребиваващи в Кралството, които действително могат да ни бъдат полезни за постигането на нашите цели.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 15 сеп­тември 1889 г., № 1208

„Председателят на комитета на Славянското благотворително дружество се обърна към статс-секретаря Гирс с ходатайство да окаже на някои от българските емигранти наше съдействие по вре­ме на тяхното пребиваване в Румъния. Граф Игнатиев намира, че гореспоменатите емигранти, намирайки се в някои градове на Кралството като извършващи там търговия, могат да ни окажат съдействие при предаването в България на разни прокламации към народа и войската.

Предавайки горепосоченото ходатайство на граф Игнатиев на преценката на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, в границите на възможности­те да не отказвате на някои български емигранти Вашето благоск­лонно покровителство.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 17 сеп­тември 1889 г.

„От София ми съобщават, че независимо от състоялото се меж­ду политическите партии споразумение относно сформирането на ново министерство след отстраняването на принц Кобургски от България това решение по различни причини не се привежда в из­пълнение. Главна пречка в дадения случай се явява личната вражда между г-н Каравелов и майор Паница. Последният, ползвайки се с голямо влияние между офицерите на Софийския гарнизон, се до­могва да изключи Каравелов от броя на лицата, определени за със­тавяне на ново министерство в България.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 20 сеп­тември 1889 г., № 479

„Пребиваващият в Русчук артилерийски поручик в оставка Ко­лобков чрез посредничеството на нашия драгоман в тамошното консулство ми предаде, че майор Паница, изказвайки готовност да направи отстъпки от предишните свои искания, ходатайства за възобновяване на преговорите с него за отстраняването на принц Ко­бургски от България и настоящите български управници от власт.

Ползвайки се от случая на пътуването на г-н Колобков в София по свои собствени дела, аз командировах г-н Якобсон заедно с не­го, Колобков, в Белград с цел да извика г-н Паница в Пирот или Ниш за частни преговори с него. Главно аз поръчах на господата Колобков и Якобсон да предадат на майор Паница желанието на императорското правителство да ускори по възможност разреше­нието на настоящата българска криза.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 23 сеп­тември 1889 г.

„В допълнение към моята секретна телеграма от 20 този месец относно преговорите с майор Паница имам честта да уведомя Ва­ше Превъзходителство, че споменатият офицер чрез посредничес­твото на поручик Колобков в качеството на председател на воен­ния революционен комитет в София, заявявайки своята готовност да свали принц Кобургски и сегашното българско правителство, моли от името на този революционен комитет за по-скорошното назначаване на императорски комисар, за приемане на кормилото на управлението на Княжеството, така също да се уведоми своев­ременно софийския военен комитет за назначеното лице.

Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, смятам за свой дълг да прибавя, че от сведенията, доставени ми от София, се оказва, че споменатият комитет разполага с достатъчно средства за привеждане в изпълнение на своето решение по горес­поменатия въпрос.“

(Следва)