МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 61

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

СРЯДА, 6 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Отново е вечер и ходещият автомат се прибра вкъщи. Навън вали дъжд. Вътре, о, радост, водата вече тече от крана в таванското ми жилище. Напълних ваната и се изкъпах. Няма да ги има вече мъчителните изкачвания по стълбите с тежките кофи вода.

Беше минал още един тежък работен ден. Ходих с унгареца да търсим работно помещение под наем. Преди това отидохме в кметството, където унгарецът получи документи, печати и подписи, които трябва да удостоверят плановете и почтеността му. Видях там странни личности: танцуващи младежи; еврейка, която говореше за операцията на носа си; възрастен мъж с огненочервена асирийска брада и художник на „упадъчни“ картини. Изпълзяваха от всяка дупка. Хора, каквито не бяхме виждали от години.

Разгорещена дискусия с Илзе и нейния съпруг след чаша истинско кафе: трябва ли хер Р. да приеме да отиде в Москва? Предлагат му ръководна длъжност и добри пари... Но Илзе се бори със зъби и нокти, просто защото мъжът ѝ засега трябва да отиде сам. Но и той не желае да /coe сам. Иска да продължи да диша западния въздух, придобил е смелост от издателските ни планове и се надява, че един ден ще може отново да играе старата мъжка игра на пари, власт и големи коли. Днес съюзниците преговарят помежду си. Радиото бълва речи, преливащи от красиви изречения, с които бившите ни противници изказват взаимната си почит. Просто разбирам, че ние, германците, сме изхвърлени на боклука, колония, изоставени. Не мога да направя нищо по въпроса, трябва да го преглътна. Искам да се опитам да управлявам малкия си кораб. Трудна работа, оскъден хляб, но старото слънце е в небето. И може би сърцето ми пак ще проговори. Каквото съм имала в живота, все е било с лихвите!

(Следва)