НОРМАН КОН / БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД (Митът за световния еврейски заговор и "Протоколите на цийонските мъдреци") - 1

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ [1]

Предлаганата на читателското внимание книга представлява интерес в няколко отношения. Преди всичко тя дава отговор на въпроса за достоверността на документа, който и до днес се използва като едно от основанията за черносотническа антисемитска пропаганда.

Известният английски учен Норман Кон, опирайки се на значителен брой документи, проследява създаването на фалшификата, който под името "Протоколите на цийонските [2] мъдреци" е разпространен в началото на ХХ век от погромаджиите в Русия, а след това е използван в Германия през периода, когато нацистите се готвят да дойдат на власт.

Макар че лъжливият характер на документа е общопризнат, което намира отражение например във всички последни издания на "Британската енциклопедия" и в други западноевропейски и американски справочни издания, нашият читател и до ден днешен не притежава достатъчно пълно и обстоятелствено описание на това как е бил създаден този подправен текст.

Основните етапи в изфабрикуването на документа са набелязани още от известния изследовател на най-новата руска история Бурцев. Опирайки се на Бурцевите разобличения и на работата, извършена от други изследователи, Кон проследява убедително етапите, през които преминава създаването на фалшификата. Използвайки интертекстуални методи за изследване, той доказва неопровержимо, че в основата на "Протоколите на цийонските мъдреци" и следващите ги видоизменения, широко използвани за целите на черносотническата пропаганда, лежи блестящ френски политически памфлет от миналия век.

Един от основните похвати на споменатата пропаганда е било и си остава до ден днешен разпространяването на измислици за някакъв съществуващ еврейски (в нацистката терминология "юдейско-масонски") заговор, поставящ си за цел да пороби другите народи.

За съжаление, това е още едно свидетелство колко актуална е книгата на Норман Кон, пресъздаваща първо мрачната руска атмосфера в началото на века, а след това и атмосферата в предфашистка Германия, направила възможно разпространението на фалшификата.

Книгата на Кон ще бъде полезна за всички читатели.

Вячеслав Иванов

доктор на филологическите науки, професор

Глава I. "ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИЙОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ" И "ДИАЛОГ В АДА"

1

Хората, разпространявали през ХІХ век мита за световния еврейски заговор, са доста пъстра компания. Това са Барел с "Писмото на Симония" в началото на столетието, а значително по-късно, през последната третина на века - Хедше в Германия с "Речта на равина", французите Гуньо дьо Мусо, архиепископ Меран, абат Шабо, Едуард Дрюмон, руснакът Брафман, полякът Лютостански и сърбинът Осман бей. Тези хора разчистват заедно пътя за знаменития фалшификат, който надживява значително техните собствени, потънали в Лета, съчинения.

"Около 1840 г. - пише Осман бей в своята книга "Завладяването на света от евреите" - в Кракув е свикан еврейският парламент. Той е нещо като Вселенски събор, където се събират да се съвещават вождовете на Избрания народ. Събранието си поставило за цел да определи най-подходящите средства, за да постигнат евреите господство над всички земни ширини" [3].

Върху тази фантазия се гради книгата "Протоколите на цийонските мъдреци". "Протоколите" представляват доклади или бележки за доклади, в които член на тайно еврейско правителство - "мъдреците от Цийон" - представя план за постигане на световно господство.

На брой "протоколите", докладите или главите в обикновения стандартен вариант са двадесет и четири. Те са събрани в брошура, която в двете си английски издания малък формат съдържа около сто страници [4]. Да се предаде съдържанието на "Протоколите" не е толкова просто, защото те са многословни и са изложени в помпозен стил, а аргументацията им е уклончива и лишена от логика. Но с известно старание в тях все пак могат да се различат три главни теми: критика на либерализма, анализ на методите, уж позволяващи на евреите да постигнат световно господство, и описание на бъдещата им всемирна държава. Тези теми са изложени в най-разбъркан вид, но като цяло може да се каже, че първите две преобладават в първите девет "протокола", докато останалите петнадесет най-вече описват бъдещото царство. Ако се опитаме да подредим аргументацията на "Протоколите", тя в общи линии изглежда така.

Разчетите на "мъдреците" се градят върху специфично разбиране за политиката. Според тях политическата свобода е само идея, притежаваща огромна привлекателност за народните маси, която обаче на практика не е била никога осъществена. Либерализмът, който се заема с изпълнението на тази неразрешима задача, води в крайна сметка само до хаос, защото хората не са способни да се самоуправляват, те не знаят какво в действителност искат, лесно се лъжат от показната видимост и стане ли нужда да избират, не могат да вземат правилно решение. Когато съвсем основателно на власт била аристокрацията и свободата била в нейни ръце, тя я използвала за общото благо; например, грижела се за работниците, от чийто труд живеела. Но аристокрацията останала в миналото, а либералният ред, който я заменил, не е жизнеспособен и неизбежно трябва да доведе до деспотизъм. Само тиранинът може да въведе ред в обществото. Нещо повече, тъй като на света има повече порочни, отколкото порядъчни хора, силата остава единственото приемливо средство за управление. Силата винаги е права, а в съвременния свят основа на силата са капиталът и контролът над него. Днес в света управлява златото.

В продължение на много столетия съществува заговор за съсредоточаване на цялата политическа власт в ръцете на тези, които могат да я използват правилно, иначе казано - в ръцете на "цийонските мъдреци". Вече е направено много, макар че заговорът още да не е постигнал своите цели. Според много точно формулираните планове на "мъдреците" през периода, предшестващ установяването на господството им над целия свят, още съществуващите, но вече в достатъчна степен отслабени нееврейски държави трябва да бъдат унищожени.

Отначало за тази цел е необходимо във всяка държава да се постигне ескалация на недоволството и тревогата. За щастие средствата за това са предоставени от самата природа на либерализма. Още сега, поощрявайки безкрайната пропаганда на либералните идеи и непрекъснатото бърборене в парламентите, "мъдреците" помагат да се постигне пълно объркване в умовете на обикновените хора. Объркването и раздорите ще се засилят благодарение на многопартийната система: "мъдреците" грижливо задълбочават разногласията, оказвайки тайна подкрепа на всички партии. Те ще се погрижат хората да се отчуждят от своите ръководители. По-специално ще разгарят сред работниците постоянно недоволство, давайки си вид, че подкрепят техните искания, но в същото време тайно ще правят всичко възможно, за да понижат жизненото равнище.

Във всяка държава властта трябва да бъде опорочена. Аристокрацията трябва да бъде окончателно унищожена с помощта на засилено данъчно облагане на земята; тъй като аристократите никога няма да се откажат от разкошния си начин на живот, трябва да им се помогне да затънат в дългове. Като резултат от това трябва да бъде въведена президентска форма на управление, която дава възможност на "мъдреците" да издигат на президентските постове свои марионетки; предпочитание трябва да се дава на хора с "тъмно минало", за да се контролира по-лесно дейността им. Масонството и тайните дружества трябва да се направят послушни в ръцете на "мъдреците"; всеки масон, който окаже съпротива, трябва да бъде унищожен физически. Индустрията се концентрира в ръцете на гигантски монополи, за да може собствеността на неевреите да се унищожи мигновено, когато това бъде необходимо на "мъдреците".

Трябва също да се подкопават отношенията между държавите. Нужно е да се изострят националните различия, докато взаимното разбирателство между нациите не се изгуби напълно. Запасите от оръжие трябва да се увеличават постепенно и е необходимо да се водят колкото се може по-често войни. Тези войни обаче не трябва да водят до окончателна победа на някоя страна, а само да съдействат за създаване на още по-голям икономически хаос. В същото време е необходимо непрекъснато да се дестабилизират нравствените устои на неевреите. Широко да се пропагандират атеизма, красивия начин на живот, разпътството и порока; за тази цел "мъдреците" вече внедряват специално подбрани агенти като възпитатели и гувернантки в домовете на неевреите. Трябва особено старателно да се поощряват пиянството и проституцията.

"Мъдреците" признават, че неевреите все още могат да пречат за осъществяването на техния заговор, но са напълно уверени, че са способни да сломят всяка съпротива. Те могат да използват обикновените хора за сваляне на управляващите, довеждайки масите до такава степен на обедняване, че да въстанат едновременно във всички страни и под пълния контрол от страна на "мъдреците" да унищожат цялата частна собственост с изключение, разбира се, на собствеността, принадлежаща на евреите. Те могат да насъскват едно правителство срещу друго; след дълги години на изкусно плетени интриги и поощряване на взаимни вражди те ще могат лесно да постигат започване на война срещу всяка нация, противяща се на тяхната воля. Ако случайно дори цяла Европа се обедини срещу тях, те ще съумеят да получат подкрепа от оръдията на Америка, Китай и Япония. Освен това съществува метрото: подземните железопътни линии са измислени с една единствена цел - да дадат възможност на "мъдреците" при поява на сериозна опозиция да взривят която и да е столица. След това остатъците от опозицията могат да бъдат унищожени във всеки един момент с помощта на страшни болести. Предвижда се дори такава възможност: ако някои евреи проявят плахост, да бъдат довършени с помощта на антисемитизма.

Оглеждайки мислено съвременния свят, "мъдреците" подготвят почвата за планове с далечно бъдеще. Още сега те могат да констатират, че са нанесли сериозно поражение на религиите, особено на християнството. Днес, когато влиянието на езуитите е сведено до нула, а папството е беззащитно, то може да бъде унищожено по всяко време. Престижът на светските управници също пада; убийствата и заплахите от покушения ги карат да се появяват пред публика само заобиколени от телохранители, а убийците се прославят като истински мъченици. Нито управниците, нито аристократите вече могат да разчитат на преданост от обикновените хора. Икономическите безредици са разклатили обществените устои. Хитроумни финансови манипулации са довели до упадък на икономиката, до огромни държавни дългове; финансите са достигнали до състояние на пълна неразбория, златният стандарт [5] е предизвикал навсякъде национални катастрофи.

Скоро ще настъпи време, когато нееврейските държави, доведени до краен предел, ще се радват да предадат управлението на "мъдреците", които вече са успели да поставят основата на бъдещата държава. На мястото на аристокрацията те са установили плутокрацията, властта на златото, а златото се намира изцяло под техен контрол. Те контролират законодателната дейност и са довели законите до пълен хаос; изнамирането на арбитража [6] е нагледен пример за дяволските им хитрини. Те са взели надеждно в ръцете си образователната система. В тази област пагубното им влияние се е проявило в създаването на обучението с помощта на нагледни средства. Целта на тази техника е в това да се превърнат неевреите в "немислещи послушни животни, очакващи нагледност, за да я съобразят...".

"Мъдреците" вече осъществяват контрол над политиката и политиците; всички партии - от най-консервативните до крайно радикалните - са всъщност оръдия в ръцете им. Криейки се зад гърба на масонството, "мъдреците" са проникнали в тайните на всички държави и както е известно на всички правителства, са достатъчно силни да създадат общество с нов социален ред или, напротив, да разрушат едно общество, когато си поискат. След столетия борба, коствала живота на хиляди неевреи и дори на много евреи, "мъдреците" вероятно се намират само на сто години от окончателното постигане на целта си.

Тяхна цел е настъпването на "месианското време", когато светът ще бъде обединен от една религия, от юдаизма, и ще го управлява юдейски владетел от рода на Давид. Това време е благословено свише, защото сам Бог е избрал евреите да управляват света, а неговото устройство ще се отличава с напълно определена политическа структура. Обществото ще бъде организирано в пълно съответствие с принципа на неравенството; масите в него ще са отделени от политиката; образованието и пресата ще пресичат дори и най-малкия интерес към нея. Всички публикации ще се подлагат на жестока цензура, а свободата на словото и сдружаването ще бъде строго ограничена. Ограниченията ще бъдат представени като временни мерки, които уж ще отпаднат, когато се приключи с всички врагове на народа, но в действителност ще се закрепят завинаги. Историята ще се преподава само като нагледно средство, което подчертава разликата между хаоса в миналото и идеалния ред в настоящето; успехът на новата световна империя ще се противопоставя постоянно на политическата слабост и провалите на предишните нееврейски правителства. Всеки член на обществото ще бъде следен. Многочислена тайна полиция ще бъде вербувана от всички слоеве на населението и на всеки гражданин ще бъде втълпено безусловното задължение да съобщава за всички критични бележки, засягащи режима. Антиправителствената агитация ще бъде смятана за най-позорно престъпление, сравнимо само с кражбата или убийството. С всяка проява на либерализъм ще бъде приключено, от всички ще се изисква безпрекословно подчинение. В неопределено бъдеще ще бъде обещана свобода, но това обещание ще бъде ефимерно.

От друга страна ще бъде осигурено високо жизнено равнище на населението. Безработицата ще бъде ликвидирана, а данъците ще се определят в зависимост от дохода. Заинтересоваността на "малкия" човек ще бъде стимулирана от развитието на дребното производство. Образованието ще бъде планирано така, че младите хора да получат подготовка в зависимост от произхода им. Пиянството ще бъде осъдително, както и всяка проява на независима воля.

Всичко това ще даде на масите удовлетворение и покой и за това ще им помогне примерът на вождовете. Законите ще станат разбираеми и неизменни, а съдиите - неподкупни и безпогрешни. Всички еврейски ръководители ще се избират от способните, делови и доброжелателни хора. Освен това върховният вожд ще бъде човек с изключителни достойнства; всички неподходящи наследници ще се отстраняват безжалостно. Еврейският ръководител ще общува свободно с хората, ще приема техните петиции; никой няма да се досети, че е заобиколен постоянно с агенти на тайната полиция. Той ще трябва да води безукорен личен живот, без да покровителства своите родственици; няма да има никаква собственост. Ще бъде призван да работи постоянно по задачи, поставени му от правителството. Като резултат от това ще се възцари свят без насилие или несправедливост, в който всички ще се наслаждават на истинските обществени блага. Народите по света ще се възрадват, ще прославят прекрасното управление и затова царството на Цийон ще просъществува дълго.

Такъв е замисълът, който се приписва на тайнствените господа, наречени "цийонски мъдреци".

* * *

За първи път широката публика научава за него, когато няколко издания на "Протоколите" са публикувани в Русия през периода от 1903 до 1907 година. Най-ранният печатен вариант, с малки съкращения, е вариантът, появил се в петербургския вестник "Знаме" ("Знамя"), където се публикува от 28 август до 7 септември 1903 година. Редактор и издател на "Знаме" е П.А.Крушеван, известен върл антисемит. Няколко месеца преди появата на "Протоколите" в печата той организира погром в Кишинеу, по време на който са убити 45 евреи, над 400 са ранени, а 1300 еврейски къщи и магазинчета са разрушени.

Крушеван не съобщава кой му е изпратил или му е предал ръкописа; той само споменава, че е превод на документ, написан във Франция и озаглавен от преводача "Протоколи от заседанията на световния съюз на франкмасоните и цийонските мъдреци" ("Протоколы заседаний всемирного союза франмасонов и сионских мудрецов"); Крушеван го озаглавява "Програма за завоюване на света от евреите" ("Программа завоевания мира евреями").

Две години по-късно същият вариант, но този път без съкращения, се появява под формата на брошура със заглавие "Коренът на нашите беди" ("Корень наших бед") и подзаглавие "Къде е коренът на съвременните неуредици в социалния строй на Европа като цяло и по-специално на Русия. Откъси от древни и съвременни протоколи на Световния съюз на франкмасоните" ("Где корень современной неурядицы в социальном строе Европы вообще и России в частности. Отрывки из древних и современных протоколов Всемирного союза франкмасонов"). Произведението е предадено в Петербургския цензурен комитет на 9 декември 1905 година; разрешението за публикуване е получено веднага и през същия месец брошурата се появява в Петербург с библиографски данни от Императорската гвардия. Името на редактора не се споменава, но е съвсем вероятно това да е офицерът в оставка Г.В.Бутми, близък приятел на Крушеван, също като него по произход от Бесарабия.
        По същото време, от октомври 1905 г., Бутми и Крушеван вземат активно участие във формирането на крайно дясната организация "Съюз на руския народ" ("Союз русского народа"), известна с името "Черна сотня" ("Черная сотня"), която създава въоръжени отряди за борба с радикалите и либералите и за масови кървави разправи с евреите.

През януари 1906 година въпросната организация публикува отново брошурата "Коренът на нашите беди", но този път на обложката й присъства името на редактора - Бутми, и тя има нова заглавие - "Врагове на човешкия род" ("Враги рода человеческого"). Основната част на книгата е с подзаглавие "Протоколи, придобити от тайните хранилища на Главната цийонистка канцелария (Къде е коренът на съвременните неуредици в социалния строй на Европа като цяло и по-специално на Русия)" ("Протоколы, извлеченные из тайных хранилищ Сионской Главной Канцелярии (Где корень современной неурядицы в социальном строе Европы вообще, и в России в частности)"). Сега брошурата не се появява с библиографски данни от Императорската гвардия, а от Училището за глухонеми. Три нови издания на "Протоколите" в този вариант излизат през 1906 година и още две - през 1907-ма, всичките в Петербург; освен това "Протоколите" са отпечатани и в Казан с подзаглавие "Откъси от древните и съвременните протоколи на Цийонските мъдреци от Световното дружество на франкмасоните" ("Выдержки из древних и современных протоколов Сионских мудрецов Всемирного общества Фран-Массонов").

"Коренът на нашите беди" и "Врагове на човешкия род" са евтини брошури, адресирани до масовия читател. Съвсем иначе са поднесени "Протоколите" в появилата се книга под заглавие "Великото в малкото и Антихристът като близка политическа възможност" ("Великое в малом и Антихрист как близкая политическая возможность"). Неин автор е писателят-мистик Сергей Нилус. В първото издание на книгата му (1903 г.) "Протоколите" не излизат. Те са включени във второто издание, появило се през декември 1905 година с библиографски данни от местното отделение на Червения кръст в Царско село. По-късно ще видим, че това издание е подготвено с определена цел - да направи впечатление на Николай II, поради което носи отпечатъка на тайнственост по отношение на първоизточника. Прекрасното издание на книгата е камуфлаж на мистичните съчинения, които царят обичал да чете. Освен това то съдържа препратки към събития от Франция и други страни, докато изданието на Крушеван-Бутми е ориентирано повече към събития, ставащи в Руската империя.

Да се върнем малко назад. И така, книгата на Нилус е одобрена от Московския цензурен комитет на 28 септември 1905 година, но остава все така в ръкопис; въпреки това се появява почти едновременно с "Коренът на нашите беди". Още преди това обаче е привлякла вниманието. Тъй като Сергей Нилус се ползва по това време с благосклонността на Императорския двор, Московският митрополит нарежда да се прочете във всичките 368 църкви на Москва проповед, в която е резюмирана неговата версия на "Протоколите". Това е изпълнено на 16 октомври 1905 година, освен това проповедта е препечатана веднага в десния вестник "Московски ведомости" ("Московские ведомости"), ставайки фактически още едно от изданията на "Протоколите". Именно вариантът на Нилус, а не на Бутми оказва влияние върху световната история. Но това става не през 1905-та и дори не през 1911 или 1912 година, когато се появяват нови издания на "Великото в малкото". Това става едва тогава, когато споменатата книга се появява отново, в малко променен и преразгледан вид, по-обемна и под заглавие "Близо е, пред вратите" ("Близ есть, при дверех"). Годината е 1917-та.

2

Когато човек се сблъсква с напълно секретен документ, представляващ цяла серия от доклади, не може да не си зададе въпроса кой е писал тези доклади, за кого, по какъв повод; а също - по какъв начин документът е попаднал при хора, за които очевидно изобщо не е предназначен. Различните издатели на "Протоколите" са направили всичко възможно да удовлетворят основателното любопитство, но отговорите им, уви, са далече от яснотата и съгласието.

Дори най-ранното издание, появило се във вестник "Знаме", предизвиква недоумение. Докато преводачът твърди, че документът е получен "от тайните хранилища на Главната цийонистка канцелария" във Франция, издателят признава: "Как, къде и по какъв начин са били преписани протоколите от заседанията във Франция, кой именно ги е преписал, не знаем...". Това обаче все още не е всичко. Преводачът в постскриптум съобщава: "Изложените протоколи са написани от цийонистки представители" и настойчиво ни предупреждава да не бъркаме "цийонистките представители" с представителите на цийонисткото движение, но тава не спира издателя, който твърди, че протоколите са заплаха от страна на цийонизма, "призван да обедини всички евреи на земята в един съюз, още по-сплотен и опасен от езуитския орден".

Бутми също обяснява, че "Протоколите" са иззети от секретните архиви на "Главната цийонистка канцелария", но представя къде по-живописна история:

"Заради тайния си характер протоколите са получени с големи усилия, във фрагментарен вид, и са преведени на руски език на 9 декември 1901 година. Почти е невъзможно да се проникне втори път в тайните хранилища на секретните архиви, където са скрити, затова не могат да бъдат подкрепени с точни указания за мястото, деня, месеца, годината, къде и как са написани".

Като основен доказателство за това, че "Протоколите" не са фалшификат, авторът посочва "прозиращото от всеки ред на протоколите безсрамно самохвалство, презрение към цялото човечество, а също и безочието при подбора на средствата за постигане на целите, качества, присъщи в подобен вид само на юдеите" [7].

Нилус се забърква в своите твърдения и в края на краищата противоречи не само на Бутми, но и на себе си. В изданието на "Протоколите" от 1905 година след текста следва забележка: "Протоколите са взети скришом (или откраднати) от цяла книга с протоколи. Мой кореспондент ги е получил от тайните хранилища на Главната цийонистка канцелария, намираща се днес на френска територия" [8].

Тази измислица е като версията на Бутми, но за нещастие същото издание на "Протоколите" е съпроводено със забележка, в която се казва, че ги е откраднала някаква жена от много влиятелен, заемащ много висок пост лидер на масоните след едно от тайните им сборища на "посветени" във Франция, гнездото на масонския заговор [9]. А в изданието от 1917 година Нилус още повече обърква въпроса за произхода на "Протоколите":

"...едва сега ни стана достоверно известно от еврейски източници, че "Протоколите" не са нещо друго, а стратегически план за завоюване на света под петата на богобореца Израел, съставян от вождовете на еврейския народ в продължение на много векове по време на разселването му и доложен на съвета на старейшините от "княза в изгнание" Теодор Херцел по време на Първия цийонистки конгрес, свикан от него през август 1897 г." [10].

Авторът не е могъл да измисли нищо по-добро! Оригиналът на ръкописа е намерен уж на френски език, но на Първия цийонистки конгрес не е имало нито един френски делегат, а официален език е бил немският. Херцел, основателят на съвременния цийонизъм, е австрийски журналист; цялата дейност на конгреса протича с участието на публика, а град Базел е наводнен от журналисти, които едва ли биха могли да пропуснат една толкова необичайна среща. Но така или иначе в изданието от 1905 година Нилус твърди категорично, че докладите са били прочетени не в Базел, а във Франция, "съвременното гнездо на франкмасонския заговор".

В атмосферата на всеобщо объркване издателите на "Протоколите" продължават да измислят все по-нови версии. Издателят на немския превод (1919 г.), известен под името Готфрид цур Бек, твърди, че "цийонските мъдреци" са просто делегати на Базелския конгрес; той също обяснява, че техните машинации са били разобличени. Според него руското правителство, отдавна обезпокоено от активната дейност на евреите, изпраща на конгреса свой шпионин да наблюдава работата му. Евреинът, на когото е възложено да отнесе стенографския запис (какъвто не съществува) от тайните срещи в Базел на "еврейско-масонската ложа" във Франкфурт на Майн, е подкупен от руски шпионин, комуто предоставя ръкописа за една нощ в някакво градче по пътя. За щастие се оказва, че шпионинът разполага с цял взвод преписвачи. За една нощ трескава работа те успяват да препишат много протоколи, които след това са отнесени в Русия на Нилус, за да бъдат преведени на руски език.

Така твърди Готфрид цур Бек. Но Теодор Фриш, "патриархът на немския антисемитизъм", предлага в своето издание на "Протоколите" (1920 г.) съвсем друга версия. За него документът е също цийонистко произведение - той дори го нарича "Цийонистки протоколи", - но е откраднат не на Базелския конгрес от руската полиция, а от някакъв неназован еврейски дом. Още повече, протоколите са написани не на френски, а на древноеврейски език, така че полицията ги предава за превод на "професора ориенталист Нилус" (който в действителност, както ще видим, не е нито професор, нито ориенталист, нито дори преводач на "Протоколите").

Съвсем друга история предлага Роже Ламблан, автор на най-популярното издание; според него "Протоколите" са взети в някакъв елзаски град от бюрото на франкмасонски ръководител, а ги е взела неговата съпруга или годеница. След такива живописни истории твърдението на полския издател, че "Протоколите" са били просто откраднати от жилището на Херцел във Виена, звучи като сива проза.

Една дама, известна като американката Лесли Фрей, а по съпруг - като мадам Шишмарьова, пише от 1922 година нататък не малко неща за "Протоколите". Неин главен принос в дискусията са аргументите, доказващи, че автор на "Протоколите" не е друг, а Ашер Гинсберг, който пише под псевдонима Ахад Хаам (означаващ "един от народа"), [11], автор по същество толкова аполитичен, че друг подобен е трудно да си представи човек. Според мадам Фрей "Протоколите" са написани от Гинсберг на староеврейски език, прочетени са от него на тайно заседание на "посветени" в Одеса през 1980 година, после са изпратени във френски превод на Световния еврейски съюз в Париж, а след това през 1897 година на Базелския конгрес, където, както очевидно следва да се предположи, са преведени на немски за удобство на делегатите. Прекалено заплетена хипотеза, но въпреки това намира доста влиятелна подкрепа.

Така че при различните автори, пишещи за "Протоколите", няма еднакво мнение за произхода ми. Дори убеждението, че "цийонските мъдреци" са делегати на Базелския конгрес, не се споделя от всички. Неизвестният руски преводач на френския текст, според Крушеван и Бутми, твърди недвусмислено, че "мъдреците" не трябва да се отъждествяват с представителите на цийонисткото движение. За Нилус, до късното му откритие, "главна цийонистка канцелария" е щаб-квартирата на Световния еврейски съюз в Париж; Урбан Готие, един от първите издатели на "Протоколите" във Франция, е също убеден, че "мъдреците" са били членове на Съюза. Други, следвайки мисис Фрей, се опитват да обединят двете хипотези - трудна задача, защото Съюзът е изцяло благотворителна аполитична организация, която възлага всичките си надежди на това евреите да се адаптират към съотечествениците си и е толкова враждебно настроена към цийонизма, че предизвиква всеобщо учудване. Разбира се, остават още и масоните, които много често се споменават във връзка с "Протоколите"...

Същевременно през 1921 година се появява на бял свят нещо, което най-решително доказва, че "Протоколите" са фалшификат. При това толкова явен и смехотворен фалшификат, че може да ни се строи учудващо за какво е необходимо да доказваме този факт. Но в годините, следващи непосредствено Първата световна война, когато "Протоколите" изплуват от мъглата и прогърмяват по целия свят, мнозина напълно здравомислещи хора се отнасят към тях съвършено сериозно. За да осъзнаем това, е достатъчно да видим какво пише вестник "Таймс" на 8 май 1920 година:

"Какво представляват "Протоколите"? Достоверни ли са? Ако да, кое злонамерено сдружение е създало подобни планове и се радва на бурното им осъществяване?.. Не се ли освободихме, напрягайки всичките сили на нашата нация, от "Общогерманския съюз" само за да попаднем в мрежите на "Общоюдейския съюз"?".

Една година по-късно, на 18 август 1921 година, "Таймс" помества сензационна уводна статия, в която признава своята грешка. В броевете си от 16, 17 и 18 август вестникът публикува подробно съобщение на своя кореспондент в Константинопол Филип Грейвс, в което се казва, че "Протоколите" са в основни линии копие на памфлет срещу Наполеон III, писан през 1864 година. Ето какво съобщава Филип Грейвс:

"...трябва да призная, че когато откритието стигна до мене, отначало отказах да повярвам. Г-н Х., който ми предостави доказателствата, беше убеден в тях. "Прочетете тази книга - каза ми той - и ще намерите неопровержими доказателства, че "Протоколите на цийонските мъдреци" са плагиат".

Г-н Х., който не желае името му да стане известно, е руски помешчик, чиито роднини живеят в Англия. По религиозни убеждения е православен християнин, по политически - конституционен монархист. Дошъл е тук като бежанец след окончателния провал на бялото движение в Южна Русия. Той отдавна се интересува от руския еврейски въпрос. Затова е изучавал "Протоколите" и през управлението на генерал Деникин е предприел някои изследвания, за да си изясни наистина ли в Южна Русия съществува някаква тайна "масонска" организация, подобна на тази, за която се говори в "Протоколите". Оказало се, че там има една единствена организация - монархическа. На отговора за появата на "Протоколите" се натъкнал съвсем случайно.

Преди няколко месеца купил няколко стари книги от бивш офицер, служил в тайната полиция и избягал в Константинопол. Сред тях открил малко томче на френски език без титулна страница с размер 15х9 сантиметра и евтина подвързия. Върху кожения гръб с големи латински букви било щамповано "Жоли". Предисловието, озаглавено "Просто обявление", е датирано: "Женева 15 октомври 1864 година..." Както хартията, така и шрифтът са много характерни за 60-70-те години на миналото столетие. Привеждам тези детайли с надеждата, че те могат да доведат до това да бъде открито заглавието на книгата...

Г-н Х. смята книгата за библиографска рядкост, защото иначе "Протоколите" веднага биха били признати за плагиат от всеки, който е прочел оригинала.

Истинността на книгата няма да предизвика съмнение у всеки, който я види. Първият й притежател - офицерът от тайната полиция - не помнел откъде я има и не придавал на това никакво значение. Веднъж, преглеждайки я, г-н Х. бил поразен от сходството между изречението, на което се спрял погледът му, и изречение от френското издание на "Протоколите". Той продължил сравнителното проучване и скоро разбрал, че "Протоколите" са в основни линии... парафраза на женевския оригинал...

Докато не получих книгата от ръцете на г-н Х. не можех да повярвам на това. Не смятах "Протоколите" на Сергей Нилус за истински... Но никога не бих повярвал, ако не бях видял сам, че писателят, който дава оригинала на Нилус, е безсрамен и безсъвестен плагиатор.

Женевската книга представлява тънко замаскиран памфлет срещу деспотизма на Наполеон III и се състои от 25 диалога... Събеседници са Монтескьо и Макиавели..." [12]

Преди да публикува съобщението на своя константинополски кореспондент, "Таймс" предприема издирване в Британския музей. Напечатаното на обложката име Жоли дава ключа за разгадката. Тайнственото томче е разпознато: става въпрос за книгата "Диалог в ада между Монтескьо и Макиавели", написана от френския юрист Морис Жоли. За първи път е публикувана в Брюксел (макар и с посочена Женева като място на издаването) през 1864 година.

В своята автобиография, написана през 1870 година, Морис Жоли разказва как веднъж се разхождал по брега на Сена в Париж и в главата му неочаквано се родила идеята да напише диалог между Монтескьо и Макиавели. Пряката критика срещу режима на Наполеон била забранена. А по този начин ставало възможно, макар и с устата на Макиавели, да се разкрият причините за действията на императора и неговите методи, като се освободят от обичайния камуфлаж. Така смятал Жоли, обаче подценявал своя противник. Книгата "Диалог в ада" била отпечатан в Белгия и трябвало да бъде доставена тайно във Франция, но при пресичането на границата стоката била иззета от полицията, а скоро и авторът бил открит и арестуван. На 25 април 1865 година Жоли бил изправен пред съда и го осъдили на петнадесет месеца затвор. Книгата му била забранена и конфискувана.

По-нататъшният живот на Жоли протекъл все така неуспешно. Остроумен, агресивен, без проява на почтителност към властта, той все повече се разочаровал от всичко и най-сетне през 1879 година се самоубил. Разбира се, заслужавал е по-добра съдба. Жоли е не само блестящ стилист, той притежава великолепна интуиция, дар да вижда в бъдещето. В романа си "Гладуващите" Жоли проявява рядко разбиране на напрегнатите отношения в съвременния свят, които пораждат революционни движения както с десен, така и с ляв характер. Но преди всичко в размислите си за дилетантския деспотизъм на Наполеон III той достига до такъв поглед напред, който запазва своята актуалност и относно различните авторитарни режими в наше време. Нещо повече, някои предвиждания на Жоли оживяват отново, когато "Диалог в ада" е превърнат в "Протоколите на цийонските мъдреци"; и това е причината, поради която, както ще видим по-късно, "Протоколите" често ни се струват предсказание за авторитаризма през ХХ век. Но в края на краищата това е незавидно безсмъртие и жестоката ирония на съдбата се състои в това, че блестящата, но отдавна забравена защита на либерализма става основа за кошмарно написана реакционна безсмислица, която въвежда в заблуда целия свят.

Памфлетът на Жоли е наистина забележително произведение, по-точно - безжалостно, логично, прекрасно организирано. Спорът започва Монтескьо, който твърди, че в днешно време просветните идеи на либерализма са породили деспотизъм, който винаги е бил аморален, а също и нежизнеспособен. Макиавели му отговаря с такова красноречие и толкова пространно, че надделява в останалата част на памфлета. "Народните маси - казва той - не са способни да се управляват. Обикновено те са инертни и са щастливи само тогава, когато ги управлява силна личност; в същото време, ако нещо ги пробуди, те проявяват способност само за безсмислено насилие и тогава отново им е необходима силна личност, за да ги постави под контрол. Политиката никога не е имала нещо общо с морала, а що се отнася до практическата страна на въпроса, никога не е било толкова лесно, както сега, да бъде установено деспотично управление. Съвременният управник трябва само да се престори, че спазва формите на законността, той трябва да убеди своя народ, че има някакво самоуправление, и в такъв случай няма никаква трудност да постигне и осъществи абсолютна власт. Народът с радост приема всяко решение, което сметне за свое собствено; затова управникът трябва само да предава решенията на всички въпроси на народна асамблея, като предварително, разбира се, уреди нещата така, че асамблеята да приеме именно тези решения, които са му нужни. Със силите на опозицията, която може да се опълчи срещу волята му, е лесно да се справи: достатъчно е само да ожесточи цензурата, а също и да даде указание на полицията да следи политическите му противници. За него не са страшни нито властта на църквата, нито финансовите проблеми. Докато държавният деец заслепява народа със силата на своя авторитет и печели военни победи, той може напълно да разчита на подкрепа".

Такава е книгата, вдъхновила автора на фалшивите "Протоколи". Той се е заел безсрамно да плагиатства, а за това до каква степен безсрамно и безцеремонно е плагиатствал, може да се съди по паралелните текстове, поместени в края на книгата [Вж.: Приложение]. Над 160 откъса от "Протоколите" - две пети от целия текст - са откровено заимствани от книгата на Жоли; в девет глави заимстванията покриват повече от половината текст, в някои - до три четвърти, а в една (протокол VII) - почти целия текст. Нещо повече, с някои изключения редът на заимстваните откъси е точно като при Жоли и се създава впечатление, че авторът на "Протоколите" е работил над "Диалога" механично, преписвайки страница след страница. Дори разположението по глави е почти същото - 24-те глави на "Протоколите" почти изцяло съвпадат с 25-те глави на "Диалога". Само в края, където преобладават пророчествата за "месианското време", преписвачът си позволява някои отстъпления от оригинала. Това е наистина безспорен случай на плагиат и фалшифициране.

Авторът на фалшификата е построил доказателствата си върху основи, заимствани от спора на двете противникови страни в "Диалога": защитаващия деспотизма Макиавели и защитаващия либерализма Монтескьо. Но заемките му са преди всичко от Макиавели. Със същите думи, които Жоли влага в устата на Макиавели, авторът на фалшификата заставя да говори безименния "цийонски мъдрец", но с някои имащи важно значение добавки. В книгата на Жоли Макиавели, олицетворяващ позицията на Наполеон III, описва положение, което е съществувало винаги, а в "Протоколите" това описание се поднася под формата на пророчество за бъдещи времена. Макиавели твърди, че деспотът може да намери в демократичните форми на управление полезно прикритие за своята тирания; в "Протоколите" този аргумент е обърнат с главата надолу и в резултат на това се получава, че всички демократични форми на управление са само прикритие на тиранията. Но плагиаторът заимства някои откъси и от Монтескьо, които при него придобиват специфичен смисъл. Че, виждате ли, идеите на либерализма са изобретение на евреите и те ги разпространяват с една единствена цел: да дезорганизират и деморализират тези, които не са евреи.

Ако човек има на разположение свободно време, с такъв материал може да изгради блестящ фалшификат, но когато четем "Протоколите", оставаме с впечатлението, че са били изфабрикувани набързо. Например в "Диалога" се прокарва съвсем ясна разлика между политиката на Наполеон III, когато само се стреми да завземе властта, и политиката, когато вече държи твърдо властта в ръцете си. "Протоколите" не подозират нищо за подобни нюанси. На едно място докладчикът говори така, сякаш че "мъдреците" вече упражняват пълен контрол, а на друго оставаме с впечатлението, че им предстои да чакат за това още сто години. Понякога той се хвали, че нееврейските правителства са вече изплашени от "мъдреците", а понякога си признава, че те не знаят нищо за заговора на "мъдреците" и че дори не са чували за тяхното съществуване. Други нелогични места се обясняват с това, че описаният от Жоли деспот се стреми да господства над Франция, а "мъдреците" се опитват да постигнат господство над целия свят. Авторът на фалшификата не се старае поне някак си да съгласува подобно разминаване. Нещо повече, харесва му да разкъсва словесната тъкан на "Диалога" с безсмислици собствено изобретение, например тази за заплахата да се взривят метежните столици, като се използва за постигането на тази цел метрото.

Още по-странно е, че авторът на фалшификата запазва всички откъси, посветени на нападките срещу либералните идеи и възхвалата на поземлената аристокрация като необходима опора на монархията... Тези откъси са толкова нееврейски по характера си, че предизвикват объркване дори сред издателите на "Протоколите". Някои от тях просто ги изключват, други се опитват да ги обяснят с това, че отявленият руски консерватор Сергей Нилус явно е вмъкнал свои собствени разсъждения. Можем да разберем затрудненията им. Нилус не е автор на фалшификата, но както ще видим скоро, проклятията по адрес на политическите свободи и възхвалата на аристократичния и монархическия строй ще ни помогнат да открием неговата истинска природа и причините за появата му.

БЕЛЕЖКИ

1. Предговор към руския превод (със съкращения на пасажите, отнасящи се само за руския читател). - Бел. прев.

2. От името на планината Цийон, върху която е разположен Ерусалим.  На иврит в думата צִיּוֹן има звук "й" ("Цийон"), който в български език е пренебрегнат ("Цион" или още по-неправилното "Сион"). - Бел. прев.

3. Osmаn-Веу. Die Eroberung der Welt durch die Juden. Wiesbaden, 1875, S. 48.

4. Руското издание от 1917 година съдържа 83 страници. - Бел. рус. ред.

5. Система, при която един метал (златото) служи за всеобщ еквивалент и основа на паричното обръщение. За първи път е установен във Великобритания в края на ХVIII в., а в повечето други капиталистически страни в края на ХIХ в.

6. Начин за решаване на спорове, при който страните не се обръщат към съдебните органи, а към така наречените арбитри. Арбитрите се избират от страните по спора или се назначават по ред, определен със закон. - Бел. прев.

7. Г. Бутми. Враги рода человеческого. Издание Союза русского народа. Спб., 1906, с. V.

8. С. Нилус. Великое в малом. Царское Село, 1905, с. 394.

9. С. Нилус. Великое в малом. Царское Село, 1905, с.322

10. С. Нилус. Близ есть, при дверех. Сергиев Посад, 1917, 88.

11. Политическият цийонизъм не е единствената форма на еврейското национално движение. В края на ХIХ век се появява своеобразен "духовен" цийонизъм, чийто главен идеолог Ахад Хаам (псевдоним на А. Гинсберг), критикува рязко програмата за териториално-политическо решаване на еврейския въпрос, предложена от Т. Херцел. Той смята, че страната на Израел ще играе роля само като духовен център в живота на евреите и се изказва срещу идеята на политическите цийонисти да се съберат всички евреи в родината на прадедите им - в еврейска държава. Основна цел на Ахад Хаам е духовното възраждане на еврейския народ. - Бел. рус. ред.

12. "Times", 16, 17, 18 August 1921.

(Следва)