УИЛЯМ ДАМПИР – ПИРАТЪТ, КОЙТО „СЪЗДАЛ“ РОБИНЗОН КРУЗО, ДОНЕСЪЛ РЕЦЕПТАТА ЗА ГУАКАМОЛЕТО И НАПРАВИЛ ТРИ ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТЕШЕСТВИЯ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

КАК УИЛЯМ ЕДВА НЕ БИЛ ПРОДАДЕН В РОБСТВО

Нашата история започва през 1652 година в английското графство Съмърсет, където в село Ист Кокър в небогато семейство се родил Уилям Дампир. Точната дата на раждането му е неизвестна, но бил кръстен на 5 септември (по други данни на 8 юни).

Уилям Дампир

На седем години момчето загубило баща си, а а на четиринадесет – майка си. Като останал сирак, бъдещия пират попаднал под попечителството на полковник Хелер, който го изпратил на училище, мислейки да направи от него търговец. Така че към шестнадесет години Уилям знаел добре аритметиката и малко латински език.

Животът на юношата се променил рязко, когато постъпил във флота като юнга. Като плавал в различни експедиции и разбрал, че понася трудно студа, Уилям попаднал през 1673 година в кралския флот и даже участвал в няколко битки, след което бил освободен по болест.

Като възстановил здравето си, момъкът се съгласил с предложението на своя съсед плантатор да отиде на Ява като негов представител. И тогава Уилям едва не попаднал в истинско робство. Работата е в това, че по тези времена предприемачите, които превозвали хора до колониите, обичали да сключват с тях договори, според които те ставали слуги без право да напускат стопанина си, на практика негови роби.

Всичко това се правело полузаконно, така че когато вече на кораба предложили на Уилям подобно невероятно изгодно предложение, той вдигнал скандал. В разгорялата се разправия се намесили и други пътници, поради което шумотевицата на кораба привлякла вниманието на бреговата охрана и мошениците трябвало да се откажат от своите намерения.

Така Дампир се добрал спокойно до Ява. Но не се задържал там особено, скарал се с местния управляващ и тръгнал да се занимава с дърводобив, след което се присъединил към буканиерите, ловците пирати, при които натрупал опит, който по-късно ще му бъде полезен.

Като се върнал през 1678 година в Англия, младият човек се оженил след една година за една девойка на име Джудит. Явно семейният живот бил толкова добър, че след няколко месеца Уилям избягал на първото си околосветско пътешествие, което продължило дванадесет години.

ПИРАТИТЕ И ВОЖДЪТ „ЗЛАТНАТА ШАПКА“. ПЪРВО ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Като избягал от младата си жена, Дампир се присъединил към буканиерите на капитан Бартоломю Шарп, които замисляли да нападнат испанския град Портобело (в Северна Панама – бел. П. Н.). Като слезли на брега на разстояние шест дена път до града, двеста и петдесет английски пирати, към които се присъединили осемдесет французи, се промъквали през джунглите, за да излязат при слабо защитената част на града.

Още тогава Уилям проявил своята любознателност, записвайки своите наблюдения, а също така и находчивост, криейки хартията в бамбукова тръст, запазвайки я по такъв начин от влагата. Откъде я намерил в Америка, е друг друг въпрос. Очевидно я купил, защото къде, ако не е в Британия, можело да се намерят неща от целия свят.

На седми февруари пиратите тръгнали на пристъп. Едно малко момче видяло приближаващите се главорези и започнало да вика: „Християни, на оръжие, англичаните нападат!“, но това не помогнало, градът бил завзет бързо и подложен на тотален грабеж в продължение на два дена.

Един ден след заминаването на пиратите в града дошъл испански спасителен отряд, състоящ се от седемстотин войници. Разярени от изпуснатата възможност да си отмъстят, те не измислили нищо по-умно от това да изгорят селото на живеещите наблизо индианци.

През 1680 година Уилям продължил да безобразничи с пиратите, присъединявайки се към похода срещу Панама. Този път им помагали индианците куна. Дампир ги описва като хора, чието облекло се състои само от калъфи за половите органи. Те били направени от кора, а на особено богатите индианци от злато или сребро. Също така сред тях имало известно аномално количество албиноси.

Като достигнали по планинските пътеки до селищата на куна, пиратите се запознали с техния вожд, който им обещал помощ, ако превземат форта Санта Мария, където испанците отвели, след като я похитили, най-голямата му дъщеря. Той им дал продукти и двеста и петдесет войници начело със сина му, когото пиратите нарекли „Златната шапка“ заради златната корона, която постоянно носел.

Като сключили сделката, буканиерите се добрали до форта и легнали да спят, за да нападнат неочаквано рано сутринта. Разбудил ги барабан и грохот на изстрели – някой предупредил испанците за нападението. Като завзели форта, пиратите с ярост научили, че богаташите отдавна са избягали, отнасяйки златото, а най-голямата дъщеря на вожда е бременна. Индианците побеснели и завлекли всички заловени испанци в гората, където ги надупчили с копията си.

Когато стигнали до Панама, пиратите намерили готов за отбрана град, а в морето – осем кораба. Без изобщо да се уплашат, разбойниците нападнали с малки лодки испанците, повредили кормилото на флагмана и убили адмирала. След като избили след това част от екипажа, пиратите завзели кораба, а после още един. След три часа битка на един от испанските кораби с взривила крюйткамерата (барутният склад – бел. П. Н.), като превърнала кораба в купчина плаващи по морето отломки, а още един кораб просто избягал в морето. Всички останали останали за пиратите.

И ето че настъпила патова ситуация: нашествениците не можели да щурмуват града, нямали достатъчно сили, но и намиращите се зад стените испанци не можели да си вземат обратно корабите. Като се поразходили известно време пред града и организирали няколко разузнавателни операции с бой, пиратите си заминали. Впрочем, един забавен факт: като енергийна напитка преди битките те използвали горещ шоколад.

Скоро работата с Бартоломю разочаровала Уилям. Като виждал многобройните конфликти между капитаните, той напуснал екипажа. Така, прехвърляйки се от кораб на кораб и правейки по пътя си бележки, Дампир се добрал през 1691 година до Англия. Без грош в джоба си, но затова пък с двама роби, малайци, купени на Минданао. Единият, на име Джоли, бил покрит с татуировки и поразявал англичаните с външния си вид.

За да оправи някак си своето финансово положение, Уилям продал Джоли на хотел „Blue Boar Inn“ на улица „Флит“, където го показвали пред огромни тълпи. Съдбата на нещастния роб била печална: след смъртта на майка си той потънал в печал и починал след три месеца от малария.

Като поправил с помощта на такава неблагодарна постъпка финансовото си положение, Дампир се заловил да пише книга за първото си околосветско плаване, която му донесла слава, пари и дори нова длъжност.

С БАСТУН ПО ГЪРБА. ПЛАВАНЕТО СЪС „СЪРНА“

Като събрал всичките си запазени записки и оформил книгата, Дампир издал през 1697 година „Ново околосветско пътешествие“. При което, както твърди географът Дмитрий Мартянов в лекцията си „Пиратски хроники. Уилям Дампир“, в предисловието на съчинението авторът се изказал максимално благоприятно за президента на кралското научно дружество. Това дало своите плодове и той получил длъжност, при което по ирония, в комитета за борба с пиратството.

През 1699 година Уилям станал капитан на военния кораб „Сърна“ със задача да изследва Нова Холандия (така наричали тогава Австралия). Неуспехите преследвали „Сърна“ от самото начало. Тръгнали на плаване прекалено късно, затова не успели да изследват нормално Австралия. После на кораба се разгорял конфликт между капитана и лейтенант Фишер, който смятал, че бивши пирати няма и Дампир непременно ще открадне „Сърна“.

След известно време била премината точката на кипене и започнал бой, по време на който Дампир наложил жестоко лейтенанта с бамбуковия си бастун и го наврял в каютата му. По-късно офицерът бил свален на брега в Бразилия и арестуван.

Но с това проблемите не свършили. Докато изследвали Австралия, корабът се износил и при опит да се добере до Англия потънал близо до остров Възнесение край бреговете на Африка. Целият екипаж начело с капитана бил принуден да стърчи на необитаем остров пет седмици, докато не ги прибрали съотечественици.

Като пристигнал в метрополията през август 1701 година без грош в джоба и без кораб, Дампир бил извикан на съд по делото на Фишер. Прочели му присъда, според която го лишили от правото да командва кораби на военноморския флот на Британия.

Макар че много записки се изгубили, през 1703 година излязла книгата му „Пътешествие до Нова Холандия“. Сякаш всичко свършило и сега му оставало само да седи, да пуши лула и да пише книги, но още през 1701 година започнала война за испанското наследство и родината изпитала нужда от старите добри пирати. Извинете – капери (пирати, които дадена държава упълномощава да грабят кораби на противникова държава – бел. П. Н.).

КАК СЕ ПОЯВИЛ РОБИНЗОН КРУЗО. ВТОРОТО И ТРЕТОТО ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Като получил каперска грамота и задача да потапя френски и испански кораби, а също така два кораба под свое командване, Уилям тръгнал на лов. Наистина, отново го преследвали неуспехи. Освен дребните търговски кораби, всички останали се оказали не за тяхната уста лъжица, а и капитаните не се разбирали особено помежду си.

Като се изпокарали окончателно, командирите тръгнали всеки по своя път, а Дампир изоставил за пореден път раздърпания си кораб на крайбрежието на Перу и отплавал със завзет от испанците плавателен съд към земите на съюзниците холандци. Там заедно с екипажа бил вкаран в затвора за пиратство. След като го пуснали, се върнал в Англия през 1707 година. Без пари, без кораб, но с куп впечатления.

Това околосветско пътешествие при всичките си неуредици е забележително с един момент. През май 1704 година от втория кораб заради конфликт с капитана бил свален на необитаем остров шотландецът Александър Селкирк.

За нас е интересно това, че Селкирк станал главен прототип на знаменития Робинзон Крузо. И най-забавното е, че от острова го взел същия Уилям, но вече при третото си околосветско пътешествие (1708-1711 година), което най-сетне се увенчало с успех и донесло на нашия герой слава и пари.

Впрочем, да се възползва от богатствата Уилям Дампир не успял, защото починал през 1715 година, като оставил след себе си не малко книжно наследство и куп дългове.

ЧАРЛЗ ДАРВИН И ГУАКАМОЛЕТО: НАСЛЕДСТВОТО НА ДАМПИР

Неуспешният пират и великолепен изследовател оставил добро наследство. Освен гореизброените книги, на перото му принадлежат още пет, които внесли в английски език не малко нови думи, сред които авокадо, барбекю, катамаран, кашу, хлебно дърво и пръчици за ядене.

Гуакамоле

Нещо повече, както твърди Люк Фатер в статията си „Пиратът, който измислил първата английска рецепта за гуакамоле“, Уилям обичал много да си хапва вкусно, като оставил описание на различни месни видове и вкусовите им качества. Той хвалел месото на ламантина, на морските костенурки, на фламингото, впечатлен особено от езика му. Според него „езикът на фламингото е достоен за трапезата на принц“.

Уилям се възхищавал от кокосовите орехи, смятайки ги за отлична храна, а също така донесъл във Великобритания първата записана на английски език рецепта за гуакамоле. Но най-значително е това, че именно изследванията и описанията на животни, направени от Дампир, помогнали на Чарлз Дарвин при разработването на теорията за естествения отбор.

Чарлз Дарвин

Така изживял живота си Уилям Дампир – неуспешен пират и успешен изследовател., първи извършил три околосветски пътешествия и положил малка тухличка в общоприетата днес теория за възникването и развитието на живота.