Мъртън Милър (Merton Miller)
16 май 1923 г. - 3 юни 2000 г.
Нобелова награда за икономика (заедно с Хари Марковиц и Уилям Форсайт Шарп)
(За пионерската работа в теорията за финансовата икономика.)
Роден съм в Бостън, Масачузетс, и съм единственото дете на Джоел и Силвия Милър. Баща ми, адвокат, е завършил Харвардския университет през 1916 г. и поне в това отношение аз го последвах, влязох в Харвард през 1940 г. и завърших през 1943 г. Основният ми интерес обаче беше икономиката, а не правото. Един от моите състуденти в колежа – наистина бяхме в една и съща група от курса за встъпително проучване, икономика А – беше Робърт М. Солоу, лауреат по икономика за 1987 г.
През годините на войната работех като икономист първо в отдела за данъчни изследвания на Министерството на финансите на САЩ и впоследствие в отдела за изследвания и статистика на Борда на управителите на системата на Федералния резерв. През 1949 г. реших да се върна към аспирантурата и избрах университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор главно защото тогава Фриц Махлуп беше водещ член на неговия малък, но много изтъкнат факултет.
Моето първо академично назначение след като получих докторска степен от „Хопкинс“ през 1952 г. беше на гостуващ асистент-лектор в Лондонското училище по икономика през 1952-1953 г. Оттам отидох в Технологичния институт „Карнеги“ (сега университет „Карнеги-Мелън“), чието Висше училище по индустриална администрация беше първото и най-влиятелното от новата вълна изследователски ориентирани бизнес училища в САЩ. Сред моите колеги в „Карнеги“ бяха Хърбърт Саймън (лауреат по икономика за 1978 г.) и Франко Модилиани (лауреат по икономика за 1985 г.). Модилиани и аз публикувахме първия от нашите съвместни документи за корпоративните финанси през 1958 г. и си сътрудничихме в няколко последващи години до средата на 60-те.
През 1961 г. напуснах „Карнеги“ заради Висшето училище по бизнес към Чикагския университет, където съм оттогава с изключение на едногодишната ми гост-професура в университета в Лувен, Белгия, през 1966-1967 г. В Чикаго, където в момента съм заслужил професор, по-голямата част от работата ми продължи да бъде фокусирана върху корпоративните финанси до началото на 80-те години, когато станах публичен директор на Чикагския борд по търговия. Оттогава моите изследователски интереси се изместиха силно към икономическите и регулаторните проблеми на индустрията на финансовите услуги и особено на борсите за ценни книжа. В момента съм публичен директор на Чикагската търговска борса, където по-рано бях председател на специалната академична комисия за изследване на краха от 19-20 октомври 1987 г.
Продължавам да бъда активен поддръжник на свободните пазарни решения на икономическите проблеми в традицията на моите колеги лауреати от Чикаго Милтън Фридман (1976 г.), Теодор Шулц (1979 г.) и Джордж Стиглър (1982 г.).
Преждевременната смърт през 1969 г. на първата ми съпруга Елинор, майка на тогавашните ми три малки дъщери, беше тежък личен удар. После се ожених повторно и съпругата ми Катрин и аз разделяме времето си между градската къща в Хайд Парк през седмицата и провинциалното уединение във функциониращата ферма (макар и обработвана не от нас) в Уудсток, Илинойс, през почивните дни. Подобно на някои други хора, които се оттеглят през почивката, мое хоби стана косенето на храсти плюс малко занимание с градинарство.
ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/economic-sciences/1990/miller/biographical/
Превод от английски: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.