ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / МАРСЕЛ ПРУСТ – “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 2

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

МАРСЕЛ ПРУСТ (1871-1922) - “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ (1919 г.)

* * *

„На път към Суан“ трябва да се разглежда под верен ъгъл, тоест в съотношение с цялата книга, какъвто е замисълът на Пруст. За да разберем напълно първия том, трябва най-напред да отидем заедно с разказвача на прием в последния. По-малко бегло това ще бъде предприето по-късно, а сега следва да се вслушаме в думите на Марсел, казани, когато започва да се ориентира в своите озарения. „Това, което наричаме реалност, е определено съотношение на усещанията и спомените, които ни заобикалят едновременно, единственото истинско съотношение, което трябва да улови писателят, за да съумее завинаги да свърже със своята фраза двата му различни елемента. Може в безкрайни описания да се изброяват намиращите се на дадено място предмети, но истината започва едва когато писателят вземе два различни предмета и ги заключи в неотменимите окови на своето изкуство или даже когато, подобно на самия живот, като сравни сходните качества на две усещания, накара да се прояви тяхната природна същност, съединявайки ги в една метафора, за да ги избави от случайностите на времето, и свързвайки ги с помощта на думи, които стоят извън времето. Ако гледаме от тази гледна точка на истинския път на изкуството (пита се Марсел – Вл. Н.), не е ли негов източник самата природа, която талкова често ми е позволявала да осъзнавам красотата на нещо едва дълго време по-късно и само с помощта на нещо друго – обедното време в Комбре с помощта на припомнения звук на неговите камбани и аромата на неговите цветове“.

Споменаването на Комбре въвежда важната тема за двете разходки. Романът съдържа седем части (седем части, като седемте дни на творението, но без неделния отдих) и по време на цялото повествование разказвачът държи пред очите ни тези две разходки, когато като дете е отивал в град Комбре; единият маршрут е към Мезеглиз покрай Тансонвил, имението на Суан, а вторият към вилата на Германтови. Цялото повествование, разтеглено до петнадесет тома във френското издание, изследва хората, които така или иначе са свързани с двете детски разходки. По-специално, мъката на разказвача, който не дочаква майчината целувка, предрича мъката и любовта на Суан; а детската му любов към Жилберт и след това основната му връзка с девойката Албертина са разширение на връзката на Суан с Одет. Но двете разходки имат и допълнително значение. Както пише в „Увод към Пруст“ (1940 г.) Дерик Леон, „Марсел не осъзнава, докато не вижда двете разходки от своето детство съединени във внучката на Суан (дъщеря на Жилберт), че частите, на които дробим живота, са напълно произволни и отговарят не на някоя от страните на живота, а само на дефектното зрение, с което го възприемаме. Разделните светове на госпожа Вердюрен, госпожа Суан и госпожа дьо Германт са всъщност един свят и само снобизмът или някаква социална неуредица са ги разделили някога. Те образуват един свят не защото госпожа Вердюрен се омъжва за принц Жилбер Германтски, не защото дъщерята на Суан става жена на племенника на госпожа дьо Германт и не защото Одет увенчава своята кариера поради връзката си с господин Германт, а защото всичките те се въртят в орбити, образувани от сложни сили, а именно: автоматизъм, повърхностност и машиналност на битието“, което вече ни е известно от съчиненията на Толстой.

(Следва)