ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 23

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18; ОТКЪС 19; ОТКЪС 20

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 21

Секретно съобщение на пълномощника до началника на Азиатския департамент от 8 ноември 1888 г., № 405

„Руските поданици, извършващи в Румъния разносна продажба на руски картини, икони и железарски стоки, а така също и руските коновали (ветеринарни лечители – бел. П. Н.) са заявили в императорската мисия жалба срещу дейст­вията на местните власти, които ги подлагат на различни преслед­вания и им забраняват да извършват търговия по румънските села. Особено строги мерки се предприемат срещу нашите разносни търговци (амбулантни търговци и коновали) в Илфовски окръг. На направеното от мен устно запитване до румънския министър на външните работи по съдържанието на гореспоменатата жалба на руските поданици г-н Карп ми отговори, че румънският търговски устав забранява извършването на разносна търговия на стоки. А що се отнася до руските коновали, тези мерки са предизвикани вследствие проверките от полицейските власти на паспортите на чужденците, пребиваващи в селищата, и че никакво изключение не е направено по отношение на руските поданици.

Между това отговорът на румънския министър на външните работи не трябва да се смята за удовлетворителен на основание на това, че търговският устав, съществуващ в Румъния, забранява разносната търговия на различни стоки, но тази забрана не се разп­ростира върху продажбата на картини, икони и железарски стоки.

Предприеманите от полицейските власти мерки против руските коновали и забраната за тяхното временно пребиваване в селищата по думите на румънския министър са били предизвикани вследст­вие проверка на паспортите на чужденците, пребиваващи в околия­та, и не е било направено никакво изключение за руските подани­ци. Но обяснението на г-н Карп се оказва несправедливо затова, защото от императорската мисия е проучено, че никаква проверка на паспортите на чужденците не се извършва от полицейските власти и че строгите мерки се предприемат само против руските поданици; тогава, когато австрийските поданици и особено унгар­ците пребивават във всички местности на Кралството и безпрепят­ствено извършват търговия.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство да благоволите да ме снабдите с Вашите, почитаеми господине, указания, как следва да постъпи императорската мисия за прекратяване на по-нататъшното прес­ледване от страна на местните власти, на което подлагат пребива­ващите в Кралството руски поданици.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския пълномощник в Букурещ от 13 декември 1888 г., № 2305

„В отговор на секретното съобщение от 7 на миналия месец но­ември, № 405, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че статс-секретарят Гирс е изразил пред пребиваващия тук румън­ски посланик крайното неудоволствие на императорското прави­телство от действията на румънските кралски власти по отноше­ние на пребиваващите в Румъния руски поданици. Аз смятам, че заявеното неудоволствие на императорското правителство ще пов­лияе на крал Карл за назначаване на ново министерство в Румъния от по-благоприятни за нас лица. По такъв начин може да се разчи­та, че при новото министерство руските поданици няма да са под­ложени на преследване от страна на тамошните власти.

Вследствие на това Ви моля, почитаеми господине, при повта­ряне на случаите на преследване на руски търговци и други руски поданици от страна на румънските власти да съставяте в импера­торската мисия протокол с подробно излагане на жалбата на рус­кия поданик и размера на щетите, причинени му от незаконните действия на кралските власти. Тези протоколи благоволете да дос­тавяте с куриер в императорското Министерство на външните ра­боти, съдържанието на които ще бъде своевременно доложено на височайшето благоусмотрение на Господаря Император.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския изпълняващ длъжността в Букурещ от 23 декември 1888 г.

„Председателят на комитета на Санктпетербургското Славянс­ко благотворително дружество се е обърнал към директора на Де­партамента на държавната полиция с молба за това, щото чинов­ниците на Държавната полиция да оказват съдействие на българи­те при отстраняването на принц Кобургски, а така също при отст­раняването на тамошните управници от власт. Изпратените в Бъл­гария агенти на тайната полиция във вид на риболовци са уведоми­ли действителния щатски съветник Дурново, че при оглеждането на русчукско-варненската железопътна линия агентите са намери­ли, че при Чукур-чифлик е твърде удобно да се извърши катастро­фа на влака.

Съобщавайки за гореизложеното, г-н Дурново ме известява, че подведомствените му агенти, можещи да ръководят това действие, пребивават в гр. Измаил и в случай на необходимост могат да пристигнат в Русчук в качеството на рибари.

Вследствие на това Ви моля, почитаеми господине, да обявите на лицата, изявяващи готовност да извършат горепосоченото дейс­твие, че взривните вещества и плановете на местността ще им бъ­дат доставени от руски рибари в Русчук в определеното време, а така също да се съобщи на началника на жандармсрийското управ­ление в гр. Измаил.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския пълномощник в Букурещ от 3 февруари 1889 г.

„В местния печат се появи кореспонденция от Букурещ, в която подробно е описано изгонването от Румъния на руските амбулант­ни търговци и коновали на брой 63 души. Нямайки никакви сведе­ния по този въпрос, императорското Министерство на външните работи сметна за свой дълг да запита редакторите на посочените вестници за личността на кореспондента.

Сега е известно, че автор на горепосочената кореспонденция е Константин Красилников, бивш чиновник в императорската мисия, който се е намирал в Букурещ по време на изгонването от Румъ­ния на описаните от него в кореспонденцията лица и тяхното арес­туване от тамошната полиция.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, по­читаеми господине, незабавно по телеграфа да доставите в минис­терството точни сведения за причините, подбудили румънските власти към арест и изгонване от Румъния на 63 руски поданици и за действията на императорската мисия по този въпрос.“

Секретно съобщение на императорския пълномощник в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 февруари 1889 г., № 104

„Съгласно секретната телеграма от 3 този месец смятам за свой дълг да донеса на Ваше Превъзходителство, че новините, съ­общени от Константин Красилников от Букурещ в неговата корес­понденция, са преувеличени. Местните власти забраниха на някои от нашите амбулантни търговци да извършват разносна търговия по селата и вследствие на тази забрана нашите амбулантни тър­говци доброволно заминаха в Русия. На кратковременен арест са били подложени тези от руските поданици, чиито паспорти не са били с визи от императорската мисия и в които няма надписи нито на френски, нито пък на немски, а на това основание селските власти са се усъмнили в достоверността на горепосочените пас­порти. Известните на Ваше Превъзходителство братя Сирацеви са били арестувани вследствие указания на някои села на Илфовски окръг за участие на споменатите лица в агитация на селското дви­жение. Макар че при извършения от селските власти обиск нищо подозрително не е намерено у Сирацеви, при все това по различни причини сметнах за невъзможно по-нататъшното им пребивава­не в Румъния. За арести на руски поданици в Турну Северин и тях­ното изселване в Сърбия до този момент в императорската мисия няма сведения. По жалбите за незаконни действия на местните власти, донесени от руските поданици, в канцеларията на импера­торската мисия са съставени протоколи и своевременно са изпра­тени с куриер в Азиатския департамент. Освен това по горепосоче­ните жалби императорската мисия направи протест пред кралското Министерство на външните работи, искайки необходимото удов­летворение.

Заедно с това имам честта да прибавя, че никого от руските ко­новали румънските власти не са арестували. Командированите в Румъния и България чиновници на Държавната полиция в костю­ми на наши коновали са привлекли вниманието на местните власти вследствие на непосредственото изпращане от тях на телеграми до разни длъжностни лица в Русия. За избягване на по-нататъшни преследвания аз помолих статския съветник Мишченко да даде наставления на чиновниците на Държавната полиция, пребиваващи тук в костюмите на разни коновали, незабавно да напуснат страна­та. Едновременно с това аз посъветвах действителните руски ко­новали също за известно време да заминат за Русия, давайки им парични помощи за връщане в родината.

От България довеждат до знанието на императорската мисия, че пребиваващите там чиновниците на нашите тайни служби са привлекли вниманието на тамошните власти. Българските власти са предали на румънското Министерство на външните работи те­леграми, изпратени до разни лица на щат в Департамента на дър­жавната полиция от жената на щатския съветник Вашченко и ма­дам Биндт. Телеграмите са предадени, тъй като по външно съдър­жание тези телеграми сякаш са се отнасяли до народното движе­ние в Румъния, в което са взели участие споменатите лица.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство да благоволите да разпоредите да се съобщи на директора на Департамента на държавната полиция, щото за в бъдеще подведомствените на департамента чиновници, пребиваващи в Румъния, да се свързват със съответните власти в Русия чрез посредничеството на императорската мисия.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския пълномощник от 15 февруари 1889 г., № 402

„Основавайки се на протоколите, съставени в императорската мисия, и на Вашите донесения, императорското Министерство на външните работи забелязва, че с нищо не се открива участие на чи­новниците на Държавната полиция във въстанието на селяните в Румъния. От сведенията на Департамента на държавната полиция се вижда, че подведомствени негови чиновници във вид на руски коновали и амбулантни търговци не са били командировани в Илфовска околия и че изпратените от тях телеграми както от Бълга­рия, така и от Румъния нищо осъдително не съдържат. Следова­телно в забраната на руските амбулантни търговци да продават картини, икони и железарски стоки се вижда само едно враждебно настроение на сегашното кралско министерство и подведомстве­ните му административни власти против императорското прави­телство. В изселването на руските поданици от Румъния така също се забелязва явно нарушение на тамошното министерство на ос­новните закони на Кралството, съгласно които чуждите поданици могат да подлежат на изселване само по съдебна заповед или пък по постановление на Министерския съвет, утвърдено от краля. А руските амбулантни търговци и коновали са изселени от Румъния по административен ред без спазване на съществуващото там за­конодателство. По такъв начин руските поданици, пребиваващи в Румъния, са лишени от покровителството на местните закони за защита на техните права и имущества от страна на кралските влас­ти.

Освен това за нашите интереси, т. е., за да можем да постигнем назначение на консервативно министерство в Румъния на нас ни е нужно да се възползваме от този случай, действайки по дадения въпрос по-енергично, без да се ограничаваме с нотата, изпратена от Вас на министър Карп. Вследствие на това имам честта най-по­корно да Ви помоля, почитаеми господине, до пристигането на им­ператорския посланик в Букурещ устно да предадете на румънския министър на външните работи в сериозна форма това, че импера­торското правителство не може да остави руските поданици без удовлетворение за щетите, понесени от тях поради незаконното разпореждане на румънските власти, и иска, щото руските подани­ци в Румъния да се ползват от еднакви права с пребиваващите в Кралството чужденци. А ако Вашето устно заявление не подейства и румънският министър не направи по него съответстващите раз­пореждания, то незабавно поискайте частна аудиенция при крал Карл, на когото заявете, че случаят на изселване на 63 руски пода­ници от Румъния, занимаващи се там с търговия, е произвел твър­де неблагоприятно впечатление на руския народ, изпитващ винаги дружелюбие към румънския, и че императорското правителство е поставено пред необходимостта да иска от настоящото кралско министерство нужното удовлетворение, което предвид на недру­желюбното настроение на сегашния румънски кабинет против Ру­сия може да повлече след себе си нежелателни и за двете държави последствия.

Заедно с това смятам за свой дълг да Ви съобщя, почитаеми господине, че императорският посланик тези дни ще пристигне в Румъния и ще се установи в Ясси (Яш – бел. П. Н.). Ако до това време не последва преобразуване на румънския кабинет, то по време на пребиваване­то на г-н Хитрово в Ясси вие ще подадете на румънския министър Карп писмена нота в окончателна форма, искайки удовлетворение по въпроса за изселването от Румъния на руските търговци, обез­щетение за техните загуби, а също така разрешение за безпрепятс­твеното им връщане в Румъния.

Що се отнася до чиновниците на тайната полиция, пребиваващи в Румъния и България, то от оценката на директора на Департа­мента на държавната полиция се оказва, че подведомствените на департамента чиновници действат съгласно дадените им инструк­ции, изпълнявайки дадените им поръчения правилно, енергично и добросъвестно. Г-н Дурново не намира за възможно да направи на горепосочените чиновници каквото и да е ограничение в техните действия.

А относно изпращането на телеграми от България и Румъния в Русия непосредствено до правителствени лица, то от обяснението по този въпрос се вижда, че чиновниците на тайната полиция, на­мирайки се в Румъния в качеството на руски коновали и амбулант­ни търговци, не са намерили за възможно, за да избегнат подозре­нията, често да посещават императорската мисия и в такива кос­тюми са сметнали за невъзможно да се обръщат към нейните чи­новници с молба за изпращане на шифровани телеграми. Въобще на длъжностни лица в Русия никакви телеграми не са изпращани. Госпожите Вашченко и Биндт действително са отправили от Бъл­гария няколко телеграми на адреси на частни лица в Русия, но с никакво осъдително съдържание, можещо да им навлече каквото и да е подозрение.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до министъра на външните работи от 30 март 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Високопревъзходителство, че съгласно молба на румънския министър-председател аз реших да приключа въпроса за изселването на наши търговци и коновали от Румъния с мирно споразумение с настоящото княжеско министер­ство като съставено от съчувстващи нам лица. Г-н Катаржи ми да­де обещание за това, че местните власти няма да препятстват сво­бодната търговия на нашите амбулантни търговци и на други рус­ки поданици, а също така за занаята на нашите коновали, ограни­чавайки се само това в паспортите на всички лица да се поставят визи от императорската мисия и от нашите консулства в Румъния.

Заедно с това смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ва­ше Превъзходителство, че аз не мога да не удовлетворя молбата на г-н Катаржи по гореспоменатия въпрос на основание на това, че последният в някои отношения е посветен в действията на нашите агенти на тайната полиция в Румъния и България. Освен това за мен е крайно желателно да се заздрави съществуването на настоя­щото министерство в Румъния, начело на което е г-н Катаржи, който ни е напълно предан.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 28 ап­рил 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че от Бъл­гария до императорската мисия достигат твърде неблагоприятни сведения, че принц Кобургски, усилвайки влиянието на католичес­кото духовенство в Княжеството, изразходва голяма парична сума за поддръжка на разни католически мисионери и явно допуска поругаване на православната вяра. По разпореждане на принц Кобур­гски и неговите сподвижници Търновският митрополит Климент е бил подложен на публични насилия от страна на полицейските власти.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да поднесе на Господаря Импе­ратор коленопреклонната молба на българското православно насе­ление за височайша помощ за православното духовенство.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 8 май 1889 г.

„Секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от 28 на миналия април за насилието, извършено в България над митропо­лит Климент по разпореждане на принц Кобургски, бе доложена на Господаря Император от статс-секретаря Гирс.

Трогнат от небивалия в историята факт на насилие на поли­цейските власти против православен епископ, Негово величество крайно съжалява за това, че българският народ се отнася безучаст­но към защитата на православната вяра и че за съхранение на единствената опора на своето съществование православното насе­ление на България, обръщайки се за странична помощ, не се ста­рае само да противодейства на замислите на незаконния княз и на­силията на полицейските власти.

Предвид на това императорското Министерство на външните работи не намира за възможно да вземе каквото и да е участие в ходатайството на българското население, което се оказва недос­тойно за нашата помощ. Що се отнася лично до преосвещения епископ Климент, то в случай на нужда благоволете, Ваше Пре­възходителство, да му дадете от сумата на окупационния фонд па­рична помощ в размер по Ваша преценка.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 14 юни 1889 г., № 198

„Почитаеми господин Иван Алексеевич, Драган Цанков и Пе­тър Станчев ми представиха писмено споразумение, съставено между политическите партии в България, по въпроса за отстраня­ването по конспиративен начин от пределите на Княжеството на принц Кобургски, а така също за съставяне на ново правителство в България начело с императорски комисар.

Предавайки ми посочения акт на споразумение на политически­те партии, който препращам приложен, а така също оригинално заявление на военния революционен комитет в София, главен пред­водител на който е майор Паница, в който вземат участие комен­дантът на град София, командирът на тамошната бригада подпол­ковник Кисов, господата Цанков и Станчев ми заявиха за оконча­телното решение от страна на водачите на партиите и господа офицерите от Софийския гарнизон относно отстраняването на принц Кобургски от пределите на Княжеството и свалянето на нас­тоящото незаконно правителство в България.

В качеството на упълномощени назованите лица ходатайстват за по-скорошно назначаване на императорски комисар, така че последният да може да пристигне в София за приемане на управле­нието на Княжеството в краен случай в течение на няколко дни след извършването на предполагания държавен преврат в Бълга­рия. Овен това г-н Цанков лично ходатайства за отпускане под не­гово разпореждане на парични средства, необходими за даване на помощи на някои лица, изявили своята готовност да вземат актив­но участие в извършването на държавен преврат в България и предварително съгласили се с другите за убийство на принц Ко­бургски.

Предавайки ходатайството на господата Цанков и Станчев на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам чест­та да Ви уведомя, почитаеми господине, че молената от спомена­тите лица парична помощ може да бъде отпусната чрез посредни­чеството на нашата мисия в Белград, където г-н Цанков има наме­рение да се намира до извършването на държавния преврат в Бъл­гария.

Заедно с това смятам за свой дълг да добавя, че от сумата на окупационния фонд от мен е дадена на господата Цанков и Стан­чев парична помощ в размер на 10 000 фр. срещу разписка, тук приложена.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 22 юни 1889 г.

„Съгласно секретното съобщение от 14 на този юни имам чест­та най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за превеждане от сумата на окупационния фонд в нашата мисия в Белград 50 000 фр. за даване на парична помощ чрез посредничеството на Драган Цанков на лицата, изявили готовност да участват в извършването на държавен преврат в България.

За реда на даването на парична помощ и доставяне на отчет по тези разходи в Департамента на личния състав и икономическите работи от мен е съобщено непосредствено на нашия посланик в Сърбия.“

(Следва)