БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ (1)

Превод: Claude 3.7 Sonnet

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 4

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ

В нашия преглед на историята на Израил от Петокнижието до историческите книги наблюдавахме ситуации, в чийто център отново и отново са водачите на народа на Израил: Моисей, Исус Навин, многобройните съдии и царе. Разбира се, според този принцип са написани немалко истории: с акцент върху силните на деня, върху техните действия и лични качества. Но по времето на царете в Израил се появил герой от друг тип – не политически водач на народа, а критик, който наблюдава управлението на народа и неговите ръководители отвън. Този герой носел наименованието пророк.

ПОЯВА НА ПРОРОЦИТЕ

Вече видяхме някои препратки към „пророците“ в Петокнижието. Моисей бил пророк. Във „Второзаконие“ (13, 18) се изразява опасение, че ще се появят лъжепророци. Но разказите за пророци не се срещат често, докато не навлезем по-дълбоко в историческите книги (започвайки от Първа и Втора книга „Царе“). Пророците излизат на преден план особено по времето на разделеното царство, както е описано в Трета и Четвърта книга „Царе“.

Английският термин „пророк“ означава нещо като „представител“. Пророк е този, който „предава“ послание от Господа на отделен човек, на група хора, на целия народ или на други народи. Древноеврейският термин, който се превежда като пророк – „нави“, – означава вероятно „този, който е призован“ от Господа. Пророците смятали себе си за специално призовани или избрани от Бога, за да говорят от Негово име. В Еврейската Библия такива хора са наричани често „прорицатели“, защото им се откривало божествено видение, което можели да предадат след това подробно на хората.

Причината, поради която пророците започнали да се появяват по време на Царството, била тази, че те действали като божествени критици на курса на политическите дела. Видяхме как авторът на историческите книги оценява лично царете: не въз основа на тяхната външна и вътрешна политика, на успехите на военните им кампании, на компетентността на икономическата им политика, а въз основа на техните религиозни предпочитания. Ако царят, следвайки Давид, почитал и поддържал само култа към Яхве, той бил добър цар. Ако обаче царят, следвайки например Йеровоам, позволявал или организирал култ към други богове, той бил лош цар. Пророците поели подобни задължения: те оценяват царете (а също и народа като цяло), основавайки се на техните религиозни предпочитания. За пророците, както и за автора на историческите книги, тези предпочитания са неразделни от политическите реалности. В Четвъртата книга „Царе“ и Израил, и Юдея са унищожени не поради некомпетентна външна политика или поради слабост на армията, а защото царете не се подчиняват на Яхве. Пророците от Еврейската Библия споделят същото мнение: престъпните религиозни предпочитания водят до катастрофални политически (и личностни) резултати.

След Мойсей, първият значителен пророк, на сцената се появява (на останалите преди него се падат епизодични роли) не друг, а Самуил. Самуил е не само съдия и избраник на царете. Особено се подчертава, че той е пророк. Как бил избран за пророк още като юноша, се разказва в Първа книга „Царе“ (3), където в общи линии се дава представа за това какво означава да бъдеш пророк в Израел.

По това време първосвещеник бил Илий, а младият Самуил служел в храма като негов помощник. Господ повикал Самуил през нощта и след известен размисъл (защото не успял да разбере първоначално кой го вика по име) Самуил осъзнал, че с него говори самият Господ. След това показал на Бога, че е готов и желае да го слуша. Господ му съобщава лоши новини. Тъй като синът на Илий се държи безнравствено, Бог ще накаже цялото му семейство. Самуил съобщава тази новина на Илий, която, разбира се, впоследствие се оказва вярна. Филистимляните нападат Израил и отвличат ковчега на Завета (вече знаем, че ковчегът, както се смятало, е проводник на необикновена, божествена сила; сега обаче той не е в състояние да защити израилтяните). Синовете на Илий са убити, а след това умира и той. Самуил е предупреден предварително, той предава новината, която се оказва вярна. Така се случва с пророците. В повествованието това става общоизвестно: "И цял Израил узна... че Самуил е удостоен да бъде пророк Господен" (1 Царе, 3: 20).

Акцентът тук се поставя върху това, че той бил пророк, заслужаващ доверие. Проблемът с пророчествата се състои в това, че практически всеки може да обяви себе си за "представител" на Бога. Но само някои са такива в действителност.

Тук трябва да отбележа едно важно нещо относно древните пророци на Израил. Вярно е, че отчасти това, което те възвестяват, е предвиждане. Обикновено, както ще видим, те обявяват, че Израил или водачите на Израил са съгрешили спрямо Яхве и затова Той ще ги накаже, както в случая със семейството на Илий. Но предсказанията на пророците са тясно и непосредствено свързани с текущи събития, на които са съвременници. Пророците на Древния Израел не гледали в кристална топка в очакване на видения за това, което ще се случи след стотици и хиляди години, както понякога погрешно го представят религиозните автори днес. Пророците били хора, избрани от Господ, за да възвестяват Неговото слово в особените обстоятелства, при които живеели. Затова, за да разберем пророците в Еврейската Библия, трябва да разберем какъв е бил контекстът във всеки един случай, каква е била ситуацията, към която се обръщали.

Пророците разказвачи: Илия и Елисей

Има няколко пророци, появили се в повествованията на историческите книги, които не са оставили никакви записи (за разлика от класическите пророци в Еврейската Библия – така наречените "късни Пророци", които скоро ще започнем да обсъждаме). Тези хора били избрани от Бог, за да осъдят народа, неговите управници и/или неговите религиозни водачи, включително "лъжепророците". На тези "пророци разказвачи" било дадено правото да предават посланието на Господ и като доказателство за своята сила те можели да правят чудеса. Най-известни са Илия и неговият наследник Елисей. (Техните истории могат да се намерят в Трета книга „Царе“, 17 и в Четвърта книга „Царе“, 13.)

Илия се появява за първи път по време на управлението на лошия цар на Израил Ахав, който поддържал и участвал в култа към ханаанския бог Ваал. Според автора на историческите книги, "Така Ахав направи повече, за да разгневи Господа, Израилевия Бог, от всичките израилеви царе, които бяха преди него" (3 Цар., 16: 33). Илия се появява на сцената неочаквано и обявява, че скоро ще настъпи суша. И настъпила суша. Скоро става ясно защо се е случило това. Както Илия казва по-късно на Ахав: "Вие презряхте заповедите на Господа и вървите след Ваал" (Пак там, 18: 18). Тук виждаме пророк, който се конфронтира с водача на народа заради религиозните му предпочитания. Подобна история ще се повтаря отново и отново в Еврейската Библия.

Както Яхве има свои пророци, така има и Ваал, ханаанският бог, когото отстъпниците от народа на Израил често избирали за поклонение. Илия предизвикал пророците на Ваал на своеобразен дуел между пророци, за да докаже кой е истинският или поне по-могъщият бог. Като събрал всички израилтяни заедно, Илия ги укорява: " Докога ще куцате на две страни? Ако Гопжд е Богът, следвайте Него; а ако е Ваал, следвайте него!" (Пак там, 18: 21). За да помогне на народа с избора, Илия предизвикал 450 пророци на състезание: за истински пророк ще бъде обявен този, който успее да запали дървата на олтара за пренасяне в жертва на бик, без да им поднася огън. 450-те пророци на Ваал опитали силите си, но не успели да изпълнят изискването. След това Илия направил свой олтар, подготвил дървата и бика, полял цялата конструкция с четири ведра вода (за да бъде изумлението още по-голямо, когато всичко това се запали), призовал Господа, от небето паднал огън и унищожил изцяло всичкото приношение – бика, дървата, олтара, водата и т. н. Народът хванал пророците на Ваал и Илия ги убил до един.

Това задава тона за приключенията на пророците разказвачи, за които е разказано много добре в тези книги. Елисей става ученик на Илия (Пак там, 19: 19–21) и в хода на тези истории и двамата вършат впечатляващи чудеса – по чуден начин умножават храна, карат железни брадви да плуват по водата, лекуват болести, възкресяват мъртви (вижте отстъплението „Пророците чудотворци"). И всичко това може да се разглежда в контекста на политическата критика: водачите на Израил са довели народа до религиозно отстъпничество и Господ е недоволен. Народът трябва да се откаже от почитането на Ваал и да почита само Яхве. В противен случай ще се случат ужасни неща. Тези, които са застанали на страната на Яхве, напротив, могат да очакват чудеса. В края на живота си Илия, както ни се казва, е взет на небето в огнена колесница, така че той не е умрял и никога няма да умре (4 Царе, 2). Елисей поема щафетата от своя учител, продължавайки критиката и вършейки чудеса.

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Пророците чудотворци

Днес много читатели на Евангелието от Новия Завет вярват, че ако Исус е извършил всички онези чудеса, които му се приписват, то той със сигурност е бог. Кой друг притежава силата да накара природата да му се подчинява или да лекува само с дума или докосване, или да възкресява мъртви? Този, който извършва всички тези неща, трябва да е Господ в плът. Нали така?

Тези, които са прочели внимателно Стария Завет, знаят отговора на този въпрос. В Еврейската Библия пророците на Господа – като Мойсей, Илия и Елисей – могат да правят удивителни чудеса, които всъщност много приличат на приписваните на Исус. Не защото всеки от тях е бил Бог, слязъл на земята, а защото силата на Господа се проявявала чрез тях. Така, в повествованието на Трета и Четвърта книга „Царе“ виждаме как Илия и Елисей вършат умножаване на хлябовете, за да нахранят нуждаещите се (3 Царе, 17: 8–16; 4 Царе, 4: 42–44; сравнете с умножаването на хлябовете от Исус); карат природата да се подчинява на техните заповеди (3 Царе, 17: 1–6; 18: 41–45; 4 Цар, 6: 1–7; сравнете с това как Исус усмирява бурята); лекуват болни (4 Царе, 5: 1–4; така прави и Исус) и дори възкресяват мъртви (3 Царе, 17: 17–24; 4 Царе, 4: 8–37; както и Исус). В края на живота си Илия се възнася на небето жив (4 Царе, 2: 1–12).

Исус прави чудеса, както е описано у Матей, Марк и Лука, не защото е Господ Всемогъщ. А защото е пророк на Господа. Така го разбират дори тези, на които е помогнал, както е казано в Евангелието от Лука (7: 11–17), когато Исус възкресява от мъртвите едно момче и тълпата в отговор не Го нарича Господ, а възкликва: "Велик пророк се издигна между нас".

(Следва)