ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - IX

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

IX.

Ново ръководително тяло на Костурския район. Гоце Делчев в Костурско. Женско комитетско дружество в Смърдеш.

След като затвориха Павел, беше Москов назначен за районен ръководител в Костурско. Аз бях учител в Смърдеш и центров ръководител на околните села. Чакаларов имаше мисията по пренасяне на пушките. Това беше комитетът. Михаил Николов, който уж беше заместник на Павел Христов, заглъхна в селото си Бобища и никой не чу за него нищо. Всичко ставаше около и в Смърдеш.

Чакаларов замина за Битоля с цел от там да иде в Гърция, за да продължи работата с пушките. Началството в Битоля наопаки връща Чакаларова в Костурско, като го натоварва да ce погрижи, за да се съвземе организацията. Той с мене, Кузо, Михаил, Николов и Москов съгласно с туй образувахме управително тяло на Костурския район. Всички бяхме равноправни — и така остана докрай.

Около 26 октомврий, както вече разказах, прекараха Иванча от Корча за Костур. Москов, Чакаларов и аз бяхме решили да заловим пътя и да ги пипнем, обаче мене срещна потеря, гони ме, стреляха и едвам се спасих в селото Смърдеш. Така се осуети планът да унищожим Иванча, понеже бе минал по друга посока. След това вече се заловихме с реорганизация на района. И четата щяхме да разчистим с по-здрави елементи. Мих. Николов беше наново назначен учител в Костур. Поверихме воденето на четата на Петрова. Коте се беше отделил. Натоварихме Петрова да се справи с Коте, но той не рачил да извърши тая заповед (четата на Коте имаше13 души — разни разбойници).

Тогава ненадейно пристигна Делчев с Марко войвода в Кономлади. С цялата чета отидохме и се срещнахме с Делчева. Делчев пръв път беше дошъл в Костурско — около 20 ноемврий. До тогава знаехме, че Делчев е виден висш ръководител, какъвто знаехме и Груева.

Делчев се залови да изправя работите първом в Кономлади: имаше тук яжби, кражби, безчинства помежду им и пр. Кономладчани беха само в едно добри: храбри и готови на услуги. Делчев прави подробно следствие по всички произшествия в селото: кражби, безчестия и пр. Цялото село разбра, че е до- шел най-големият човек, началникът на организацията. «По-голем от него нема". Делчев покани селяните, който има да се оплаква нещо от некого, да се яви при него: тогава за пръв път се тури начало на туй, по съдебни дела да се обръщат към управително тяло, като се запрети вече на селяните да се съдят в турски съдилища. Делчев в мое присъствие и на Марко, Чакаларов, Москов, Стефо Кузов и един битолски тогава ръководител, Георги Пешков, — в частна къща правеше следствие и пресъждаше, а четата изпълняваше. Делчев бе дошел само с един другар (Иван Манолев), а Марко с четата си (13 души). Хората безпрекословно изпълняваха решенията на Делчева. Скоро се решаваше — в един час — най-голямото дело. Бързо се повикваха свидетели. Имаше много помирявания. След като се свърши всичко, направи се събрание на цялото село — само мъже. Покръстиха се всички непосветени. Наведнъж се покръстиха около 30 души, дадоха клетва наедно в черква, вечерно време, на групи по 4-5 души, пред всички в общото събрание. Обикновено Марко ги подвеждаше под клетва. Делчев държа реч, също Москов. Делчев им изрисува положението, изрисува миналото на кономладчани по разните разкази, подкани ги да се сплотят и пр.

Уреди се управително тяло; назначиха се десетници, изясниха се правата и длъжностите. Управителното тяло биде натоварено в бъдеще със съдебна власт да разрешава споровете. „Не е хубаво, казваше Делчев, сега, когато ние представляваме такава една сила, да идем да се съдим при турците, а всичко ние трябва да вземем в свои ръце“.

Като описахме на Делчев делата на Коте, които потвърдиха Марко и Георги Пешков, поискахме да се накаже Коте, който тъй също беше повикан и присъствуваше в селото (в отделна къща) със своята чета. Той се вижда с Делчева. Делчев се съгласи и реши се оше вечерта, когато щяхме да се разотидем, да се нападне Коте (Коте, Петров и Геле от Търсье се намираха в същата къща, където беше Делчев).

Но преди да се извърши туй, известиха ни, че сме предадени в Костур и че аскер иде. Чакаларов настояваше да се изпълни присъдата още същата вечер. Делчев не искаше да се бърза и така не стана нищо, защото набързо се преместихме в ближното село (1¼ час) Поздивища. Георги Пешков се върна през Лерин за Битоля, но в Лерин беше уловен и арестуван. В Кономлади беше дошъл и Славейко Арсов, за да постъпи в Марковата чета (Арсов, сетнешен Ресенски войвода). Аскерът заобиколи Кономлади, претърси всичките къщи и нищо не откри. За да отвлечем вниманието на аскера, бяхме решили да нападнем бащата на Траяна в с. Руля. Отидоха четници с Коте и Чакаларов и свършиха тая работа. И след това Делчев вече беше наклонен да прости Коте. Чакаларов за пръв път беше извършил такова нещо пред четници; беше го съсякъл на парчета. Митре пръв път беше видял такова нещо, и като дойде, казваше за Чакаларов, че бил страшно жесток човек. Аскерът от Кономлади веднага се притече в Руля да лови комити. В това време пък Чакаларов с Митре и с някои лерински четници веднага влиза в Кономлади и наказват със смърт двете жени, които ни бяха предали в Костур, но за които ни бяха известили, и една още, поради развратния ѝ живот, за да се внуши на всички развратни жени да се стреснат.

След тая случка бимбашията, като видя, че стават касапници само заради него, дръпна се с аскера в Костур и не продължи вече следствието. Идването на Делчева, тия убийства и дръпването на аскера, всичко туй повлия и на малодушните, и всички се убедиха, че сериозно и голямо нещо се готви и че тук няма шега. Голямо сътресение беше произвело и едно убийство, което беше извършил Кузо на 8 ноември (преди да дойде Делчев) в сред село Загорчани, като уби гъркомана Карамачо, българин, предател и як стълп на гърцизма. Всред село Кузо и няколко четници го срещат, изгърмяват, пада и му смачкват главата с кундаците.

Ние се дръпнахме след това в Дъмбени, където в присътствието на Делчев стана изследването на четниците и водителите на техните грехове. Тук се разгледаха делата и на Коте. В резултат Делчев се произнесе, че Коте е заслужил смърт, но че предполага у него доста още съвест, че ще се стресне и че в бъдеще ще бъде добър работник, та го прощава. Коте се призна, но се извиняваше, че нямал до тогава човек да му разясни всичко и да го убеди, че такава тежка е била отговорността. Обеща занапред да бъде послушен. Делчев, за да следи по-добре поведението му, реши да го вземе за 1-2 месеца със себе си, и сетне да го повърне назад.

И така всички четници, след като се разгледаха греховете им, се успокоиха. Някои заминаха за Гърция по решението на събранието, за да се махнат от там, едни, защото бяха негодни за в чета, други, защото бяха семейни и трябваше да си поддържат семействата си и пр.

Останалите вкупом отидохме в Смърдеш на 3 декември. И тук Делчев повтори същото, което направи в Кономлади и прибра много пари от разхвърлените по по-заможните селяни с разписки пари. Уреди селските комитетски сметки. До тогава аз ги водех, неопитно и нередовно. Делчев показа как да се водят, като ги повърна и се разписах. Направи общо събрание, в което разубеди селяните относително времето на въстанието, за което много беше ги заблудил Петров със своята агитация. Държа реч и съживи духовете, дори предизвика ентузиязъм. С разрешение на Делчева в Смърдеш се основа и женско комитетско дружество, с цел да помага: с дрехи, куриерки, прикриване и пр. По тоя въпрос, за женското дружество, бехме разделени: аз и Кузо бехме за, Чакаларов и Москов против, главно от страх да не би да се появят клюки, особено като веднаж е имало история с учителките и войводата Горанов.

Тъкмо по това време излиза от затвора Лазо Поп Трайков, дохожда при нас, първом в Дъмбени и върви с нас и Делчева по селата. Като бехме в Смърдеш, Чакаларов и Москов беха пратени под Дъмбени да пресрещнат Сафедин ага от Св. Неделя. А пък Марко с четата и Кузман Стефов беха отишли в Брезница да поставят организацията на нови начала. Главно, че сега вече всичките селяни вземат участие, и жените знаят, всички се чувствуват еднакво виновни и еднакво привързани. Не можеха да премахнат Сефедина, не минал. Между туй случайно дохажда аскер, около 15 декемврий да търси Кляшева и други „фирари" (= нелегални, „неблагонадеждни"; фирар буквално значи човек, търсен от правителството и неуловен). Изплаши се целото село никой не идва при нас. Първият ден не правиха обиск. Марко, който обожаваше Делчева, като чул, че влезли войски в Смърдеш, за да не се случи на Делчева нещо, решил да нападне Касъмовите кехаи в Брезница денем, за да отвлече войската там. Селяните обаче го молили да не прави туй. Затова Марко проводил хора до Смърдеш да подслушват, чуват ли се гърмежи и какво става, та по това да се управлява. Писа ни и две писма. После през нощта ние се измъкнахме през войската в планината. С нас беше и Лозана Фотева „фирарката" (беше я издал Иванчо). Аскерът си замина. Ние потеглихме за Дреновени и от там щяхме да идем на Пополе. Беше около 17 декемврий. В Дреновени Коте помоли Делчева да го пусне да иде в Руля да се сбогува с домашните си, понеже, както се каза, Делчев щеше да го вземе със себе си. Дадохме му една лира и с Митре Влашето и с четници замина Коте за Руля, а ние за Вишени. Във Вишени имаше пак съдебни дела и пр., тържествено събрание. Тук имаше и знаме та имаше и целуване на знамето. Държаха се речи, обяснява се целта на делото, общо насърдчаване. Селски чети тук още нямаше. От там заминахме: аз и Делчев с една част от четите в Черешница, а Москов, Чакаларов и Поп Трайков в Блаца. И тук също. Сетне се прибрахме в Загоричани за Божик. Тук научихме от едно писмо от Митре, че Коте се отказал от Делчева, че не не иска да слуша и че те си идат без него.

В Загоричани пак стана събрание. Аз отидох да правя събрание в Бобища, гдето не беше стъпвала чета, - също и в Бомбаки и Куманичево, гдето също така пръв път влизаше чета. Стана голямо раздвижване. Тук дойде Георги поп Христов от Битоля да се срещне с Делчева и още Христо Силянов от Гърция.

Чакаларов, като остана в Костурско, без да питат него пращат Силянова от Битоля в Атина да продължи работата на Чакаларова по пушките. Баща му на Салянов е охридчанин, женил се е в Цариград за гъркиня, умрял млад. Останал Христо със сестра си и по-голям брат между роднини на майка си, поотраснал като гърче и сетне постъпил в сръбското училище в Цариград, че сетне дохажда като български стипендият в III кл. в Солун. Той после свърши гимназията заедно с мене в Битоля. Беше една година учител и ръководител в Прилеп, а през ваканцията 1901 г. бил в Атина, както се каза. Тук, понеже не могъл да направи нищо, нямайки опитност и връзките на Чакаларова, се върна разочарован, без да свърши нещо.

В Загоричани най-сетне се яви пред Делчева и Михаил Николов, който до тогава се потайваше в Костур. На новата година в Загоричани беше се направило вече събрание. Имаше в селото карнавали, сир. ходят преоблечени, играят, веселят се. Тогава влиза в къщата, гдето беше Петров, и гъркоманинът Илко Поп Анастасов, бивши гръцки учител, а тогава преоблечен в расо, без да е запопен, - в качество на шпионин на гръцкия владика, и съглежда четниците в къщата. Те го улавят, подиграват го, заканват му се и го изпускат. Той право в Куманичево, гдето има турци. Хвърлил расото и шапката, облякъл турски дрехи и казал от днес нататък аз не съм християнин, тичайте, известете на правителството, че в Загоричане се крият комитите.

Обадиха ни своевременно. Излязохме в планината срещу 2 януарий. Студено беше. Аскерът обискира селото и улови няколко души, между които и учителката Маслина Грънчарова, отведе ги в Корча, гдето бяха осъдени на три години затвор. Сетне след една година ги амнистираха.

Преди това Делчев предложи да се яви някой доброволец, да убие Траяна в Костур. Нае се едно момче Христо. Момчето каза на Марков на тръгване, че има къща в Лерин, да я продадат за комитета. Имал и жена.

Христо убива Траяна и избягва. Аскерът, връщайки се от Загоричани, узнава за убийството, тръгва да го гони. Един влах срещнал Христа на кон; Христо не се сетил да свали влаха и да възседне коня. Бимбашията среща влаха, узнава от него, на къде минал Христо. Бимбашията възседа коня, настига Христо. Той залега, става престрелка, настига и аскерът и Христа го убиват. Носиха го в Костур, викаха хора от селата да го познаят, но понеже беше от Лерин, от Марковата чета, никой го не позна, и след 4 дена го погребаха в Апоскеп. Гърците не позволиха да се погребе в града.

Подир това пак се събрахме в Загоричани. Разпределихме работата така:

Четата се разделя на две: едната ще действува в Корещата; за старши на тая чета биде назначен Митре (като военна сала), а за началници на четатата и ръководители на района - Москов и Чакаларов.

Втората чета - старши Петров, а Кузо и аз началници и ръководители - за в Пополе.

(Следва)