ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - III

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

III.

Турските деребеи в Костурско. Първата организационна чета.

През 1900 г. все още бях в Битоля и завършвах гимназията. През същата година, тъй като организацията вече беше укрепнала, се появи идеята да се създаде чета. Тя трябваше да защитава населението от различни деребеи – местни турски феодали, които тормозеха хората. Пример за такъв деребей беше Касъм ага от село Капещица. От обикновен пазач, благодарение на убийства и насилия, той се беше издигнал до един от най-богатите хора в района и беше завладял икономически основните села в Корещица. Този Касъм ага беше хитър турчин, който предвиждаше, че нашата борба между екзархисти и патриаршисти ще се превърне в политическа борба срещу турския режим. Дори беше казал, че ако той беше правителството, в никакъв случай нямаше да позволи разпространението на тази борба. Такива деребеи бяха също Нуредин бей и Абедин бей от Костур. Последният беше известен развратник и не оставяше непокътната нито една хубава жена в българските села около Костур. Ахмед ага от село Света Неделя, известен още като Юмер ага от рода "Юмеровци", също беше насилник. Като цяло, местните селяни бяха попаднали под двойно робство – както политическо, така и икономическо – под управлението на тези спахии. Касъм беше завладял цели села като Смърдеш, Брезница и Кономлади, Статица, Поздища и селата по поречието на Рулската река – Рула, Търново, Ощима и Желево. Юмеровците бяха обхванали селата Косинец, Дъмбени, Жупанища, Дреновец, Черновища и отново Статица и Кономлади, като купуваха десятъка. От една страна беше Касъм, а от друга те (Юмеровците) се стремиха да се сближат с първенците във всяко село, докато напълно завладеят селото и подчинят хората икономически. След това изключваха тези първенци от схемата. Оставяха събрания десятък в селото и се появяваха напролет, за да го поискат под формата на жито. Но тъй като селяните вече го бяха изяли дотогава, бяха принудени да полагат записи (дългове) на двойна цена. По този начин, с грабежи, удвояване на дълговете, бой, ограбвания и посегателства срещу честта на селянките – особено в семействата, където Касъм имаше вземания, жителите бяха доведени до отчаяние. Така стана и с осигуряването на превоз и други услуги. Юмеровците години наред действаха по същия начин – като превръщаха десятъците в източник на богатство. Успяха да деморализират много от селянките. Те си намираха жени във всяко село, а дори съпрузите на тези жени не смееха да се съпротивляват, защото им беше заплашвана животът от турците, които ги ухажваха. Така Касъм успя да присвои големи имоти в Брезница и Кономлади – две села, които почти се превърнаха в негови лични чифлици. В Брезница той построи своя собствена кула и заграби половината от гората Градище. Всички селяни вече се бяха превърнали в техни роби и не смееха да предприемат нищо без разрешението на тези всесилни турци. Жените бяха станали разюздани, а Касъм проявяваше хитрост и коварство в действията си. Организацията не можеше да разпростре влиянието си в тези села, докато не бъде премахнато влиянието на тези деребеи (феодали). Поради това организацията реши, че най-важната стъпка е да освободи селяните от тези злодеи. Само така селяните можеха да си възвърнат доверието в организацията и да се включат активно в делото. Това можеше да стане единствено с помощта на четите. Павел Христов сформира първата чета в Костурско през месец април 1900 година. Войвода стана споменатият Коте от Руля. Четници му бяха 6 души: Митре Влашето, Демир Кономладски, Христо Цветков от същото село, Алексо Настев от с. Цереово (Леринско), Нако от Шестеово, Вельо, другарят на поп Трайков, и още един Иван Бужов от Дъмбени. Някои от тези, преди да формират четата, за лице си изкараха паспорти, уж ще идат в странство (Нако и Иван бяха дошли тогава. Нако беше убил, преди още да се яви организацията, един турчин, сетне лежал в затвора и беше избягал в България, откъдето пак се бе върнал). Четата се сформира в началото на май, облече се във въстанически дрехи - чисто арнаутска носия с фъстани, за да може, където трябва, да минават за арнаути.

Още през зимата Павел беше разрешил на селяните от Смърдеш и Брезница да се премахне Касъм. Коте с пет-шестима другари се опитваше да го почака, като засядаше по пътищата. Най-после на 16 април Коте заедно с Васил Бекяров от Желево, Нако от Шестеово, Насо Йорлев от Апоскеп, Алексо от Цереово фанаха под с. Пцодери пътя на Касъм, когато този идваше от Лерин. Касъм е бил с трима другари. След първото изгърмяване Касъм не бил ударен. Когато той слезе от коня и улови позиция и мери в Коте, Васил Бекяров го улучи в челото и той падна. Единият другар на Касъма, Неджиб, също биде убит, а вторият, по-млад турчин, успя да избяга и да обади на заптиетата на Бигла. След като прибрали пушките на убитите, хванали гората. Потерата ги погна, но не ги узнаха. Пак се завърнаха всички по домовете си. Радост голяма у населението. Тялото на Касъма трябваше да бъде пренесено през всичките тия села, които той най-много е мъчил. Самите убийци излизали да гледат, как синовете му придружавали тялото на баща си, натоварено на кон с дъски от едната страна, а от другата страна тялото на Неджиба. Синовете му (има до петима) никак не подозираха, че убийството е дело на комитета, а набедиха своя противник Хюсеин бег от Биглища, и този биде веднага затворен заедно с 12 души негови хора. В Корча тези подирните били много изтезавани. Те се опитали да бягат; хванати, още повече били подозрени като съучастници. Някои само освободиха, а задържаха в затвора Хюсеин бега и няколцина негови. Местиха го от Корча в Битоля, сетне в Солун, за да се разгледа там делото по настояването на Касъмовите синове. Тръгна потеря и по селата: Желево, Ощима, която измъчва някои селяни, за да узнае нещо по убийството, но нищо не се узна. Няколко дена след това, както видяхме, се формира четата. Народът се почувства облекчен, комитетът стана една тайнствена сила, пред която взеха да се прекланят.

Понеже всичките, що влязоха в четата, имаха семейства, Павел Христов беше им обещал да им дава по три лири месечно за поддръжка на семействата им. Всичко, което четата би припечелила, трябваше да отива в касата на комитета. Тия първи четници бяха хора прости и бяха жадни само да убиват турци и шпиони. Те знаеха, че това е целта на четата, а пък ако нещо заграбят, да бъде комитетско. Някои искали да се остави плячката им и не искали пари. Но Пав. Христов успял да ги убеди, че те не са разбойници и затова им вързал плата. Най-алчен е бил Ванчо От Дъмбени, и особено е имал суетата той да води четата. Понеже Павел Христов ги стягаше, този Ванчо почнал агитация между четниците, да не се покоряват на комитета. Коте тогава още беше по-послушен, и като е видял у Ванча съперник, издал е на Павел неговите домогвания с мнение, че трябва да се вземат мерки против него, да се премахне. И Павел се съгласил, като възложил тая работа на самия Коте. Той с двама другари извикал Ванчо, да идат на вода, и във Вишенската бука го довършват: един отзад му теглил куршума в гърба. Коте остана пълен войвода на четата, която повече се въртеше в Кономладско. Първата по-важна работа, която извърши четата, беше унищожението през юли мес. на Абедин бег от Стария чифлик, до езерото, на 3/4 часа до Костур. Павел Христов, който беше нагласил работата, беше излязъл там да гледа, как ще се извърши. Беят излязъл от селото Фотинища на кон и, като наближил позицията на четата, два залпа го повалят. Още не паднал от коня, Демир се впуска да го добие; Абедин изкарва револвера, но Демир с ножа го довършва. Четата избягва в планината. Наоколо имало жетварки. Заловиха четирима души от с. Шестеово, българи, но ги пуснаха наскоро. Така се свърши това дело.

Още не могат да се сетят и самите бегове, кой ги убива. След това четата се дръпна в Корещата, и повече тук се въртеше.

(Следва)