АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / XIX ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Sider: ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА;

Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА;

Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА;

Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ;

Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА

Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава XIX

ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ

Това, че откритията на сър Исак са датирани през 1687 година от нова ера, е глобален срам за човечеството. Работата е там, че от всички „тайни“ на вселената, „тайната“ на гравитацията е най-примитивната.

Но за да се справи с тази дреболия, на човека му били нужни пет хиляди години.

И през всичките тези 50 столетия homo си лепял на челото етикета „sapiens“. Не е ясно за кого е било предназначено това самохвалство. Защото всяка титла е сигнал за статут, който се отправя към тези, които могат да го разберат. Включително и званието „sapiens“.

Но към кого човекът адресира това съобщение за себе си? Пред кого се хвали? Кой трябва да се изпълни с почит?

Кенгуруто, хипопотамите или щраусите?

Хм.

Кенгуруто, както е известно, по принцип не чете етикети. Хипопотамите имат лошо зрение. А щраусите са убедени, че homo отново хитрува, за да приспи тяхната бдителност и да завладее перата, които самият той иска да носи.

Не съществуват никакви „тайни“. „Тайната“ е вулгарно отсъствие на знание.

Но XXI век откри внезапно множество тайни на вселената. Освен това, тези проклети тайни взаимодействат помежду си и се множат.

Уви, реалните успехи на науката са доста скромни. А всичко „открито“ е простичко нещо, които се разбира чрез наблюдение и сравнение. Включително и космологията, и квантовата механика.

А истински сложните задачи човекът не може да реши.

Черната точка, която вселената, усмихвайки се, поставя на дланите на homo, е проклетият въпрос за произхода и природата на времето.

Тук процесът на разбиране изобщо не започва. А всички натрупани хипотези са смехотворни. Не съществува дори ясно определение за това какво е „време“.

Впрочем, това е лесно обяснимо.

С „нютоновия“ пример видяхме как работи науката. Друг метод няма.

А в този случай той е напълно безполезен. Няма за какво да се захванеш, за да започне веригата от изводи.

Множество гении са искали да прегризат темата за времето; подходите към нея са отрупани с отломки от най-авторитетни зъби.

Кривите резци на Хокинг са смесени тук с жълтите от тютюна кътници на Ейнщайн. И съвсем безполезно.

Гениите са се опитали да решат въпроса, но безуспешно за всички.

И не е изненадващо.

Съвременната наука върти „времето“ в дланите си със същото идиотско изражение, с което сър Исак Нютон разглежда айфона.

Уви и ах.

Съществуващият метод на познание е безсилен. Опитите за разбиране на времето от Паунд или Ньотер не се различават от пробождането на айфона с нагрята алхимична игла.

Този въпрос е изглежда толкова надхвърлящ мисловните възможности на homo, че в обозримо бъдеще (100-200 години) няма да бъде решен.

Добре, да оставим по дявалите времето.

Но без никакъв отговор остава и простичкият въпрос за това какво е човекът.

Ето, той е напълно решим, но „sapiens-ите“ нямат и най-малкото желание да направят това.

Науката неотдавна се изплюла в лицето на човечеството с „произхода на видовете“ на Дарвин и с условните рефлекси на Павлов.

Митът за човека, който с толкова труд създавала културата, бил пробит изцяло с това изплюване. Пострада лъжата, а болка изпита homo.

Но затова пък му станало ясно, че не може да се очаква нищо добро от естествознанието; „Дарвин и Павлов“ не са последната гадост, на която то е способно.

А и изобщо.

Походката на науката станала толкова лека и стремителна, че се появило разбираемото изкушение да ѝ се пречупят краката.

Но!

Мазетата на инквизицията са се оплели в паяжини, кладите са угаснали, а потомците на инквизиторите водят екскурзии. Изкривените от злоба фанатици вече няма да дойдат на помощ на хората. Няма кой да защитава свещеността на понятието „човек“.

Загубена е квалификацията, ръждясал е инструментариумът. Никой няма да постави гения на масата за мъчения и да откъсне с клещи онзи мерзък нос, който се е наврял където не му е работата.

Хората погледнали с тъга в своето славно минало, но бързо измислили нещо по-добро от разтопеното олово в гърлото.

Укротител на гениите станал универсалният фалшификат, наречен „морално начало“. За щастие, той е способен да изкриви всичко, което пожелае.

Да, наложило се да се хвърли доста труд. Но в резултат от усилията на моралистите, науката отгледала огромната гърбица на етиката и се прегърбила под нея.

Походката ѝ се променила. Краката ѝ се скъсили и изкривили.

Храбрецът Бруно, който приел огнената смърт, бил заменен от суетлив гърбушко, който моли за дотации. Този урод бързал да обслужи homo, без да го натъжава. Той знаел своето място и благодарно лижел ту своята гърбица, ту ръцете на министрите.

Щом етиката започнала да управлява науката, всички надежди за установяване на истината за човека били погребани.

Сега това е невъзможно.

А имало шанс.

Имало епоха, когато културата лежала нокаутирана от „произхода на видовете“ и от „условните рефлекси“. Всякакви вивисекции, физиологични опити in vivo, „човешки зоопаркове“ и циркове на уроди се възприемали без скърцате на зъби. Етиката още не била замърсила въздуха на планетата и не била увредила науката.

Тогава, за да се поставят всички точки над „i“, било нужно съвсем малко.

Какво точно?

Обяснявам.

За да се получи доказателствено и пълна представа за съществото, наречено „човек“, следвало да се създаде херметичен вивариум, в който да се държат и изучават хора, изолирани от цивилизацията, речта и всякакви знания от раждането, създавайки за тях същите условия, в които е живял homo през плеистоцена.

Да. Това биха били хора в тяхното диво, естествено състояние. Изолацията от системата на разума и езика биха върнала родените през XX век милион години назад.

Изучаването на тези животни би ни освободило от всички илюзии. Всичко би станало ясно както за функциите на мозъка на homo, така и за неговите забавления с камъчета. Да не говорим за такива дреболии като канибализъма, детритофагията и промискуитета.

Екскурзиантът, оставайки невидим, би могъл да погледне в очите своята биологична основа, гризяща отхапан крак на дете.

За да разбере какво да очаква както от себе си, така и от „ближния си“, на човека нямало да му е било нужно да чака поредния Освиенцим.

При изхода от вивариума уместни биха били здрави дъбови греди с примки и табуретки. За да могат теолозите, психолозите и почитателите на „кантовия императив“ да сложат край на живота си организирано и акуратно.

Но моментът бил пропуснат.

Повече такава възможност никога няма да се представи. Гърбицата получила всички пълномощия и се разпореждала с носителя си.

Днес такъв вивариум би бил обявен за престъпление „срещу човечността“. (Въпреки че обитателите му биха били в стократно по-добро положение от затворниците в повечето затвори на планетата.)

Обширното, комфортно и пейзажно пространство, където човек би имал възможността да се върне към своите биологични „корени“, несъмнено ще бъде наречено „концлагер“.

За щастие, дивата мисъл за такъв вивариум сега не би дошла наум никому. Работата е в това, че потомците на мършоядите от плейстоцена не са любопитни.

Така че нагледната, пронизителната правда за истинския човек ще остане неизвестна.

А гениалността и нейната биологична основа – загадка.

Ами прекрасно.

Хората толкова обичат мита за себе си, че е по-добре да не им се чупи тази играчка. Нека продължават да живеят в мечти.

Но не е останало много време.

Лъжата е отлично нещо, но, уви, тя не е подходяща за основа на цивилизацията.

Впрочем, всичко това е лирика, която има малко общо със същността. И ние можем, най-накрая, да направим изводите от нашето изследване.

Да, гениалността съществува. Това е много изкуствено нещо. По същество, просто професия.

Тя се формира от средата и изобщо не е свързана с някакви особености на мозъка. Вратата към „гениите“ е отворена за всички желаещи.

Но популацията на гениите не се увеличава. Въпреки че тези хора отдавна не са обиждани и изгаряни, те стават все по-малко и по-малко. Последният беше Хокинг на количката.

В момента няма нито един.

Основната причина за изчезването на гениите станал митът за съществуването на специални хора с особен мозък. И за това, че мандатът на гения се издава от неведоми сили и обикновеният homo не трябва дори да мечтае за него.

Културата и тук победила здравия разум.

Митът смъртоносно смачкал и мисленето, и много полезната професия.

Съзерцавайки „свещения пантеон“, гледайки в мраморните очи на гениите, нито един човек вече никога няма да си помисли, че лесно би могъл да бъде един от тях.

2023 година, Рим

(Следва)