АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ​​Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА;

Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА;

Глава XVI ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА;

Глава XV ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава XVI

ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА

Хм. По дяволите гениалността.

Но, ако с мозъка всичко е толкова просто, защо тогава мисленето не е станало общо свойство на всички хора?

За това има няколко причини. И всички те са главни. Нищо не може да се поправи.

Обяснявам. И да започнем от най-простото.

В самата конструкция на мозъка на бозайниците било заложено първоначално едно малко свойство, което станало фатално за homo.

Свойството се появило под завесата на плеистоцена, когато разумът едва започнал да се захваща за мозъчната кора и да управлява поведението.

Всичко е в това, че фундаменталните, древни структури на мозъка се оказали безкрайно наивни.

Те могат да бъдат разбрани и простени.

Всичките тези лимбични системи се формирали в епоха, когато лъжата все още не съществувала. В отговор на постъпилото дразнене те послушно разпалвали организма с емоции и променяли поведението на индивида.

Древните аференти навлизали винаги в мозъчните дълбини без да почукат и активирали всякакви области.

Но!

Преди сътворяването на разума с тези дълбини работели само истинските дразнители. Поведението запазвало адекватност.

Ерекция настъпвала при миризмата на истинска самка, а страхът пронизвал при среща с жив смилодон.

А ето че разумът, нахлувайки в живота на нещастното животно, разбъркало всичките карти. Той създал фалшиви, символични дразнители. Той ги щамповал с хиляди, те се вплитали в системи и завладявали глупавия мозък, както конкистадорите ацтекското царство.

Тези химери се закрепили в ритуали, думи, звуци и изображения.

Фикциите бързо се настанили и спечелили битката с реалността за извивките на мозъка.

Това не било трудно.

Работата е там, че невронът бил изключително жаден за дразнения. И той ги търсел страстно, използвайки всеки повод да се възбуди.

Както се изяснило, техният произход му бил абсолютно безразличен.

В древните структури на мозъка, там, където се създават "чувствата", нямало как да се оценява достоверността на дразнителите.

Глупавите хипоталамуси и амигдали възприемали всичко за чиста монета.

В отговор на всяка глупост, те обичайно включвали фойерверки от емоции и рефлекси.

Невроните се наслаждавали. Фикциите побеждавали.

Всяка, дори най-страшната реалност, е мимолетна. А илюзиите са възвратни, разтегливи и управляеми. Те се включват по желание на носителя на разума, а също така и на жреца или кинооператора.

Те плашат и омагьосват много повече, отколкото мрачният битовизъм на миналото или настоящето.

Поради това възникват боговете, романите, страшният съд, сериалите, симфониите, задгробният свят, душата, личността, свещеността на властта и всякакви други глупости.

Всяко "творчество" е просто конструктор от дразнители с различна сила, с помощта на които може да се свири на намиращите се под кората или в кората структури на мозъка като на хармониум.

Ако октоподът бъде удрян с различни токове, той ще отговори на тях с промени на цвета си и с треперене. Приблизително това се случва и с мозъка при въздействието на симфония или кинофилм.

По същество, това е управляем епилептичен припадък.

Въздействието върху мозъчните дълбини се оказало удивително лесно. Те могат да бъдат заблуждавани безкрайно.

Още в Египет станало ясно, че с помощта на малки хитрости един изсушен труп може да командва милиони homo.

Трупът ще заповяда и те ще умират, убиват, гладуват, ще дават парите си и ще пренасят огромни камъни.

Тук започнало всичко.

Появили се цели съсловия, които започнали да печелят от маменето на нещастния мозък.

Жреците, поетите и пророците шлифовали умението да терзаят с фикции наивните дълбини на мозъчните полукълба. А те отговаряли с чувства.

Всичко се решило окончателно, когато се нащамповало достатъчно количество фалшиви дразнители (т. е. възникнала културата).

Лъжата получила приказна власт в черепа и превърнала мозъка на човека в своя любима играчка.

Човекът станал първото и единствено животно на планетата, управлявано от лъжата.

Сега вече на пътя към тържествуващата идиотщина не останали никакви препятствия.

На мисленето с неговия навик "да разваля празника" тук нямало място. То можело да си осигури местенце само в огъня.

Към тази беда се присъединила бързо и втората.

Комплектите от фалшиви, но завладяващи представи легнали в основата на системата, която свърза помежду си милиони разуми и съзнания.

Такава система била неизбежна, защото само тя позволявала да се трупат знания и да се обменят, а също така служела за резервоар на умения и обичаи.

В нея се настанили и всесилни образи, традиции, правила и т. н. Тази система трябвало да бъде научена от всеки новороден човек, приета и изпълнявана, както тевтонецът изпълнява устава на своя орден.

(Строго казано, тя е именно разумът.)

Това е полезно неща, а с оглед на опасното минало на homo, още и спасителна. Защото човекът винаги ще извърши всичките мерзости, които има възможност да извърши безнаказано.

Разбира се, тази система е порочна просто поради факта, че 99,9% от съставящите я разуми са избрали примитивността като най-комфортна форма. Но именно те с превъзхождащото си мнозинство определят правилата и реда.

Системата е крайно агресивна и умее да се защитава. Тя е създадена от вроден фашизъм и владее всичките му инструменти.

У глупавия самотник все още могат да възникнат съмнения, но глупавата маса, свързана с "идеалите", вече не изпитва никакви колебания.

Всеки, който се нарича човек, е обречен да живее и умре по нейните правила.

Тя също така установява и границите на разума, извън които не може да се излиза.

Така че, намирайки се във властта на системата, не може и да се мечтае за каквото и да било мислене.

И тук без конфликт не може да се мине.

Защото мисленето е преди всичко свобода. От всичко. И на първо място от "общочовешките ценности", от всякакви граници, табута, родини, традиции, религии и други древноегипетски изобретения.

За да започнеш да мислиш, трябва да се освободиш от тяхната власт.

Това е задължително условие. А еликсирът на тази свобода се основава само на точните научни знания, които също са част от дяволската система.

Накратко.

За противооотрова трябва да се гмурнем в океана на кипящата отрова. До самото му дъно.

Да се стигне до него не е лесно. И не на всеки се отдава.

Но, както се оказва, почти никой не се опитва да стигне до там.

Работата е в това, че създаването на интелектуални ценности е занимание, което не е особено изгодно. Да си гений е нископлатена професия.

Търговията със сутиени или щамповането на романи носи стотици пъти повече доходи. А такива забавления като войни, банки или религии са по-печеливши от всяка гениалност дори хиляда пъти повече.

25-те основни книги, създали човешкия интелект, са донесли на своите автори около петдесет хиляди долара. На всичките.

Тази сума се дели неравномерно. Например, Декарт е спечелил около 2500 долара от своите трудове, Ламетри – 400, а Коперник – 0.

Малко по-добре били нещата при Дарвин и Лаплас.

Но във всеки случай общата стойност на променилите света „велики прозрения“ е приблизително пет пъти по-малка от цената на дамската чанта Hermes Birkin, продадена на Кристи през 2016 година.

Разбира се, в борбата с мисленето вложила много средства и религията.

Тя управлявала поведението на homo повече от петдесет века и въртяла това нещастно животно, както си поискала.

Няма смисъл да разделяме религията на християнство, ислям, будизъм или култ към Ваал. Названието, имената на боговете и нюансите на ритуалите нямат никакво значение.

Религията е единно явление. Това е първобитната идея за „бог“, породена от естественото слабоумие на онези времена и жаждата на древните структури на мозъка за силни, редовни възбудители. Тя се утвърдила прекрасно и като провокатор на ИСС (измененото състояние на съзнанието).

Идеята за „бог“ (богове) променяла просто лицата, имената, прическите и костюмите, след като старите вече се износвали.

Но религията дължи своя триумф не само на това, че е универсален и надежден възбудител на централната нервна система.

Успехът ѝ се състоял и в това, че не само освобождавала човека от необходимостта да мисли, но и правела всеки мисловен процес престъпен.

А homo само това искал. Защото мисленето е главният враг на човека. То е мъчително нещо. То разрушава всички митове. То разголва истинската муцуна на homo. А никой не иска да я вижда.

Затова всеки опит да се разкаже на човека кой е той в действителност, винаги бил възприеман много злобно.

А религията умеела да заостря тази злоба така, че дори лекото ѝ докосване да пронизва от край до край.

И когато науката отрязала главата на вярата, се оказало, че без нея тя се чувства дори по-добре.

Още една преса за гениите бил институтът на брака.

Накратко.

За пет хиляди години религията, културата, властта и семейството направили мисленето абсолютно безсмислено занимание.

В историята дори имало няколко щастливи момента, когато изглеждало, че с него е свършено завинаги.

Така че удивителната рядкост на мислене се обяснява не с неговата сложност, а с неговата ненужност.

(Следва)