АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ​​Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА;

Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА;

Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава XVI

ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ

Струва си да се поровим в произхода на основите на човешкото поведение, за да може ГУЛАГ, балетът и терористичните актове да престанат да бъдат загадка.

От внуците на стадните мършояди през плеистоцена би било странно да се иска нещо различно.

А би ли могло всичко да бъде иначе?

Имало ли е шанс да доведем историята на цивилизацията не до вратите на газовите камери? И да не направим главен символ на света две кръстосани дъски с прикован към тях труп?

Имало ли е надежда да се откъснем от проклетите корени на плеистоцена?

Да скъсаме с първобитните представи, които виждат навсякъде ту духове, ту господари?

А като скъсаме – да имаме друга история, друга наука и друга „човечност“?

Без богове, роби и войни.

По всяка вероятност, не. Такъв шанс не съществувал.

Реално ли е било да внесем корекции в едно напълно формирано същество?

Легиони наивни подобрители на човека се опитвали да направят това чрез просвещение.

Хм.

Със същия успех може да се прави масаж на бронзова статуя. Дори ако над нея се изпотят хиляда масажисти, статуята няма да промени нито позата си, нито структурата си.

Напомням, че и през XXI век девойките в Бирма удължават шиите си с намотки от тел, християните ядат своя бог, руснаците палят вечни огньове, феновете на богинята Парвати се окачат на куки за кожата на гърба си, агхорите ловят трупове в Ганг и ги ядат, а на Мадагаскар изкопават мъртвите и се забавляват със стриптийз.

Участниците в тези обреди не се считат за умопомрачени.

Тези, които се осмелят да се усъмнят в адекватността на въпросните забавления, биват затваряни, бити или убивани.

Човекът е по принцип безнадежден. И, съответно, обречен. Неговият вектор е бездната.

И това е справедливо.

Същество с такъв мозък не може да очаква нищо друго.

Без комплект от точни знания за света, то е обречено да си шушука със скарабеите. А точните знания се отхвърлят от абсолютното мнозинство, защото противоречат на културата. И на приятния мит за „гениалността“ и тайните на мозъка.

Тук трябва да съберем кураж и да признаем, че сумата от относително точни представи за света, т. е. интелектът, съществува не благодарение на мозъка, а въпреки него. И отделно от него.

А собственият интелектуален потенциал на човешкия мозък е равен на нула.

Ако се опитаме да разгадаем природата на вълновата функция или на аспирина само със „силите на мозъка“, ще видим как неговите извивки оживяват и се събират в един голям весел кукиш.

Природните „умствени“ потенциали на мозъчните полукълба щяха да оставят завинаги homo в средния плеистоцен. Той и до днес щеше да кълца мърша с камък.

Нахлулият разум променил съществено картината. Той несъмнено осигурил оцеляването на човешкия род.

Но! Няма за какво много да се хвалим. Масовият разум позволил на homo да се размножи и закрепи, но неговите възможности са малки.

Ръководейки се само от него, човечеството би достигнало до нивото на X-XI век и би спряло там завинаги.

Европа щеше да вони вечно на изпражнения и изгорени вещици.

На всяка крачка щяха да се извисяват катедрали "Нотр Дам", а астрономията щеше да се ръководи от Леон Алатиус, който твърдял, че пръстените на Сатурн са възнеслият се препуций на Исус Христос.

Диариите и отравянията щяха да се лекуват с поглъщане на изумруди, а мигрената – с пробиване на дупки в черепа.

Всичко останало би било в същия дух.

Разумът е отлично нещо, но трябва да помним, че той е попил в себе си всичките заблуди от времето на неолита. И е смъртно отровен от тях. Така че нито научни открития, нито развитие не трябва да се очакват от масовия разум.

Изобретявайки своите сакрални глупости, той се въртял в кръг 5000 години. Всички негови усилия са еднообразни, той не е в състояние да създаде изтънчени дразнители за централната нервна система.

А необходимостта от тях съществува. Търсенето не е голямо, но го има. Не всички са съгласни векове наред да дъвчат "тялото на бога", да вдишват "дима на отечеството" или да маршируват.

Затова се заражда мисленето, което с времето става враг и конкурент на масовия разум.

Само то прави картината на живота на човешкия род не толкова уродлива.

Мисленето е стерилно от религии, табута и всякакви убеждения. При попадането на този боклук в неговия механизъм, то просто го елиминира.

В мисленето няма нито тайна, нито загадка. Това е бърза, свободна комбинация и рекомбинация от всички точни знания по даден въпрос. В един момент елементите на знанието влизат в реакция един с друг и тогава се образува абсолютно нов елемент или ново разбиране.

Това е много увлекателно нещо.

Механизмът му е изключително прост. Трябва само да се съберат всички факти и от предложената съвкупност да се направи единственият възможен извод. Ако изводът е верен, той ще се впише веднага в съществуващия масив от представи за обекта. Всички зъбчати колелца и извивки на новия извод ще съвпаднат идеално с очертанията на "дупката" в масива от вече известното.

Дата на раждане на мисленето не може да се установи, но първите му пулсации се усещат по времето на Аристарх и Демокрит.

Мисленето е безсилно пред житейските проблеми. Да, то въоръжава с истински цинизъм, но не предлага верни отговори на битовите въпроси.

Винаги представяно от метежни самотници, мисленето по правило бивало преследвано. Но именно то променило света, частично изваждайки го от неолитните и средновековните клозетни дупки.

Благодарение на него са извършени всичките научни открития, колекциите от наблюдения са се превърнали в интелект и се е формирал пантеонът на гениите.

Разбира се, масовото мислене би могло да осигури на човечеството съвсем различна съдба.

Но, за съжаление, то не е характерно за рода homo.

У тези същества случаите на мислене се наблюдават, но само като изключително рядка аномалия.

Уви, не се шегувам.

Вижте това.

Според Татерсор общият брой на всички хора, които някога са живели на земята, е приблизително сто милиарда души.

(Нека се съгласим с тази цифра. Тя не е безспорна, но изглежда не по-зле от всяка друга.)

Ако беше възможно едновременно да извлечем цялото мозъчно вещество от тези 100 милиарда души, бихме получили около 85 милиона кубически метра мозъчни извивки, гънки, обвивки, окончания на черепни нерви и т. н.

Това е впечатляващ куп, равен по обем на 33 пирамиди на Хеопс.

А ако разположим този куп в един слой, бихме могли да покрием около 600 кв. километра с „мозъчните полукълба“ на човечеството.

Пред нас ще се образува пространство, простиращо се отвъд хоризонта, напълно покрито с мозъчни полукълба, малки мозъци и стволови структури.

От край до край през тази мозъчна пустиня ще трябва да вървим около две седмици.

Някога тези мозъци са се намирали под панами и митри, под женски шапчици и фуражки. А също под корони, барети, шлемове и цилиндри. Тук са всичките епохи. Всичките страни и континенти.

А сега да разделим тези мозъци на две части.

На "празни" мозъци, които не са изиграли никаква роля за развитието на рода homo.

И на тези, които са създали интелект.

Създателите на интелект могат да бъдат преброени – около 3 хиляди.

Съответно, "празните" мозъци са 99 милиарда 999 милиона 997 хиляди на брой.

От общата мозъчна маса на човечеството, мозъците на гениите-интелектуалци са три милиардни от един процент.

Те лесно могат да се поберат в каросерията на един камион.

А камиончето, за да бъде нагледно, може да бъде поставено сред безкрайната мозъчна пустиня.

И да ахнем, като видим на живо това скандално съотношение.

Грешно е да се предполага, че в по-голямата част ще се намират само мозъците на "работния добитък" на човечеството.

О, не.

Тук, смесени с мозъчните полукълба на "народа" от всички епохи, са натрупани мозъците на крале, академици, олимпийски шампиони, писатели, учени, министри и композитори.

Но всички те са също толкова "празни", колкото мозъците на войниците или шлосерите.

Важно е да се разбере, че никаква титла и никакво звание не осигуряват достъп до интелекта.

Да вървят по дяволите добрите намерения на царете и просветителите. Както и научните степени.

Значение има само един резултат. Нов елемент на знанието.

А той съществува само при три милиардни от процента.

3000 интелектуалци е доста широк и щедър брой.

Тук са включени и най-незабележимите персонажи. Тези, за които дори историците на науката рядко си спомнят.

Тук не са само част от лауреатите на Нобелова награда за физика, химия и физиология, но и фигуранти от "донобелова епоха". Тук са лекари, драскачи, изобретатели, авантюристи и един портиер. Тук са дори тези, които са грешили, но грешките им са послужили като отправна точка за открития.

В нашия регистър има и не по-малко от триста напълно безименни герои. Надупчената памет на човечеството не е запазила техните имена. Но те несъмнено са съществували.

В края на краищата, някой е положил началата на науките. Не е трудно да видим, че и Стагирит, и Демокрит оперират вече не просто с готови, но и от някого шлифовани понятия.

Да, нашият списък не е чист и е доста условен. В него има много глупци.

Тук става въпрос за това, че 98% от фигуриращите в него са учени.

Обикновено способността им да мислят е била затворена в една тема и не е излизала извън нея. Да, те са правили блестящи изводи за (например) нелокалността и фотосинтезата.

Но във всичко останало са останали деца на своите епохи и култури; писали са, говорили са и са вършили доста обичайни глупости. Но ако приложим строгост и започнем да припомняме на Хюйгенс или на Кахал цялата глупост, която понякога са казвали, то в списъка няма да остане никой.

Разбира се, в споменатия камион няма мозъчните полукълба нито на Сатаната, нито на Исус, нито на Буда. Няма и мозъци на други творци на религиозни или метафизически фантазии.

Тяхното място е сред онези 99 милиарда 999 милиона 997 хиляди празни мозъци.

Те не са водили към мислене, а са отклонявали от него. Обратно – към духовете и господарите. Към първобитната лъжа за конструкцията на света.

Както, между другото, и художниците. А също така романистите, музикантите, танцьорите и други майстори на културата.

Тази компания се заела с гримирането. Нищо повече.

Да, те са се потрудили славно, слагайки романтични маски на муцуната на плеистоценовия мършояд.

Но художниците работели не за интелекта, а срещу него, правейки лъжата за човека по-сочна и по-привлекателна.

Без никаква вреда за развитието на човечеството можем да извадим от неговата история която и да е от „културните ценности“. Нищо няма да се промени. Имало ли е „барок“ или не, родил ли се е Рембранд или не – няма никакво значение. Всичко това са декоративни финтифлюшки, които не влияят на нищо.

Разбира се, в нашия списък няма също „кантовци платоновци и хегелевци“.

Това изглежда не напълно справедливо.

Философията е, разбира се, пълен боклук. Но именно поради това тя е отлична тор за публицистиката и атеизма.

Но дори най-високото качество на торта не е причина да се сервира заедно с ряпата, която е отгледана в него.

Що се отнася до войните, балетите и спорта, това са чисто зоологически забавления. И няма смисъл да ги обсъждаме.

Въпреки това фактът, че гениалността съществува, не позволява на културата да спи спокойно. Тя вечно се опитва да прокара в пантеона на гениите своите креатури, натрапвайки разнообразни „наполеоновци и пушкиновци“.

Сред тази компания има доста симпатични персонажи, но нивото на тяхното развитие съвсем не им позволява да заемат място до Планк или Кеплер.

Тук трябва да разберем, че писането на романи и симфонии, както изрязването на костени китайски топки, като всяко друго ръкоделие, не изисква дори минимален интелект и изобщо не е свързано с мисленето. Това е съвсем друг занаят.

Всичко това се доказва лесно с примери на откровено слабоумни, но много успешни генерали, щангисти и писатели.

С мита за „личността“ на владетелите и генералите XXI век приключи завинаги. Благодарение на руския диктатор Путин, който внесе окончателна яснота по този въпрос. Путин доказа: за да разтърсиш човечеството и да натрупаш купища трупове, изобщо не са нужни никакви „мозъци“ и интелект.

За да разрушаваш империи и да разоряваш страни, няма никаква нужда дори от онази условна „личност“, която поповете, романистите и психолозите са измислили. Ако Хитлер, Сталин, Николай II, Бисмарк, Наполеон и Батий са забулени от слоеве време, то Путин даде възможност да се изучи подробно този въпрос и да се приключи с него завинаги.

За останалата цяла маса няма смисъл са се говори.

Мозъците (например) на римски легионер и на руска певица са обединени от тяхната пълна незначителност.

Те не са оставили никаква следа, не са изиграли никаква роля за развитието на рода.

Да, те са обслужвали успешно своя организъм-носител, своевременно са имали менструация, пот, чревен сок и са осигурявали изправеното тяло.

Тези мозъци са позволявали на индивида да използва набори от научени думи. Да ги свързва в молитви и статии. Да комбинира звуци, създавайки музика. Да пише романи. Да воюва и да изучава историята на войните. Да се бие с шпага и да шие, да прави салта и да управлява колесници, ракети и страни.

Уви и ах.

Не трябва да надценяваме всичките тези умения. Това са просто комбинации от придобити един от друг и заучени навици. Плодове на взаимното социално-трудово дресиране.

Те несъмнено влияят на ситостта, размножаването и статута, но нямат нищо общо с мисленето.

Кое ни дава правото толкова категорично да разделяме мозъците на човечеството и да отказваме способността за мислене на 99 милиарда 999 милиона 997 хиляди души?

Работата е в това, че наличието на трудовете (например) на Павлов и Айнщайн установява строго параметрите на това какво е мислене и какво не е.

Ако не бяха тези умни хора с техните трудове, гледането на сериали или броенето на моркови спокойно би могло да се приеме за „мислене“.

Уви, Нютон и Дарвин ни лишиха от тази приятна възможност.

Разликата в резултатите от работата на мозъците на трите хиляди интелектуалци и на останалата част от човечеството е поразителна.

Различието е толкова радикално, сякаш става дума за същества от различни светове.

Тук с досаден глас трябва да припомним един прост закон на биологията.

Той гласи, че всяко извънредно свойство е „родово–характерно“ само в случай, че е присъщо на поне 95% от цялата популация.

При homo със сигурност не са 95%. И дори не е 1%.

А три милиардни от този „един процент“.

С други думи – способността за мислене не може да се счита за обща черта на рода.

Нека отбележим:

Ако полярните крачки имат извънредни бионавигационни възможности, всяка от тях ще намери пътя от Арктика до Антарктика.

Всички, без изключение, подковоноси притежават ехолокация, а всяка пръстеновидна боа има инфрачервено зрение.

Ако мисленето беше редовна функция на рода homo, тогава мозъкът на папуаса и мозъкът на Галилей биха работили с приблизително еднакви резултати. Както го прави (например) черният дроб, независимо от това в чие тяло се намира.

Ако има свойство, то се разпространява в пълна степен върху всички индивиди от рода.

Например, при светулките луцеферинът и луциферазата се произвеждат еднакво. Следователно, при всички задните им части светят еднакво ярко.

Но при рода homo, при пълна идентичност на електрохимичните процеси в мозъка, „задните части светят“ не при всички.

А само при три милиардни от един процент.

Но!

В нашия мозъчен вернисаж (с площ 600 кв. км) съотношението на мислещи и неспособните да мислят, не е все още най-пикантният факт.

Много по-интересно е, че физиологичните потенциали на мозъчните полукълба са абсолютно идентични при всичките 100 милиарда индивиди от човешкия род.

Да.

Гениалността няма никаква биологична основа.

Мозъкът на Сеченов или на Ламетри няма принципни разлики от мозъка на таксиметров шофьор или на вакханка.

Повтарям: невронната работа при всички homo има абсолютно еднаква химия и механика.

А анатомичните параметри на мозъчните извивки и вентрикулите варират малко от индивид до индивид, но това няма никакво значение.

Разбира се, размерите на мозъчните полукълба се различават. Но и това не влияе върху качеството на продукта.

Нищо удивително.

Дългите долни гащи, идентични по фасон и материал, също могат да се различават по размери. При което 46-ти размер не е по-топъл от 50-ти размер.

Мозъкът е стандартен продукт на еволюцията. Той винаги се изгражда по единни анатомични и хистологични модели.

Иначе не може да бъде.

Защото всяко отклонение от стандарта носи риск от уродство и гибел на организма. Тук няма място за шеги. Няма място за експерименти и модулации.

Стотици хиляди години не случайно са изваяли идеалната стандартност на човешкия мозък. Всякакви грешки тук могат да доведат до внезапно връщане на опашката. Или на циклопията.

Молекулярно-клетъчното сглобяване на мозъка се извършва винаги шаблонно. За невронната маса, както за глията и други малки детайли, се използва строго типична, изпробвана суровина.

Да, в генома постоянно тиктакат малки мутации. Разбира се, те могат да изведат мозъка извън стандартите. Но само в посока на патологията. И неговият притежател ще живее само няколко дни след раждането. Няма да успее сключи брак. Аномалията няма да се закрепи.

Ще отбележим, че ролята на генетичните мутации е прекомерно раздута от ентусиастите на тази тема.

В действителност еволюцията пренебрегва откровено най-насъщните нужди на човека и не внася никакви поправки в неговата конструкция.

Ще напомня, че когато е необходимо, тя лесно отглежда немислими гребени и двойни пениси. Осигурява всякакво количество очи, ехолокация и геомагнетизъм.

Еволюцията обича и умее да бъде артистична. Трябва да оценим и нейната услужливост, нейната готовност да поправи всяка своя грешка.

Например.

Наблюдава се замърсяване на задните части с фекалии? Дразнене и сърбеж? Облаци от мухи?

Никакви проблеми.

Тук веднага се извършва модулация на генома и опашката на животното придобива качествата на пропелер, който разпръсква фекалните маси право в лицата на „жирафите и щраусите“.

А склонният към диария хипопотам се избавя завинаги от мръсотията на своята задница.

Тази новост се извърши лесно и непринудено.

Ще припомня, че когато китът реши да се гмурка по-надълбоко и да стои под водата по-дълго, веднага започна пълна модернизация на неговото кръвообращение. Тя е проведена качествено и в срок. При това по първа заявка на кита.

А нуждите на човека от промени в организма еволюцията упорито игнорира. Макар че, за да се намали уязвимостта на вида, са необходими само няколко прости мутации.

Но!

Въпреки цялата суматоха в своите гени, homo изобщо не дочаква нито безболезнени раждания, нито регенерация на зъбите, нито преместване на уретера по-далече от простатата.

А за такива подаръци като биосинтез на витамин С, човекът не трябва дори да мечтае. Както и за опашка пропелер.

Малките подаяния като „поносимост към млякото“, „адаптация към високите планини“ или изсветляване на кожата не могат да се вземат предвид.

Тези бонуси са нищожни в сравнение с откровените дефекти, допуснати при създаването на човека. Хитрите мутации се правят, че не забелязват брака.

През цялото време на съществуването на homo от конвейера на цереброгенезата са слезли 100 милиарда комплекта мозъчни полукълба.

Този продукт се доставя винаги на потребителя само в стандартна костна опаковка, без която неговото функциониране е невъзможно.

Самата опаковка е преминала през серия симпатични, но не принципни обновления на своя дизайн: хлътнали скули и дъги над веждите, но и изпъкнала брадичката.

Всеки ден се щамповат още около 350 хиляди нови мозъци, а 150 хиляди отработени прекратяват своята електрохимична активност.

След като изслушат погребалния марш на Шопен, те, чрез разлагане, отиват за молекулярно разглобяване. Оттам се връщат в общата база на елементите, където трябва да бъдат освежени и насочени за продължаване на службата си в състава на други форми на живот.

Технологията, както виждаме, е усъвършенствана за взаимно удоволствие както на мимолетната биоценоза, така и на фундаменталната материя.

Да се направи от 100 милиона мозъка един някак си „особен“ мозък няма смисъл и никой не го прави. Към конвейера на цереброгенезата „чужденци с крилца“ не се допускат.

А най-вече никой не го и иска.

Случайно възникване на уникални свойства е невъзможно. Външно влияние – също.

Гениалността не е все пак трипер, за да се хване случайно по време на пещерното блудство. А и нямало от кого да се хване.

Така че еволюционната история на мозъка напълно убива вероятността за наличие на каквато и да е „гениалност“ като вродено свойство.

Ще припомня, че основната и фундаментална роля на мозъка е да осигурява физиологичните и рефлексивните нужди на организма.

Разсъдъкът и мисленето са дълбоко вторични, случайни неща, без които мозъкът на човека прекрасно се е справял милиони години, а в случай на ново подивяване на вида, лесно ще се справи и в бъдеще.

Отделянето на пот или образуването на кръв са били, са и ще бъдат неизмеримо по-важни за организма от възможността да се коригират таблиците на Коперник.

Ако съществуваше някакъв особен, „висш сорт“ мозък, то на първо място това би се отразявало не в красиви рими и в дръзки открития, а в невероятно физиологично благополучие на неговия притежател.

Такъв мозък би управлявал процесите на организма много по-успешно, отколкото стандартният. Неговият носител нямаше да знае за повечето от болестите и проблемите.

Вероятно и „ехото“ на невронната работа, т. н. „умствена игра“, би била по-интересна от обичайната.

Но такива прецеденти няма.

И не се очакват.

Нещо повече.

Повечето знаменити създатели на интелект са предпочитали ранния гроб. А тези, които живели дълго – имали тежки здравословни разстройства.

Достатъчно е да си спомним само Дарвин, когото трипаносомозата не пускала от гърнето на повече от 10 метра.

Ако Дарвин не е достатъчен, имаме Фейнман с неговата онкология, Хокинг с количката и т. н.

Върху всички гении е поставено клеймото на носители на скромен типичен мозък, създаден някога за нуждите на древния мършояд, чийто живот нямал никаква стойност.

Ще напомня, че този мозък не е способен да реши самостоятелно дори простия проблем с хемороидите.

Накратко.

Биологичните шансове да станеш Декарт, Галей или Мария Кюри са абсолютно равни за всички homo.

Съответно, съотношението на празните мозъци и на гениите би могло да бъде съвсем различно.

Нашето камионче би трябвало да бъде натоварено с мозъчните полукълба на единичните глупаци, а цялото останало пространство да бъде запълнено с мозъците на тези, които яростно и успешно са създавали интелект.

Да, несъмнено, това щеше да бъде различен свят.

В него щеше да бъде любопитно да се живее.

Но не се получило.

Земята, каквато си била, така и си останала планета на глупците.

(Следва)