АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава V

МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Трябва да помним, че ранният човек никога не е бил ловец.

Какво е „ловец“?

Това е най-напред хищник, който има всичките биологични свойства и белези на хищник (карнивор).

Еволюцията отбелязва ясно кастата на главорезите с особена конструкция на зъбите, ноктите, мускулите, специфика на зрението, стомаха и червата.

Човекът няма (и никога не е имал) нито един морфологичен белег на хищник. Достатъчно е да кажем, че мускулният апарат на челюстите, който трябва да осигури захапването, задържането и разкъсването на жертвата, при човека е осем пъти по-скромен от този на макака. (Простото отхапване даже на своя пръст е почти неразрешима задача за homo).

Убиец? Да.

Истерик? Несъмнено.

Но съвсем не хищник.

Не може да станеш хищник „с течение на времето“. И не може да се издигнеш до равнището на хищник с разрастване на скандалността.

Подлият нрав на хипопотама не е пропуск към характеристиката на хищник. Да, той може при случай да довърши в своето блато някоя антилопа. Но това няма да го премести от разред чифтокопитни в друга биологична каста. Нещо повече, най-агресивните животни на земята не са всъщност хищници. Злодейският списък започва с африканските биволи, продължават го глиганите, слоновете, хипопотамите, малайските мечки и носорозите, а го завършват пчелите.

Както виждаме, „агресия“ и „хищничество“ изобщо не са синоними.

Откъде се е появил митът за homo като „ловец“?

Ще поясним.

През XIX век Чарлз Робърт Дарвин потопил гордия лик на човека в неговото древно еволюционно лайно.

Ако то принадлежеше на някой ефективен динозавър, хората, като поскърцат малко със зъби, щяха да се примирят със своя животински произход И винаги щяха да се ласкаят от принадлежността си към всевластните мерзавци от миналото.

Но лайното се оказало маймунско. Разбира се, подобна еволюционна теория не била нужна на никого.

Човекът започнал да вие обидено.

Пет хиляди години се заблуждавал, рисувайки своя произход от богове и герои, а реалната му баба се оказала маймуна, която гризе своите въшки. Нещо повече, същата баба била хранителна основа за ленивите хищници.

Разбира се, това било болезнено. Дарвиновият куршум попаднал точно в центъра на нарцистичния мит за човека.

Положението трябвало да бъде някак си спасено. Затова културата се понапънала и нарисувала на позорната баба каменна „берданка“.

Науката се изсмяла плахо в шепа, но се побояла да се противопостави на всевластната култура. Така глупавият мит станал популярен.

Случила се лукава подмяна.

Да убива систематично други животни homo се научил едва в най-последния период на своето развитие, през късния неолит (не повече отпреди 30 хиляди години).

Първичните технологии му дали тази възможност, но... не го направили карнивор.

Ще поясним.

Револверът в лапата на маймуната не я прави хищник. Той я прави просто опасна маймуна.

Така е и в нашия случай.

Технологиите не повишили биологичния статут на човека. Всичко си останало на предишни позиции.

Просто нашият стаден трупоядец получил възможността да убива и започнал да я използва.

По принцип homo изобщо не бил нито „ловец“, нито „доставчик на храна“. Той бил мършояд.

Даже неговото pH няма нищо общо с индексите на киселинността на хищниците. Той е идентичен с индекса на черноглавата чайка, опосума и други любители на мършата.

Еволюционно този вид се оформил като „купувач“, готов да плати правото за достъп до добитата от някого храна.

С какво да плати?

С каквото плащат всички останали мършояди – с риск от отравяне, време за чакане, тежка смъртност и корозия на организма. А като следствие – дупки в популацията.

Впрочем, това и така е разбираемо.

Във всеки едър труп винаги се настанявало човешко стадо.

Предполагам, че не било лесно да се види, защото трупът се покривал с многослойни облаци грифове, рогати врани, чакали, сцинкове, плъхове и къртици.

Цялата тази плеистоценова сбирщина оглушително пищяла, виела, мляскала, грачела и биела с криле.

Ще отбележим, че в тази адска опера хората не били солисти.

В йерархията на мършоядите от саваната над човека се намирали не само мегаланиите, но дори и птиците марабу.

Да се вгледаме в поведението на homo.

За позиране нямат време.

Хората бързат да късат и да дъвчат. Затова ходят по голяма и малка нужда вътре, без да излизат от тресящия се труп.

Бързането е оправдано: от всички страни напират клюнове и уста, обичащи слонското месо. (Сега, когато вътрешностите са разтворени, а мускулните пластове са открити, трупът се разграбва с космическа скорост.)

Ще отбележим, че наблюдаваме животни, които имат вече почти всичките окончателни родови признаци на човека. Това не са първичните парантропи. Това са пълноценни homo.

Техният мозък се е разраснал и е преминал така нареченият „рубикон на Валоа“. Челюстта се е оформила в параболична дъга, а бедрената кост се е ориентирала навътре, а не встрани като при маймуните. При тези мършояди всичко е в комплект, от ходенето на задните крайници до назъбените камъни в лапите.

Както отбелязахме по-горе, през плеистоцена човекът бил готов еволюционен продукт.

Анатомично и физиологично той бил завършен. Мозъкът, геномът, наборът от органи, рецепторите – всичко било представено в окончателен комплект.

Разбира се, би ни се искало да намалим месестите надвеждия на тази твар, да повдигнем плоската горна част на носа и да облагородим кожата.

От корекция имала нужда и прекалено маймунската мимика.

У човека през тази епоха почти всички чувства се изобразявали с промяна на формата на огромната уста, с показване на зъбите и езика.

На хората още те им било хрумнало да изгорят някого, но очите започнали да стават съвсем „човешки“: очертало се бялото.

Наистина, погледът им бил също толкова безсмислен, колкото на днешните хиени.

Наистина, хората били по-истерични от петнистите, а лицевите им мускули били по-богати, затова и мимиката им била по-сочна. Но до голяма степен разликата от хиените се състояла само в дивата миризма на фекалиите и в голите лица.

Като своите петнисти колеги, homo можели да образуват малък колектив. Но съвсем не заради стремеж към родово единство.

Причините за социализация били същите като при хиените. Магнитът, който събирал хората на групи, бил гладът, страхът и пулсирането на вагините.

Като при хиените общуването на хората протичало чрез ръмжене, смях, мимика и пози.

Засега не им трябвала реч. Тя ще се появи по-късно заедно с потребността от по-изтънчено мамене.

А в този момент всичко, за което хората можели да се лъжат помежду си, се събирало лесно в сумтенето, писъците, хиленето и гримасите.

Но да наречем човека от плеистоцена лъжец би било некоректно.

Той бил способен и да съобщава истината.

Тя се предавала чрез пикочните белези и белезите от повръщано, а също така чрез потните и вагиналните секрети.

Този език е примерно равен на езика на хиените, иначе казано – пригоден е напълно за предаване на най-актуална информация.

Балетът (например) използва още по-малък набор от комуникатори. При него е забранено даже да пищиш и да миришеш силно.

(Ако помните, правилата на балета разрешават на артистите само да подскачат и да се въртят. Въпреки това участниците в „Лебедово езеро“ различават някак си принца от лебеда.)

Тези особи, които мляскат във вътрешността на динотерия, разбира се, няма да видим.

Но за щастие около трупа се е изпикала някаква самка.

Локвичката е събрала естествено няколко възбудените юноши.

Те душат жадно урината, блъскат се, пищят и мастурбират. Забележително е, че при пищенето устата им се разтваря толкова широко, че се вижда даже небцето.

Да! И, разбира се, очарователна е подвижността на техните черни месести уши.

Като че ли всичко е готово за първата рап композиция. Или за сериал за юношеската любов.

Но!

Нашият абстрактен съзерцател едва ли ще се съгласи с едни толкова оптимистичен извод.

Ще напомним, че наблюдателят е безнадеждно обективен.

Неговата оценка не е замъглена от дружеско разположение, антипатия или знание за крайния резултат.

И така.

Резюмето му за потенциала на човека би прозвучало примерно така:

„Тези същества нямат никаква перспектива за усложняване на своето поведение. И няма никаква надежда да излязат от своята жалка „ниша“. Разговорът за някакво интелектуално развитие на дадените същества най-малко е неуместен и няма никакви основания“.

За този момент това резюме ще бъде абсолютно справедливо.

Homo през плеистоцена наистина не се различава по нищо от останалите тогавашни мършояди. (Или от съвременните хиени.)

Същите навици като при тях. Същата животинска липса на мисъл.

По същността си homo е най-обикновено животно, групов трупояд от плеистоцена с ограничена способност за оживяване. Да, неговата форма е своеобразна, но саваната е виждала и по-ефектни твари.

Разбира се, той има способности, включително и забавни.

Но има ли надежда да смени възбуждащата локва урина с порно сайт?

Има ли шанс да мастурбира някога при по-голям комфорт?

Такъв шанс вероятно има. Но вероятността, че бобрите ще изобретят бензинова резачка, е малко по-голяма.

Колкото и внимателно да се вглежда наблюдателят в гримасите и мръсната козина на човека от плеистоцина, няма да види в тези животни шанса някога да си бършат задника.

Да не говорим за такива радости като сушито и Айнщайн.

Нещо повече. В този момент нямало никакви основания да се предполага, че потомците на тези твари ще могат да конкурират в борбата за мърша дори птиците марабу.

Но се случило невъзможното.

Този, който бил нищо, пие „Клико“. А бедното марабу няма с какво да плати в супермаркета даже за своите яйца.

За какво говори това просто наблюдение?

За това, че много животни имат някакво уникално свойство, чието развитие може да изведе вида им до изобретяването на тоалетната хартия. Или до откриването на квантовата механика.

Но! Да се види това свойство, докато животното е вписано в своята среда и живее по нейните закони, е практически невъзможно.

Нещо повече.

Символичното стадо е изходна точка в историята и културата на човека. Някаква сингуларност на homo. В нея е заложено и концентрирано цялото бъдеще на това същество. От червените асирийски бради до газовите камери на Освиенцим. В присвитите очи на човешкото стадо се е притаила ядрената гъба на Хирошима, а в леките усмивки – „Мулен руж“.

Както подобава на всяка сингуларност, в този момент стадото е неразличимо малко по земното пространство.

Но ще мине време.

Сингуларният цирей ще узрее. Мимолетна глупост на еволюцията ще осигури „голям биологичен взрив“ и ще наводни планетата с човешка материя.

Да! Тази смес от Исусовци, кроасани, Хитлеровци, томографи и Галилеевци ще започне да изглежда пъстро и богато.

Създава се илюзия за нова реалност с нови свойства.

Но в нея няма да има нищо ново. Смисловият субстрат на човешката цивилизация ще бъде съставен от същите елементи, от които са съставени и първичните човешки групи.

Процесът на създаването на Вселената ще се повтори в карикатурен вариант.

Ако помните, при този процес също се отворили само потенциалите, заложени в сингуларността. И не се прибавило нищо повече. За което с благородна тъга съобщава периодичната система на елементите.

Да.

Ще минат милиони години, но в спектакъла с ефектно име „ homo sapiens“ ще се промени само реквизитът.

Ще измрат глиптодонтите и пещерните лъвове. Като геологична епоха плеистоценът ще завърши, но в човека и в неговите навици ще остане завинаги.

Можем да надникнем във всеки ден на всяко столетие от човешката история. Ако искате в V век, ако искате в XXI-ви.

Не е важно.

Навсякъде ще видим родните муцуни на първичното стадо, ще познаем неговата мимика и смях.

Например Рим, 1660 година. Площадът на цветята (Кампо дей Фиори).

Февруари, 17-ти. Утро.

Всичко е много живописно.

Раса, вятър, хоругви. Облечени в алено кардинали с големи носове. Малките кастрати от църковния хор правят клада.

Всички предвкусват велико развлечение.

Доминиканците се готвят да изгорят Джордано Ноланца (Бруно), автор на „За безкрайността, вселената и световете“.

Еретикът виси с главата надолу над дървата. Той е завързан здраво и съблечен. Още няма огън. Монаси разтварят с ножове челюстите на Джордано. Пъхат пръсти в разрязаната уста, хващат езика. Преди изгарянето езикът трябва да бъде пробит с игла за плетене.

Философът хапе свирепо.

Монасите реват от болка и духат на плъстите си, щастливата тълпа реве и се смее. Хор мърмори някаква песен. Премръзналите кардинали се молят.

Схватката с езика завършва с това, че строшават зъбите на Бруно с цепеница и все пак изваждат езика му и го пробождат.

След това огън. Ноланеца бързо се покрива с мехури от изгарянето, кардиналите се греят и сплетничат.

Както виждаме, нашето стадо е станало по-красиво и се е преоблякло.

Има смисъл да се преодолее срамежливостта и да се признае един прост факт. За когото от хората да говорим – за Архимед, Чикатило, Хайзенберг или Сталин, – винаги говорим за изкъпан и костюмиран питекантроп.

Думата „човек“ се възприема като сияеща титла.

Културата е натъпкала в това понятие всичките достойнства, които възнасят „ homo“ над другите животни.

Трудно е да се измисли нещо по-глупаво.

Защото ако извикаме през всичките векове и континенти, ако вдигнем от гробовете всичките палачи, убийци, инквизитори, садисти, престъпници, опричници, маниаци, вандали, генерали, отровители, насилници, диктатори, гангстери, гладиатори, разстрелващи, садисти, бретьори, терористи, бандити, кръстоносци, революционери, изкормвачи, организатори на концлагери, хайдути, пирати, мафиози, диктатори, асасини, бомбаджии, педофили, сикарии, людоеди, медици престъпници, берсерки, чекисти, маори, хускерли, гестаповци, диваци живодери и така нататък – ще съберем огромна тълпа миниум от пет милиарда души.

Всички те по задължение или по „зов на сърцето“ убивали професионално, насилвали, колели, изгаряли, удушавали, давели, измъчвали и така нататък.

Това ще бъде истинска безкрайност от опръскани с кръв, хилещи се муцуни.

Но всички те ще са „хора“. В самия пълен смисъл на тази дума. И никой няма право да им отнема това звание. Числеността и влиятелността гарантира на „убийците“ важно място в историята на рода homo и правото да представляват „човека“ като еволюционно явление.

Впрочем, войните не били по-малко популярни от престъпленията.

Всички армии, като започнем от Междуречието до нацистите на Хитлер и ордите на Путин, са също милиарди „хора“, за които палежите, изнасилванията и масовите убийства са смисъл на живота и задължение. Впрочем, именно те са основните двигатели на зъбчатите колелета на историята.

(Тук следва да добавим и цялата „рицарстваща“ публика: самураи, викинги, кондотиери, гънфайтери, яничари, катафракти, конквистадори, ландскнехти и прочее романтични мерзавци. Не всички от тях били престъпници, но техният занаят се състоял изключително в производство на трупове.)

Също толкова представително е сборището от крадци, крадли и проститутки. При нашия вик и тук ще се обадят не по-малко от пет милиарда особи хомо. Ще видим лъжци, мошенички, грабители, аферистки, джебчии, шантажистки, клеветници, кокотки, бандити, путани, измамници, пройдохи, похитители на гробници, наркомани, хетери, аферисти, крадци, гейши, шарлатанки, курви, машинаторки, изнудвачи, конкубинки, лихвари и така нататък.

Но крадлите и проститутките не са най-страшното нещо.

Не по-малко от пет милиона сред всичките фигуранти в човешката история са поповете от всички видове: жреци, лами, абати, монаси, ахуни, кюрета, имами, капелани, ксендзи, игумени, молли, спирити, ранити, кардинали, шамани, шамаши, пробсти, патриарси, схимници, исихасти, друиди, водачи на секти, etc, etc.

Тези също понякога убивали, но основните сили на „поповете“ се използвали за задушаване на развитието на човека, за блокиране на науката и знанията за света.

(Те също трябва да бъдат разбрани. Само пълната липса на мисъл у масите осигурявала успех на религиозния бизнес.)

Всичката останала „историческа маса на човечеството“ обслужвала покорно и хранела убийците, крадците и поповете.

С общи усилия тази публика създала културата, историята и изобщо цялата архитектура на човешкото общество.

Разбира се, това не трябвало да ѝ се доверява. Но сега да се измени нещо в тази „архитектура“ е практически невъзможно. Тя е бетонирана здраво в разсъдъка на хомо. И може да бъде извадена само заедно с разсъдъка.

Лошите новини не свършват с това.

„Крайъгълен камък“ на човечеството били не само злобата, похотта и крадливостта. Всичките му глобални „правила“ се основават изключително на донаучни, иначе казано – на напълно лъжливи представи за всичко. Защото постъпките и мислите на „строителите“ на света се управлявали изцяло от „ейдоси“ с халюцинаторен и фантазиен произход. Те нямали никакво отношение към реалността.

Както и да погледнем, подобно състояние се маркира с известна диагноза и се определя като „тежко“.

Тук сме обречени да направим извод: всичко, с което се гордее човечеството, е резултат от усилията на същества, които по мерките на клиничната психиатрия изобщо не могат да бъдат признати за здрави.

Уви и ах. Историята на човечеството се градяла от неадекватни персонажи, което определило стила и съдържанието на изображенията, поемите, катедралите и прочее „пирамиди“.

Земната цивилизация се основава на патология, пази грижливо нейните основни черти и няма нито сили, нито желание да преодолее тази малка неприятност.

Имало ли е друг път? Не, не е имало. Физиологията на човешкия мозък определила един-единствен възможен вектор на развитието.

Разбира се, въпросът се отнася не само до мозъка.

Не трябва да се маха от сметката и фашизмът. Той станал „вечен спътник“ и главен наставник на човечеството. Той издигнал всичките здания на човешката история.

От времето на неолита до първата трета на ХХ век фашизмът управлявал света, оставайки безименен. Своето име той получил благодарение на романтика Мусолини.

Бенито само възродил традиционната, класическата форма на управление на хората. И получилият се кошмар нарекъл с ефектната дума „фашизъм“.

Малко по-късно фюрерите и концлагерите направили тази дума символ на абсолютното зло. Понятието „фашизъм“ станало синоним на глобалното, изтънченото престъпление. А също така на мрака, подлостта и скотството.

Но!

С нищожни изключения цялата хронология на човечеството е тържествуващ и сочен „фашизъм“.

Фашизъм било всичко. Но до определен момент той не се смятал за зло, а за норма.

Никой не предполагал, че може да бъде „иначе“.

Никой не поставял на скамейката на „юрнбергски трибунал“ Аменхотеп III, Робеспиер, Тимур, Мойсей, папа Григорий IX, Атила, Наполеон и стотици други „творци на световната история“. А всеки от тях, окървавявайки континентите, изграждал свой „райх“, отличаващ се малко от хитлеристкия.

На Хитлер просто не му провървяло с епохата.

Пет века по-рано за своите машинации Адолф би получил почетно място в учебниците и барелеф в храма на „вождовете на човечеството“. Редом със садистите Цин Шъхуанди и Карл Велики.

Фашизмът бил не само обичайно, но и задължително явление. На никого не му идвало на ум, че това е „зло“.

Геноцидът бил работен инструмент на всяка власт, а масовите убийства – норма.

Но!

Над 5000 години фашизмът бил абсолютно изгоден за всички.

Международни трибунали не плашели организаторите на Вартоломеевата нощ или на кръстоносните походи.

„Чукът на вещиците“ в продължение на столетия бил бестселър и основа на правото.

Християнството почти 2000 години демонстрирало диктат, който „не бил сънуван“ нито от германския нацизъм, нито от руския комунизъм.

Като надникнем във всяка епоха, ще видим навсякъде това, което днес се маркира с ужасното понятие „фашизъм“.

Нищо удивително. Иначе не можело да бъде.

Маршът на легионите и прахът на концлагерите са естествено продължение на историята на питекантропите.

Но въпросът не е само в „мръсната“ генеалогия на homo.

Всичко е още по-забавно.

Трябва да помним, че „фашизмът“ не е човешко изобретение.

Цялото вещество във Вселената се подчинява на безжалостния закон за организация на материята. На този закон са му чужди всякакви сантименталности. Диктатурата започва от субатомното равнище и прониква във всичко.

Каквото и да си въобразявали homo, тяхната популация не е изключение.

Милиардите тонове плът на човешкото общество са също част от материята. И тази маса е подчинена на същите безмилостни правила като останалата „плът“ на мирозданието, от мицела до галактиките.

Така че „фашизъм“ е просто домашното, „човешката име“ на закона за организация на материята. Именно поради това той е безсмъртен.

Около пет хиляди години фашизмът бил неосезаем като „зло“, докато не се очертала алтернатива.

Уместна е аналогията с миризмата на тялото. До възцаряването на хигиената никой не обръщал внимание на вонята.

А още по-точна ще бъде аналогията с религиозната вяра.

Мистичното бълнуване било норма на разсъдъка, докато не се появил атеизмът.

(Следва)