КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) – 12

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.

ГЛАВА ВТОРА: 1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.; 2. 3. 4. Прогонване на сръбскитe войски и установяване българска революционна власт. Фронтът на въстаническите боеви сили. Водителитe на въстанието.; 5. Изстъпления на сърбите при потушаване на въстанието.; 6. Нови преследвания, гонения и убийства - сега в невъстанали градове и околии..

ГЛАВА ТРЕТА: 1. Подновяване преустановената от турско време революционна борба. Тайни групи по градове и села; куриери, поща; избягване в гората, формени чети, селските общински кметове и общински управления в услуга на нелегалните борци.; 2. Сражения между четите и сръбските войскови части..

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

1. Динамитни атентати: железопътния мост на река Тополка и оня на Демир Капия.

Ако една част от редицата сражения между революционните чети и сръбските жандармерийски или войскови отделения бяха неизбежно наложени на първите поради изтъкнатия факт, че т се намножиха по брой и увеличиха по състав: друга част пък такива бяха дело на собствена инициатива, предприети с цел да накаже някой отличил се по злодеянията си престъпник и да се успокои възмутената народна съвест. Но в тази неравна борба между жадуващото за свобода българско население от Македония и завоевателите настъпи и такъв момент, когато революционната организация мина от отбранително в нападателно положение. Това стана, когато водителите на освободителната борба преценвайки несносното положение вътре в решиха да се предприемат в страната редица динамитни атентати. Посредством тях избегнаха се от една страна тежките последствия за населението от сраженията, които даваха четите, като при това протестът срещу сръбския режим ставаше по-силен, по-ефектен, а от друга страна македонският въпрос изпъкваше пред света като въпрос съвсем неразрешен, нито чрез анексията на Македония към Сръбското кралство, нито чрез Букурещкия договор.

Първа проява на революционната борба в тази ѝ нова фаза бе разрушението с динамит на железопътния мост на р. Водосир, между Удово и Демир Капия, извършено от Радовишкия войвода Христо Симеонов преди още да избухне конфликтът между Австро-Унгария и Сърбия.

След започването на войната между Австро-Унгария и Сърбия, а именно на 16-и август 1914 година, Велешката чета под войводството на Владимир Сланков бомбардира железопътната линия при с. Скачинци, Велешка околия.

По-късно, а именно през м. ноември с. г. четата на Кольо Левтеров с минната команда на Димитър Недков устрои атентата върху Карадачкия и Водосирския мост на Демир Капия, недалеко от с. Градец. С умелата подготовка на предварителните работи, смелостта на четниците и ценното съдействие, което оказаха селяните в тая акция, четата изпълни задачата си, без да даде нито една жертва, като издебна сръбските застави и постове при двата моста в състав от 40 души войници с един офицер и един инженер кондуктор и ги изби до един. След това и двата моста бидоха бомбардирани. Дълго време след това снабдяването на сръбската войска с припаси и муниции, доставяни през Сърбия, се затрудни значително и трябваше да се извършва с трансбордиране. С това мостът на р. Водосир беше за втори път повреден. За трети път той бе разрушен след това от Кукушкия войвода Гоце Междуречки

(Следва)