ДАГЕРОПИПИ НА ПЛЕТЯЩИ ВЪЗРАСТНИ ЖЕНИ ОТ XIX ВЕК

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Плетенето е техника за производство на плат от нишка прежда или вълна. За разлика от тъкането, плетенето не изисква стан или друго голямо оборудване, което го прави ценна техника за номадските и неземеделските народи.

Думата “плетене” (на английски “knitting” - бел. П. Н.) произлиза от думата “knot”, за която се смята, че води началото си от холандския глагол “knutten”, който е подобен на староанглийския “cnyttan” - „завързване на възел“. Началото на плетенето се крие в основната човешка нужда от облекло за защита срещу стихиите. В днешно време ръчното плетене е по-малко необходимо умение и повече се практикува като хоби.

Въпреки че сърмени конци били използвани в някои от най-ранните плетени изделия в Египет, познанията за тях се изгубили в Европа. Първите европейски сърмени конци се появяват в средата на XVI век в червените копринени чорапи, с които е погребана Елеонора де Толедо, съпругата на Козимо де Медичи, и които също така включват първите дантелени шарки, направени от прежда, но тяхната техника може да е разработена и малко по-рано.

Английската кралица Елизабет I предпочитала копринените чорапи; те били по-фини, по-меки, по-декоративни и много по-скъпи от вълнените. Чорапи, за които се смята, че са нейни, все още са запазени, демонстрирайки високото качество на изплетените специално за нея изделия. През тази епоха производството на чорапи било от огромно значение за много британци, които плетели с фина вълна и изнасят своите стоки. Училища по плетене се създавали като начин за осигуряване на доходи на бедните. Модата на периода, изискващ мъжете да носят къси панталони, превърнала стегнатите чорапи също в модна необходимост. Чорапи, произведени в Англия, се изнасяли в Холандия, Испания и Германия.