СЕКС СКАНДАЛ ПО АНГЛИЙСКИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“Един много английски скандал“: реалните събития, на които се основава серийният филм.

Това бил един от най-гръмките политически скандали в Британия през ХХ век. До него може да се постави може би само аферата „Профумо“, още един процес с участието на високопоставен политик и с наличието на сексуален подтекст. Джеръми Торп, млад член на парламента, лидер на Либералната партия, още в началото на 1960-те години имал хомосексуална връзка с младия коняр Нормън. Връзката станала известна на широката публика почти 15 години по-късно – в резултат от оставката на Торп. Малко след това изплували по-сериозни подробности заради съдебния процес, по време на който Торп бил обвинен в сговор за убийството на бившия си любовник. Историята легнала в основата на мини серийния филм “Един много английски скандал“ с Хю Грант и Бен Уишоу в главните роли.

Джеръми Торп

Джеръми Торп получил привилегировано възпитание и образование: частно училище, „Итън“, след това „Оксфорд“. Родителите му били близки приятели със семейството на бившия премиер-министър Лойд Джордж, който станал за младия Джеръми образец за истински политически лидер и модел за подражание. Вероятно именно благодарение на познанството си с него младият Торп определил избора си и предпочел Либералната партия, докато баща му подкрепял Консервативната. През октомври 1959 г. той бил избран за представител от Северен Девън, като изпреварил кандидата на Консервативната партия и така си осигурил място в парламента.

ЗАБРАНЕНАТА ВРЪЗКА

През 1961 година Торп се запознал с Нормън Джосиф, който бил по-млад от него с 11 години. Джеръми гостувал в имението на своя приятел Нормън ван де Ватър, където 21-годишният юноша работел по това време като коняр. Торп го харесал много: политикът предложел на Нормън да се свърже с него, ако се случи да има нужда от работа или от някаква помощ. Джосиф бил неспокоен млад човек, страдащ от депресия и различни душевни разстройства. Съвсем неотдавна излязъл от психиатрична клиника, нямал никакви средства за съществуване и не общувал със своето семейство. Скоро, като се скарал със своя работодател, Нормън отишъл в Лондон, вземайки със себе си кучето Триш, и там се срещнал с Торп с надеждата да получи от известния политик някаква помощ. Парламентаристът поканил радушно юношата в дома на своята майка, където през нощта, според по-късните показания на Нормън пред съда, осъществил за първи път с него интимна връзка.

После Торп осигурява на Нормън жилище и известно време го поддържа финансово, но любовната им връзка не продължава дълго. Въпреки това през този кратък период мъжете си пишат писма, в които Торп нарича ласкаво любовника си „зайче“, а в едно от посланията пише в края: „Мъчно ми е без тебе“. Писмата ще станат в съда една от главните улики, потвърждаващи връзката между двамата мъже. Нормън не можел да се примири с раздялата и обвинил Торп за много свои беди, по-специално за това, че парламентаристът или изгубил, или не искал да му даде един официален документ с номера на социалното му осигуряване, който е необходим в Британия за започване на работа или за получаване на помощи.

Нормън Джосиф (Скот)

На извънредно трудно преживялия раздялата юноша представили през 1962 година в полицията свидетелства за това, че е имал любовна връзка с Джеръми Торп, но до дело не се стигнало. Не трябва да забравяме, че наказателното преследване за хомосексуализъм във Великобритания е отменено едва през 1967 година, така че чисто формално и двамата, и Нормън, и Джеръми, можели да загубят свободата си, ако разследването беше започнало тогава, когато кореспонденцията им се оказала за първи път в полицията.

ПОРЪЧКОВОТО УБИЙСТВО

След раздялата Нормън, който променил фамилното си име на Скот, водел изключително хаотичен живот. Той сменил за кратко време много работни места, работил даже в манастир и в моделиерския бизнес. Оженил се също така за Сю Майерс, която му родила син. Но Нормън доста настойчиво отново и отново се появявал в живота на бившия си любовник, напомняйки за себе си с молби за парична помощ. Торп нееднократно изпращал свои хора, за да се откупи от Скот с малки суми. Но през 1967 година той получил най-сетне желания пост лидер на Либералната партия. Джеръми решил, че е най-добре да отстрани Нормън в най-прекия смисъл – да поръча убийството му. Във всеки случай на това настоявало обвинението, а същото заявление направил и Питър Бесел, колега и приятел на Торп.

Питър Бесел

Дали заради имидж, дали заради застраховка в случай, че плъзнат слухове, Торп се оженил през 1968 година за Керълайн Елпас и скоро се родил синът им Рупърт. За нещастие две години след сватбата Кералайн загинала при самолетна катастрофа. Скоро Торп се оженил повторно, този път за Мерион Стайн, омъжена преди това за братовчед на кралица Елизабет.

Торп със съпругата си Мерион

Обвинението настоявало, че Джеръми Торп взел окончателно решение за убийството на Нормън през 1969 година и поръчал задачата на Бесел и Холмс, отдавнашен свой приятел. Именно Холмс се свързал в крайна сметка с няколко души, които му били препоръчани като наемници, способни да извършат покушението без проблем. Парите Торп взел предполагаемо от бюджета на партията.

НЕУСПЕШНОТО ПОКУШЕНИЕ

Наемният убиец, на когото паднал изборът, Андрю Нютън, не се справил със задачата (в действителност Нютън бил пилот по професия, готов обаче, според собствените му думи, на всичко за пари). През 1975 година той се срещнал с Нормън и се престорил на агент, защитаващ младия човек от уж изпратен наемен убиец. След това Нютън убедил Скот да седне в колата му. Той смятал да го застреля, като отиде по-далече от града и цивилизацията. Животът на Нормън бил спасен от... кучето, което водел по това време със себе си. По-точно, кучето станало нещастна жертва вместо Нормън. Андрю Нютън искал да застреля отначало животното, за да избегне опасността от нападение, а след това да стреля в Нормън Скот, но пистолетът гръмнал само един път и куршумът пронизал кучето. А Нормън избягал набързо. Скоро Нютън бил задържан от полицията, след което лежал две години в затвора заради убитото животно (официалното обвинение гласяло: „за унищожаване на имущество“) и за това, че поставил живота на Скот под заплаха.

Андрю Нютън през 1978 година

Историята с убийството на кучето била напечатана във вестниците и там изплувало името на Нормън Скот. Журналистите започнали да ровят в това странно дело и в крайна сметка се натъкнали на информация, че приближени на Торп се опитвали да откупят за голяма сума потенциално инкриминиращи писма. Едно от тях, същото, в което Джеръми наричал Нормън „зайче“, било публикувано в национален вестник. Избухнал голям скандал. През 1976 година под натиска на колегите си Торп трябвало да подаде оставка като лидер на партията, но до ареста и обвинението в сговор за убийство имало още две години.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ

Процесът започнал през 1978 година и Торп не бил единственият обвиняем. На подсъдимата скамейка се озовали също Холмс, който се съгласил да намери наемен убиец, и двама мъже от тези, които му посочили Андрю Нютън. Съдия бил сър Джоузеф Кентли, за когото се носели не най-ласкави слухове: сноб, нерешителен и тесногръд. Въпреки това Торп се оказал в случая печеливш, защото съдията в хода на заседанието изказал мнението си за Нормън Скот, като го нарекъл „мошеник, крадец, мрънкач и паразит“. Симпатиите на съдебните заседатели и публиката Скот също не спечелил: във вестниците за него говорели основно в негативен план, наблягайки на това, че Нормън никога не е работил нещо постоянно, прекарвал с подаянията на своите партньори и водел крайно хаотичен начин на живот. Наричали го нещастен социален кариерист, освен това припомнили и историята с психичните му заболявания.

Адвокатът на Торп, Джордж Кармън, настоявал, че неговият клиент не е имал любовна връзка с Нормън, а само за кратък период от време е бил негов приятел. Едновременно с това той признал, че Торп има хомосексуални наклонности. Кармън също така представил като лъжец и предател Бесел, някогашния приятел и колега на Джеръми, който свидетелствал срещу него в съда. Крайно негативната и оскърбителна реч на съдията по адрес на Скот, която той въпреки това завършил с думите, че личното му отношение изобщо не означава, че той Скот лъже, вероятно оказала значително влияние върху съдебните заседатели. Като се посъвещавали, те излезли с решение за невинността и на четиримата обвинени в сговор за убийство. Всичките в крайна сметка били оправдани от съда.

Новината за оставката на Торп

Репутацията на Торп била окончателно стъпкана въпреки оправдателната присъда, защото в кулоарите били убедени: той наистина е поръчал убийството на бившия си любовник, макар и неуспешно. В политиката нямало място за него, нещо повече, всяка публична длъжност му била недостъпна. През 1980-те години заболял от болестта на Паркинсон, която постепенно влошела състоянието му. Джеръми Торп починал през 2014 година на 85 години. Нормън Скот е все още жив, има малка ферма в Девон, където отглежда кучета и коне. Не харесал как са го изобразили в “Един много английски скандал“, освен това смята, че справедливостта по неговото дело все още не е възтържествувала.