КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) – 12

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.

ГЛАВА ВТОРА: 1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.; 2. 3. 4. Прогонване на сръбскитe войски и установяване българска революционна власт. Фронтът на въстаническите боеви сили. Водителитe на въстанието.; 5. Изстъпления на сърбите при потушаване на въстанието.; 6. Нови преследвания, гонения и убийства - сега в невъстанали градове и околии..

ГЛАВА ТРЕТА: 1. Подновяване преустановената от турско време революционна борба. Тайни групи по градове и села; куриери, поща; избягване в гората, формени чети, селските общински кметове и общински управления в услуга на нелегалните борци.; 2. Сражения между четите и сръбските войскови части.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: 1. Динамитни атентати: железопътния мост на река Тополка и оня на Демир Капия.

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

2. Голямото нападение при Валандово и Удово.

От всички акции, които вътрешната организация бе предприела и извършила в Македония до когато сръбският режим душеше тая област, най-голямата по своя размер и най-важна по добитите резултати, е голямото нападение при селото Валандово, Струмишко, и на станцията Удово, на железопътната линия Солун-Скопие.

Тази акция имала за цел да разруши големия железен мост на Вардара. Тя била замислена през м. април 1915 г. и с изпълнението ѝ били натоварени четите на воеводите Кольо Левтеров от Варна, Петър Чаулев от Охрид, Димитър Недков от Щип, Иван Пальошов от Енидже-Вардарско, Трайко Мечов и Мито Патарозлията, Ефрем Миладинов от Щип, Петър Овчаров и Христо Чаушът от Воденско — един отряд от около 400 души. Незабелязани от сръбските постове, четниците се домъкват до самите окопи на сърбите. Туй се извършва през нощта на Велики четвъртък. Развити в боен ред, с щикове на пушките и гръмогласно „ура“ четниците настъпват срещу заспалите сърби. Всека една от четите имала отделна задача за изпълнение, а именно: едни трябвало да унищожат квартируващите сръбски войски във Валандово и в околните села на левия бряг на Вардара — Пирава, Калково, Калъцново, Удово, Кошарка и пр.; а други трябвало в същото време да превземат гара Удово, моста при тая гара и да бомбардират последния. Към споменатите чети се присъединява и един отряд въоръжени милиционери от околните села на брой около 600 души. Целият отряд изобщо и всяка част от него отделно изпълнили сполучливо задачата. Милиционерите и една част от четите, действащи във Валандово и селата срещу квартируващата там сръбска войска, ненадейно нападат гарнизоните и влизат с тях в борба, която траяла през нощта и целия следващ ден — Велики петък.

Срещу 28 души убити милиционери и четници в тая схватка били унищожени 470 души сръбски войници и 7 души офицери. В туй врeме действуващите при гара Удово чети връхлетяват върху сърбите, разположени на височинната — хълм сeверно от споменатата гара, гдeто неприятелят бе поставил и едно нескорострелно оръдие. Знаейки добре от предварителното разузнаване подробното разположение на противника, четниците атакуват тая височина на север от Удово, пропъждат неприятеля от позициите, като му отнемат и нескорострелното оръдие, което един четник, стар артилерист от турската армия, насочва срещу отстъпващия противник, а сутринта призори почва да обстрелва и гарата Мировци, на десния бряг на Вардара. Тук четниците бяха дали 5 жертви: две момчета убити и три ранени; между ранените бил и войводата Овчаров. Още преди разсъмване задали се бяха откъм Гевгели и Велес тренове, от които наизлезли сръбски войски, които се опитали да минат моста, но напразно: концентрирания пушечен огън на отряда не им позволил това. Към 6 часа сутринта неприятелят докарал вече с железницата и скорострелни оръдия, с които открил огън срещу позициите на въстаниците. Това сражение трая до вечерта. При настъпването на следващата нощ въстаниците действуващи тук, както и ония при Валандово отстъпили безследно по разни посоки. Атентатът наистина не постигна пряката си цел. Но на следващия ден официална Сърбия 6е изправена пред свършения факт, който се състоеше не вече в един немощен и безвреден протест срещу измяната ѝ, жертва на която ставаше измъчената, но борческа Македония, а факт, който свидетелствувайки за по-нататъшното развитие на революционните сили в недрата на страната, започваше да говори на по-реален по-вразумителен език на помрачената сръбска съвест. Официална Сърбия трепна пред призрака на неизвестното бъдеще, което ѝ предвещаваше тази нова фаза на македонската революционна борба срещу нетърпимия сръбски режим. А неофициална Сърбия, сръбското обществено мнение, приспивано над сладкия блян за тъй евтиното присвоена Македония, сега имаше да пролива горчиви сълзи над далечните гробове на своите 470 души войници и 7 офицери, загинали при Удово и Валандово поради... алчността и безумието на ония що ги бяха изпратили.

(Следва)