ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.
(Павел Николов)
ДО ТУК:
"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68
"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
ЧЕТВЪРТЪК, 14 ЮНИ 1945 ГОДИНА
Пешеходната машина отиде отново в Шарлотенбург. Само и само да заработи нашата фирма и да си взема работническа карта II, с 500 грама хляб на ден, за да имам малко от него за вечерта. Защото винаги трябваше да жертвам шестте ръжени кифлички, които получавам всяка сутрин за закуска. Вземам две с мене по пътя и ги ям на двете места за почивка, която си позволявам, иначе сигурно ще остана без сили. Гнилите на вкус картофи са трудни за ядене. Пак ще трябва да набавям, купчината застрашително се топи.
Днес в коридора на инженера имаше десетки телефонни апарати. Сега ги събират от всички къщи; както се казва, за руснаците. Берлин без телефони! Май пак ще трябва да станем пещерни хора.
Нещо хубаво вечерта: най-накрая получих в нашия магазин на ъгъла дажбата си от масло, равна на 140 грама слънчогледово олио, което трябваше да стигне за двадесет дни. Отнесох с благоговение бутилката, която напразно бях носила празна цяла седмица. Сега кухнята ми мирише на московска „Столовая“, ресторант за обикновени хора.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.