ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / МАРСЕЛ ПРУСТ – “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 5

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

МАРСЕЛ ПРУСТ (1871-1922) - “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ (1919 г.)

* * *

(продължение)

Живописните ефекти на лунната светлина се променят заедно с епохата и писателя. Между съчинилия около 1910 година цитирано описание Пруст и Гогол , който пише „Мъртви души“ през 1840-та, има сходство. Но у Пруст системата от метафори е усложнена и е поезия, а не гротеска. Описвайки лунната светлина, и Гогол би използвал разкошна образност, но неговите заплитащи се сравнения биха кривнали по пътя на гротесковите хиперболи с привкус на ирационална безсмислица. Той, да речем, би сравнил лунната светлина с бельо, паднало от въжето, както го прави някъде в „Мъртви души“; но тук би кривнал встрани и би казал, че светлите петна по земята приличат на чаршафи и ризи, които вятърът е свалил и разхвърлил, докато перачката е спала спокойно и е сънувала сапунена пяна, скорбяла и чудесната нова риза, която снаха ѝ си е купила. А в случая с Пруст е забележително преди всичко преместването от идеята за бяла светлина към идеята за далечна музика – зрението се прелива в слух.

Имал, наистина, предшественик и Пруст. Във втора глава, трета част, втори том на „Война и мира“ от Толстой княз Андрей нощува в имението на своя познат граф Ростов. Не му се спи. „Княз Андрей стана и се приближи до прозореца, за да го разтвори. Щом разтвори капаците, лунната светлина, която сякаш бе дебнала до прозореца и отдавна чакала това, нахлу в стаята. Той отвори прозореца. Нощта беше хладна и неподвижно светла. Току пред прозореца имаше редица окастрени дървеса, черни от едната и сребристо осветени от другата страна. <...> . По-нататък, зад черните дървета, имаше някакъв блеснал от роса покрив, по-вдясно голямо кичесто дърво с яркобял ствол и клони и над него почти пълна луна на светлото, почти беззвездно пролетно небе“.

От горните стаи княз Андрей чува два женски гласа, които повтарят някаква музикална фраза. Той познава веднага гласа на Наташа Ростова. Малко по-късно Наташа „съвсем се бе подала навън, защото се чуваше шумоленето на роклята ѝ и дори дишането. Всичко бе затихнало и вкаменено, както луната и нейната светлина и сенки“.

Пруст е предусетен у Толстой в три точки:

1. Застиналата в очакване, лежаща в засада лунна светлина (трогателно заблуждение). Красота, ласкаво същество, което е готово да се спусне към тебе, веднага щом го забележиш.

2. Яснотата на картината, пейзажът, гравиран в черно и сребристо с твърда ръка, без банални фрази и луни назаем. Всичко е автентично, истинско, искрено.

3. Тясна връзка на видяното и чутото, на отблясъците и ехото, на зрението и слуха.

Сравнете тези точки с развитието на образа у Пруст. Обърнете внимание на старателното дооформяне на лунната светлина, на сенките, издърпани напред, към светлината, като чекмеджета на скрин, на отдалечеността, на музиката.

Различните слоеве и равнища на смисъла в метафорите на Пруст стават ясни по любопитен начин при описанието на метода, по който бабата избира подаръци. (Първи слой.) „Тя би желала да имам в стаята си снимки от най-хубавите архитектурни паметници или пейзажи. Но в момента, когато ги купуваше, макар че изобразеният обект имаше естетическа стойност, на нея й се струваше, че в механичния начин на изобразяването им — фотографията — преобладава простащината, полезността. (Втори слой.) Опитваше се да хитрува и ако не ѝ се удадеше да отстрани напълно търговската баналност, поне да я намали, да я замести с изкуство: вместо снимки от катедралата в Шартр, на баните в Сен-Клу или на Везувий тя питаше Суан дали някой голям художник не ги бе рисувал и предпочиташе да ми подари репродукции на катедралата в Шартр от Коро, на баните в Сен-Клу от Юбер-Робер или на Везувий от Търнър, което в нейните очи беше по-висока степен изкуство. (Трети слой.) Но отстранявайки по този начин фотографа от изобразяването на някой шедьовър или на природата, той все пак си вземаше своето, възпроизвеждайки виждането на художника. Опряла неизбежно до простащината, баба ми правеше още един опит да я отстрани. Тя питаше Суан дали съответната творба не е била гравирана (Четвърти слой.), като предпочиташе по възможност старинни гравюри или гравюри, представляващи интерес по други причини, стоящи извън тях, например гравюри, изобразяващи някой шедьовър в състояние, в каквото сега не можем да го видим (като гравюрата на „Тайната вечеря“ от Леонардо преди нейното повреждане, изработена от Морген)“. Същия метод тя следва, когато избира за подарък антикварна мебел или дава на Марсел старомодни, с половинвековна давност романи на Жорж Санд (1804-1876).

Майка му, която му чете на глас тези романи на Жорж Санд, завършва първата тема за часовете в леглото. Първите шестдесет страници на английската версия са завършено цяло и съдържат почти всичките елементи на стила, които се срещат в романа. Дерик Леон отбелязва: „Обогатена с неговата забележителна и широка култура, с дълбока любов и с разбиране на класическата литература, музиката и живописта, цялата книга разкрива разкоша на сравненията, взети с равна уместност и лекота от биологията, физиката, ботаниката, медицината и математиката, на което не преставаш да се изумяваш и възхищаваш“.

(Следва)