ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / МАРСЕЛ ПРУСТ – “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 4

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

МАРСЕЛ ПРУСТ (1871-1922) - “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ (1919 г.)

* * *

(продължение)

Мъките, които изпитва Марсел, бележката, която пише на майка си, очакването и сълзите, когато тя не идва, отварят темата за отчаяната ревност, от която ще страда, така че се установява пряка връзка между неговите преживявания и преживяванията на Суан. Струва му се, че Суан би се разсмял от душа, ако прочете предаденото на майка му писмо, но „напротив, както узнах по-късно, дълги години от живота му са били отровени от подобна тревога и никой не би могъл да ме разбере по-добре от него. Само че той бе изпитал тази тревога като влюбен при мисълта, че любимото същество се забавлява някъде, а той не може да отиде при него. Всъщност тази тревога е предопределена сякаш за любовта, любовта си я е присвоила, тя е станала свойствена за нея. <...> И тази радост, която аз изпитах за първи път, когато Франсоаз се качи повторно да ми каже, че ще предадат писмото ми. Тази измамна радост, причинена от някой роднина на любимата жена, който отива да я срещне в дома или в театъра, където тя е на бал, вечеринка или премиера, съглежда ни, като бродим наоколо и дебнем отчаяно случай да установим връзка с нея, познава ни, спира се като свой човек при нас, пита ни за какво сме дошли и понеже ние измисляме, че трябва да кажем нещо важно и неотложно на неговата роднина или приятелка, ни уверява, че няма нищо по-просто, въвежда ни в антрето и ни обещава, че ще ни я изпрати най-много след пет минути. <...> Уви! Суан беше изпитал всичко това на гърба си! Добрите намерения на едно трето лице са безсилни пред жена, раздразнена, че дори на празненството я преследва мъж, когото не обича. Често приятелят слиза сам.

Майка ми не дойде и без да щади честолюбието ми (което щеше да пострада, ако тя опровергае измислицата ми, че уж ме е помолила да й кажа къде се намира това, което е търсела), бе поръчала на Франсоаз да ми предаде следните думи: „Няма отговор“, които впоследствие толкова често съм чувал от вратарите на луксозните хотели или от лакеите на игралните домове в отговор на писъмцето на някоя нещастна девойка, която се изненадва: „Как? Нищо ли не каза? Не е възможно! Нали му предадохте писмото ми? Добре, ще почакам още малко.“ И също както тя уверява неизменно портиера, че няма нужда да пали допълнителна лампа за нея и остава там, слушайки разменените сегиз-тогиз реплики за времето между портиера и един лакей, когото той внезапно изпраща, сетил се за часа, да изстуди в лед напитката на някакъв клиент, така и аз, отклонил предложението на Франсоаз да ми направи чай или да остане при мене, й казах да се прибере в стаята си, легнах си и затворих очи, стараейки се да не чувам гласовете на родителите си, които пиеха кафе в градината“.

След този епизод следва описание на лунната светлина и тишината, която великолепно илюстрира разработката на една метафора вътре в друга у Пруст. Момчето отваря прозореца и сяда на края на леглото, като се страхува да помръдне от страх, че отдолу ще го чуят.

1. „Вън нещата като че ли бяха застинали в безмълвно внимание“. 2. Те сякаш се страхуват „да не смутят лунната светлина“. 3. А какво прави лунната светлина? Лунната светлина удвоява предметите и сякаш премествайки ги в дълбочина, изтегля на преден план сенките. Какви именно сенки? Които изглеждат „по-плътни или по-веществени от самия предмет“. 4. В резултат от това лунната светлина „е направила пейзажа по-тънък и в същото време го е разстлала като разгърнат чертеж, свит преди това на хармоника“ (допълнително сравнение). 5. Има и движение: „Ако нещо следваше да се раздвижи, например някое клонче на кестена, то се раздвижваше, но неговото самостоятелно трептене (какво именно трептене?), завършено докрай, изпълнено до най-малките отсенки, безупречно изящно (какъв майстор е това трептене), не се сливаше с безмълвието, не се стопяваше в него, оставаше изолирано“ – защото е обляно от лунна светлина, а останалото се крие в сянката. 6. Тишина и отделни звуци. Далечните звуци се отнасят към покрова на тишината така, както осветеното от луната трептящо клонче на кестена към кадифения мрак. Най отдалечените шумове, „идещи навярно от градините в другия край на града, долитаха съвсем „отчетливо“, сякаш изглеждаха далечни само защото бяха изпълнени пианисимо (допълнително сравнение), подобно на мотивите, които оркестърът на Консерваторията свири толкова добре под сурдинка, че макар и да не пропускаме нито нотка (описание на мотивите), добиваме илюзията, че свирят далеч от концертната зала и всички стари абонати (вече седим в концертната зала), бабините сестри също, когато Суан им отстъпи местата си, напрягат слух, за да чуят (последно сравнение) отдалечаващите се сякаш стъпки на войскова част, която още не е завила по улица Тревиз“.

(Следва)