НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1990 г. / МИР / МИХАИЛ ГОРБАЧОВ

Михаил Горбачов (Михаил Горбачёв)

2 март 1931 г. - 30 август 2022 г.

Нобелова награда за мир

(За водещата му роля в радикалните промени на отношенията Изток-Запад.)

Съветският политически лидер Михаил Сергеевич Горбачов роден в малкото село Приволное, Ставрополски край, Южна Русия. Родителите му, Сергей Андреевич и Мария Пантелеевна Горбачови, са потомствени селяни. Те са свидетели на това как се формира Съветският съюз и на това как Сталин завзема властта във всемогъщата Комунистическа партия след смъртта на Ленин през 1924 г. Бащата на Горбачов, а също така и дядо му по бащина линия са партийни членове.

Когато Горбачов се ражда, сталинската кампания за завземане на частните земи и принудата на съветските селяни да влизат в контролираните от държавата колективни стопанства (колхози – бел. П. Н.) достига кървавия си връх, довеждайки до глад и милиони смъртни случаи. Семейство Горбачови подкрепя колективизацията: двамата му дядовци участват в нейното провеждане, а баща му работи с комбайн в държавен колхоз.

В детството си Горбачов посещава местни училища. В началото на Втората световна война, 1942...1943 г., когато по време на обсадата на Сталинград хитлеристката армия овладява почти за половин година Ставропол, му се налага да прекъсне началното си образование. По време на войната бащата на Горбачов е призован в армията и служи четири години като сапьор.

През 1950 г. Горбачов завършва средно училище на второ място по успеваемост в класа. По това време той вече е станал член на Комсомола (Комунистическия младежки съюз) и за трудови заслуги (а именно за това, че през летните месеци в продължение няколко години работи като комбайнер в околните полета) получава Орден на Трудовото червено знаме, което е рядко достижение за осемнадесетгодишен юноша.

През есента на 1850 г. Горбачов постъпва в юридическия факултет на Московския държавен университет. По време на учебните занятия продължава активната си дейност в редовете на Комсомола, а през 1952 г. става член на Комунистическата партия. По това време се запознава с Раиса Максимовна Титаренко, студентка във философския факултет на Московския държавен университет. Седем години по-късно двамата се женят, а после се ражда и дъщеря им Ирина.

След завършването на университета Горбанов се връща в Ставропол, където бързо се издига по кариерната стълба на местния отдел на Комунистическата партия. Той се заема в изучаване на селското стопанство и през 1967 г. получава специалност в икономическия факултет на Ставрополския селскостопански институт. През 1970 г. на тридесет и една година Горбачов е избран за първи секретар на Ставрополския областен комитет на Комунистическата партия (което съответства на губернатор на щат в САЩ), като оглавява район с население 2,4 милиона души. На тази длъжност общува с много властови фигури от общонационален мащаб, сред които е Юрий Андропов, който по това време ръководи КГБ (съветския орган за държавна сигурност).

Той продължава да прави кариера във всенародната Комунистическа партия. През 1978 г., явно по предложение на Андропов, ръководещият партията генерален секретар Леонид Брежнев предлага кандидатурата на Горбачов за поста секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) по селското стопанство. Така четиридесет и седемгодишният Горбачов се връща в Москва и влиза в правителствения орган на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), съпоставим по значение с президентския кабинет на САЩ. Като секретар по селското стопанство той оглавява делегации, пътуващи до Западна Европа през 1972, 1975 и 1976 г. През 1980 г. става най-младият член на Политбюро – органа на политическото ръководство на Централния комитет на КПСС.

След две години Брежнев умира и привържениците на вътрешнопартийните реформи избират за генерален секретар Андропов. Горбачов, като протеже на Андропов, съдейства за осъществяването на редица реформи и мерки, насочени към частната децентрализация на икономиката. Политическите наблюдатели смятат, че Андропов готви Горбачов за свой приемник.

Но след смъртта на Андропов през 1984 г. последователите на брежневия курс поставят на партийното кормило Константин Черненко, макар че седемдесет и двегодишният лидер е тежко болен. Горбачов, назначен на длъжността председател на Комисията по външни работи към Върховния съвет, фактически става втори човек след Черненко. Когато Черненко умира през март 1985 г., за нов генерален секретар веднага е посочен Горбачов.

Като наследство Горбачов получава множество проблеми. Съветският съюз вече не едно десетилетие страда от изоставане на технологиите, слаба реколта и напрежение в отношенията както между републиките, така и с много чуждестранни правителства. Комунистическият строй, който съвсем не стимулира усърдието на работниците, довежда до спад на производството. Съвместното въздействие на на тези фактори предизвиква влошаване на икономиката, различни видове дефицит, народни вълнения и разцвет на черния пазар. В официалната реч след избирането си Горбачов посочва всичките тези проблеми и призовава към мирно съжителство със Запада, модернизация на икономиката и пълна прозрачност в рамките на социалистическото самоуправление.

Едва получил властта, Горбачов прави опит за осъществяване на смела програма за вътрешни реформи. Предложените от него икономически мерки започват да се наричат популярно „перестройка“ („преустройство“ – бел. П. Н.), социалните реформи се характеризират като „гласност“.

За да се повиши ефективността на икономиката, Горбачов призовава към подобряване на трудовата дисциплина сред съветските работници (като част от тази кампания става намаляването на употребата на алкохол); към въвеждане на допълнителни премиални заплащания, поощрителни мерки и нови технологии; към борба с нерационалността, нерентабилността и несъответствието със заеманите длъжности; към повишаване на качеството и количеството на стоките за народно потребление; накрая, към „интензификация“ – под което се разбира въвеждането на принципите на свободния пазар вътре в плановата икономика.

По всички признаци перестройката търпи неуспех. Продължава упадъкът на съветската икономика и понижаването на жизненото равнище, инфлацията и неудовлетвореното потребителско търсене постоянно нарастват. От друга страна, благодарение на успехите на гласността във всекидневния живот на съветския народ настъпват революционни промени. Вътрешната политика на Горбачов води до намаляване на цензурата в средствата за масова информация, до освобождаване на политическите затворници (сред тях и Андрей Сахаров), до сваляне на ограниченията за изповядване на религиозни култове, до правдиво преразглеждане на съветската история и до открито обсъждане на вътрешните проблеми. Въпреки това се случват рецидиви. През април 1986 г. правителството на Горбачов се опитва да покрие с мълчание мащабите на бедствието, настъпило след взрива на ядрен реактор в Чернобил. През януари 1990 г. Горбачов, в стремежа си да ликвидира етническите безредици, въвежда военно положение в Баку (република Азербайджан), което довежда до убийството на няколкостотин души граждани, излезли да протестират. След няколко месеца Горбачов призовава към икономическа блокада на Литва, която се обявява за независима от Съветския съюз.

Но Горбачов продължава борбата срещу корупцията на чиновниците и несъответствието на заеманите от тях длъжности, започната от Андропов. През 1988 г. той предлага да се разпусне Върховния съвет и да се преобразува правителството като се раздроби на органи с по-малко численост и състоящи се от изборни лица. Членовете на партията одобряват това предложение и други конституционни реформи, в хода на една от които е създаден постът президент на Съветския съюз. На следващата година новоизбраната законодателна власт дава този пост на Горбачов.

В края на 1980-те години, въпреки политическия плурализъм на Горбачов и провежданите от него икономически преобразувания, въпреки неговото лично влияние и ораторско изкуство, провежданите вътрешни програми почти нямат успех. Много по-впечатляващи се оказват неговите постижения на равнището на международните отношения, особено преговорите със Съединените американски щати и страните от Източна Европа.

През ноември 1985 г. Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън се срещат в Женевана на първата от четирите набелязани срещи на високо равнище. Ключови въпроси на техните преговори са разоръжаването и подновяването на културния обмен, ограничен до това време с години поради завоевателната политика на СССР и студената война между двете страни. През декември 1987 г. във Вашингтон (окръг Колумбия) двамата политически лидери подписват договор за ликвидиране на ракетите със среден и [по-малък] обсег на действие.

През 1989 г. Горбачов слага край на войната, която наричат „съветския Виетнам“, като нарежда да се изведат съветските войски от Афганистан след продължилия едно десетилетие кървав сблъсък. По-късно същата година, позовавайки се на неотменимото право на самоопределение, Горбачов не предприема военни действия, когато членовете на източноевропейския отбранителен алианс, носещ името „Варшавски договор“ – Полша, Унгария, Източна Германия, Чехословакия, България и Румъния – свалят комунистическите си правителства и обявяват, че излизат от съветската сфера на влияние. Също така Горбачов съдейства активно за съединяването на Западна и Източна Германия.

През 1990 г. молбите на Горбачов за всестранна подкрепа и парични кредити не срещат отзив в чужбина и съветската икономика продължава да се руши. Растящите цени, дефицитът на хранителни продукти и потребителски стоки от първа необходимост предизвикват широко възмущение в Москва. Една след друга съветските републики, обезпокоени за съдбата на националните си икономики, вдъхновени от примера на вече напусналите СССР балтийски страни и яхнали вълните на националните настроения, обявяват за своята независимост. През август 1991 г. противниците на Горбачов в управляващите структури се опитват да организират срещу него преврат.

След преврата Горбачов предприема неуспешна политика за противодействие на отделянето на републиките и за запазване на тяхното единство. Той предлага модел на по-демократичен, децентрализиран СССР, но републиките искат само едно – пълен отказ от централна власт. През декември същата година три републики – Русия, Украйна и Белорусия (днес Беларус) – подписват съглашение, че се обединяват свободно в Сдружение на независимите държави, съюз, който не предполага централно правителство. В най-скоро време и останалите републики, по-рано съветски, гласуват за членството в сдружението.

След разпадането на СССР, настъпило на 25 декември 1991 г., Горбачов сваля президентските си пълномощия и оглавява Международния фонд за социално-икономически и политологични изследвания, разположен в Москва изследователски институт, създаден от него след опита за преврат. Русия, най-голямата от бившите републики, заема до голяма степен мястото на Съветския съюз в международните отношения, защото значението на Сдружението на независимите държави, както и жизнеспособността на независимите национални новообразувания продължават да предизвикват много въпроси.

ИЗТОЧНИК: https://n-t.ru/nl/mr/gorbachev.htm

Превод от руски: Павел Николов