АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава III ЗАДНИК-2

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава III

ЗАДНИК-2

Първите анатоми изобщо не наричали мозъчните полусфери „хемисфери“, както е прието от XVII век до днешно време, тоест полукълба.

Гален, Херофил и Еразистрат ги наричали „клунибуси“.

Иначе казано, задни полукълба.

Отвореният мозък приличал на античните живорези на стар сбръчкан задник.

Асоциацията вероятно се появила заради правия разрез, който дели този почтен орган на две половини.

Така или иначе, но най-първото впечатление се оказало най-вярно.

Само ако имаш в главата си задник–2 можеш да си спечелиш такава неапетитна история и да получиш толкова жалки (в дадения момент) резултати от развитието на вида.

Марсоходът и безпилотните авиационни комплекси са, разбира се, мили неща. Но дали те са лице на човешката цивилизация?

Безусловно, не. Това са само вишнички върху голямата торта на Освиенцимите и сериалите.

Нашите марсоходни вишнички могат да бъдат сложени върху нейната глупава глазура, а може и да бъдат махнати. Тортата няма дори да забележи това.

Да, човекът е в пълен възторг от своите достижения. (Той ги вижда като грандиозни).

Homo се възхищава от своя мозък, гордее се с мумиите, ракетите и газираната вода. Той е уверен в наличието на „вътрешен космос“, „душа“ и уникалност на всеки човек.

Разбира се, той лъже майсторски. И това не е удивително.

Около преди 5200 години в Междуречието стартирала хронологията на цивилизацията. Едновременно с нея се включил и генераторът на мита за „тайната“ на човека.

Генераторът боботи до ден днешен, обновявайки непрекъснато безсмислиците на шумерските графомани.

В сказанието за Гилгамеш, в най-първия опус на човечеството, разбира се, управлявали демони и господари, но и висшето предназначение на homo също прозира.

Откъде изобщо се взела тази първична, шумеро-акадска глупост.

Ще поясня.

Изумлението се появило дълго преди клинописа на Междуречието. В горите, саваните и пещерите. Навсякъде, където щъкали първичните човешки стада.

Земетресенията, калните потоци, ехото, свлачищата, гейзерите, обикновените и кълбовидните мълнии, внезапните успехи и трагичните случайности били трудни за напълно игнориране. Те озадачавали даже homo.

Той все още не можел да се удивлява силно, но се появили някои недоумения. Те трябвало да бъдат някак си обяснени.

Да предложи правилните им обяснения мозъкът, естествено, не можел и по свой навик плодял грубовати химери. Те се трупали и жужали в първобитните черепи.

Въпроси и отговори от същия вид вероятно възникват даже при хипопотамите. Но те нямат възможност да ги обсъдят и да предат своите разбирания на децата си.

А хомо вече можел. Защото щом речта се закрепила в ежедневието, веднага било намерено най-извратеното ѝ приложение.

Естественото слабоумие на хората по това време не можело да не създаде боговете.

А също така съвкупността от тези безсмислени представи, които винаги вървят в комплект с боговете.

В което не би имало нищо страшно. Но, уви, съществува законът за „заетото място“, при което този, който дойде първи, остава вечен стопанин.

Така и станало. И с боговете, и с робите, и с храмовете.

Затова не е никак удивително, че 99,9% от отпуснатото му време родът homo изхарчил не за развитие, а за безконечно скитане от един бог към друг, за масови убийства и култови практики.

Това се случило точно защото шумерите получили наследство във вид на чисто пещерни представи за реалността.

Именно от тях те изваяли първия образ на света. А драскайки с пръчици по глината, за съжаление, намерили начин да го опишат.

Ще припомня, че това било преди всякаква наука. Затова като образ се получил концентрат от удивителна идиотщина. Но, като нямал конкуренти, той пуснал корени и станал основа на общочовешките ценности.

През следващите 5000 години пълчища хуманитаристи с тоги, жабо и бейзболки довели клинописните глупости до съвършенство.

Появили се хиляди романи, поеми и сериали. Изсечени били саркофази, нарисувани били картини, изваяни били статуи, разпънати били богове.

Майсторството в позлатяването на първобитната глупост достигнало съвършенство.

Като се украсила с рими и скъпоценни камъни, глупостта започнала да се нарича култура и придобила статут на необикновено важно явление.

Културата запазила в общи линии чертите на шумерските безсмислици, но повишила тяхната наркотичност.

И я повишава редовно, защото това, което замъглявало сладостно мозъците през XII век, не работи добре през XXI-ви.

Какво представлява културата?

Несъмнено, поради силата на своя произход, тя е лъжа както за човека, така и за света.

Тя е отличен начин да се постигне лесно, но пронизващо ПСС, иначе казано – променено състояние на съзнанието.

Принципът на действието на културата е неизменен, но опаковките и и концентрациите могат да варират.

Даже еднократната доза от този халюциноген, съставен от история, религия и изкуства, позволява на всеки homo да усети своята значимост.

Както и този факт, че в неговия мозък квартируват „вътрешен космос“, „душа“ и други загадъчни аксесоари.

Културата ласкае. Тя рисува човека като сложно същество, имащо ирационален и малко свръхестествен произход, притежаващо някаква „личност“ и абсолютна индивидуалност.

За съжаление, нищо от това не е истина.

Да.

За щастие, има и изтрезвител. Защото усилията на 125-те упорити хора не пропаднал даром.

Там, където започват знанията за мозъка, завършва властта на изкуството, религията и историята.

От боговете и героите се олющва позлатата. Руши се натрапеното от културата самодоволство.

Оголват се истинските корени на човешкия род. А също и фактът, че няма нито „тайна“, нито „изключителност“.

Да, проучването на човека задължава да се проучи и неговата култура. Но това трябва да се прави толкова хладнокръвно и безстрастно, както лекарят анализира човешките изпражнения. Смисъл несъмнено има. Защото отделеното е винаги по-правдиво от отделящия. Тук най-важното е да не се увлечем от миризмата на проучвания субстрат и „да не се насадим“ върху него.

(Следва)