МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 65

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

НЕДЕЛЯ, 10 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Радиото съобщава, че руска военна администрация идва в Берлин и че в бъдеще руското влияние ще се простира до Бавария, Хановер и Холщайн; че англичаните получават Рейн и Рур, а американците Бавария. Объркан свят, разделена държава. Мирът е от един месец.

Съзерцателна сутрин със слънце и музика. Четох Рилке, Гьоте, Хауптман. Утешително е, че те също са германци и са от нашите.

Тръгнах в един и половина следобед. Знойно пътуване през все още празния, мълчалив Берлин до Шарлотенбург, където отново седяхме заедно и планирахме. Към нас се присъедини нов човек, печатар. Според него няма смисъл да се поставят предварително поръчки за хартия. Всеки, който има хартия, я държи, дори я крие, защото се страхува от конфискация. И ако е готов да се откаже от нея, тогава пък ни липсва превозно средство и нямаме помещение, за да започне печатането. Автопаркът на нашето предприятие в момента се състои само от два велосипеда, което е повече отколкото имат много от предприятията в момента. Печатарят смята, че най-важното е да се вземе лиценз и да се чака официално разпределение на хартията от властите. Инженерът вече е обиколил всякакви немски и руски служби и малко унило докладва за всички утехи, които е получил там. Само унгарецът е изпълнен с оптимизъм. Определено е хитро куче. Когато споменах в разговор, че бившият ми работодател има все още в мазето си кутия, пълна със снимки на носители на Рицарския кръст, наградени на някаква церемония, но вече не могат да бъдат изпратени, той веднага попита, напълно оживен: „Снимки? Остъклени?"

- Да, в рамки и остъклени.

- Ще вземем стъклото - нареди той. Вече има служебно помещения някъде под ръка, разбира се, без прозорци, както повечето помещения в Берлин. Е, що се отнася до мене, може да отиде и да влезе там. Бих искала да бъда страничен наблюдател. Но още не се знае. Всички тези неща вероятно отдавна са изчезнали.

На път за дома се отбих при Гизела. Русата Херта отново лежеше болна на дивана, но този път лицето ѝ не беше червено, а по-скоро снежнобяло. Гизела каза, че е направила спонтанен аборт. Не питах повече. Просто подарих на всяко от трите момичета по един от сладкишите, които нашият унгарец ми даде на път за вкъщи „като благодарност за стъклената информация“. С пълнеж от мока, много добри. Беше прекрасно да се види как напрегнатите, вгорчени лица на момичетата се отпуснаха, докато опитваха сладкия пълнеж.

Говорих с Гизела за нашите издателски планове. Веднага щом някой от тях се осъществи, Гизела би могла да се присъедини. Тя изглеждаше скептична. Не може да си представи, че у нас ще позволят да оформяме изданията според нашите желания. Тя каза, че ще бъдат разрешени само печатни текстове с московска линия, която не е нейна. Все още се стеснява да използва думата „Бог“ пред мене; но всичко, което казва, е насочено натам. Убедена съм, че се моли и черпи сили от това. Тя няма нещо повече за ядене от мене. Очите ѝ са дълбоко хлътнали. Но тези очи блестят, докато моите са просто празни. Сега не можем да си помогнем. Но самото присъствие на други гладни хора около мене ме поддържа.

(Следва)