ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ФРАНЦ КАФКА – “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 8

ПРЕВЕЛ: Sider AI

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАСТ ТРЕТА

Сцена VI. В тази великолепна музикална сцена наемателите, като чуват цигулката на Грете, която свири в кухнята, и реагират автоматично на музиката като на своеобразен десерт, ѝ предлагат да свири пред тях. Трима наематели и трима стопани се настаняват в хола. Като не желая да обидя любителите на музиката, ще отбележа все пак, че в общ план, от потребителска гледна точка, музиката е по-примитивен, по-животински вид изкуство в сравнение с литературата и живописта. Говоря за музиката като цяло — не в контекста на личното творчество, въображение, композиране, а в контекста на нейното въздействие върху обикновения слушател. Великият композитор, великият писател и великият художник са братя. Но смятам, че въздействието, което оказва на слушателя музиката в общодостъпна и примитивна форма, е въздействие от по-нисък ред в сравнение с това, което оказват една средната книга или картина. Имам преди всичко предвид успокояващото, приспивното, притъпяващото въздействие на музиката върху някои хора — музиката на запис и по радиото.

В разказа на Кафка една девойка просто свири на цигулка, което съответства на съвременната музика — консервирана или ефирна. Кафка се отнася към музиката така, както току-що описах: той усеща в нея нещо животинско, опияняващо. Това отношение трябва да се има предвид при интерпретацията на фразата, неправилно разбрана от много преводачи. В нея е казано буквално следното: „Нима беше животно, щом музиката го вълнуваше така?“ Иначе казано – в битието си на човек той не я обичал много, а сега, като станал бръмбар, не може да устои пред нея: „Струваше му се, че пред него се разкрива път към жадувана непозната храна“. Сцената се развива по следния начин. Сестрата на Грегор започва да свири на наемателите. Свиренето привлича Грегор и той промъква глава в хола. „Почти не се учудваше, че в последно време нехае за другите, докато по-рано се гордееше с вниманието си към тях. А всъщност тъкмо сега имаше повече от друг път причини да се крие, защото поради праха, който се бе натрупал в стаята му и при най-лекото движение се разлиташе, той самият бе покрит целият с прах; на гърба си и хълбоците мъкнеше нишки, косми, остатъци от храна; безразличието му към всичко бе толкова голямо, че не смяташе за нужно, както по-рано, по няколко пъти на ден да ляга по гръб и да се отърква в килима. И въпреки този си вид той не се побоя да пристъпи още малко напред по изрядно чистия под на хола“.

Отначало никой не го забелязва. Наемателите, измамени в надеждата си да чуят добро изпълнение на цигулка, се отдалечават до прозореца и разговарят тихо помежду си, явно чакайки края на музиката. Но на Грегор му се струва, че сестра му свири прекрасно. Той „пропълзя още малко напред, като притискаше глава към пода, та по възможност да срещне погледа ѝ. Нима той беше животно, щом музиката тъй го трогваше? Струваше му се, че пред него се разкрива пътят към жадуваната непозната храна. Той бе решен да достигне до сестрата, да я подръпне за полата и с това да ѝ подскаже да дойде с цигулката си в неговата стая, защото тук никой не цени свиренето й, както би го оценил той. Нямаше вече да я пусне от стаята си, поне докато бе жив; за първи път неговият страшен вид щеше да му е от полза; искаше му се да бди едновременно пред всички врати на стаята си и с фучене да отблъсква нападателите. Сестрата обаче трябваше да остане там не по принуда, а доброволно, тя щеше да седне на канапето до него, да наклони ухо и тогава той щеше да й довери, че е имал твърдото намерение да я запише в консерваторията и че ако не беше го сполетяло нещастието, щеше да оповести решението си пред всички миналата Коледа — Коледа навярно вече беше минала?, — без да го е грижа за никакви възражения. След това признание сестрата, покъртена, щеше да избухне в плач, а Грегор щеше да се надигне до нейното рамо и да я целуне по шията, която тя, откак бе станала продавачка, вече не закриваше с панделка или с якичка“.

Средният наемател забелязва изведнъж Грегор, а бащата, вместо да прогони насекомото, както преди, постъпва обратно: устремява се към тримата, и „с разперени ръце се опита да ги изтласка в стаята им, а същевременно с тялото си да закрие от очите им Грегор. Тогава те наистина се поразсърдиха — не стана ясно дали поради държането на бащата, или поради едва сега озарилото ги съзнание, че без да подозират, са имали съквартирант като Грегор. Те поискаха от бащата обяснение, на свой ред вдигнаха ръце и като подръпваха неспокойно брадите си, бавно заотстъпваха към стаята си“. Сестрата се спуска в стаята на наемателите и бързо им застила леглата. Но бащата „изглежда до такава степен бе обзет отново от своето упорство, че забрави всяко уважение, каквото все пак дължеше на наемателите си. Той ги изтласкваше и изтласкваше, докато най-сетне пред самата врата на стаята наемателят, който бе по средата, тупна шумно с крак и това възпря бащата.

- Заявявам ви — каза господинът с вдигната ръка, като подири с поглед също майката и дъщерята, — че предвид на отвратителните порядки, владеещи в този дом и в това семейство — при тези думи той решително плю на пода, — още утре напускам стаята си. Естествено, няма да платя нито грош и за дните, през които живях тук, напротив, ще поразмисля дали да не предявя иск срещу вас, който, повярвайте ми, може много лесно да бъде обоснован.

Той млъкна и втренчи очи пред себе си, сякаш очакваше нещо. И действително двамата му приятели тутакси додадоха:

- Ние също още утре напускаме.

После той улови дръжката и затръшна шумно вратата“.

Сцена VII. Сестрата се изобличава себе си напълно; окончателното ѝ предателство е фатално за Грегор.

„- Няма да изрека пред това чудовище името на моя брат и затова само ще кажа: трябва да направим опит да се отървем от него. <...>

— Трябва да направим опит да се отървем от него — повтори сестрата, сега обърната главно към бащата, защото поради кашлицата си майката не чуваше нищо, — той ще погуби и двама ви, ще видите. Щом всички трябва да работим тъй непосилно, не сме в състояние и в къщи да понасяме това вечно мъчение. Аз също не мога повече.

И избухна в такъв буен плач, че сълзите й потекоха по лицето на майката, от което тя ги изтриваше с машинални движения на ръката“. Бащата и сестрата са съгласни, че Грегор не ги разбира, поради което не могат да се споразумеят с него за нищо. „— Трябва да се махне! — извика сестрата. — Ето единствения изход, татко. Просто се помъчи да се освободиш от мисълта, че това е Грегор. Вярвахме прекалено дълго, че е така, и всъщност там е нашето нещастие. Но откъде-накъде да е Грегор? Ако беше Грегор, отдавна да е проумял, че хора не могат да съжителствуват с подобно животно и сам да си бе отишъл. Тогава нямаше да имаме брат, но затова пък щяхме да живеем и да тачим паметта му. А сега този звяр ни преследва, прогонва наемателите, явно иска да обсеби цялото жилище и да ни изхвърли на улицата“.

Това, че той изчезва като човешко същество и като брат, а сега трябва да изчезне и като бръмбар, нанася смъртоносен удар на Грегор. Слаб и осакатен, той с огромни усилия допълзява до стаята си. На вратата се обръща и последният му поглед пада върху спящата майка. „Щом само се озова в стаята си, отвън бързо затвориха вратата, бутнаха резето и заключиха. Внезапният шум зад гърба му изплаши Грегор тъй, че крачката му се подкосиха. Разбързала се бе сестрата. Затова бе станала и чакаше, после бе притичала с толкова леки стъпки, че Грегор дори не бе я усетил.

— Най-после! — извика тя на родителите, докато превърташе ключа в бравата“.

Оказвайки се в тъмнината, Грегор открива, че вече не може да се движи и, макар че го боли, болката сякаш отминава. „Вече почти не усещаше гнилата ябълка в гърба си и възпаленото място наоколо, покрито цялото с мек прах. За семейството мислеше с умиление и любов. Та нали самият той смяташе, може би дори още по-твърдо и от сестра си, че трябва да изчезне. В това състояние на празна и спокойна размисъл остана, докато часовникът на градската кула удари третия час на утрото. Дочака и началото на всеобщото развиделяване вън пред прозореца. После против неговата воля главата му клюмна напълно и от ноздрите немощно излетя сетният му дъх“.

Сцена VIII. Грегор е мъртъв; сутринта слугинята намира изсъхналото му тяло и семейството насекоми е обхванато от могъщо, топло чувство на облекчение. Този ръб на историята трябва да се разглежда внимателно и любовно. Грегор е човек в облика на насекомо; неговите роднини са насекоми в човешки облик. Грегор е мъртъв и душите им на насекоми веднага усещат, че сега могат да се радват на живота. „— Влез за мъничко при нас, Грете — каза Замза с тъжна усмивка. И като все пак поглеждаше назад към трупа, Грете отиде подир родителите си в спалнята“. Домашната помощница отваря прозореца докрай, в уличния въздух вече се усеща топлина: март е към своя край и насекомите се събуждат от зимен сън.

Сцена IX. Чудесна картинка: наемателите искат мрачно закуска, а вместо това им показват трупа на Грегор. „Те влязоха и пъхнали ръце в джобовете на поизносените си сака, застанаха край трупа на Грегор сред вече напълно светлата стая“. Коя дума е ключова тук? Износени — на слънчева светлина. Като в приказка, като в щастлив край на приказка, злите магии се разсейват със смъртта на вълшебника. Става явна мизерията на наемателите, в тях вече няма нищо заплашително — семейството Замза, напротив, се е възродило, изпълнено е с буйна жизнена сила и диктува условията. Сцената завършва с повторение на темата за стълбището. Преди, в забавен ритъм, прокуристът се оттегля по стълбището, хващайки се за парапета. Сега господин Замза заповядва на укротените наематели да напуснат жилището. „Във вестибюла тримата взеха шапките си от окачалката, изтеглиха бастуните си от стойката, поклониха се мълчаливо и напуснаха дома“. Слизат — трима брадати наематели, автомати, курдисани кукли, а семейството Замза, облегнало се на перилата, наблюдава тяхното заминаване. Пътят на слизащите надолу по стълбището моделира, така да се каже, членестите крака на насекомо, а наемателите, ту изчезвайки, ту появявайки се отново, се спускат все по-ниско и по-ниско, от площадка на площадка, от една става на друга. В един момент ги среща помощникът на месаря: първо той се вижда долу и се изкачва към тях, а после се оказва високо над тях — гордо изправен, с кошница на главата, пълна с червени бифтеци и сочни вътрешности — сурово червено месо, инкубатор на блестящи тлъсти мухи.

Сцена X. Последната сцена е великолепна в своята иронична простота. Пролетното слънце свети върху сестрата и родителите, пишещи — калиграфия, членести крачета, радостни лапички, три насекоми съставят три писма — обяснителни записки до своите началници. „Решиха да използуват днешния ден за отдих и разходка; не само бяха заслужили тази почивка от работата, но тя им бе дори крайно необходима“. Домашната помощница, завършвайки утринните си задължения, си тръгва и с добродушна усмивка им казва: „- Значи, няма защо да берете грижа за изнасянето на онова там оттатък. Всичко вече е уредено.

Госпожа Замза и Грете се наведоха над масата, сякаш искаха да допишат писмата си; господин Замза, като забеляза, че домашната помощница се кани да опише всичко подробно, решително отклони това с протегната ръка. <...>

— Довечера ще я уволним — рече господин Замза.

Ала не получи отговор нито от жена си, нито от дъщерята, защото домашната помощница, изглежда, наново бе нарушила едва възвърнатия им покой. Двете станаха, отидоха до прозореца и останаха там прегърнати. Господин Замза се извърна в креслото си към тях и няколко мига ги наблюдаваше мълчаливо. После извика:

— Хайде, елате тук! Оставете най-сетне тия стари неща. Пък обърнете и на мене малко внимание.

Жените незабавно го послушаха, завтекоха се към него, погалиха го и бързо привършиха писмата си.

После всички заедно излязоха от къщи, нещо, което не бяха правили вече месеци наред, и заминаха с трамвая на разходка извън града. Вагонът, в който седяха само те, бе целият огрян от топло слънце. Облегнати удобно на седалките, обсъдиха заедно изгледите за в бъдеще и откриха, че разгледани отблизо, те съвсем не са лоши, защото службите и на тримата, за които всъщност още не се бяха разпитвали един-друг, се оказваха изключително изгодни и най-вече многообещаващи занапред. За момента, естествено, най-голямо подобрение на положението можеха лесно да постигнат, ако сменят жилището; искаше им се да наемат някое по-малко и по-евтино, ала затова пък по-представително жилище, изобщо по-практично от досегашното, избрано още от Грегор. Докато си приказваха тъй, като гледаха своята все по-оживяваща се дъщеря, господин и госпожа Замза почти едновременно си помислиха, че въпреки всички терзания, покрили с бледнина страните ѝ, напоследък тя е разцъфтяла и е станала хубава, закръглена мома. Като се умълчаха и почти несъзнателно се разбраха с поглед, те си казаха, че вече е дошло време да ѝ потърсят някой добър мъж. И сякаш в потвърждение на новите им мечти и чудесни намерения, когато достигнаха целта на пътуването си, дъщерята първа се надигна от седалката и разкърши младата си снага“.

***

Нека обобщим основните теми на разказа.

1. Значителна роля в разказа играе числото три. Разказът е разделен на три части. В стаята на Грегор има три врати. Семейството му се състои от трима души. По време на разказа се появяват три слугини. Трима наематели имат три бради. Трима Замза пишат три писма. Опасявам се да преувеличавам значението на символите, защото, веднага щом отделите символа от художественото ядро на текста, той спира да ви радва. Причината е в това, че има художествени символи и има банални, измислени и дори глупави символи. Ще срещнете немалко от тези глупави символи в психоаналитичните и митологичните тълкувания на произведенията на Кафка — в модната смес от секс и митология, толкова привлекателна за посредствените умове. С други думи, символите могат да бъдат истински, а могат да бъдат банални и глупави. Абстрактното символично значение на истинското художествено произведение не трябва да преобладава никога над прекрасния пламтящ живот.

Така че акцентът върху числото три в „Преображението“ има по-скоро емблематичен или хералдически характер, отколкото символичен. По същество ролята му е техническа. Троица, триплет, триада и триптих са очевидни форми на изкуството като например три картини: младост, зрялост, старост или всякакъв друг троичен, трисъставен сюжет. Триптих означава структурирана картина или релеф и точно такъв ефект постига Кафка, поставяйки, например, три стаи в началото на разказа — хола, стаята на Грегор и стаята на сестрата, със стаята на Грегор в центъра. Освен това, трисъставната структура се асоциира с пиеса от три акта. И накрая, трябва да отбележим, че фантазията на Кафка е строго логична; какво може да бъде по-близо до логиката от триадата: теза — антитеза — синтез. Така че оставяме кафкианския символ „три“ само с естетическо и логическо значение и напълно забравяме всичко, което виждат у него сексуалните митолози под ръководството на виенския шаман.

2. Другата тематична линия е линията на вратите, които се отварят и затварят — тя пронизва целия разказ.

3. Третата тематична линия са възходите и паденията в благосъстоянието на семейството Замза: тънкият баланс между тяхното процъфтяване и отчаяно жалкото състояние на Грегор. Има и други, второстепенни теми, но за разбирането на разказа са съществени само тези.

Обърнете внимание на стила на Кафка. Яснотата на речта му, точната и строга интонация рязко контрастират с кошмарното съдържание на разказа. Неговото остро, черно-бяло писане не е украсено с никакви поетични метафори. Прозрачността на езика му подчертава мрачното богатство на фантазията му. Контрастът и единството, стилът и съдържанието, маниерът и материалът са слети в едно неразделимо цяло.

(Следва)