НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1992 г. / МИР / РИГОБЕРТА МЕНЧУ ТУМ

Ригоберта Менчу Тум (Rigoberta Menchú Tum)

9 януари 1959 г.

Мир

(За борбата ѝ за социална справедливост и етнокултурно помирение, основано на уважението към правата на коренните народи.)

Ригоберта Менчу Тум (Rigoberta Menchú Tum) е гватемалска активистка за правата на коренното население, носителка на Нобелова награда за мир през 1992 г. Тя е известна с борбата си за правата на коренното население на маите, за социална справедливост и за защита на човешките права в Гватемала. Нейният живот и дейност са вдъхновение за милиони хора по света.

Ранен живот

Ригоберта Менчу е родена на 9 януари 1959 г. в малкото село Чимел, разположено в планинската област на Гватемала. Тя принадлежи към етническата група киче маи. Семейството ѝ е бедно и се занимава със земеделие, като отглежда царевица и боб. Още от ранна възраст Ригоберта е свидетел на тежките условия на живот и експлоатацията, на които са подложени коренните народи в Гватемала.

Като дете работи заедно със семейството си на плантации за кафе, където условията са изключително тежки. Тези преживявания оформят нейната чувствителност към социалната несправедливост и я мотивират да се бори за правата на своя народ.

Политическа и социална активност

През 60-те и 70-те години на XX век Гватемала е разтърсвана от гражданска война, която продължава повече от три десетилетия (1960–1996). Конфликтът противопоставя правителствените сили и военните на леви партизански групи, като коренното население често става жертва на репресии, насилие и геноцид.

Семейството на Ригоберта е пряко засегнато от насилието. Баща ѝ, Висенте Менчу, е активист за правата на коренното население и участва в мирни протести. През 1980 г. той загива при пожар в испанското посолство в Гватемала Сити, където се укрива заедно с други активисти. Майка ѝ е отвлечена, изтезавана и убита от военните, а брат ѝ също е убит. Тези трагедии засилват решимостта на Ригоберта да се бори за справедливост.

През 1981 г., заради заплахи за живота си, Ригоберта е принудена да напусне Гватемала и да замине в изгнание в Мексико. Там тя започва да разказва за страданията на своя народ и да привлича международно внимание към нарушенията на човешките права в Гватемала.

Книгата „Аз, Ригоберта Менчу“

През 1983 г. Ригоберта Менчу публикува автобиографичната си книга „Аз, Ригоберта Менчу: Една индианка от Гватемала“ („Me llamo Rigoberta Menchú y así me nació la conciencia“). Книгата е написана в сътрудничество с венецуелската антроположка Елизабет Бургос и разказва за живота на Ригоберта, страданията на коренното население и борбата за справедливост. Тя става международен бестселър и играе ключова роля за привличането на вниманието на света към ситуацията в Гватемала.

Въпреки че по-късно някои аспекти от книгата са подложени на критика и се твърди, че част от разказаното е преувеличено или неточно, тя остава важен документ за борбата на коренното население и за нарушенията на човешките права.

Нобелова награда за мир

През 1992 г. Ригоберта Менчу получава Нобелова награда за мир за своята работа в защита на правата на коренното население и за приноса си към социалната справедливост. Наградата е присъдена в контекста на 500-годишнината от пристигането на Христофор Колумб в Америка, което подчертава историческата несправедливост, на която са подложени коренните народи.

Тя е първата коренна жена, която получава тази престижна награда. С парите от наградата Ригоберта основава фондация, която подкрепя образованието и правата на коренното население.

По-късна дейност

След получаването на Нобеловата награда Ригоберта Менчу продължава да бъде активна в борбата за човешки права. Тя участва в мирните преговори, които довеждат до края на гражданската война в Гватемала през 1996 г. Освен това работи за международни организации и участва в кампании за правата на жените, образованието и опазването на околната среда.

През 2007 и 2011 г. Ригоберта се кандидатира за президент на Гватемала, но не успява да спечели изборите. Въпреки това остава влиятелна фигура в политическия и социалния живот на страната.

Наследство

Ригоберта Менчу е символ на борбата за правата на коренното население и за социална справедливост. Нейната дейност вдъхновява множество движения за човешки права по света. Въпреки критиките към някои аспекти от нейната автобиография, тя остава важна фигура в историята на Гватемала и в глобалната борба за равенство и справедливост.

Днес Ригоберта Менчу продължава да работи за правата на маргинализираните общности и да бъде глас на онези, които често остават нечувани.

РАЗКАЗАЛ: Sider AI

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов