ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ФРАНЦ КАФКА – “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 5

ПРЕВЕЛ: Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАСТ ВТОРА

Сцена I. Първи опит да нахранят твърдокрилия Грегор. Предполагайки, че неговото състояние е вид неприятна, но не безнадеждна болест, която с времето може да мине, първоначално го поставят на диета за болен човек – предлагат му мляко. През цялото време ни се напомня за вратите – вратите се отварят тихо и се затварят в тъмното. От кухнята през преддверието към неговата врата се приближават леките стъпки на сестра му и, събуждайки се от сън, той открива, че в стаята му е поставена купа с мляко. В сблъсъка с баща си той е наранил единия си крак, който ще заздравее, но в тази сцена Грегор куца и го влачи по пода. Грегор е голям бръмбар, но е по-малък от човека и по-крехък от него. Той се насочва към купата. Уви, все още човешкият му ум предвкусва сладка попара от мляко и меки бели хлебчета, но стомахът и вкусовите рецептори на бръмбара не приемат храна за бозайници. Макар че е много гладен, млякото му е отвратително и той изпълзява в средата на стаята.

Сцена II. Темата за вратите продължава и се включва темата за продължителността. Ще станем свидетели на това как минават дните и вечерите на Грегор през онази фантастична зима на 1912 година, как намира убежище под канапето. Но заедно с Грегор ще чуем и ще видим през пролуката на открехнатата врата какво се случва в хола отляво. Баща му някога е четял гласно вестници на жена си и дъщеря си. Сега това го няма, жилището е безмълвно, макар и все така населено; но като цяло семейството започва да свиква със ситуацията. С техния син и брат се е случила ужасна промяна – тогава, изглежда, човек би трябвало да изтича на улицата със сълзи в очите и с викове за помощ, обезумял от мъка, но не, тримата еснафи живеят така, сякаш нищо не се е случило.

Не зная дали сте чели преди около две години във вестниците как съвсем младо момиче заедно с млад мъж убива майка си. Започва с напълно кафкианска сцена: майката се връща вкъщи, заварва дъщеря си с младия мъж в спалнята и младият мъж я удря с чук – няколко пъти, след което я повлича. Но жената все още се гърчи и стене и младежът казва на любимата си: „Дай чука. Трябва да я ударим още веднъж“. Вместо това неговата приятелка му дава нож и той намушква майката с ножа – много, много пъти, до смърт, като вероятно си представя, че това е комикс: удрят човека, той вижда много звездички и удивителни знаци, но после оживява – за следващия брой. Във физическия живот обаче следващ брой няма и момичето с младежа трябва да се отърват от майката. „О, алабастър, той ще я разтвори напълно!“ Разбира се, ще я разтвори, чудесна мисъл – да я сложат във ваната, да я залеят с алабастър и край на историята. А докато майката лежи в алабастъра (напразно лежи – може би алабастърът не е подходящ), момичето и младежът организират бирено парти. Колко е весело! Плочи с чудесна музика, чудесна бира в кутии. „Само не ходете в банята, момчета. В банята е много разхвърлено“.

Опитвам се да ви покажа, че в така наречения реален живот понякога намираме голямо сходство със ситуациите от разказите на Кафка. Обърнете внимание на душевната нагласа на тези идиоти у Кафка, които се наслаждават на вечерния вестник, въпреки фантастичния ужас, настанил се в тяхното жилище. „Какъв живот води нашето семейство!“ — каза си Грегор. И докато се взираше в тъмнината, почувствува се много горд, че е успял да осигури на родителите си и сестрата такъв живот в толкова хубаво жилище.“ Стаята е висока и празна и бръмбарът постепенно изтласква човека от Грегор. „Високата пуста стая, в която бе принуден да лежи по корем на пода, му вдъхваше страх, макар да не виждаше за това причина, защото живееше в тази стая вече от пет години; и с почти несъзнателно движение той не без лек срам бързо пропълзя под канапето, където веднага се почувствува много добре, макар че гърбът му бе леко притиснат и вече не можеше да вдига глава; съжаляваше само, че тялото му е прекалено широко и не се побира цяло под канапето“.

Сцена III. Сестрата носи на Грегор няколко ястия за избор. Тя изнася купата с мляко – не просто с ръце, а с помощта на кърпа, защото до нея се е докосвало отвратително чудовище. Сестрата обаче е умна и предлага разнообразие: прогнили зеленчуци, старо сирене, кости с бял застинал сос. Грегор се нахвърля на угощението. „С просълзени от задоволство очи той бързо погълна едно след друго сиренето, зеленчуците и соса; пресните храни, напротив, не му се усладиха, дори миризмата им не можеше да понася и затова отмъкна по-надалеч нещата, които искаше да изяде.“. Сестрата, давайки му да разбере, че е време да се оттегли, завърта бавно ключа в ключалката, а след това влиза и почиства след него; раздулият се от ядене Грегор се скрива в това време под канапето.

Сцена IV. Ролята на сестра му Грета нараства. Тя е тази, която храни бръмбара, тя единствена влиза в неговото леговище, въздишайки и призовавайки понякога светците — семейството е все пак толкова християнско. Чудесен е епизодът, в който готвачката, паднала на колене пред майката, моли да бъде освободена. Със сълзи на очите тя благодари за уволнението, сякаш е освободена робиня, и, макар никой да не я моли, се кълне тържествено, че няма да каже нито дума за това, което се е случило в семейството Замза. „Грегор получаваше вече всеки ден храна — веднъж сутрин, докато родителите и прислужницата още спяха, и втори път след общия обяд, защото тогава родителите също подремваха, а прислужницата излизаше да изпълни някоя поръчка на сестрата. Сигурно родителите също не желаеха Грегор да умре от глад, ала навярно им бе непоносимо да знаят за храненето му повече от това, което чуваха, а може би и сестрата искаше да им спести това макар и малко огорчение, защото те наистина страдаха предостатъчно.“

Сцена V. Угнетяваща сцена. Оказва се, че когато Грегор е бил човек, семейството го е мамило. Той е постъпил на кошмарната работа, за да помогне на баща си, който фалирал преди пет години. „Всички бяха свикнали с това — и семейството, и Грегор; те приемаха парите с благодарност, а той ги даваше на драго сърце, но особена топлота вече не се пораждаше. Само сестрата бе останала все тъй близка на Грегор и понеже за разлика от него тя обичаше музиката и умееше да свири трогателно на цигулка, Грегор имаше тайното намерение следващата година да я запише в консерваторията, като нехаеше за големите разноски по следването, които все щеше да покрие някак. При кратките престои на Грегор в града често в разговорите със сестрата се споменаваше консерваторията, но винаги само като красив блян, чието осъществяване е немислимо, а и родителите не обичаха да слушат дори тези невинни упоменавания; ала Грегор мислеше съвсем определено за това и възнамеряваше по Коледа тържествено да оповести решението си“. Сега Грегор подслушва разяснението на бащата, „че въпреки всички беди е останало от старите времена едно наистина съвсем малко състояние, което междувременно бе понараснало, тъй като не бяха побутвали дори лихвите. Освен това парите, внасяни всеки месец в къщи от Грегор — той задържаше за себе си само по няколко гулдена, — не бяха изразходвани напълно и тъй се бе натрупал малък капитал. Грегор, спотаен зад вратата, усърдно кимаше, зарадван от тази неочаквана предвидливост и пестеливост. В същност с тези непохарчени пари той би могъл да погаси още една част от бащиния дълг към шефа и би се приближил много повече до деня, в който щеше да се отърве от тази служба, сега обаче несъмнено бе по-добре така, както бе сторил бащата“. Семейството смята, че тези пари трябва да се отложат за черни дни, но откъде тогава да се вземат пари за живеене? Бащата не е работил пет години и на него не може да се разчита. Майката страда от астма и не може да изкарва пари. „Трябва ли да печели пари сестрата, която на своите седемнадесет години беше още дете и не биваше да я лишава от досегашния начин на живот — да се облича гиздаво, да спи до късно, да помага в домакинството, да участвува в някои скромни забавления и преди всичко да свири на цигулка? Станеше ли дума за тази необходимост да се печелят пари, Грегор всеки път бързо се отдръпваше от вратата и се хвърляше върху хладното кожено канапе наблизо, защото пламваше целият от срам и мъка“.

(Следва)