ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ФРАНЦ КАФКА – “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 2

Превод от : ChatGPT

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

***

Франц Кафка е роден през 1883 г. в немскоговорящо семейство на пражки евреи. Той е признат за един от най-големите немскоезични писатели на нашето време. В сравнение с него поети като Райнер Мария Рилке и романисти като Томас Манн изглеждат като дребни фигури или статични образи. Кафка учи право в Немския университет в Прага, а от 1908 г. работи като дребен служител в застрахователно дружество, което напомня институциите в произведенията на Гогол.

През живота му почти нищо от неговите днес известни творби, включително романите „Процесът“ (1925 г.) и „Замъкът“ (1926 г.), не е публикувано. Един от най-забележителните му разкази, „Преображението“ („Die Verwandlung“), е написан през есента на 1912 г. и е публикуван през октомври 1915 г. в Лайпциг.

През 1917 г. Кафка развива туберкулоза, която влошава значително здравето му. Последните седем години от живота си прекарва частично в санаториуми в Централна Европа. Той има и моменти на щастие, като през 1923 г. се установява със своята любима жена в Берлин. През пролетта на 1924 г. постъпва в санаториум близо до Виена, където умира на 3 юни от туберкулоза на ларинкса. Погребан е на еврейското гробище в Прага.

Кафка завещава на своя близък приятел Макс Брод да изгори всички негови ръкописи, включително публикуваните произведения. За щастие, Брод не изпълнява това негово желание.

Преди да говорим за „Преображението“, искам да се дистанцирам от два възгледа. Първо, от идеята на Макс Брод, че за да разберем Кафка, трябва да разглеждаме творчеството му през призмата на святостта, а не на литературата. Кафка е бил преди всичко художник, и макар че може да се твърди, че всеки художник в известен смисъл е свят (нещо, което аз ясно усещам), не съм съгласен, че в творчеството на Кафка се забелязват религиозни мотиви.

Също така отхвърлям фройдистката интерпретация. Биографите фройдисти, като Нидер („The Frozen Sea“, 1948 г.), твърдят например, че „Преображението“ е резултат от сложните отношения на Кафка с баща му и от чувството за вина, което го преследва цял живот. Те допълнително твърдят, че в митологичната символика децата често се представят като насекоми — нещо, в което аз се съмнявам — и че Кафка е изобразил героя си като бръмбар в съответствие с фройдистките принципи. Според тях насекомото символизира идеално чувството му за малоценност по отношение на баща му.

Но в този случай мене ме интересува бръмбарът, а не „книжните червеи“, и отхвърлям подобна глупост. Самият Кафка е бил доста критичен към учението на Фройд. Наричал психоанализата (цитирам) „безнадеждна грешка“ и е смятал теориите на Фройд за твърде груби и приблизителни, неспособни да отразят нито детайлите, нито същността на нещата. Ето защо ще пренебрегна фройдисткия подход и ще се съсредоточа върху художествената страна.

Най-силно влияние върху Кафка оказал Флобер. Флобер, който презирал сладникавата проза, вероятно би приветствал отношението на Кафка към езика. Кафка обичал да заимства термини от юридическия и научния език, като ги използвал с иронична прецизност, която предпазва текста от проникването на авторски чувства. Именно този метод на Флобер му позволявал да постига изключителен поетичен ефект.

Героят на „Преображението“ Грегор Замза е син на небогато пражко семейство от флоберов тип с материалистични интереси и примитивни вкусове. Преди около пет години старият Замза загубил почти всичките си парични средства, след което Грегор започва работа при един от кредиторите на баща си като търговски пътник, продавач на платове. Тогава бащата съвсем престава да работи, майка му заболява от астма, а малката му сестра Грета е неработоспособна поради възрастта си. Грегор не само издържа цялото семейство, но и намира жилището, в което живеят в момента. Това жилище, намиращо се в неугледна сграда на „Шарлотенщрасе“, ако трябва да бъдем точни, е разделено на сектори, подобно на това, както по-късно ще бъде разделено тялото на Грегор след преображението. Намираме се в Прага, в Централна Европа през 1912 г. По това време слугите са евтини, и семейство Замза може да си позволи прислужница, Анна (на 16 години, година по-млада от Грета), и готвачка. Грегор пътува често, но в началото на разказа се намира вкъщи между две делови пътувания. Тогава с него се случва нещо ужасяващо. „Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо. Лежеше на твърдия си черупчест гръб и като повдигна малко глава, видя кафявия си изпъкнал корем, разделен на дъговидни плътни ивици; одеялото едва се държеше на върха, готово да се смъкне съвсем. Пред очите на Грегор безпомощно мърдаха множество крачка, окаяно тънки в сравнение с едрото тяло.

„Какво ли се е случило с мене?“ — помисли си той.

Ала не сънуваше.<...>

Погледът на Грегор се насочи след това към прозореца и лошото време — чуваше се как по ламарината на прозореца потропват дъждовни капки — го изпълни докрай с униние.

„Ако поспя още малко, може би ще забравя всички тези глупости“ — помисли си той.

Ала намерението му бе съвсем неизпълнимо, защото Грегор бе навикнал да спи на дясната си страна, а в сегашното си състояние не можеше да заеме това положение. Колкото и силно да се измяташе надясно, всеки път се люшваше назад и падаше по гръб. Направи навярно стотина опита, като затваряше очи, за да не гледа мърдащите крачка и се отказа едва когато в хълбока си почувствува непозната дотогава лека, тъпа болка.

„Ох, господи — рече си той, — каква изнурителна професия съм си избрал! Всеки ден на път. Деловите вълнения са много по-големи, отколкото тук, в самата фирма, а освен това трябва да търпя мъките на пътуването, да се грижа за разписанията на влаковете, да понасям нередовната, лоша храна, както и случайното, винаги нетрайно и лишено от сърдечност общуване с хората. Да върви всичко по дяволите!“

Почувствува лек сърбеж около върха на корема си и бавно се изтегли по гръб към предния край на леглото, за да може по-удобно да вдигне глава; откри мястото на сърбежа, осеяно с малки бели точици от непонятен за него произход; понечи да опипа мястото с едно от крачката, но веднага го дръпна, защото при докосването го побиха ледени тръпки“.

В какво се е превърнал невзрачният търговски пътник, нещастният Грегор? Очевидно в представител на членестоногите (Arthropoda), към които спадат насекомите, паяците, стоножките и ракообразните. Ако „множеството крачета“, споменати в началото, са повече от шест, от зоологическа гледна точка Грегор не е насекомо. Но ми се струва, че човек, който се събужда по гръб и открива шест крачета, движещи се във въздуха, би могъл да ги приеме за „много“. Затова да предположим, че Грегор има шест крака и е насекомо.

Следващият въпрос: какво точно насекомо е Грегор? Коментаторите често го наричат „хлебарка“, което обаче е неправилно. Хлебарката е плоска и има големи крака, докато Грегор не е плосък: той е изпъкнал както отгоре, така и отдолу – както откъм гърба, така и откъм корема, а краката му са малки. Единственото, което го свързва с хлебарките, е кафявият му цвят.

Въпреки това, Грегор има огромен, изпъкнал корем, разделен на сегменти, и твърд, заоблен гръб, което навежда на мисълта за твърди надкрилки, характерни за бръмбарите. Под тези надкрилки бръмбарите крият тънки крила, с които могат да прелитат значителни разстояния с тромав полет. Интересно е, че Грегор така и не открива, че под твърдата обвивка на гърба си има крила. (Това е много фин детайл и, ако го запомните, ще го цените цял живот. Някои хора – като Грегор, Джон или Джени – не знаят, че имат „крила“.)

Освен това, Грегор притежава силни челюсти – мандибули. С тях, изправен на задните си крака (върху третата, най-силна двойка крака), успява да завърти ключа в ключалката. Така можем да си представим, че тялото му е с дължина около метър. В течение на разказа той постепенно се научава да използва своите крайници и антени. Грегор е кафяв, изпъкнал, доста широк бръмбар с размерите на куче. Аз си го представям по този начин:

Снимка

В оригинала старата слугиня нарича Грегор Mistkafer, който означава „торен бръмбар“. Това наименование обаче не е обидно, а по-скоро е използвано с приятелско разположение от нейна страна. Строго погледнато, Грегор не е торен бръмбар, а просто голям бръмбар. (Трябва да кажа, че и Кафка, и самият Грегор сякаш не успяват да определят точно външността на бръмбара.) Да видим внимателно преображението на Грегор, което макар и поразително и шокиращо, всъщност не е толкова необичайно, ако се разгледа в контекста на усещането за реалност. Пол Ландсберг, известен коментатор, отбелязва, че „хората често преживяват моменти на дезориентация и нереалност при събуждане в нова или необичайна среда, нещо, което вероятно е обичайно за пътуващ търговски пътник като Грегор, чийто начин на живот нарушава чувството за непрекъснатост на битието“. Чувството за реалност зависи от непрекъснатостта, от продължителността. Прекъсването на реалността може да бъде сравнено с това да се събудиш като насекомо или дори като историческа личност като Наполеон или Джордж Вашингтон. (Аз познавах човек, който се беше събудил като император на Бразилия). От друга страна, изолираността и странността на така наречената реалност са вечни спътници на художника, гения и първооткривателя. Семейството на Замза около фантастичното насекомо не е нищо друго освен посредствеността, обграждаща гения.

(Следва)