НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1992 г. / ФИЗИКА / ЖОРЖ ШАРПАК

Жорж Шарпак (Georges Charpak)

1 август 1924 г. - 29 септември 2010 г.

Физика

(За изобретяването и разработката на детектори на частици, по-специално на многожичната пропорционална камера.)

Жорж Шарпак е нобелов лауреат по физика за 1992 година, отличен за изобретяването и развитието на детектори на частици, по-специално на многожичната пропорционална камера. Това устройство значително подобрява скоростта и прецизността на запис на следите от субатомни частици, което го прави революционно в областта на физиката на елементарните частици.

Биография:

• Роден е на 1 август 1924 г. в село Дабровица, Полша (сега в Украйна), в еврейско семейство. През 1932 г. семейството му се мести в Париж.

• По време на Втората световна война Шарпак участва в съпротивителното движение, но е арестуван през 1943 г. от властите на Виши и депортиран в концентрационния лагер Дахау, откъдето е освободен през 1945 г.

• След войната завършва инженерство в престижното „École des Mines“ в Париж и защитава докторат по ядрена физика през 1954 г. под ръководството на Фредерик Жолио-Кюри.

Кариера и постижения:

• От 1959 г. работи в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания), където прави най-значимите си открития.

• През 1968 г. изобретява МНОГОЖИЧНАТА ПРОПОРЦИОНАЛНА КАМЕРА. Тя е детектор на частици, който подобрява значително способността за измерване на траекториите на елементарните частици в експериментите по физика на високите енергии.

Основен принцип на работа:

MWPC се основава на йонизацията, която възниква, когато заредена частица преминава през газова среда. Частицата взаимодейства с газа, създавайки електрони и йони. В присъствието на електрическо поле тези електрони се ускоряват към положително заредените жици в камерата, предизвиквайки лавинообразен ефект. Това генерира електрически сигнал, който се регистрира от електронна система.

Конструкция:

1. Множество жици: Камерата съдържа голям брой тънки, успоредни метални жици, разположени на равномерни интервали.

2. Газова среда: Камерата е изпълнена с газ (напр. аргон или смеси с метан), който служи като среда за йонизация.

3. Електрическо поле: Между жиците и металните плочи в камерата се подава високо напрежение, което създава електрическо поле.

4. Сигнална обработка: Всяка жица е свързана с електронна схема, която регистрира сигнала и определя положението на преминалата частица.

Предимства:

1. Висока скорост на регистрация: Камерата може да обработва милиони събития в секунда.

2. Прецизност: Осигурява точна информация за позицията на частицата, често с резолюция от порядъка на микрони.

3. Компютърна интеграция: Генерираните данни могат да се обработват автоматично, което е огромно предимство спрямо по-старите технологии като мехурчестата камера.

4. Широко приложение: Освен в експерименталната физика, MWPC намира приложение в медицинските изследвания (рентгенова диагностика), биологията и индустриалната томография.

Значение:

Изобретяването на MWPC революционизира физиката на елементарните частици, като прави възможно откриването на редица нови частици и по-доброто разбиране на взаимодействията между тях.

• През 70-те и 80-те години разработва нови приложения на своите детектори, включително в медицината, като създава нискорадиационни рентгенови апарати и технологии за изследване на биологични процеси.

Личен живот и наследство:

• След получаването на Нобеловата награда Шарпак активно насърчава използването на ядрената енергия за мирни цели и изследвания. Той също така се посвещава на образованието и сътрудничи с множество стартъпи в областта на биомедицината.

• Умира в Париж.

Неговите изобретения продължават да оказват влияние не само в науката, но и в други области като медицината и биологията​.

РАЗКАЗАЛ: ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов