ТАЙНАТА ФРЕНСКА КРАЛИЦА ФРАНСОАЗ МЕНТЕНОН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ: ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Фаворитката на крал Луи XIV, петдесетгодишната Франсоаз Ментенон, склонила хедониста към пуритански начин на живот, но така и не получила короната.

Как може петдесетгодишна вдовица, не особено привлекателна, строга и, според спомените на съвременниците ѝ, дори скучна, да привлече вниманието на един крал? Още повече на такъв известен ловелас и хедонист като Луи XIV? Оказва се, че рецептата е проста: трябва да бъдеш умна и религиозна, да разбираш от политика и същевременно да възпитаваш с любов неговите деца. Именно така постъпила Франсоаз Ментенон, която станала втора съпруга на Краля слънце. Вярно е, че не получила короната, но имала силно влияние върху Луи и в значителна степен определяла неговата политика.

Франсоаз д`Обиние. Детство

Франсоаз Ментенон, по рождение д’Обиние, е внучка на известния поет и водач на протестантите Агрипа д’Обиние. Тя никога не го е срещнала лично, но неговият образ оказал значително влияние върху живота ѝ. Франсоаз се родила в крепостта Ниор, където нейните родители, благородници, били заточени заради подкрепата си на протестантското движение. Те били яростни фанатици и дори се радвали на възможността да страдат заради своята вяра. Детето било насилствено кръстено по католическия обред, за да бъде „спасена“ душата му. Но въпреки това, възпитанието му било изцяло протестантско.

Франсоаз дьо Ментенон

За известно време Франсоаз и по-малкият ѝ брат били отглеждани от леля им, мадам дьо Вилет, при която децата живеели много добре. Скоро обаче родителите им били освободени и изпратени в изгнание на Мартиника. Поради детството, прекарано на този карибски остров, по-късно Франсоаз често била наричана „красивата индианка“.

Предадена от майка си

Детството на Франсоаз не било щастливо. Баща ѝ пиел и проигравал пари на карти, а майка ѝ не можела сама да издържа семейството. След като проиграл цялото им състояние, бащата се върнал във Франция, докато майката още известно време се опитвала да осигури прехраната на децата си. В крайна сметка решила да отиде в родината си.

За да я пусне губернаторът на острова, на когото дължала пари, майката оставила Франсоаз на Мартиника като залог, вземайки със себе си само своя син. След една година губернаторът разбрал, че е измамен, и че момичето е изоставено. Но не могъл да изостави дете от благородно семейство, затова купил билет на Франсоаз и я изпратил обратно във Франция.

По време на пътуването тя се разболяла и била в толкова тежко състояние, че я сметнали за мъртва. Когато вече я завивали в плат, за да я хвърлят в морето, Франсоаз внезапно се събудила. Предателството на майка ѝ и близостта до смъртта оказали дълбоко влияние върху характера на момичето.

Възпитаничка на монахини

Във Франция Франсоаз открила своите разорени родители и отново била приютена от леля си. Но нейната кръстница, графиня дьо Нейлиян, не искала да бъде възпитавана от протестанти и я зела при себе си, за да ѝ внуши католически ценности. Кръстницата обаче не била силна във възпитанието и скоро предала Франсоаз на монахините урсулинки. На Франсоаз много ѝ харесало при монахините, но за да постъпи в манастир, била нужна зестра, която семейството ѝ не можело да осигури. След като завършила обучението си, тя трябвало да се върне при кръстницата си.

Луи XIV

Графинята не можела да реши какво да прави с Франсоаз. Можела да ѝ даде пари и да я изпрати в манастир или просто да я омъжи. Но времето минавало, а графинята все повече харесвала живота си с младата компаньонка. За щастие на Франсоаз, в гостната на графинята често се събирали известни личности, които били впечатлени от ума и възпитанието на младата жена. Един от гостите разказал за дъщерята на хугенотите на Пол Скарон. Известният поет, който по това време вече не бил млад и бил прикован към инвалидна количка, започнал кореспонденция с Франсоаз и решил да ѝ помогне да постъпи в манастир. След личната им среща обаче поетът променил решението си и ѝ предложил брак.

Жена та поет

Осемте години, през които живяла със Скарон, Франсоаз си спомня като най-щастливия период от своя живот. Тя имала възможността да общува с най-изявени личности на своето време и удивлявала всички с ума си. След смъртта на съпруга си обаче Франсоаз отново останала без нищо: спестяванията на поета били изразходвани за скъпи лекарства. Приятелите на Скарон не изоставили вдовицата и ѝ оказвали подкрепа. Един от тях бил маркиз дьо Монтеспан, който я запознал със своята красива съпруга. Тя, тайна фаворитка на краля Луи XIV, вече била родила незаконния му син Луи-Огюст. Маркизата предложила на вдовицата на поета да постъпи на служба при краля и да поеме възпитанието на незаконното дете.

Възпитателка на кралските деца

Франсоаз станала любима възпитателка на Луи-Огюст и толкова се привързала към момчето, че му позволила да я нарича „майчице“. Детето много страдало от студеното отношение на майка си: маркиза дьо Монтеспан възприемала децата единствено като начин да задържи крал Луи XIV до себе си и не се грижела особено за тяхната съдба.

Луи-Огюст обикнал Франсоаз с цялото си сърце, както и другите деца на краля, които тя възпитавала. В началото самият Луи XIV бил скептично настроен към новата гувернантка, която станала неволно пазителка на неговата тайна. Но с времето кралят все по-често оставал в детската стая, където разговарял с Франсоаз. Той бил впечатлен от нейния ум, разсъдък и религиозност.

Възлюблена на краля

До това време кралят вече бил отегчен от своята фаворитка, която само харчела пари и устройвала сцени. За да си върне благоволението на Луи XIV, тя дори опитала да използва черна магия и вероятно е отровила няколко негови любовници. Маркиза дьо Монтеспан изпитвала особена неприязън и към Франсоаз д'Обинье, а гневът ѝ нараснал, когато възпитателката купила имение с пари, подарени ѝ от краля.

Известният ловелас Луи XIV, разбира се, опитал да съблазни Франсоаз. Но жената, възпитана в строгите морални норми, му отказала. Тя му препоръчала да се сближи с жена си, Мария Терезия, и Луи я послушал. Кралицата била благодарна на маркизата и с топлина си я спомняла в последните години от живота си. Преди да почине, тя извикала при себе си Франсоаз и ѝ предала своето венчално пръстенче.

Кралица без корона

Луи XIV бил толкова влюбен, че бил готов да се ожени за вече не толкова немладата дъщеря на хугенотите. Въпреки това, френският народ вероятно нямало да одобри това решение, така че Франсуаз дьо Ментенон така и не получила короната. Но тя все пак станала жена на краля. Те се венчали тайно, така че известно време никой не подозирал за брака. Но скоро дворцовите служители започнали да забелязват, че поведението на маркизата се променя – тя живеела в стаи, които не отстъпвали на кралските, а самият монарх прекарвал часове в разговори с нея. Станало забележимо и нейното религиозно влияние върху краля: в миналото хедонист и пияница, той започнал да се моли много, а дворът му се превърнал в място, където, по спомените на съвременниците му, дори калвинистите щели да се почувстват скучно. Всичко това наблюдавала строгата Франсуаз, която заради своето поведение и черни одежди била наречена "черната кралица".

Франсуаз дьо Ментенон редовно присъства на заседанията на министрите

Франсуаз имала силно влияние върху краля и му давала съвети. Тя също така открила първото светско училище за дъщери на обеднели благородници, което частично вдъхновило Екатерина II да създаде Смолния институт. В брака си с Луи XIV Франсуаз дьо Ментенон преживяла 30 години. Преди смъртта си кралят я повикал при себе си и ѝ казал, че ще се разделят само за кратко и скоро отново ще се срещнат. Четири години по-късно Франсуаз починала. Тя се съединила със своя възлюбен само по време на Френската революция: тогава гробниците на кралската фамилия и фаворитките на Луи били отворени, телата били изгорени, а прахът разпръснат по вятъра. Хората се шегували, че именно тогава с Франсуаз де Ментенон се отнесли най-накрая като с истинска кралица.