БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 2. „БИТИЕ“ (3)

Превод: Copilot

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава 2. “БИТИЕ“ (продължение)

Повторения Те възникват, когато един и същи сюжет се повтаря с незначителни промени на две различни места в повествованието. Това обикновено се случва, когато устните традиции се записват като няколко версии на едно и също събитие, разказано в течение на много години. Ще дадем само два примера.

Заветът с Авраам. В глава 17 (стих 2) Бог му обещава завет и множество потомци. Внимателният читател би трябвало да се учуди на такъв развой на събитията, защото в глава 15 (стих 18) Господ вече е сключил завет с Авраам и вече му е обещал множество потомци.

Жената, която е само сестра. В глава 12, когато Авраам и Сара тръгват към Египет, той я моли да се представя за негова сестра, а не за жена, поради страха си да не бъде убит от чиновниците. Сара е взета в харема на фараона, но Бог разкрива на фараона коя е всъщност Сара. Фараонът изобличава Авраам и го пуска да си отиде. Историята се повтаря в глава 20, но този път в Герар, когато там управлява Авимелех. Подобни събития се случват и в глава 26: отново в Герар, но главните герои са Исак, Ревека и вече познатият ни цар Авимелех. Тук един и същ сюжет се случва не два, а три пъти, така че може да се говори не за дублет, а за триплет.

Всички тези три проблема — анахронизми, вътрешни несъответствия и повторения — ясно показват, че сюжетите на патриархалната история нямат нищо общо с реалностите от XVIII в. пр. н. е. Но възможно е повествованието да не трябва да се разглежда като точни исторически хроники. Всъщност, библейските сюжети звучат много по-убедително, когато ги възприемаме като легенди.

Историята на праотците като легенда

Докато митовете разказват за делата на Бога или боговете, легендите разказват за хора, които теоретично могат да бъдат исторически личности. В общи линии понятието „легенда“ може да се определи така: „измислено повествование за реални или възможни исторически личности, разказано с цел да ангажира, да преподава урок и/или да обяснява настоящото положение на нещата“.

Никой не се съмнява, че библейските сюжети ангажират читателя. Авраам (почти) принася в жертва Исаак, Яков чрез измама отнема правото на първородство на Исав, приключенията на Йосиф в Египет. Това са най-известните истории на европейската цивилизация. Те са създадени също така, за да се научи нещо отново и отново (много скоро ще дам няколко примера). Много от тях са предназначени също така да обяснят настоящото развитие на нещата: защо ние, израилтяните, практикуваме обрязване? (Това е част от завета, сключен между Бога и нашия праотец Авраам.) Откъде произлизат мадианите? (Те са наши далечни роднини, потомци на син на Авраам.) Откъде в пустинята се е появила колона от сол? (Това е жена на Лот, която била наказана за това, че погледнала към разрушаването на Содом и Гомор.) Какво е това светилище? (То е изградено от нашия праотец Яков, след като се борил с ангела.) И така нататък.

От литературна гледна точка легендите за патриархалната история функционират на две равнища. От една страна, те са част от необятната история на Израил, а от друга — това са малки разкази с индивидуална поука. В контекста на цялата история на народа тези легенди, предавани от уста на уста много векове, изпълнили няколко основни функции. Тук ще посоча само две от тях.

До известна степен цялото повествование е изградено така, че да обясни откъде произлиза народът на Израил. Когато тези сюжети са били записани в по-късно време, както ще стане ясно по-късно, в страната, която тогава се наричала Израил, съществувала група хора, които се приемали за родственици по кръв и за част от една история. Тези сюжети илюстрират каква е била тази обща история и откъде произлиза тази група от хора. В литературен план повествованието за произхода на народа на Израил е излишно. За разказвача обаче има (и е имало) значение правдоподобното обяснение откъде произлиза народът на Израил.

Съществено в светлината на подобно пояснение е самото начало на повествованието:

1. „И каза Господ на Аврам: иди от земята си, от рода си и от дома на баща си в земята, която ще ти покажа;

2. и ще направя от тебе велик народ, ще те благословя, ще възвелича името ти и ще бъдеш благословение;

3. ще благословя благославящите теб, и ще прокълна злословящите те; и в теб ще се благословят всички племена на земята. (Битие, 12: 1-3)

Според тази легенда началото на рода Израил нямало нищо общо с историческата случайност или някакъв друг случай. Това било част от Божия план. От всички народи на света Господ избрал един човек и обещал на неговите потомци величие, многобройност и благословение. Те ще бъдат избраният народ на Бога. Всеки, който ще им се противопостави, ще се противопостави на Господа. И чрез тази група потомци, този клан, произлязъл от чреслата на Авраам, целият свят ще бъде благословен. Те ще бъдат богоизбран народ. Тези, които разказвали тези истории, свидетелствали, че народът на Израил по това време е бил божествено определен като избран от Господа за посредници на Неговата воля на земята.

От тази гледна точка всички сюжети на „Битие“, в един или друг смисъл, разказват за изпълнението на предназначението на Авраам и за изпълнението на обещаното му от Бога. Бездетният Авраам се нуждаел от наследник. Напрежението расте, докато историята се развива, а Авраам остарява. Как ще изпълни Господ обещанието Си за безброй потомци, ако Авраам няма наследник? Как потомците на Авраам ще станат велика нация, ако той не може да има свои деца? В отчаянието си Авраам и Сара вземат безсмислено решение: Сара дава на Авраам своята прислужничка Агар, за да зачене от него, мислейки, че по този начин ще се изпълни предсказанието. Но действията на Сара били човешко разрешение на Божествения замисъл и били обречени на провал. Господ имал съвсем различен план.

В крайна сметка, бидейки изключително възрастна двойка, Сара и Авраам заченали дете. И така, обещанието се изпълнява: ражда се наследник (глава 21). Обаче още в следващата глава (22) Бог заповядва на Авраам да убие своя наследник! Той трябва да пожертва сина си в името на Господа, да пожертва всичко, за което е живял, за Този, Който изисква прекалено много, дори ако това означава, очевидно, да отмени Своето обещание. Но това искане се превръща в изпитание за вярността на Авраам дали ще бъде верен на Бога, дори ако няма смисъл в Неговите заповеди, дори ако трябва да убие собствения си син. Авраам доказва, че неговата преданост надминава всичко и изпълнява неоправданото искане на Господ. Но Господ е доволен от готовността на Авраам да му бъде верен до края и спира ножа, преди бащата да успее да пререже гърлото момчето. И така, напрежението се разсейва: Авраам получава наследник и остава верен на Бога, Който го е призовал, заветът между тях се изпълнява.

Исаак става голям и има двама сина. Чрез един от тях, Яков (преименуван в Израил), ще се изпълни обещанието на Господа. Израил има дванадесет сина, но цялото семейство е под заплаха от гладна смърт. Те трябва да бъдат спасени по чудотворен начин, но засега Бог работи тайнствено зад кулисите на човешките лишения, за да изпълни Своите цели. Братята на Йосиф го продават в робство в Египет, докато Бог превръща техния неправеден акт в акт на милосърдие. Редица чудодейни събития в Египет предоставят на Йосиф възможността да спаси цялото си семейство от смърт. Така той изпълнява обещанието, което Господ дава на техния праотец Авраам. Цялото семейство се премества в Египет, установява се там и започва да живее и да се размножава. Започва историята на народа на Израил, поне така, както е описана в тези ярки и трогателни легенди.

Друга, по-важна функция на всичките библейски сюжети няма да бъде очевидна от просто четене. Историята продължава в следващата книга от Петокнижието. Древните израилтяни, които разказвали и преповтаряли историите за праотците, знаели, че следващата голяма фигура в историята на народа ще бъде Мойсей и че най-голямото събитие, което обединило хората в могъща нация, било освобождаването от египетското робство. Бог извършил велики чудеса, особено по време на изхода, които потвърждавали Неговото окончателно и неоспоримо могъщество, чиито действия не можели да бъдат предотвратени дори от най-могъщата страна на земята (Египет) и от нейния най-влиятелен лидер (фараона). В мислите на разказвачите и слушателите на легендите на „Битие“ винаги се намирало наистина една значимо събитие: спасението от Египет, което свързва хората заедно в могъща нация.

Но ако Божият народ е дошъл от земята на Израил, какво са правили в Египет? Гледаме ли от литературна гледна точка, библейските сюжети (особено повествованието за Йосиф в глави 37–50) са създадени, за да преселят потомците на Авраам в Египет, където те могат да израснат в могъща нация, да се окажат в робство и по този начин да се нуждаят от мощен акт на спасение. Господ ще ги изведе от робство и ще унищожи техните врагове, преди да ги върне в земята, която е обещал на техния праотец Авраам. В много отношения последната трета от „Битие“ представлява план на събитията, които ще настъпят в „Изход“.

Целта на библейските легенди е не само да описват цялата история на Петокнижието, но и всеки сюжет да се опитва да предаде заключения като урок на своите читатели и слушатели. Някои от тези уроци имат важно значение за по-късната история на Израил и неговия народ. Главният от тези уроци е този, който продължава да играе основна роля в политиката на Близкия изток и днес. Кой има право на земята на Израил? Проблемът има огромни последици не само в наши дни и за нашето поколение, но също така е бил актуален за древния свят. Въпросът в библейските времена може в много отношения да се съпостави със съвременността. Тогава са живеели други хора на земята. Имали ли са те право да живеят там? И какво да кажем за народа на Израил? Имал ли е същото право да живее там? Трябвало ли е да живее на тази земя? Или земята трябва да принадлежи само на Израил, така че тези, които не са (или не са били) потомци на Авраам чрез Исаак и Яков, не могат да бъдат там и трябва да бъдат или унищожени, или изгонени от своите домове?

Ще видим, че библейските автори са имали ясен отговор на поставения въпрос. Земята принадлежи на потомците на Израил. И тя им принадлежи не защото са били там първи, защото всъщност не са били такива. Земята принадлежи на народа на Израил, защото Бог обещал тази зевя. Това е Обетованата земя. В самото начало, от Авраам — още преди да бъде обещан наследник, да не говорим за семейството потомци, да не говорим за цял народ, връщайки се в самото начало, — Бог, Творецът на небето и земята, обещал тази земя на Авраам в рамките на завета, който сключил с него. Тази земя принадлежи на Израил и на никой друг. Може да кажем, че тази ярка легенда за принадлежността на земята има огромни последици, които ще видим за жителите на Ханаан в Книгите на Исус Навин и Съдиите. Очевидно е, че те не са се преживели и до днес.

Уроците, предавани от книга „Битие“, са актуални не само за целия народ на Израил като нация, но и за индивидите в нея, защото история след историята на „Битие“ показва какво означава за потомците да живеят с вярата в Бога, който ги е призовал. Историите за Йосиф служат като най-ярък пример.

В различни времена в историята на Израил, както забелязахме в предишната глава, отделни лица са били гонени от страната и са били принудени (или са избирали) да живеят на други места по цялото Средиземноморие. Почти във всеки такъв случай, за който ни е известно, преселниците обикновено бивали склонявани да приемат религиозните обреди, обичаи и вярвания на своето ново обкръжение. В противовес на тази практика, евреите отдавна се славели с това, че спазвали религията на своите предци, независимо от новото си място на обитаване. Историите за Йосиф показват не само как е възможно това, но и как вярността към Бога на Израил ще бъде възнаградена, дори ако тази вярност се проявява сред чужд народ и сред чужди религии и обичаи. Такъв урок трябвало да има силен отзвук у евреите от по-късни времена, живеещи извън страната, но все още изповядващи религията, възникнала в тяхната земя.

Йосиф бил продаден в робство в Египет и историите за неговите приключения подчертават: Бог го благославя, въпреки че вече е извън Израил. Първоначално Йосиф става роб на богат аристократ, Потифар. Господ не изоставя младия човек и Йосиф се издига по служебната стълба на слугите, докато не става управител на цяло стопанство. Но както повечето истории на „Битие“, тази също съдържа описание на критичен момент, когато трябва да се случи някакво чудо, позволяващо на героя на легендата да преуспее въпреки трудностите. В този случай жената на Потифар се опитва да съблазни красивия Йосиф, а когато той я отблъсква, тя се разплаква и обвинява младия човек в изнасилване. Йосиф е вкаран в затвора.

Но Господ отново не изоставя юношата: постепенно той спечелва доверието на надзорниците и заема определено положение. Освен това, тъй като Бог го надарява със свръхестествената сила да тълкува сънища, той се озовава в такова положение, че по искане на фараона успява да разтълкува страшния смисъл на неговите кошмари. В резултат от това фараонът освобождава Йосиф от робството, за да го вземе на служба и да го направи своя дясна ръка. Йосиф би могъл да се окаже в бедствено положение в чуждата страна с чужди обичаи, но като остава верен на своя Бог, той не само оцелява, но и забогатява. Ето урокът за всички онези, които са принудени да напуснат домовете си и да отидат в изгнание. Те трябва да останат верни на своя Бог и Той ще им се отблагодари.

Другият урок, съдържащ се в тази история, става също толкова очевиден, особено когато стигнем до края на книгата. След като братята на Йосиф идват в Египет да молят за храна и след дълга поредица от загадъчни епизоди, той се разкрива пред тях и всички заедно се радват на невероятното си щастие. Целият клан, включително прародитерят Яков, се преселва в Египет под закрилата на Йосиф. После Яков умира и братята му започват да се страхуват: дали Йосиф се е отнасял добре към тях само заради баща им? Няма ли да се отнесе по-зле с тях сега, когато Яков е покойник? Те молят Йосиф да им прости за извършеното злодеяние (продажбата в робство), и Йосиф им отговаря с една от най-впечатляващите фрази в цялото Петокнижие:

19 „…не се страхувайте, защото аз се страхувам от Бога;

20 ето, вие замисляхте зло против мене; но Бог го обърна в добро, за да се случи това, което сега има: да се запази животът на голям брой хора;

21 така че не се страхувайте: аз ще храня вас и вашите деца. (Битие, 50: 19–21)

„Вие замисляхте зло против мене; но Бог го обърна в добро“ — това е именно поучителният урок, който откриваме в повествованието за синовете на Яков. Деянията на Господа са скрити от очите, но са насочени към постигане на най-доброто за Неговия народ. Той може да надделява не само слещу всички несгоди и трудности, суша и глад, робството и затворничество. Той може да превърне жестоките, агресивни и пагубни действия на злите хора в добро, осъществи Своето спасение именно през злите и греховни постъпки, способни да унищожат другите. Нищо не може да попречи на Бога да постигне Своите цели. Това, което някои интерпретират като ужасна катастрофа, може да бъде използвано в дългосрочен план от Господ за постигането на мир, хармония, избавление и дори благополучие.

(Следва)