БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 1 (2)

Превод: ChatGPT

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава 1 (продължение)

КУЛТУРНИЯТ КОНТЕКСТ

Да разгледаме преди всичко политическите и религиозните процеси в Древния свят.

Политика

Голяма част от Стария и Новия Завет описват политическите реалности на древните държави. В сравнение с другите национални държави Израил бил много слаб и лесно можел да бъде завладян от доминиращите сили на древния Близък Изток. Някои могъщи държави изиграли значима роля в историята на Израил.

Египет. В Изход, както ще видим по-късно, съдбата на юдеите е свързана с многовековното могъщество на Египет. Историците и днес спорят дали то е било формиращо за народа на Израил.

Асирия. През VIII в. пр. н. е. Асирия укрепила своето могъщество на противоположния край на Плодородния полумесец, което довело до конфликт със Северната държава Израил. Смята се, че през 772 г. пр. н. е. асирийците разрушили столицата на Самария (Шомрон) и опустошили страната. Мнозина израилтяни били прогонени в различни части на Асирийската империя, някои се смесили с местното население, което довело до края на 10-те северни племена на народа на Израил.

Вавилония. Асирия била завладяна половин век по-късно от една нова държава в Месопотамия. Като своите предшественици Вавилония установила своето владичество над народите на Плодородния полумесец и продължила още на запад. В крайна сметка цар Навуходоносор нападнал Южното царство Юдея, обсади столицата Ерусалим и я разруши заедно с Храма през 586 г. пр. н. е. Мнозина знатни юдеи били изпратени като изгнаници в град Вавилон.

Персия. Скоро след това Вавилония била завладяна от младата държава Персия, чиито владетели позволили на юдеите да се завърнат у дома си (538 г. пр. н. е.), да възстановят Ерусалим и Храма. Оттогава Юдея била подчинена на Персия, като начело на държавата не стояли царе, а местни управници.

Гърция и еленистичните държави. Скоро и Персия била сломена от гръцките армии под ръководството на знаменития вожд Александър Велики. Империята на Александър Македонски се разпаднала след неговата ранна смърт през 323 г. пр. н. е., а Юдея попадна първо под влиянието на египтяните, а след това - на сирийците.

Рим. Независимостта на Юдея, постигната чрез въстание, не продължила дълго. След 80 години Рим завладял и поробил еврейската държава (63 г. пр. н. е.). По времето на Новия Завет провинция Юдея, както се наричала вече, била отново под чуждо влияние, както и северната провинция Галилея. Исус Христос се родил по времето на първия римски император Октавиан Август. След 30 години бил убит от ръка на Понтий Пилат, римски префект на Юдея.

Религия

Трудно е да се осветят в няколко параграфа онези политически процеси и явления, които се случвали в древния Близък Изток. Но още по-трудно е да се опише религиозният свят, в който били разпръснати стотици мирогледи: на Египет, Палестина, Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и Рим. Но всички те имали някои общи черти. Преди да разгледаме тези черти, си струва да обясним защо многобройните вероизповедания са толкова важни за разбирането на историята на Древния Израил и ранното християнство. Съществуват две причини – на пръв поглед дори противоречиви. Най-напред нека определим понятието „евреи“. Първоначално то означавало хората, живеещи в Юдея, след това започнало да се разпростира върху всички потомци на Израил, които запазили своята вярност към Закона. И така, от една страна, евреите, а след това и християните, отхвърляли бързо другите вярвания и изпълнявали напълно различни обреди и ритуали. От друга страна, ирония е, че именно разнообразието от мирогледи оказало влияние върху формирането на библейските религии. И двете на пръв поглед противоположни течения – на отказ и заимстване – са важни за пълното разбиране на Библията, нейните автори и историческия контекст.

Ако трябваше да обобщим основните черти на древните религии извън юдаизма и християнството, бихме изброили следните съставни елементи, традиционни за всички древни народи.

1. Политеизъм. Означава, че хората се покланяли не на един бог, а на няколко божества. Повечето древни религии разграничавали множество богове с определени функции. Така съществували божества на войната, времето, горите, реките, домашното огнище. Дори ако религията предполагала наличие на един или няколко главни богове, хората не били ограничени само с тяхното почитане. Нито един древен бог не настоявал за индивидуално и изключително поклонение. Народите, в чиито култури преобладавал политеизмът, понякога се наричат от съвременните учени езичници. В този исторически контекст терминът „езичник“ не е негативен, той просто означава човек, който се покланя на няколко богове.

2. Внимание към настоящия ден. Повечето древни религии оправдавали вярата в множество божества с трудностите и опасностите на живота. Боговете могат да дадат на хората това, което те самите не са в състояние да постигнат. Обикновените смъртни не могат да бъдат сигурни, че ще вали дъжд, че реколтата ще порасне, че детето ще оздравее, че майката ще преживее раждането или че враговете няма да нападнат селото. Но боговете — могат.

3. Божествената сила била по същество основната причина за поклонението. Боговете се считали за могъщи и достойни за почит, защото можели да направят живота поносим и дори щастлив. Само правилните обреди давали достъп до тази сила, толкова необходима за оцеляването и достойния живот.

4. За почитането на божествата съществували определени специализирани религиозни култове. В такъв контекст понятието „култ“ изобщо няма предвид мистична сектантска група, която се занимава с тайни и странни практики. То е свързано с „грижата“ за боговете и произлиза от латинската дума cultus `почитание`. Хората показват своята грижа към божествата чрез жертвоприношения (хвърляли животни или парчета храна в огъня) и молитви. Именно тези два начина за почитане на боговете били най-разпространени в Древния свят и точно такова внимание боговете искали, а понякога и изисквали.

5. Свещени места. Атрибут на почти всички древни вярвания са така наречените „свещени“ или „отдалечени места“, които се свързвали с бог или богове. Така съществували светилища и храмове за жертвоприношения и молитви.

Очертахме накратко основните линии на древните вярвания. Може да кажем, че съвременните европейци, особено през XXI век, си ги представят малко по-иначе. Наистина, в тях не се отразяват много аспекти на днешните религии.

1. Догми. Днес много хора свързват вярата с определени постановки относно Бог, Христос, спасението и т. н. Древните вярвания не акцентирали върху догми и върху това в какво трябва да се вярва. Важно е само това, което правиш, участвайки в церемониите, посветени на боговете.

2. Учение за морала. Съвременните религии в значителна степен се фокусират върху това как живеете, дали грешите, дали вършите добри дела. Древните вярвания не се интересували какъв живот водите: освен при основополагащи моменти (например, не трябва да убивате родителите си). Разбира се, моралът в древността може да се сравни със съвременния. Но етиката не била част от религиозния, а от обществения живот и по-късно и от философията.

3. Задгробен живот. Днес много хора стават религиозни заради страха от живота след смъртта. Те биха искали да изпитват радост на небесата, а не вечни мъки. Разбира се, след като им е предоставен избор. Може да изглежда странно, но повечето древни народи не свързвали вярата с живота след смъртта. Изглежда, че те изобщо не вярвали в задгробния живот. Тези, които вярвали, не свързвали религиозността с качеството на живота след смъртта.

4. Свещени книги. В повечето от днешните религии свещените текстове играят много важна роля: Тората, Новият Завет, Коранът. Но не било така в древните религии. Книгите почти никога не носели особено значение: хората не вярвали в тяхната боговдъхновеност, която да им показва в какво да вярват и как да се държат. Причината отчасти е в това, че догмите и моралът, както вече беше казано, не били част от религията.

5. Разделяне на църквата от държавата. В САЩ се счита за необходимо църквата да бъде отделена от държавата, за да не посочва правителството в какво да вярваме. В Древния свят нещата били различни (и всъщност така било в целия свят до Американската революция). Народите в древността се покланяли на боговете от чувство за дълг, за да ги привлекат на своя страна и да си осигурят доволно съществуване. В древността не съществувало разделение между политика и религия. Боговете покровителствали държавата, която от своя страна имала нужда и дори зависела от благосклонността им.

6. Затвореност. Повечето съвременни религии могат да се нарекат затворени, т. е. ако човек изповядва една религия, не може да стане член на друга. Ако сте юдей, не можете да бъдете индус. Баптистите не са шинтоисти, а мюсюлманите не са мормони. Трябва да изберете: едното или другото. В Древния свят нещата били малко по-различни. Политеистичните религии давали възможност за придържане към няколко от тях и се стремели да бъдат толерантни, както и боговете, на които хората се покланяли. Нямало смисъл да забравяте старите богове, докато се покланяте на новите. Така че религиите в древността били политеистични и търпими.

Религията на Древния Израил и на ранното християнство, както споменах по-рано, може да се нарече, от една страна, устойчива към другите вярвания от своето обкръжение. От друга страна, светогледът на съседните народи неизбежно оказал влияние върху формирането на юдаизма и християнството. И двата аспекта са еднакво важни за разбирането на Библията: вярата на Древния Израил, включително тази, която следвали Исус и Неговите ученици, се различавала значително от другите религии.

1. Един Бог. По времето на Новия Завет повечето израилтяни и юдеи се покланяли на един истински и единствен Бог, а не на множество богове. Но не винаги било така. Възможно е в много далечно минало много израилтяни да са вярвали понякога в много богове. Именно затова Законът на Моисей настоявал те да се молят само на един бог, защото някои били склонни да се покланят на няколко. Дори в Еврейската Библия можем да намерим намеци, че израилтяните признавали съществуването на други богове, макар да не настоявали да им се покланят. Ето защо една от заповедите гласи:

„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведе от земята на Египет, от дома на робството;

Да нямаш други богове освен Мене“. (Второзаконие, 5:6, 7)

Библията признава наличието на други божества, към които обаче не трябва да се отправят молитви. Само Богът на Израил е достоен за молитва. В по-късните глави на Библията ще прочетем за пророци, които настояват за Неговата единственост. Други богове няма. Тази гледна точка се споделяла очевидно от Исус и Неговите първи последователи. Именно вярата в един Бог отличавала юдаизма от другите религии на Древния свят.

2. Завет. Древните израилтяни, а след това и евреите, твърдели, че именно този единствен Бог е сключил с тях, народа на Израил, Завет. Заветът може да се нарече политически пакт или мирен договор. Идеята била, че Господ е призовал израилтяните да бъдат Негов избран народ. Сериозните последствия от тази постъпка стават очевидни в сюжета на Изход, когато Бог спасява юдеите и ги извежда от египетското робство. За разлика от съседните народи, които се покланяли на други богове, израилтяните принадлежали на един истински Бог, създател на света.

3. Закон. Законът на Моисей е важна особеност на древната израилска религия, както за юдеите, така и по-късно за Исус Христос. Днес много християни тълкуват неправилно значението на Закона в еврейската култура. Той никога не е представлявал списък с неизпълними предписания, които Господ е заповядал на Своя народ. Освен това евреите никога не възприемали Закона за непосилно религиозно бреме. Напротив, те го виждали като Божествени указания, които ги учат как да се молят и как да живеят. Какво може да е по-добро от това? Господ на всичко съществуващо е научил Своя народ как най-добре да се отнася един към друг и към Него. Така Законът се възприема като най-велик дар от Господа за израилтяните и повечето религиозни евреи го следвали с радост. Доколкото знаем, никой от тях не смятал, че спазването на заповедите трябва да се върши в замяна на Божието благоволение. Напротив: Господ е избрал вече израилтяните за Свой народ, който просто изпълнява това, което Той е поискал като за богоизбран народ. Заветът предвиждал „избраност“ (призвание) на народа на Израил и негово послушание към Господа (чрез спазване на Закона).

4. Свещени места. Другите вярвания разполагали с множество светилища и храмове. В ранната история на израилтяните също се смятало, че жертвоприношения могат да се извършват на различни свещени места. В крайна сметка юдеите започнали да смятат само едно място на земята за достойно за поклонение на Господа: Храмът в божествения град Йерусалим. Всъщност те вярвали, че Бог пребивава в Храма, в най-свещената му част: Светая Светих – мястото, където Той присъства физически на земята. След разрушаването на Храма от вавилонците през 586 г. пр. н. е., евреите се разселили около Средиземно море (в Египет, Вавилон). Тогава те започнали да се събират на групи, възраждайки молитвите и древните традиции на своя народ. Такива събирания се наричали синагоги. По времето на Христос, синагогите вече били сгради, в които евреите се събирали за молитва. В синагогите не се извършвали жертвоприношения, тъй като юдеите твърдо вярвали, че Йерусалимският храм е единственото място за подобна практика. Храмът бил възстановен 50 години след разрушението му. Вторият храм просъществувал повече от 500 години, докато не бил разрушен от римляните през 70 г., около 30 години след смъртта на Исус Христос.

И така, древните израилтяни отхвърлили другите политеистични религии на своето обкръжение в полза на своята религия, която подчертавала необходимостта от поклонение на единствения Бог на Израил, Който е създал небето и земята и е призовал Израил да бъде Негов народ.

Тората обяснила на израилтяните как трябва да се покланят на Господа и как трябва да съжителстват помежду си. По-късно ще видим, че Исус и Неговите последователи се придържали към същата вяра. Тя станала основа на християнството, което трансформирало значително старата религия, макар че била запазена идеята за един Бог и за бъдещото спасение на избрания от Него народ.

Както бе споменато по-горе, израилтяните, а по-късно и ранните християни, отхвърляли повечето религии на своите съседи, но същевременно асимилирали значителен брой техни черти. Макар това твърдение да звучи доста парадоксално, то се основава на съвременни находки. Които се опират в значителна степен на открити древни езически текстове, създадени преди известните ни библейски сказания. Въз основа на сходствата в сюжетите им може да се предположи, че библейските автори просто са преразказвали широко известни истории.

В хода на нашето изследване ще срещнем още примери за подобни културни „заимствания“. В следващата глава ще разгледам древния ръкопис „Енума Елиш“ — описание от жителите на Месопотамия за Сътворението на света. Неговите сюжети също се припокриват значително с тези, които можем да срещнем в книга Битие, макар че „Енума Елиш“ е написан векове по-рано. Ще разгледаме и една от най-великите епически поеми на древността, известна като „Епос за Гилгамеш“ (наречена по името на главния герой). Въпреки че тя също е датирана векове преди Битие, в нея се среща описание на Всемирния потоп, което удивително съвпада с разказа за Ной и ковчега. Когато стигнем до Новия Завет, ще видим, че Исус не е бил единственият човек по онова време, признат за син на Бога. Гръцки и римски истории също разказват за мъже, чудодейно родени, които уж можели да лекуват болни, да гонят бесове и да възкресяват мъртви, а в края на живота си се възнасяли на небето, за да живеят в божественото царство.

Разбира се, израилтяните, евреите и християните имали своеобразни религиозни традиции, които ги отличавали от езическите им съседи. В същото време те не били напълно уникални. Защото взели разкази, традиции, вярвания и практики от своето обкръжение; по много неща те били твърде подобни на своите съседи.

(Следва)