ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ : ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА I. "Протоколите на цийонските мъдреци" и "Диалог в ада"
ГЛАВА II. Тайната полиция и окултистите
ГЛАВА III. “Протоколите на цийонските мъдреци" в Русия
ГЛАВА IV. "Протоколите на цийонските мъдреци" се появяват в Германия
ГЛАВА V. Немският расизъм, Хитлер и "Протоколите на цийонските мъдреци"
ГЛАВА VI. Митът в нацистката пропаганда
НОРМАН КОН / "БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД" В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
ПРИЛОЖЕНИЕ
Образци на паралелните места в “Протоколите на цийонските мъдреци” и памфлета на М. Жоли “Диалог в ада”.
Текстовете от книгата на М. Жоли “Диалог в ада” се цитират по английския превод от 1935 г. (в лявата колона; в скоби е посочена страницата). “Протоколите”, с посочени глави и страници, се цитират по последното им дореволюционно издание (1917 г.).
Да оставим думите и сравненията и да се обърнем към идеите. Ето как формулирам моята система (83). | Като оставим настрани фразьорството, ще говорим за значението на всяка мисъл… И така, формулирам нашата система… (1, 93). |
В човечеството лошият инстинкт е по-силен от добрия (83). | …хората с лоши инстинкти са по-многобройни от добрите (1, 93). |
Всеки човек се стреми към власт, всеки би бил насилник, ако можеше; всички, или почти всички, са готови да жертват правата на другите за собствените си интереси (83). | Всеки човек се стреми към власт, на всеки би му се искало да стане диктатор, ако може, но при това рядко някой не би бил готов да жертва благата на всички за достигането на своите блага (1, 93). |
Какво сдържа хищните животни, които се наричат хора? (83) | Какво е сдържало хищните животни, които се наричат хора? (1, 93) |
На първите стъпала на социалния живот те се подчинявали на грубата сила, а след това на закона, или пак на силата, но приведена под определен ред (83). | В началото на обществения строй те се подчинявали на грубата и сляпата сила, а след това на закона, който е същата сила, само че замаскирана (1, 93). |
Политическата свобода е относително понятие (83). | Политическата свобода е идея, а не факт (1, 93). |
Държавата се разрушава, като бъде или разединена, или разчленена от собствените си разпри, или като стане плячка на чужди народи (83). | Дали държавата ще се изтощи в собствените си конвулсии, или вътрешните разпри ще я поставят във властта на външните й врагове, във всеки един от тези случаи тя може да се смята за безвъзвратно загинала… (1, 94). |
Създадената държава има два вида врагове: вътрешни и външни. Какво оръжие да употреби тя във войната срещу външните си врагове? Ще си съобщават ли двама враждуващи пълководци плановете на своите компании, с което ще си облекчават защитата? Може ли да се очаква, че те ще се откажат от нощните нападения, засадите, капаните и сраженията с превъзхождащи сили? И тези засади, и тези хитрости, цялата тази стратегия, необходима за водене на война, вие не искате да използвате срещу вътрешните врагове, срещу нарушителите на обществения ред? (83-84). | …ако всяка държава има двама врагове и ако по отношение на външния враг й е позволено и не се смята за безнравствено да употребява всякакви мерки за борба като например да не съобщава на врага плановете си за защита или нападение, да го напада през нощта или с неравен брой хора, защо тогава такива мерки по отношение на най-лошия враг, на нарушителя на обществения стой и благоденствието, могат да се нарекат непозволени и безнравствени? (1, 94). |
Може ли да ръководим, като се опираме само на здравия смисъл, неистовите тълпи, движени единствено от чувствата, страстите и предразсъдъците? (84) | Може ли здравият логически ум да се надява, че ще ръководи успешно тълпите с помощта на разумни увещания?.. Ръководейки се от изключително дребни страсти, поверия, обичаи, традиции и сантиментални теории, хората в тълпата и хората от тълпата се поддават на партиен разкол… (1, 94) |
Има ли политиката нещо общо с морала? (84) | Политиката няма нищо общо с морала? (1, 95) |
Аз бих учредил например огромни финансови монополи - резервоари на държавното богатство, от които всички частни състояния биха зависели дотолкова, че биха били погълнати заедно с държавните кредити един ден след всяка политическа катастрофа. Вие сте икономист, Монтескьо, преценете значението на тази комбинация! (118) | Скоро ще започнем да учредяваме огромни монополи - резервоари на колосални богатства, от които ще зависят дори едрите гойски [1] състояния дотолкова, че ще потънат заедно с държавните кредити ден след политическата катастрофа… Господа икономисти, присъстващи тук, преценете значението на тази комбинация! (VІ, 110) |
[Аз бих си поставил за цел] световното развитие на държавното господство, бидейки суверенен защитник, покровител и донор на държавата (118). | По всякакъв начин трябва да развиваме значението на нашето Свръхправителство, бидейки негов покровител, донор и възнаградител… (VІ, 111) |
Аристокрацията като политическа сила е мъртва, но владеещата земята буржоазия все още е опасна за правителството с това, че е самостоятелна: необходимо е да бъде лишена от средства или да бъде напълно разорена. Ето защо е достатъчно да се увеличи данъчното бреме върху собствеността на земята, за да се доведе селското стопанство до състояние на упадък (119). | Аристокрацията на гоите като политическа сила е мъртва… но като териториален владетел тя е вредна за нас с това, че може да бъде самостоятелна в източниците си за живот. Затова е необходимо на всяка цена да я лишим от земята (VІ, ІІІ). |
С едрите индустриалци и с фабрикантите може да имаме изгодни сделки, поощрявайки ги към прекомерен разкош (119). | За разоряването на гойската промишленост ще задействаме… развитата от нас сред гоите силна необходимост от разкош, всепоглъщащ разкош (VІІ,112). |
Необходимо е да направим така, че в държавата да има само пролетарии, няколко милионера и войници (119). | Необходимо е да направим така,че освен нас във всички държави да има само пролетарски маси, няколко предани на нас милионери, полицаи и войници (VІ, 114). |
Фалшификаторът, нает да представи евреите като ненавистници, не винаги е изпълнявал прецизно задачата си. Той е чел небрежно изреченията от “Диалога”. Ето примери:
Необходимо е да предизвикваме в чужбина, от единия край на Европа до другия, революционно брожение… Това ще ни даде две преимущества: либералната агитация в чужбина може да оправдае вътрешните репресии. Нещо повече, така ще могат да се подчинят всички държави и по желание да се създават в тях ред или конфликти.Важно е също така да се заплетат с кабинетни интриги всички нишки на европейската политика (119). | В цяла Европа, а с помощта на нейните отношения и на другите континенти ние трябва да предизвикаме брожения, раздори и вражди. От което ще имаме двойна полза: първо, с това ще държим в респект всички страни, които знаят добре, че е в наша власт да предизвикаме по желание безпорядък или да въдворим ред… Второ, ще заплетем с интриги всички нишки, които сме пуснали към всички държавни кабинети… (VІІ, 115) |
Властта, за която мечтая… трябва да привлече на своя страна всичките сили и таланти на цивилизацията, в чиито недра съществува. Тя трябва да се заобиколи с публицисти, юристи и администратори (120). | Нашето управление трябва да се заобиколи с всичките сили на цивилизацията, сред които ще му се наложи да действа. То ще се заобиколи с публицисти, юристи-практици и администратори… (VІІІ, 117) |
Народите изпитват огромна тайна любов към жестоките гонения. За всички насилствени действия, белязани с талант, с възторг, прикриващ всякакъв упрек, те казват: “Вяно, това не е хубаво, но е ловко, добре е направено, силно е!” (129) | Народът изпитва особена любов и уважение към гоненията на политическата мощ и на всички насилствени действия отговаря: “Че е подло, подло е, но е ловко!.. Фокус е, но как е направен, колко величествено, нахално!” (Х, 121) |
В книгата на Жоли Макиавели предсказва държавен преврат. Това очевидно се отнася за преврата на Наполеон ІІІ, осъществен на 2 декември 1851 година. А руският автор приписва този преврат на “цийонските мъдреци”, без да обяснява как може да бъде постигната такава цел като световен преврат. Макиавели отива по-нататък и полицаят-фалшификатор върви неизменно по неговите стъпки:
Държавния преврат, който ще извърша, ще ратифицирам с народно гласуване. Ще кажа на народа примерно така: “Станалото е ужасно, унищожих всичко това, но ви спасих, подкрепяте ли ме? Вие сте свободни да ме осъдите или да ме оправдаете”. (130) | Когато извършим нашия държавен преврат, ще кажем на народите: “Всичко вървеше ужасно лошо, всички страдаха. Ние премахваме причините за вашите мъки: народностите, границите, различните парични средства… Разбира се, вие сте свободни да ни осъдите…” (Х, 121) |
Макиавели: Чрез гласуване без разлика в класата и имуществения ценз ще установя абсолютизъм с едно движение на перото.
Монтескьо: Да, защото чрез този ценз с едно движение ще унищожите и единството на семейството… и ще предизвикате множество слепи сили, които ще действат по ваша воля (130). |
…трябва да направим така, че да гласуват всички без разлика в класата и ценза, за да се установи абсолютизъм на мнозинството. …ще сломим значението на гойското семейство… ще създадем такава сляпа мощ, която никога няма да се задвижи в каквато и да е посока без ръководството на нашите агенти (Х, 121). |
Гласуването, за което говори Макиавели, е прозрачен намек за плебисцита на Наполеон. От своя страна авторът на “Протоколите” добавя чудовищна нелепост - “абсолютизъм на мнозинството”. Цялата парламентарна система, на която са посветени Х и ХІ протокол, е прекопирана от “Диалога” и в този случай не много умният фалшификатор отново оставя следите от своята работа:
Навсякъде под различни названия, но почти с една и съща юрисдикция могат да се намерят министерства, сенат, законодателни органи, държавен съвет, касационен съд [2]. Аз ще ви избавя от напълно безполезното обяснение, засягащо тези сили, чиито тайни знаете по-добре от мене (132). | Под различни названия във всички страни съществуват примерно едни и същи неща. Представителство, Министерство, Сенат, Държавен съвет, Законодателен и Изпълнителен корпус. Не е необходимо да ви обяснявам механизма на отношението между тези учреждения, защото ви е добри известен (Х, 122). |
Като бог Вишну моята преса ще има хиляди ръце и тези ръце ще се протягат към най-различни нюанси на мисълта (153). | Те [вестниците], като индийското божество Вишну, ще имат сто ръце, всяка от които ще опипва пулса на всяко обществено мнение (ХІІ, 130). |
БЕЛЕЖКИ
1. Гой (староевр.) - народ (множ. - гоим). В еврейските текстове думата “гой” се употребява и по отношение на евреите, напр. в словосъчетанието “гой ехат” - “единен народ”. Във всекидневната реч “гой” означава “друговерец”. - Бел. рус. ред.
2. В царска Русия не е имало учреждения, съответстващи на френския касационен съд, затова в “Протоколите” той не се споменава. - Бел. рус. ред.
(Край)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.