АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ​​Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава XIII

НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА

И така. Как станало това?

Съвсем наскоро, приблизително преди 50 000 години, се случило събитие, което променило радикално поведението и начина на живот на едно от животните на планетата.

Стадният мършояд homo преживял нашествие на разум в черепа си.

Този ужасен гост лишил животното от всякакъв комфорт и спокойствие.

Най-първите усещания били, разбира се, строго физиологически. И изключително болезнени.

Дебютът на разума бил подобен на появата на тлееща тънка нишка в „абсолютната чернота на главата“. Нишката горяла и безпокояла животното. То скимтяло и клатело глава, опитвайки се да изтръска неочакваната неприятност.

Но тлеещите нишки ставали все повече, и горели все по-ярко, увеличавайки изгарящото усещане.

Стъпка по стъпка разумът превръщал обикновеното животинско съзнание в набор от тлеещи и проблясващи парченца от тревоги, наблюдения и загадки. Те се свързвали лошо помежду си, но техният брой нараствал.

Наистина, животното нямало представа, че това, което се случваше в главата му, са „тревоги“, „наблюдения“ и „загадки“.

То чувствало само отвратителната пулсация на картини и звуци, които по някаква причина се появявали в главата му.

Светът се разширил необяснимо и се напълнил с откъслеци от заплахи, които преди това бяха непознати за животното.

Чувството на тревога станало постоянно.

Както и напиращата похот на homo. Тя получила специални права и възможности.

Сега похотта вече не се нуждаела от миризмата и вида на реалната вагина. Това космато нещо се преместило в черепа и дразнело отвътре човека с видения.

Гладът, който винаги бил безлик сърбеж, подтикващ сляпо към „намери“ или „убий“, също придобил черти и образ. Парчето месо в главата се оказало способно да цвърчи и да изпуска мазнина още по-добре от истинското.

Първоначално разумът бил възприет не като дар, а като мъка.

Животното се опитвало да се отърве от обемистия сърбеж, изпълнил черепа му.

Бедните homo бродели като чумави, опитвайки се да изчегъртат с мръсните си нокти тази напаст изпод козината на главата си.

Но всичко било напразно. Човекът бил принуден да приеме разума. Печатът на принудата щял да остане завинаги.

Както завинаги щяло да остане и желанието да се освободи от това иго.

На мозъка му били, разбира се, безразлични страданията на животното. (Точно както са му безразлични родилните или други болки.)

Той можел да изтрие от себе си това паразитно явление толкова лесно, колкото здравата кожа се освобождава от пъпките и дерматозите.

А можел и да не го изтрие.

Защо не го изтрил?

Защото разумът намерил начин да угоди на древните мрачни структури.

Той станал тяхна любима забава, шут и аниматор, очила на смесената допълнителна реалност.

Умножавайки впечатленията и преживяванията, той, като никой друг, умеел да възбужда невроните, задоволявайки тяхната вечна жажда за възбуждане.

Сладката епоха на чистото съзнание приключила.

Обяснявам.

Съзнанието и разумът са напълно различни явления. Между тях няма нищо общо.

Съзнанието, което се крие в дълбоките подземия на мозъка, е надеждно, древно явление. То е банална физиологична функция, която неизбежно съществува у всяко животно, което е малко по-сложно от гъба.

Съзнанието е просто обемна, звучна, ароматна проекция на реалността. Всеки мозък, всяка нервна система „чете“ реалността, защото не може да се оцелее, ако се действа на сляпо.

Да, съзнанието може да бъде с различно качество. Всичко зависи от рецепторите. Много слаби рецептори създават приблизителна и мътна картина на света.

Не е рядкост да има няколко съзнания в един мозък като например при хамелеона, чиито очи са напълно независими едно от друго и са способни едновременно да фиксират събития, които нямат никаква връзка помежду си. (Това е равносилно на способността да четеш и разбираш два сложни текста едновременно.)

Само по себе си съзнанието е безмълвно.

То не "разговаря" със своя организъм.

То не задава въпроси, не подсказва отговори.

То се осъществява автоматично и незабележимо за индивида.

Получавайки проекция на реалността и нейните промени, то сигнализира на необходимите отдели на мозъка и те без колебание вземат всички мускулни и химически решения.

Животното живее живота си, без да подозира за тази дейност. Всички решения се вземат вместо него.

Разумът обаче се държи нахално и безпощадно. Той дразни и терзае, дава съвети и провокира към грешки.

Разбира се, той получил правото на съществуване не заради "красивите си очи", а благодарение на способността си да създава повече дразнители отколкото реалността.

Самият homo се мъчи, разбира се, но бледите ядра и лъчистостта на неговото подкорие се наслаждават на адски дози възбуди.

Стоп.

Милион извинения. Но!

За да обясним как разумът е бил настанен в черепа, трябва да използваме хитрия „ефект на превъртането“.

Разбира се, процесът на нашествие се осъществявал стъпка по стъпка и бил разхвърлен по десетки поколения.

А ние сме принудени да опаковаме този процес в десетина фрази.

Може да се създаде лъжливо впечатление за почти моменталното събитие. Напомням, че такова впечатление би било лъжливо.

Да продължим.

Надаряването с разум не било, разбира се, индивидуална работа с всяко отделно същество.

Ни най-малко.

И това не се случило чрез добавяне на нови извивки на кората или чрез увеличаване на челните или другите дялове.

Не било необходимо да се прибягва до оперативна неврохирургия.

Homo не се наредили на космати опашки за трепанация и корекция на извивките.

Такова нещо нямало.

Както нямало и хиляди развълнувани ангели с бели престилки и микроскопи, които пълнят човешките неврони със знания за цялата пъстрота на света.

Не.

В мозъчните полукълба всичко си останало същото и обичайното.

На мястото си и "в действие", почти никак незасегнато от промените, останало и съзнанието. То все още запазвало по-голямата част от своите пълномощия. Но неговата борба с разума за власт над поведението на човека вече започнала.

Появата на разума в човешкия череп е история не по-малко забавна от еволюцията на мозъка.

Тя също е много проста, без загадки и тайни.

Бил ли е човешкият разум ново и изключително явление в природата, без аналогии и произход от по-низша форма?

Разбира се, че не. Разумът не е гост от друго измерение.

Тук отново е време да си припомним основния принцип на мирозданието: няма нищо "ново" и "уникално".

Това, което няма еволюционна история, просто не съществува и без колебание може да бъде предадено за религиозен скрап.

Абсолютно всичко, от галактиките до лимонадата, има етапи на развитие и своя анцестрална, начална точка.

Еволюционна история имат не само телата, но и явленията.

Включително и разумът.

Мозъкът, независимо от размера и структурата си, не генерира разум. Той няма такава функция или потенциал.

Нещо повече, разумът е много по-стар и от мозъка, и от съзнанието. Неговата първична, примитивна форма лесно можем да открием в протерозоя.

Тогава милиарди мънички първични организми се сливат в колонии.

Мозъкът все още не съществува, съзнанието също.

Но нуждата от хранене, флирт и борба вече съществува. И всички тези проблеми трябвало да бъдат решавани по някакъв начин.

Съвременните мъховки, сифонофори, медузи платноходи и други колонии микроорганизми са значително по-малки от своите протерозойски предшественици, но са организирани по същия принцип.

Съставляващите ги зооиди нямат мозък и са напълно лишени от съзнание. Въпреки това, след като се слеят в колония, те вземат правилни житейски решения. Колониите демонстрират напълно разумно поведение. И се чувстват отлично в най-свирепите океани.

По подобен начин се държали и техните древни предци, демонстрирайки първичен разум.

За да се ориентират, да търсят, да ловуват и т. н., организмите не се нуждаят от мозък.

Достатъчно е единството на множество взаимозависими клетки, свързани с общи интереси като хранене и размножаване.

На разума не са необходими дори разпръснати неврони.

Това доказват жълтите плесенни гъби, способни на удивителни умствени трикове. В това ни убеждават също така красивите плазмодии, скитащи се по горите.

А венерините мухоловки, които дори не са гъби, демонстрират наличие на отлична памет. Което, всъщност правят и някои метални сплави като нитинола.

И освен гореспоменатите, има много успешни видове, които нямат нервна система, но все пак отлично мислят и помнят.

Паметта, разбира се, не се нуждае от мозък. Смешно е, но на мозъка му е нужна памет на материята, за да се създава като орган всеки път от мастни киселини.

Паметта е малко по-древна от разума. Без нея самоорганизацията на материята и всички химически и физически събития са невъзможни.

Тя е много просто нещо, надеждно направена от набор известни връзки: електронни, ковалентни, водородни и др.

Тухла, която не "помни", че е тухла, е обречена.

В елементарните и твърдите форми паметта е почти безупречна. Но в биологичните може да има недостатъци. ДНК била направена набързо и се получила много уязвима. Поради този недостатък биотата е далеч от съвършенството.

(Но пък редовно се попълват формалиновите стъкленици в кунсткамерите, а анатомите се радват на нови екземпляри от уроди.)

Нищо не може да се направи.

Така се случило, че на биологичните форми от "майката материя" се паднал икономичният вариант на най-древното свойство.

Но за нуждите на биотата това е достатъчно.

А там, където има памет, при необходимост лесно се появява и разум.

Та така.

Колониите от безмозъчни микроорганизми от протерозоя са началната точка на биологичния разум.

От онези стари времена почти всичко живо носи в себе си гена на това полезно свойство.

Най-често той дреме в тъмния ъгъл на генома или се използва много умерено.

Но при необходимост генът лесно се активира и „поема управлението“.

Разумът е строго колективно явление. Той не може да бъде притежание на една единствена особа. На него му е нужна силна общност от зооиди, обсебени от желанието за оцеляване. Тоест, от колония.

И колкото по-многобройна е тя, толкова по-богат е разумът.

А размерът на участниците в такава колония може да бъде всякакъв.

Понятията „голямо“ и „малко“ са литература. За еволюцията това са празни думи. Тя с еднакъв успех жонглира както с галактики, така и с кванти.

Ще припомня, че сифонофорите и мъховките са наречени „микроорганизми“ от същества, които от височината на гарванов полет изглеждат като хайвер на уклейка.

А за височайшото око на еволюцията „човешкият род“ е също една обикновена колония от микроорганизми.

Ще напомним, че за еволюцията думата „човек“ означава не индивид, а цяла популация.

И над нея властват същите закони, които позволили някога на протерозойската биота да се обедини и да устои на околната среда.

Сам по себе си биологичният разум е изключително прост феномен.

Да, той позволява на колонията да дъвче планктон, да избира правилните места по дънните камъни, да бълбука отровни мехури, зашеметявайки рибите и т. н.

Всичко това са важни умения, но могат да се приложат само при гмуркане.

Ако обаче има нужда да се измисли нещо като примус или избори, този древен дар трябва да се смеси добре с възможностите на невроните, както и с рефлексите, агресиите и „ловкостта на ръцете“.

Този коктейл трябва да се разбърква дълго, докато стане напълно хомогенен. Най-добрият миксер са страданията на вида. Гладът, смъртността и вечната депресия работят отлично.

Времето за „разбъркване“ е около 20 000 години. Но! Без всякакви гаранции.

Зависи от късмета.

Ако липсва дори един компонент от тази смес, нищо няма да се получи, колкото и да бъркаш.

Мадагаскарският ай-ай (например) има удивителни по чувствителност пръсти на предните крайници. Той би могъл да създава несравнима бижутерия или да стане звезда в неврохирургията, по-ярка дори от самия Пенфилд.

Но с невроните при ай-ай нещата откровено не вървят. Ето защо не той заключва в клетка homo, използвайки своите уникални пръсти, а homo го заключва в нея.

А морската крава с нейния богат мозък изобщо няма никакъв потенциал на пръстите и затова не е способна на джебчийство дори в претъпкан трамвай.

Но ако целият набор е налице и нужната консистенция на коктейла е достигната, примусът е неизбежен. Както марсоходът, Паскал и памперсите.

Човекът станал, разбира се, господар на планетата благодарение на първата си и основна професия.

Въпросът е в това, че занаятът на мършояда е по-сложен от изкуството на хищника и работата на тревопасните. Това е най-изтънченото и многостранно умение и затова изисква огромно количество както индивидуални, така и комбинирани рефлекси.

Нека спрем за миг и да си припомним: цялата история на човека, неговите науки и култури са просто търсене от нервната система на нови, все по-силни дразнители, измисляне на причудливи комбинации от звуци, цветове и образи.

Това, което homo приема за трептения на своите „душевни струни“, за вибрации на „вътрешния свят“ и на „мисълта“ е всъщност обикновен сърбеж на невроните, жадуващи за нова и по-силна „доза“.

Цялата цивилизация е производна на свойствата на нервните клетки. И култът към Озирис, и Третият райх са просто триковете на невроните.

Разбира се, първичните колонии микроорганизми не са измислили разума сами и не са го записали от нищото.

Те просто усвоили старинната способност на материята към самоорганизация.

Тази същата самоорганизация, която създава разумно планети и ги подрежда в изключително разумни гравитационни системи подобни на Млечния път.

Тези системи, строго казано, са също колонии, където всички съставни части са взаимозависими. Всъщност, в мащабите на вселената те също могат да бъдат наречени микроорганизми.

(Да, те и външно приличат на светещи мъховки).

Впрочем! И самият мозък е устроен по принципа на колониите от микроорганизми. Просто мудните зооиди са заменени от бързи по действие неврони.

При желание можем да отидем и по-надълбоко. Можем да проследим целия път на това свойство, започвайки от квантовата пяна преди Големия взрив и нюансите на нейното поведение.

Това е лесно, но няма пряка връзка с нашата тема.

Затова да не се натоварваме с пълната история на разума като природно явление.

Няма смисъл да затрупваме текста с нея.

(Следва)