АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ​​Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА

Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава XV

ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА

Разбира се, случайният ефект на мозъчната кора не бил запознат не само с „жаждата за знания“, но и с най-простото любопитство.

Уви.

Нямало от кого да го наследи.

Вселената е малко приятно място. В нея има глупави закони.

В нея, за да имаш нещо, това „нещо“ трябва да се наследи от предходни форми.

Това правило се прилага в равна степен за цялата материя.

Включително и за така наречената „жива“.

Обидно и глупаво е, че свойството не може да се купи или открадне. Всичко е само „по завещание“.

Да, наследството може да се развие и умножи, разбира се. Може и да се изгуби, но не и безследно. То просто ще се прикрие.

Какво е любопитството?

Това е непобедимата потребност да се премине по веригата от явления към тяхната първопричина.

Но животните нямат такава потребност. Те нямат нужда да разшифроват тънкостите на мирозданието. От знанията за изходната точка на събитието не зависи нито оцеляването, нито размножаването.

Поради тази причина не съществува и такава структура в мозъка, която би могла да стартира механизма за познание на причините.

Безразличието на животните е абсолютно и непобедимо.

Гравитацията не интригува хипопотама. А цинодонтът не се вълнува от аеродинамиката на бръмбара.

При друго стечение на обстоятелствата палеозоят би станал конгрес на натуралисти, което в онова тежко време не би било съвсем уместно.

Да, животните могат да изпитват така наречения „интерес“.

Но това, което се маскира с тази красива дума, е просто концентрация на вниманието върху промени или движения на известното.

„Интересът“ е само пипало на рефлекса.

А непознатите дразнители не задействат рефлекса. Те или се игнорират, или преминават през „отдела на страха“. А това мощно чувство изравнява всичко, просто отхвърляйки и отдалечавайки.

Идеална илюстрация за това е тълпата къдрокоси малоумни, качили се на борда на „Индевър“ (кораба на Джеймс Кук) през април 1770 година.

Всички те принадлежали към племето куугу.

Никога не били виждали и не са подозирали за съществуването на кораби, укрепителни обтяжки, поддържащи греди и оръдия.

Кук искал да впечатли дивите жители на австралийския бряг с морската естетика, която в онзи момент въплъщавала неговата 22-оръдейна барка.

Но!

Куугу игнорирали котвите, квартердеците и такелажа. Останали безразлични към румпелите и кормилата. Дори образцовият галюн на "Индевър" не предизвикал ни най-малък интерес у къдрокосите.

За тях корабът, по чиято палуба се разхождали, не съществувал.

Силни чувства предизвикали у тях само костенурките, уловени за супа на моряците. Ето тогава куугу започнали да танцуват, да вият и да врещят. Костенурките били подложени на внимателен оглед и потупване.

Да, чорап, намазан със слуз от разгонена кучка, със сигурност ще бъде изровен от някое куче сред купчина други чорапи.

Но същото това куче, усетило непозната миризма, никога няма да започне да рови. Каквато и да е силата на тази непозната миризма, ни най-малко желание да се достигне до нея няма да се появи.

Човекът наследил своя мозък от предшестващата верига животни. Заедно с другите радости му се паднало и пълното безразличие към света и неговите загадки.

Милиони години това безразличие се предаваше от череп в череп. По меките мозъчни извивки на homo безразличието се настанило толкова уютно, колкото и под челната кост на алигатора или тюлена.

Именно поради тази причина човекът пропуснал милион и половина години, без да вижда и да чува изключително съблазнителните предложения на природата.

Разбира се, той имал уважителна причина. При цялото желание „природното любопитство“ на човека просто нямало откъде да се вземе. Предшестващата верига не можела да го предаде, защото сама не го притежавала.

Появата на разума би трябвало да промени всичко. Но това не се случило.

Пирът, сервиран в плейстоцена, продължил в Шумер. А след това и в Египет.

Вижте сами.

Приблизително 30-50 милиона души населявали Египет от първата до последната, 31-ата, династия.

От тях минимум десет милиона се превърнали в добре изсушени и боядисани мумии.

Какво означава това?

На първо място, това означава, че екипите на „парасхистите“, „тарихевтите“ и жреците на Анубис са направили приблизително 10 милиона аутопсии на женски, мъжки и детски тела.

На бронзовите маси за разфасоване са лежали дами в различни стадии на бременност, старци, новородени, както и носители на редки патологии и аномалии.

Истината е, че египетската мумификация изобщо не била цялостно осоляване и сушене на човешки трупове.

Тя била старателно разчленяване на тялото с изваждане на всички вътрешни органи. Всеки извлечен орган бил измиван и балсамиран. Концентрираният разтвор от натр, в който мъртвецът кисне 40 дни, непременно отлепвал кожата, косата и ноктите.

Ако разтворът от натр се окажел прекалено силен, падали и зърната на гърдите, фалангите на пръстите, скротумът, пенисът, ушните миди и устните. Дори горните слоеве на мускулите омеквали.

В края на процеса на киснене и осоляване тялото представлявало просто набор от органи.

Този анатомичен набор трябвало да бъде събран отново, без да се загуби нито един детайл.

(Причината е, че непълните покойници не се допускали пред съда на Озирис. Дори кожата, свалена от стъпалата, мъртвецът трябвало да носи със себе си в торбичка, както първокласникът трябва да носи обувки за смяна.)

Тези действия се вършели повсеместно и ежедневно в продължение на почти 3000 години.

И тук започва най-голямото от всичките египетски чудеса.

Иначе казано, нещо което на пръв поглед изглежда напълно необяснимо.

Да определим загадката по-конкретно.

Египетската ритуална процедура с един труп продължавала приблизително 50 (средно) дни. Това са 1200 часа, както на действия, така и на наблюдения.

Умножавайки 1200 часа по общия брой древноегипетски мумификации (тоест 10 милиона), получаваме 12 милиарда часа, които древните египтяни са прекарали в разчленяване и повторно събиране на своите мъртъвци.

Стоп. Момент!

Та това са 12 милиарда часа пълноценна клинична секционна практика.

Това са 12 милиарда часа наблюдения на вътрешната структура на организма, както и на връзките между уврежданията на органите и здравословните проблеми.

Като резултат от тези 12 милиарда часа неизбежно би трябвало да се появят точни анатомични атласи, регистри на болестите, патологиите и травмите.

При наличието на писменост, език и специална каста, занимаваща се само с това и нищо друго, неизбежно трябвало да възникнат обширни и точни знания в областта на анатомията, физиологията и медицината.

Но! Никакви наблюдения. Никакви анатомични атласи. Никакви разбирания. И никакво любопитство по отношение на най-важния механизъм на човешкия живот, на неговия организъм.

При това нищо човешко не беше чуждо на древните препаратори.

Тяхното служене на Анубис дори не миришело на аскетизъм или на религиозна прострация.

Не случайно мъртвите дами се предавали в ръцете на парасхистите само когато започвали да се разлагат.

Причината е в това, че тази компания имала браншова традиция – да изнасилва всяко женско тяло, което попаднело при тях.

За да се развали до известна степен удоволствието на жреците, хората държали покойните жени у дома си до появата на явни признаци на разложение.

Но! Ако вярваме на лъжеца Херодот – червеите във вулвата не разваляли сексуалния апетит на служителите на Анубис.

Нуждата от медицински и санитарни познания била огромна. Това не е като локомотив, без който може да се мине. Това е избавление от мъки, ненужни смъртни случаи, болести и рани.

Освен всичко друго, ефективната медицина е власт.

И стока. В страдащия свят тя е по-доходоносна дори от кожата на хипопотама.

Древните египтяни били изключително болен народ.

90% от населението, включително фараоните, страдали от урогенитален шистосомоз, тоест - уринирали кръв. В арсенала влизали всички видове рахит, екземи, малария и костни патологии.

Състоянието на хигиената не било по-добро.

Бабата на Тутанкамон, чиито коси са се запазили, ни е донесла през вековете вест за древноегипетската въшливост. Дори след 40-дневната натрова баня, балсамирането, осмоляването и повиването нейните срамни косми сияят със стотици древни гниди.

Несъмнено, лечителството като такова съществувало.

Лекари бродели и в Горния, и в Долния Египет.

Те мърморели заклинания и чертаели безсмислени папируси.

Най-известният от тях, „папирусът на Еберс“, бил открит в ануса на мумията на древноегипетски лекар.

Какво представлява „папирусът на Еберс“?

Това са двадесет метра абракадабра, навита на свитък. Този, който го е поставил в задника на лекаря и го е погребал заедно с него, е постъпил абсолютно правилно.

Във всички египетски медицински трактати всичко без изключение е смешно, но особено внимание заслужават тестовете за бременност, както и представите за сърцето, зрението и менструацията.

И така, египетското сърце е главна част от храносмилателната система. Със своите удари то вкарва фурмите и бирата в червата. Същото това сърце създава сълзите. А също и урината.

Лекарите от онази епоха нямали ни най-малко съмнение, че менструацията се случва по-често при мъжете, отколкото при жените, а слепотата се лекува с ядене на свински очи или промиване с кръв от прилепи.

Прекрасен е и тестът за бременност. Под калазириса (роклята) на пациентката се поставяла димящ мангал.

Ако дамата е „в положение“, целият дим, без да има изход или проход, оставал под полата.

Ако не е, димът, проникнал във вагината ѝ, можел свободно да се издигне до гърлото и да излезе навън през устата и ушите.

Всяко най-малко наблюдение би доказало обратното.

Но димът от ушите станал догмат в египетската медицина. И визитна картичка на нейната немислима глупост.

С други думи, в продължение на три хиляди години Древният Египет демонстрира слепота, която няма никакво рационално обяснение.

Разчленявайки милиони трупове, той не забелязва нищо, не прави никакви наблюдения и изводи. Организмът на човека не го интересува.

Тялото е само обект на култова практика. Предмет за представяне пред боговете. И нищо повече.

Основната грижа на египетските препаратори е да сложат маските на чакали и да спазят последователността на разрезите и химните.

Нещо повече.

Плешивите разчленители на трупове в Египет балсамирали не само хора. Милиони ибиси, котки, крокодили, соколи, овни, бикове и павиани също били превърнати в мумии.

Техните аутопсии, в съотношение с човешките, неизбежно водят до разбирането за роднинството на всички организми и за техния общ произход.

Телата на номарсите и жриците се разчленявали редом с труповете на павиани и крокодили. В един и същи натрова марината се потапяли сърцето на фараона и сърцето на камилата.

А червата на щраусите се сплитали с червата на велможите.

Това е чисто уникална практика по сравнителна анатомия!

И тя не може да не привлече вниманието. Родството на организмите не може да остане незабелязано.

Парасхистите имали всичко необходимо, за да поставят началото на истинската биология и сравнителната анатомия.

Но и тук Древния Египет успява да запази безразличие. Той напълно игнорира очевидното.

Той се вълнува само от последователността на заклинанията от Книгата на мъртвите. А от хипопотамите и фараоните глуповато произвежда кадри за страшния съд на Озирис.

12 милиарда часа клинични наблюдения не оставят никаква следа нито в папирусите, нито в лечебните практики.

Това „чудо на пълното безразличие“ ясно доказва, че „любознателността“ и „любопитството“ са напълно чужди на „чистия“ мозък на homo и са по-късно, изкуствено изобретение, а не свойство на мозъчните полукълба.

Древноегипетската ситуация поразително напомня безразличието на стадния homo към предложенията на околната среда.

И неговата неспособност да забелязва и свързва явленията.

Както виждаме, в Египет все още властва коренното свойство, наследено от хиляди поколения предци. Неговото преодоляване дори още не е започнало.

Любопитството не се е зародило.

Да, върви вяло натрупване на занаятчийски и битови дреболии. Те бавно, век след век, пропиват ежедневието. Но! Никаква нужда да се знае нещо, което лежи извън пределите на добре известното, не се появява.

Но какъв ти там Египет!

И в XXI век хората тотално демонстрират същото това пещерно безразличие. И сега мозъкът на homo не знае вкуса на истината. И не изпитва ни най-малка нужда от нея.

Любопитството не води homo по веригата от факти към първопричината на явлението. То не се превръща в двигател на мисленето.

В противен случай цялото население на планетата във всички нюанси би се интересувало от квантовата механика, космологията, еволюционната биология и други основи на живота. Да не се знае това би било невъзможно.

Защото, ако любопитството е непобедимата нужда да знаеш, то може да свърши само там, където свършват фактите.

И съвсем не по-рано. Проникването в същността на нещата и събитията не може да се прекъсне по средата на пътя или да се ограничи до небивалици за боговете.

Ако любопитството е природно свойство, още една „потребност“, то тя трябва да бъде толкова всевластна, колкото гладът, страхът и жаждата. И трябва автоматично да води всяка личност към създаването на максимално пълна и точна картина на света.

Ясно е едно.

Ако любопитството беше свойство на мозъка, то неизбежно би довело всеки човек до разбирането за конструкцията на живота. Дори против желанието му. Процесът на познание не би могъл да се спре.

Акулата не може да изключи своите „ампули на Лоренцини“, а светулката – да загаси задната си част. Това са глобални свойства на нервната им система. Акулата винаги и навсякъде ще различава най-фините електроимпулси, а светулката е обречена да свети отзад, дори когато няма ни най-малко желание да го прави.

По същия начин homo би трябвало да е принуден непрекъснато да опознава. И знанието би изгорило напълно религията и изкуството.

Смешно би било да се култивира откровена глупост или просто да се запазва като мил артефакт. Знанието за реалната механика на света, уви, безмилостно показва истинската стойност на красивите измислици на културата и отключва всякакъв интерес към тях.

Следователно – никакъв Данте с неговите глупави кръгове. Никакви „троици“ и Буди.

Мозък, надарен с елементарно любопитство, не би плакал на сериали и не би тичал с кибрит към г-н Джордано Бруно.

Наличието на любопитство като вродено свойство би променило радикално цялата картина на цивилизацията. Тя изобщо не би напомняла това, което съществува днес.

Днешната цивилизация е именно това, което би трябвало да създаде едно животно, което получило възможността да осигури своите нужди от храна, размножение, убийства, игри и други дразнители на нервната система.

Но!

Виждаме как строго действа плейстоценовият принцип, според който животното е готово да узнае само това, което вече знае. Само това, което влиза в обичайния набор дразнители и в орбитата на утвърдените представи.

И не повече, отколкото е определено от социалната роля.

Всичко останало за човека е също толкова безразлично, колкото за жреца на Анубис структурата на черния дроб.

Виждаме и най-лошото: незнанието не му пречи да живее, не прави живота му непоносим. Това не се усеща нито като трагедия, нито дори като дискомфорт.

Всяка лъжа хората приемат с благодарност от всякакви ръце. И също толкова безмислено, колкото древните египтяни се задоволявали с онези сурогати, които им подхвърляла религията, културата и традициите.

Да, думата „любопитство“ съществува. Тя е закрепена здраво в речника.

Нещо повече, любопитството се счита за двигател на „развитието“.

Но „развитието“ на човека е поредната добре охранена химера.

Позволете, а къде са резултатите от това „развитие“?

За какво развитие можем да говорим, когато става въпрос за същества, 99% от популацията на които все още вярват в богове, духове, душа, както и са послушни на диктатори?

Работата е там, че под „любопитство“ се разбира не желание да се стигне до същността на нещата и явленията, а простото да се търсят обичайни дразнители.

Да, homo е разработил набор от известни интереси. Кръгът им не е голям и отдавна е очертан.

Читателят на романи не се различава особено от кучето, което рови в стари чорапи.

Както всяко друго животно, homo е готов да се рови в „купчината от чорапи“ на реалността, само подчинявайки се на зова на добре познатите, съблазнителни миризми: секс, пари, имущество, власт и развлечения.

Всичко това няма никакво отношение към любопитството и жаждата за познание. Провокатор на търсенето е простата физиология и набор от стари рефлекси, разработени още от синапсидите.

Истината е, че цялата предходна верига на човека е изостряла тези рефлекси върху естествения продукт.

За да се изпита сладост от убийството, е необходимо да се убие. А любовта се познавала чрез рева и треперенето на намиращата се в оргазъм самка.

А културата позволява да обичаш, дори без да разкопчаеш панталоните си. Кръв, страх и възторг тя се е научила да кодира в думи и пиксели.

А мозъкът се оказал толкова глупав, че ѝ повярвал.

Уви и ах.

Като цяло, трябва да се сбогуваме с митовете за любопитството и „жаждата за познание“.

Новината не е най-приятна, но не трябва да се прави трагедия от нея.

Това е неизбежно.

Трябва храбро да признаем, че – да, естествен мотиватор за знание, уви, напълно отсъства.

Това е ясно.

Въпреки това, любопитството съществува.

То е много рядко свойство. В масата homo процентът му е неизчислимо малък.

Защото Галилей, Борн и други учени „кучета“ ровели именно към непозната миризма. Тяхното търсене не може да се обясни с физиологията.

Но!

Ако любопитството не е вродено свойство – откъде се е взело у тях, както и у Волта, Сваммердам и други „гении“?

Обяснявам.

От същото място, откъдето у търсещото куче се появява желание да търси предмети, които лично за него не представляват никакъв интерес.

Шеллакът и саждите не са привлекателни за кучето. Те не обещават нито храна, нито полови радости.

Въпреки това, ситуацията, при която кучето ще търси с ентусиазъм ваксата, направена от тези компоненти, не е нещо необичайно. То просто трябва да премине специален курс на обучение.

Човешкото любопитство има точно същата природа.

Да, дресировъчна. Просто дресировката на учените е много по-дълбока и по-дълга, отколкото това, което получават овчарката или гамбийският плъх, които търси мини.

И човешката популация има своите мопсове, своите кучета пазачи, а има и обучени търсачи.

С други думи, любопитството е професия. Нищо повече.

Но няма нищо страшно. Дори и по този жалък начин във веселата картина на живота успяваме да открием нещо.

(Следва)