БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ (3)

Превод: Sider:ChatGPT

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“

(продължение)

„ЧИСЛА“

Четвъртата книга от Пятикнижието получава своето название от това, че в самото начало на глава 1 и в 26-та (приблизително след 40 години) на Моисей е наредено да преброи народа на Израил:

„2. Пребройте цялото общество израилтяни по семействата им, по бащините им домове, като броите по име всички от мъжки пол един по един.

3. Всички в Израил от двадесет години нагоре, които могат да излизат на бой, ти и Аарон пребройте ги според установените им войнства.

4. И заедно с вас да има по един човек от всяко племе, от които всеки да бъде глава на бащиния си дом“. (1: 2–4)

Причина за подобно преброяване е било очевидно желанието да се определи броят на израилтяните, способни да съставят армия. В книгата, след събитията на планината Синай, описани в десет глави, синовете на Израил тръгват към Обетованата земя, която трябва да завладеят, унищожавайки другите народи, заселили се там. Но по пътя израилтяните се усъмняват в своя Бог и Той ги наказва за неверието им. Те трябва да чакат 40 години в пустинята, докато не умре поколението израилтяни, преживяло изхода (в книгата то е на 40 години), и тогава неговите деца ще могат да стъпят на Обетованата земя. Така първото преброяване е извършено в очакване на вероятна битка, а второто — 40 години по-късно — било необходимо преди самото начало на сражението. От първото преброяване разбираме, че възрастните мъже израилтяни на 20 години и повече били 603 550 души, без да се броят 23 хиляди потомци на Леви, които поради своите свещенически задължения не можели да участват във войната (1: 46–47). След като второто поколение сменило първото (с изключение на няколко души), отново било извършено преброяване. Цифрите остават относително стабилни: 602 730 мъже, „годни за война“ (26: 2). След второто преброяване започва завладяването на Обетованата земя. Грубо погледнато, книгата „Числа“ е структурирана по следния начин:

Народът на Израил на планината Синай (гл. 1 — 10). Тук в значителна степен се използва Жреческият кодекс. В допълнение към броя на войниците и различните кланове на левитите намираме и редица допълнителни закони, предадени на Моисей, редица жертвоприношения, извършени в името на Господа, и празнуването на първата Пасха на планината Синай — в знак на първата годишнина от изхода.

Странстванията по пустинята и различните грешки на народа на Израел (гл. 10–20). Децата на Израил напускат планината Синай, водени в пустинята от божествен облак: „Облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството. И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според реда на пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.“ (10: 11, 12). В следващия параграф ще разгледаме събитията, случили се в пустинята. Ако трябва да кажем накратко, древните израилтяни са представени като недоволни и мърморещи. В един момент те показват своето пълно неверие в Бога, и Той ги наказва, принуждавайки ги да останат в пустинята, докато не дойде време да претендират отново за Обетованата земя.

Начало на завоеванието. След 40 години в пустинята намираме народа на Израил все още начело с Моисей, който се отправя на изток към Мъртво море, в района, известен като Трансйордания. Там те се сблъскват с местните жители и започват военни действия, за да завладеят земята, убивайки и унищожавайки противниците си. Земята се разпределя между две и половина от дванадесетте колена на народа на Израил. В края на книгата израилтяните (всичките 2 или 3 млн.) се оказват на източния бряг на река Йордан, готови за битка с народите на Ханаан.

И така, от гледна точка на хронологията наблюдаваме несъответствие в сюжетите на последните четири книги от Петокнижието. От момента, в който израилтяните пристигат на планината Синай в глава 19 от „Изход“, до момента, в който я напускат в глава 10 от „Числа“ (общо 54 глави, включително цялата книга „Левит“), минават общо 11 месеца. Но между главите 10 и 20 от „Числа“ времевият раздел е 40 години. Въпреки че е отделено малко място на събитията, случили се през тези години, повечето от тях, от гледна точка на Моисей и Самия Бог, са недостойни.

Литературни мотиви на повествованието

Някои от основните теми на повествованието могат да бъдат обобщени под следните заглавия.

Отношения с Бога

В сюжета за скитането на народа по пустинята срещаме често описание на човешките жалби и божественото наказание. Израилтяните се чувстват нещастни и онеправдани, намирайки се в пустинята, далече от сигурността и комфорта на цивилизацията, и не се съмняват в правото си да се оплакват от това. Когато жалбите на народа дразнят Господа, Той отново и отново наказва израилтяните за тяхното безверие. Ще разгледаме редица случаи.

Недостиг на храна

Не е изненадващо, че 2 или 3 милиона израилтяни изпитвали недостиг на храна. Скоро след като напуснали планината Синай, чуваме подобни жалби:

„4. И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5. Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.“ (11:4–6)

Манната станала ежедневен Божи дар от момента, в който напуснали Египет. През нощта на земята се спускала роса, а сутрин израилтяните намирали бяло и слоесто вещество, което събирали и правели от него хляб или питки. В по-голямата си част манната била обичайната им хранителна дажба ден след ден. И хората на Израил се уморили от такава храна. Техните жалби могат да изглеждат разумни, но Бог мислел иначе: „Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.“ (11: 10). Бог решава да даде на неблагодарните израилтяни това, което толкова желаят, и да им изпрати месо. И дори в изобилие:

19. Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,,

20. но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?“ (11: 19, 20)

След това Бог изпраща огромно количество яребици, които кацат и падат изтощени около големия стан на израилтяните. Птиците заемат голямо пространство около поселището. Хората ги събират и ги ядат, но Господ ги отравя чрез месото с „много голяма язва“ (11: 33).

Авторитетът на Моисей

Народът на Израел се оплаква не само от недостиг на храна, но и от едноличното управление на Моисей. Най-непримирими са брат му Аарон (водач на всички свещеници) и сестра му Мириам, които намерили причина да оспорват неговия деспотизъм: „Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас?“ (12: 2).

И отново Господ е недоволен от своя народ. Той изпраща облак над станa на израилтяните, и когато облакът се разсейва, тялото на Мириам се покрива с проказа. Моисей се моли за сестра си, но Бог я оставя прокажена още една седмица преди да бъде изцелена.

По-късно трима други лидери, Корах (Корей), Датан и Авирон, се оплакват от прекалено самоувереното ръководство на Моисей. Заедно със свои 250 привърженици те настояват и за своето повишение (гл. 16). Този път Господ не е толкова милостив към тримата лидери, колкото към Мириам: „Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри и те погинаха отсред обществото.“ (16: 32, 33). След това от небето идва огън и унищожава техните 250 души.

След това четем отново за жалби на израилтяните:

„5. И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб“. (21:5)

Този път Бог отговаря, като изпраща отровни змии, от ухапванията на които хората умират. Моисей се моли и иска от Господа съвет как да спре напастта. Бог му казва да направи бронзова змия и да я постави на върха на стълб. Който погледне към змията, ще бъде изцелен веднага.

Нарушаване на Закона

В други случаи членовете на общността нарушават Закона, който Моисей е получил току-що на планината Синай. Един човек събирал дърва по време на шабат — деня за почивка (15: 32–36). За нарушението научава Моисей, на когото Господ заповядва да не пощадява грешника. Цялата общност извежда човека извън лагера и го убива с камъни.

Предателство като ултиматум: отказ от подчинение на Бога

Най-сериозното нарушение е описано в самото начало на разказа. Именно то е причината за четиридесетгодишното скитане в пустинята. След като се отдалечили от планината Синай, израилтяните се насочили на север. Така те се оказали на юг от Обетованата земя, Ханаан. Моисей изпраща дванадесет разузнавачи, които трябва да огледат земята и, очевидно, да му помогнат да разработи стратегия за атака (13: 1). Мъжете преминават през страната и са абсолютно поразени от видяното. Земята е толкова богата и плодородна, че съвсем не прилича на това, което изпитват всеки ден в пустинята, хранещи се само с манна. Те отсичат грозд от една лоза, толкова огромен, че са принудени да го носят на прът.

Богатството на земята е добра новина. Лошата е, че страната е гъсто населена и защитена. Градовете са големи и са надеждно укрепени с градски стени. Броят на жителите е огромен. За сравнение: „ И пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.“ (13: 33). От дванадесетте разузнавачи само двама, Исус Навин и човек на име Халев, се изказват за военно нападение. Останалите са категорично против и организират бунт сред израилтяните, които решават да изберат друг лидер и да се върнат в Египет (14: 4). Те искат да убият Моисей и Аарон с камъни. Разбира се, подобни действия предизвикват гнева на Бога и стават причина за падението на цяло едно поколение. Моисей моли Господа да прости неверието на израилтяните, и Той показва, че ще прости народа, но:

„22. ...тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме изкушавали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,,

23. ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха“. (14: 22, 23)

Единственото изключение ще бъдат Исус Навин и Халев. Всички останали ще умират постепенно в пустинята и само техните деца ще могат да стъпят на земята, където тече мляко и мед.

Непослушанието на Моисей

Дори на Моисей не е отредено да влезе в Обетованата земя. В глава 20 четем отново за жалбите на израилтяните. Този път им липсва вода. Господ обяснява на Моисей как да добие вода: трябва да отиде при една скала и да ѝ заповяда да даде вода. Вместо да говори с камъка, Моисей го удря два пъти с жезъла си. Бликва вода, но Бог е недоволен. Поведението на Моисей може да изглежда като дребно нарушение, но то е много важно за Господа, защото Мойсей не постъпил така, както му било наредено: „И Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте, за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете този народ в земята, която му давам.“ (20:12).

Завоюването на Трансйордания

След 40 години народът на Израил бил готов да завоюва Обетованата земя. Този път, вместо да се приближат от юг (както било преди, когато били изпратени 12 разузнавачи), израилтяните се приближават от изток, от другата страна на река Йордан. Тук те се сражават с армията на двама местни царе: Сион Аморейски и Ог Васански. Те се сражават с мечове, въпреки че не е съвсем ясно откъде имат оръжие, и побеждават (гл. 21). След редица други епизоди, сред които и дългия сюжет за неволния пророк Валаам и неговата говореща ослица (22–24), става второ преброяване, записват се други ритуални закони и народът, все още начело с Моисей, продължава да завоюва Трансйордания.

Следващата им жертва става мадианският народ. Сюжетът илюстрира политиката на водене на война, която, според Господа, народът на Израил трябва да следва. Враговете трябва да бъдат унищожени напълно. Бог заповядва на израилската войска да убие всички мъже. Те така и постъпват (31: 7). След това изгарят градовете. Моисей е възмутен, когато научава, че израилтяните са пощадили жените и децата. Той заповядва да бъдат убити всички момчета и жените, а девствениците израилтяните могат да оставят за себе си (31: 15–18). За такова, очевидно жестоко, завоюване на Трансйордания ще бъде разказано в книгата „Исус Навин“.

Поглед от историческа и литературна гледна точка

Вече обсъдихме историческите проблеми на библейското повествование в Петокнижието като цяло, затова няма смисъл да се спираме подробно на сюжетите в „Числа“. Тук също наблюдаваме вътрешни противоречия, несъответствия и други спорни моменти. На библейските учени им е трудно да си представят как 2 и половина или 3 милиона души могат да живеят в пустинята, независимо от това колко манна пада на земята през нощта. Армиите на Израил унищожават враговете си, но с какво оръжие? Нещо повече, как е възможно обширните лагери, да не говорим за масовите сражения, да не оставят след себе си никакви археологически следи? Освен това, противоречиво е и количеството израилтяни. След първото преброяване в лагера се оказват 600 хиляди мъже над 20 години. Въпреки това, при преброяването на първородните момчета от месец и нагоре, се получават 22 273 души (3:43). Можете да преброите сами. Получава се, че всяко израилтянско семейство трябва да се състои от 27 мъже, без да се броят първородните.

С други думи, отново се сблъскваме не с историческо повествование, а с легендарни разкази, които, както всички сюжети на Петокнижието, са предназначени да бъдат урок за потомците на народа на Израил. Тук моралът е абсолютно ясен и разбираем. Бог е всемогъщ и може да защити Своя народ и не само да го спаси, но и да го доведе до просперитет. Но непослушанието ще има сериозни последствия. Бог чака от народа Си единствено доверие и вярност към това, което изисква. И най-малкото отклонение ще бъде строго наказано.

Въпреки това, Господ ще действа от името на Своя народ, защото израилтяните са Негов и само Негов народ. Другите народности, населяващи обещаната на потомците на Авраам земя, не само нямат право да живеят там, но и нямат право просто да съществуват. Израилтяните трябва не само да ги изгонят от домовете им, но и да ги убият всички, до последния човек (с изключение на някои девственици, които мъжете могат да вземат за себе си). Именно такива послания ще се повтарят безкрайно през всичките исторически книги на Еврейската Библия.

(Следва)