Джоузеф Тейлър (Joseph H. Taylor Jr.)
29 март 1941 г.
Физика (заедно с Ръсел Хълс)
(За откриването на нов тип пулсар, което създава нови възможности за изследването на гравитацията.)
Роден съм на 29 март 1941 г. във Филаделфия, Пенсилвания, като втори син на Джоузеф Хутън Тейлър и Силвия Еванс Тейлър. Когато бях на седем години, се преместихме в семейната ферма в община Синаминсън, Ню Джърси, която по това време се управляваше от моя дядо по бащина линия. Бяхме три деца, към които по-късно се присъединиха още три, плюс двама братовчеди от семейство Еванс; подобно на прасковите и доматите във фермата, осмината от нас израснахме и узряхме в здравословна и безгрижна среда на източния бряг на река Делауеър. Сред най-скъпите ми детски спомени са събирането на каменни върхове на стрели, оставени на тази земя от много по-ранните ѝ обитатели, и издигането, заедно с брат ми Хал, на множество големи, въртящи се радиолюбителски антени високо над покрива на триетажната викторианска къща. При един такъв проект успяхме да съборим тухления комин на нивото на покрива, за голямо възмущение на нашите родители. Този инцидент беше един от многото практически уроци от моята младост, не всички усвоени навреме и свързани с необмислени преки пътища към някаква цел.
Както семейство Еванс, така и семейство Тейлър имаха дълбоки квакерски корени, датиращи от времето на Уилям Пен и неговия филаделфийски експеримент. Моите родители бяха живи примери за квакерска пестеливост и простота в стил двадесети век; самият им живот преподаваше уроци по толерантност към човешкото разнообразие и радостта от това да помагаш и да се грижиш за другите. Нашата къща беше голяма, отворена и гостоприемна. Доколкото знам, тя никога не е била (нито пък може да бъде) заключвана. През училищните ни години, с Хал запълнихме по-голямата част от третия етаж с работещи радиолюбителски предаватели и приемници. Нашите установки бяха изградени предимно от комбинация между следвоенно излишно оборудване и бракувани телевизори.
Получих образованието си предимно в квакерски институции, по-специално в училището „Мурстаун Френдс Скул“ и в колежа „Хавърфорд“. В училище математиката беше първата ми академична любов. Донякъде остарелите гимназиални въведения в химията и физиката (тогава не ги осъзнавах като такива) не потушиха ентусиазма ми към науката, просто ми оставиха повече време за спорт, който тогава беше по-голямата ми страст. Футбол, баскетбол, бейзбол, голф и тенис погълнаха голяма част от енергията ми през годините в „Хавърфорд“. Успоредно с това обаче започнах да откривам удоволствието от същността на науката. Един очарователен дипломен проект с отличие по физика ми позволи да комбинирам работните познания по радиочестотна електроника с пробуждащото се разбиране за научното изследване и да построя работещ радиотелескоп. Основните ми източници бяха един стар приятел, "Наръчникът на радиолюбителя", и една ранна книга за радиоастрономия от Поуси и Брейсуел. Този изключително приятен проект с отличие не може да се квалифицира истински като изследване – всичко, което постигнах, беше направено от други години преди това – но той осигури добри уроци за решаване на различни видове проблеми. Той също така ми даде валидна причина да избера нещо, което се надявах да намеря: желана област във физиката, в която да продължа следдипломното си обучение.
Академичната ми работа в катедрите по астрономия, физика и приложна математика в Харвард беше най-усърдната, която някога помня, поне през първата ми година там. Предполагам, че всеки начинаещ докторант чувства, че трябва да докаже нещо; така или иначе, аз със сигурност чувствах това. Но изследователската ми работа по радиоастрономия за дисертацията беше, отново, изключително приятна. Моят ръководител, Алън Максуел, познаваше добре областта и нейните участници. Той ми даде много гъвкавост, осигуряваше ми достъп и запознанства, когато имах нужда от тях, и ме научи (наред с много други неща) на важността от ясното, добре оформено писане на научни статии. Рон Брейсуел отново изигра неволна роля; неговата книга от 1965 г. "Преобразуването на Фурие и неговите приложения" излезе точно навреме, за да ми даде някои решаващи прозрения, необходими за анализиране на данните за дисертацията ми. Тя също ме подготви за разбирането на техниките за обработка на сигнали, които по-късно станаха важни в изследването ми на пулсарите.
През последните години забелязвам, че много начинаещи учени се тревожат много повече, отколкото аз някога съм се тревожил за това какво може да донесе бъдещето: как да влязат в най-добрия университет, да работят с най-големите имена, да намерят най-добрата постдокторска специализация и да осигурят идеалната университетска позиция. Моята психологическа нагласа, доколкото е повлияла на професионалните ми решения, е да следвам пътя, който обещава удовлетворение по време на пътуването, без да гледам твърде напред. Може би заради моето квакерско възпитание винаги съм ценял личната ангажираност в трудна задача повече от позоваването на известност или авторитет В крайна сметка вярвам, че във важните неща ние сме предимно самоуки, но по начин, който е силно подкрепен от съвместни човешки взаимоотношения. Работил съм в две изключително стимулиращи интелектуални среди, първо в университета в Масачузетс и по-скоро в Принстън. Имах щастието да се свържа с някои изключително надарени личности, които бяха особено съвместими съвместни търсачи на разнообразни истини и удоволствия: сред тях Дик Манчестър, Ръсел Хълс, Питър Маккълох, Джоел Уайсбърг, Тибо Дамур, Дан Стайнбринг, твърде много студенти, за да бъдат изброени, и особено моята скъпа съпруга, Мариета Бисон Тейлър.
ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: Claude 3.5 Sonnet
РЕДАКТОР: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.