БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“

Превод: Sider: ChatGPT

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“

Оставяйки зад себе си Петокнижието, ще разгледаме още един сборник с исторически разкази в Еврейската Библия. Такива книги като „Исус Навин“, „Съдии“ и „Царе“ обикновено се разглеждат и изучават като съвкупност от книги, написани може би от един автор (или една група автори). В тези книги се разказва за периода от историята на народа на Израил, когато идва в Обетованата земя: как завладя народите, които вече живеят там, как разделя земята, как живее на тази земя като съвкупност от племена, как преминава към царско управление и как е победен в крайна сметка от други чуждестранни сили и е прогонен земята. В Танах тези книги, както е прието, влизат в цикъла на ранните пророци; съвременните специалисти предпочитат да ги наричат исторически книги, защото в тях е записана историята на Древния Израил между пристигането в Обетованата земя и изгнанието, с език, който много напомня (а може би е оформен под влиянието на) религиозните възгледи, изложени в по-древен източник – Второзаконие (източникът D според документалната хипотеза, да не се бърка с библейската книга „Второзаконие“ – бел. П. Н.).

ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ

Шестте книги на девтерономичната история (в Еврейската Библия - само четири книги, защото първа и втора книга „Самуил“ се смятат за една, също както и първа и втора книга „Царе“) обхващат голям период от време, приблизително 600 години. Тези шест столетия могат да бъдат разделени на четири повече или по-малко отделни етапа.

Етап на Завоеванието. Книгата „Исус Навин“ описва завладяването на Обетованата земя от нахлуващата армия на израилтяните, последвано от разпределяне на завладяната земя между дванадесетте колена на Израил, когато всяко племе получава своя територия.

Време на Съдиите. Книгата „Съдии“ разказва за политическите и военните събития в продължение на около два века или приблизително два века между периода на завоеванието и монархията, когато Израил започва да се управлява от царе. Повествованието е фокусирано върху определени съдии – военни лидери, които оглавявали различните племена и ги воделили в битка срещу враговете на земята.

Единното царство. Първите три книги „Царе“ разказват за златния век на Древния Израил, за неговото развитие от разпокъсана конфедерация от племена в единен народ, начело на който стои цар — първоначално неспокойният Саул, след това великолепният Давид, а по-късно неговият мъдър и богат, но донякъде непредпазлив син Соломон.

Разделеното царство. Втората част на третата книга „Царе“ и цялата четвърта книга „Царе“ обхващат периода, когато народът се разделя на две части: северна, Израил, управлявано от редица царе от различни династии, и южна, Юдея, управлявана от царе, потомци на Давид. Историята продължава до момента, когато Израил е унищожен от асирийците през 722 г. пр. н. е., а след това и Юдея — от вавилонците през 586 г. пр. н. е.

Изследователи от средата на XX век установяват, че тези книги са били първоначално едно единно цяло, написано от автор или от група автори (или от редактори), които са били вдъхновени от Второзаконие (или източника D) поради неговите основни теми и възгледи:

♦ Яхве определя цялата история.

♦ Яхве иска изключително почитание; не трябва да се почитат други богове наред с него.

♦ Жертвеният култ трябва да се локализира в Йерусалимския храм; други култови градове са строго забранени.

♦ Следването на тези изисквания ще донесе блага и награди; непокорството ще донесе проклятия и наказания.

♦ Следователно причина за най-големите бедствия, които са се случвали в историята на Израил, не са политическите или военните реалности (например агресивната външна политика спрямо много по-могъщи народи), а непокорството на Израил спрямо указанията на техния Господ Яхве.

Авторът на историческите книги (за удобство ще говоря за него като за един автор) разбира се, се е опирал на устната традиция (и на някои писмени източници, които не са достигнали до нас). Тези източници са предавали сведения за миналата история на народа, започвайки от времето на завоеванието до събитията от съвременността на автора, които вероятно се отнасят към края на VII век, малко след реформата на Йосия, за която вече говорихме. Авторът е наследил истории, които са били разказвани отново и отново през значителния времеви период, отделящ го от предишните събития, за които разказва – 600 години устна традиция за ранния етап от историята на народа на тази земя. Следователно, можем да предположим, че в неговия разказ ще има както някаква точна информация от историческа гледна точка, така и значителни легендарни елементи.

Изглежда, че авторът е живял на територията на южното царство – Юдея, която смята за по-малко засегната от трудности в сравнение със северната земя, Израил, където постоянно се нарушавали заповедите на Господа. За разлика от севера, в периода на разделеното царство на юг се появили няколко „добри“ царе (особено цар Йосия). Добрият цар, според автора, не е онзи, който е успешен във военни дела или умел в политиката, а този, който следва предписанията на Тората, особено според Второзаконие (източника D). Последната редакция на многотомната книга вероятно е направена и публикувана известно време след Вавилонския плен и в последната си форма тя е особено сурова към царете на Израил (на севера), които многократно са порицавани за неспазването на заповедите, оставени от Яхве на неговия народ.

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Хронология на историческите книги

♦ Исус Навин и завладяването на Обетованата земя: около 1210 г. пр. н. е.

♦ Периодът на Съдиите: около 1210–1025 г. пр. н. е.

♦ Начало на Единното царство (Саул, Давид, Соломон): около 1025 г. пр. н. е.

♦ Разделеното царство (Израел и Юдея): 922 г. пр. н. е.

♦ Асирийското завладяване на Израил (север): 722 г. пр. н. е.

♦ Вавилонското завладяване на Юдея (юг) и изгнание: 586 г. пр. н. е.

(Следва)