ЗВЯРЪТ УБИЕЦ, ИЛИ ЖИВОДЕРЪТ ОТ ЖЕВОДАН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Убийствата на деца и жени разтърсили Франция през XVIII век. Неизвестно чудовище, което мнозина смятали за върколак, убивало и ядяло хора. Звярът бил ликвидиран едва със сребърни куршуми.

На първи юни 1764 година селяните от френската провинция Жеводан били обезпокоени от вестта за нападение на звяр срещу човек. Възрастна селянка, която пасяла крави край гората, видяла да изскача от храстите звяр, наподобяващ голям вълк. Животното се насочило право към жената с явно агресивни намерения и всичко щяло да завърши зле, ако на помощ на пастирката не се притекло нейното стадо. Биковете се насочили към вълка с наведени рога и той бил принуден да се оттегли. Селянката разказвала, че вълкът изглеждал някак необичайно: имал прекалено голяма глава, червеникава петниста козина и "някаква не такава" опашка. Тъй като не се стигнало до смъртен случай, за дребния инцидент забравили бързо.

Не минал и месец, когато в същата местност намерили тялото на четиринадесетгодишно момиче. Следите от зъби по лицето и гърдите не оставяли съмнение, че виновник за смъртта е едър вълк. След този случай нападенията на звяра срещу хора зачестили.

Постепенно селяните и местните ловци започнали да разбират подхода на звяра убиец. Вълкът явно се отличавал с интелект. Той почти не нападал мъже, особено ако носели със себе си вили или други селскостопански инструменти. Когато жертвата пасяла стадо, звярът не обръщаше никакво внимание на козите или овцете, интересувало го именно човешкото месо. Той атакувал също не така, както ловуват обикновените вълци: не се опитвал да прегризе гърлото на жертвата или да ѝ откъсне ръката. Чудовището от Жеводан, както бързо нарекли звяра убиец журналистите от местните и парижките вестници, се опитвало веднага да се вкопчи в лицето на човека. Тези, на които им провървяло да оцелеят, разказвали, че понякога звярът се изправял на задните си лапи и удрял човека в гърдите с предните. Свидетелите също така описали подробно външния вид на чудовището. Според думите им на ръст било колкото кон, върху червеникавата си козина имало черни петна, по протежение на гърба се простирала тъмна ивица. Опашката изобщо не приличала на вълча — на края ѝ имало кичурче, с което хищникът удрял по себе си.

Жеводанският звяр

По цяла Южна Франция се разпространили страшни слухове. Вълците много рядко нападали хора, а ако го правели, то само на глутница. Вълк единак, любител на човешко месо не е нещо друго освен върколак или изчадие на ада. Говорело се, че някой видял човек, който чакал звяра в храстите. Това със сигурност бил магьосник, който насъсква страшното си оръжие срещу добрите християни...

Към края на есента на 1764 година броят на жертвите на звяра достигнал 27 души. За да спре паниката, царяща наоколо, губернаторът на региона Лангедок изпратил в Жеводан драгунски отряд. 56 кавалеристи с подкрепата на местни ловци и селяни претърсвали няколко седмици горите и въпреки че убили около стотина вълци, не успели да намерят "онзи" звяр. Неочаквано ловджийският късмет се усмихнал на двама селяни, които се връщали от хайката. Право срещу тях от гъсталака изскочил огромен червеникав вълк. Мъжете не се паникьосали и стреляли по хищника от разстояние не повече от осем метра. И двата куршума улучили целта, но звярът се надигнал и избягал в гората, оставяйки кървава следа. Селяните се втурнали след него, но спрели, когато открили недалеч от края на гората прясно разкъсания труп на млад мъж.

След този инцидент нападенията срещу хора спрели и жителите на Жеводан решили, че раненото чудовище е умряло някъде в гората. Обаче настъпила зимата и списъкът с жертвите започнал да расте бързо. Цяла Франция била потресена от драматичната новина за битката на деца със страшилището. На 12 януари 13-годишният Жак Портфе, начело на група от седем момичета и момчета, срещнали огромния вълк. Децата не се уплашили и започнали да хвърлят по хищника камъни и буци замръзнала пръст. Звярът очевидно не очаквал такъв решителен отпор и избягал в гората, където няколко часа по-късно убил момче от съседното село. За подвига на Жак Портфе писали парижките вестници, а лично Луи XV разпоредил да наградят младия герой със солидната сума от 300 ливри.

Децата се защитават от звяра

Вълчи лов

Към края на годината броят на нападенията на звяра наближи сто и петдесет, 55 души бяха жестоко разкъсани от чудовището. За да успокои паниката в южните френски провинции, Луи XV нареди да изпратят в Жеводан най-добрите му ловци. В края на зимата на 1765 година в местата на злодеянията пристигнали бащата и синът д'Еневал, на чиято сметка се числели повече от хиляда убити вълка. Знаменитите ловци търсили следата на чудовището половин година, а на 9 август организирали грандиозна хайка с участието на рота войници и шестстотин местни селяни. Тълпа наплашила животните на километри наоколо, а звярът, сякаш подигравайки се, нападнал на следващия ден млада девойка. За щастие, тя успяла да се защити.

Именитите ловци си заминали без успех. Вместо тях Луи изпрати в Жеводан нова знаменитост — лейтенанта от кралската ловна свита Франсоа-Антоан дьо Ботерн, притежател на пищната придворна титла "носител на личната аркебуза на монарха". Дьо Ботерн, като дошъл със своя глутница от вълкодави, започнал систематично претърсване на околните гори, в резултат от което обяви за убийството на няколкостотин обикновени вълка. Лейтенантът насрочил голяма хайка за 20 септември. Селяните вече не вярвали в ефективността на подобни масови мероприятия, затова на призива на Дьо Ботерн се отзовали само 40 доброволци.

Кучетата се натъкнали на необичайно едър вълк, който Дьо Ботерн улучил веднага с куршум в рамото. Звярът паднал само за секунда, но после скочил отново на крака. Друг ловец стрелял и улучи вълка в окото, но той отново се изправил и се хвърли към лейтенанта. Прозвучал залп и гигантският хищник падна за трети път. Този път – завинаги.

Дьо Ботерн убива вълка

Ловците не се съмнявали, че в краката им лежало чудовището от Жеводан - вълкът бил прекалено голям. Веднага го измерили. Животното било високо 80 сантиметра, а от носа до края на опашката – дълго 170 сантиметра. В разпорения му корем намерили парчета червен плат - явно доказателство за людоедството на убитото създание. Докато всички празнували победата, се случило незначително събитие, на което никой не обърнал внимание. Сред доброволците бил 57-годишният ловец Жан Шастел и синовете му Пиер и Адриан. Веднага след убийството на вълка братята се сбили по някаква причина помежду си. Дьо Ботерн наредил да арестуват нарушителите на дисциплината и братята Шастел, заедно с баща им, били изпратени в затвора, където прекарали два месеца.

Разбира се, тази дреболия не можела да помрачи радостта от победата. От трупа на вълка направили чучело, което лейтенантът закарал във Версай и представил на краля като доказателство за своя ловен триумф. Огромният препариран вълк бил наречен "Вълкът от Шазе", по името на селцето, близо до което бил застрелян. Възхитеният Луи наградил щедро своя лейтенант. Нападенията срещу хора в Жеводан престанали.

Препарираният вълк от Шазе

След два месеца жеводанското чудовищ започнало отново своя кървав лов. На втори декември то нападнало две деца, а след една седмица - ранило тежко две жени. Паниката избухнала с нова сила. Оцелелите свидетели описвали същата червеникава козина с петна и дълга опашка. Никой не обърнал внимание, че новата серия от нападения започнала само няколко дена след като семейство Шастел излежало присъдата си.

Атаките на чудовището се случвали на всяка една-две седмици. През зимата, пролетта и лятото на 1766 година от зъбите му пострадали 41 души. Сега жителите на Жеводан не можели да разчитат вече на помощ от Париж: кралят, възхищавайки се на препарирания вълк от Шазе, смятал проблема за решен и не обръщал внимание на новата паника в южната част на своята държава.

През ноември звярът престанал внезапно да напада хора. Той изчезнал някъде за четири месеца. Това било странно, защото през есента не били предприети мащабни хайки и никой не съобщил за убийството на голям вълк. Жителите на Жеводан прекарали зимата в относително спокойствие. С настъпването на пролетта нападенията се подновили. На 2 март 1767 година било разкъсано малко момче. Като че ли чудовището презимувало някъде, набрало свежа енергия и през пролетта се развихрило с пълна сила. През април вълкът се нахвърлил върху хора 8 пъти, а през май – 19.

С началото на лятото местните жители започнали сами да организират хайки. На 19 юни в една от тях участвал Жан Шастел, чиято племенница била осакатена от хищника две седмици по-рано. Според думите на другите ловци обаче Жан се държал малко странно. Той заредил пушката си с куршум, който сам отлял от сребро и осветил в църквата. Като излязъл на края на гората, Жан паднал на колене и започнал да чете на глас Библията, която носел със себе си. Внезапно от храстите към него се насочил огромен звяр. Той вървял към коленичилия ловец, размахвайки леко дългата си опашка. Шастел вдигнал пушката си и стрелял във вълка почти от упор. Веднага след това презаредил мускета с втори сребърен куршум и произвел контролен изстрел. Чудовището от Жеводан било убито.

Стела на мястото, където Жан Шастел убил вълка

Измерванията показали, че животното е по-малко от вълка от Шазе. От ушите до основата на опашката му измерили 99 сантиметра. Размерът на страшната паст, която всявала ужас в целия регион, бил 19 сантиметра. Току-що убитото животно не приличало много на обикновен вълк. Такива прекалено дълги предни лапи, издължен череп и стърчащи извити кучешки зъби местните опитни ловци никога не били виждали. Но сиворижавата кожа с тъмни петна и тъмната ивица по гръбнака били явен белег на звяра от Жеводан. Освен това, в стомаха му били открити полусмлени човешки останки.

Трупът на човекоядеца бил возен няколко дена с почести из околните села. Времето било горещо и скоро ловният трофей започна видимо да мирише. Местният таксидермист направил набързо от него чучело, което изпратили във Версай. Обаче при пристигането в кралския дворец жеводанският звяр миришел толкова ужасно, че Луи още отдалече поискал да се отърват от него. Чучелото било бързо изгорено. Заради този конфуз Жан Шастел не дочакал кралска милост. Само благодарните местни жители събрали за ловеца скромните 72 ливри.

Чудовище с ужасен вид

През трите години, докато хищникът се подвизавал в Лангедок, нападнал хора повече от триста пъти. От зъбите на звяра загинали 123 души, 51 останали осакатени. През лятото на 1767 година хората престанали да се страхуват от страшилището. Въпросите обаче останали. Какво всъщност било това чудовище човекоядец, което в продължение на три години всявало ужас в няколко региона? Съвременните учени имат няколко версии. Едни смятат, че нападенията над хора са извършени от няколко вълка. Единият от тях бил убит още през есента на 1764 година, другият бил застрелян от Дьо Ботерн, трети попаднал в нечий капан през есента на 1766-а, а последният бил унищожен от Шастел. Тази версия се опровергава от факта, че при прегледа на трупа на звяра, убит от Жан Шастел, в крака му намерили сачми, изстреляни по него още в самото начало на кървавата му кариера.

Жеводанското чудовище разкъсва трупове на свои жертви

Други историци смятат, че чудовището от Жеводан може да е било някакъв екзотичен звяр, избягал от пътуващ зверилник. Като заподозрени се споменават хиена, млад лъв, чиято грива все още не е пораснала, и дори ягуар. В поведението на всяко от тези животни има отделни черти, подобни на поведението на жеводанското чудовището. Но нито един от тези обитатели на Африка или Азия не съответства напълно на описанието на ужаса от Лангедок.

Най-сетне мнозина обръщат внимание и на загадъчното семейство Шастел. То живеело в покрайнините и не дружело с местните селяни. Адриан, по-малкият син на Жан, бил пленник на алжирските пирати, живял няколко години в Африка, откъдето спокойно би могъл да донесе вкъщи някакъв екзотичен хищник. Истината е, че това едва ли би могло да остане тайна от съседите, дори и да живеят далече. Има сведения, че Жан притежавал своя глутница от необичайно големи кучета, с които ловувал сам. Възможно е да се е занимавал с кръстосване на кучета с вълци. Някое от получените вълкучета би могло да избяга лесно в гората и да започне да ловува самостоятелно. Домашният произход на звяра обяснява защо не се страхувал от хората, нападал ги смело и не попадал в хитри капани. Става разбираемо също така защо звярът, махайки с опашка, излязъл от гората, чувайки гласното четене на Жан Шастел — той просто познал гласа на своя стопанин.

Според най-екзотичната версия семейство Шастел само насъскало своето чудовище срещу хората. Казват, че мизантропите отшелници мразели толкова човешкия род, че развъдили специална порода кучета човекоядци. Поддръжниците на тази хипотеза се позовават на свидетелствата на онези, които уж видели човешка фигура до звяра, както и на факта, че нападенията спрели по време на ареста на семейство Шастел и се възобновили след завръщането им вкъщи. През 2001 година някакъв натуралист на име Мишел Луис дори предположил, че необичайната окраска на чудовището се обяснява с глиганска кожа, нахлузена върху голямо куче. Как животното е могло да ловува и дори просто да се движи с чужда кожа на гърба си, натуралистът не обяснил. Според привържениците на тезата за причастността на семейство Шастел към масовите убийства Жан осъзнал целия ужас на стореното едва след като от зъбите на "баскервилското куче" пострадала неговата млада роднина. Едва тогава решил да убие създанието, което сам породил.

Всичко това са не повече от предположения. Какво всъщност е било Жеводанското чудовище ще остане завинаги тайна. Днес този непознат за науката звяр се е превърнал в главна забележителност на Лангедок, появявайки се по гербове, табели на кръчми и хотели и оставяйки многохилядно потомство по рафтовете на магазините за сувенири.