БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ (2)

Превод: Claude 3.7 Sonnet

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

Глава 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ

Класическите пророци

По-известни от пророците-разказвачи Илия и Елисей са групата пророци, чиито съчинения са станали част от Писанието, такива пророци като Амос, Исая, Йеремия и Езекиил. В много отношения е невъзможно да се определи дали пророците са писали в действителност своите думи, или техните последователи са записвали това, което са чули от пророка. Във всеки случай ние ги наричаме класически пророци.

Както вече видяхме, пророческите книги в Английската Библия се делят на книги на петимата големи пророци („Исая“, „Йеремия“, „Плачът на Йеремия“, „Езекиил“ и „Даниил“) и на дванадесетте малки пророци („Осия“, „Йоил“, „Амос“, „Авдий“, „Йона“, „Михей“, „Наум“, „Авакум“, „Софония“, „Агей“, „Захария“ и „Малахия“). Разликата между тези две групи се състои в големината, а не в значимостта: книгите на големите пророци са по-големи. В Еврейската Библия същата група е известна като Късни пророци и се състои от четири книги: „Плачът на Йеремия“ и „Даниил“ не са включени в тази група, а дванадесетте Малки пророци се смятат за една Книга на Дванадесетте.

Класическите пророци се появяват на сцената в средата на VIII век пр. н. е. (като например Исая и Амос). Последните пророци се отнасят към времето след Вавилонския плен, когато на поробения народ на Израил е разрешено да се върне на своята земя в Юдея в средата на V в. пр. н. е. (например Малахия). Така че класическите пророци са съществували през приблизително тристагодишен период, който бил изключително напрегнат.

Пророците започват да се появяват непосредствено преди идването на асирийците, за да унищожат земята на Израил, и предсказват бъдещите разрушения; други пророци предсказват идването на вавилонците и унищожаването на Юдея на юг; а останалите пророци правят пророчества след тези катастрофи, съобщавайки на народа на Юдея какво трябва да прави при създалото се положение.

Така или иначе, пророците говорят за реални политически или религиозни обстоятелства по тяхно време. Техните предсказания са тясно свързани със съвременния им контекст. Те не се занимават с предсказване на това, което ще се случи през XXI-то столетие. Те съобщават словото Господне, адресирано към техния век. И в по-голямата си част не съобщават добри новини. Избраният от Господа народ се е отклонил от истинския път и сега трябва да се покае или ще бъде съден. А ако това се случи, положението няма да е от приятните.

В хода на нашето обсъждане на класическите пророци не можем да разгледаме всички тях еднакво подробно. В тази глава ще видим пророците преди пленничеството (чиито писания се отнасят за периода преди Вавилонския плен), като се съсредоточим върху откъси от най-интересните и нагледни съчинения на двама пророци от VIII в. пр. н. е., Амос и Исая, и един от най-известните пророци от VI в. пр. н. е. – Йеремия. По-нататък ще разгледаме петимата Малки пророци, които са правили предсказания приблизително по същото време, когато народите на Асирия и Вавилония са били реална надвиснала заплаха за сравнително малките народи на Израил и Юдея. А други пророци, от времето на изгнанието и след него, ще обсъдим в глава 6.

АМОС ОТ ТЕКОА

Едно от най-завладяващите и интересни пророчески съчинения в цялата Библия е включено в книга, която вероятно е и най-ранната от всички, написани от класическите пророци, в Книгата на пророк Амос.

Амос и историческият контекст

Както обикновено се случва в пророческите книги, в началото на Книгата на пророк Амос неговите пророчества се свързват с ясен исторически контекст (смята се, че подобни уводни бележки в пророческите книги са били добавени по-късно от редакторите): „Думите на Амос, който беше от говедарите на Текое, които чу във видение за Израил в дните на юдовия цар Озия и в дните на израилевия цар Еровоам, сина на Йоас, две години преди земетресението." (1:1).

Дейността на Амос като пророк се датира чрез времето на управлението на двама царе в Израил и Юдея (това се случило преди използването на календари, така че в крайна сметка не може да се каже за коя точно година става дума). Озия е управлявал на юг през периода 785–733 г. пр. н. е., а Йеровоам II – на север през периода 785–745 г. пр. н. е. По този начин пророчествата на Амос се отнасят ясно към средата на VIII век пр. н. е. Ние не знаем какво земетресение е видял. Но със сигурност знаем от историческите книги, че за двата народа онези времена са били пълни със сътресения – не само в отношенията помежду им, но и поради надвисналата от североизток асирийска заплаха.

Амос посочва, че е родом от Текое, град в Юдея. Въпреки това неговите пророчества не са свързани с Южното царство, а със Северното. Както ще видим, някои от тези, които слушали неговите пророчества, не били доволни от това, че са изказани от чужденец, намесващ се в делата на друга държава.

Повече факти от биографията на Амос се разкриват в книгата малко по-късно, когато стигаме до глава 7, в която Амос предрича фаталната съдба на Северната държава Израил заради многото ѝ прегрешения. Неговият глас не е възприет доброжелателно както от управляващия цар, така и от религиозните кръгове. Един от свещениците към религиозното светилище във Ветил, човек на име Амасия, се оплакал на Йеровоам от проповедите на Амос: "Амос заговорничи против тебе сред израилевия дом; земята не може да търпи всичките му думи!" (7:10). И какво казал Амос? Той предсказал (стих 11), че Йеровоам ще бъде скоро убит и народът на Израил ще живее в изгнание далече от своите земи.

Амасия откликва на това пророчество така: казва на Амос да се върне обратно в юдейските земи и да остави Израил и неговото светилище във Ветил на мира. Амос дава своя най-известен отговор: "Аз не съм пророк нито син на пророк, а съм пастир и берях черници. Но Господ ме взе отсред стадото и Господ ми каза: Иди, пророкувай на народа Ми Израил!" (7:14–15).

Когато Амос обявява, че не е пророк, той има предвид, че не принадлежи към "гилдията" на пророците – към професионална организация от хора, които имали право да предават Словото Господне и на които се плащало за това. Напротив, той е пророк, защото Господ го избрал. По занятие бил селянин или пастир, или може би е притежавал земя на юг. Но е трябвало да проповядва на Израил, защото Бог го е призовал за това. Амос отива да проповядва на своя враг, свещеника Амасия, казвайки му, че заради неговото противопоставяне жена му ще бъде обезчестена, синовете и дъщерите му ще бъдат убити, земята му ще бъде отнета и той ще умре заедно с народа на Израил в изгнание. Пророци като Амос говорели винаги сериозно и техните послания рядко бивали радостни.

Посланието на Амос

Книгата на пророк Амос започва (1-2) с послание към народите извън Израил, в което се казва, че поради техните многобройни грехове Бог ще стовари наказание върху тях. Това е величествено начало: то показва, че Бог не е просто Господ на Юдея и Израил, Той е Господ на всички народи, които са отговорни пред Него за своите действия. И показва, че причината за народните страдания е не само когато един народ потиска друг, но също така и когато Господ се намесва и стоварва Своето наказание върху него. И ето че Амос започва с упреци към столицата на Сирия, Дамаск: "Заради три престъпления на Дамаск, да, заради четири няма да върна наказанието му - защото вършаха Галаад с железни вършачки. И ще пратя огън в дома на Азаил... И ще строша резето на Дамаск и ще изтребя жителите на низината Авен и държащия скиптър - от Ветеден, и народът на Арам ще бъде откаран в плен в Кир, казва Господ." (1: 3-5).

С други думи, за три или четири гряха (което ще рече - достатъчно на брой), извършени от хората в Дамаск, в Сирия, Господ ще ги съди. Те са унищожили град Галаад и Господ ще им отвърне с унищожителен огън и военно нашествие.

Амос произнася подобна проповед още шест пъти в първите две глави, укорявайки Газа, Тир, Идумея, Амон, Моав и дори Юдея. След като прочетат суровите наказания спрямо другите народи, някои може да си помислят, че израилтяните, чувайки подобно нещо, би трябвало да одобрят Амос, защото всичките тези народи – така или иначе – са били трън в очите им. Но след това пророкът насочва вниманието си към тези, които би трябвало да го приветстват: те не са в по-добро състояние от останалите; напротив, тяхното положение е много по-лошо. Ето проповедта срещу Израил: „Така казва Господ: Заради три престъпления на Израил, да, заради четири няма да върна наказанието му - защото продадоха праведния за пари и бедния - за чифт сандали. Те желаят земния прах на главата на сиромасите и отклоняват пътя на кротките..." (2:6-7).

В много отношения Израил е дори по-виновен от останалите народи. Израил бил избран от Господа при Изхода, Господ го водел през пустинните земи. Въпреки че Господ му помогнал и го нарекъл Свой народ, израилтяните се отвърнали от Него. Това положение е най-очевидно в неспособността им да помагат на бедните и угнетените, които те продавали в робство и потискали. И сега Господ отговаря със същото и се отвръща от народа: „Ето, Аз ще ви натисна, както е натисната кола, пълна със снопи. И бързината ще се изгуби от бързия, и силният няма да укрепи силата си, и силният мъж няма да избави живота си... И най-смелият между храбрите мъже ще побегне гол в онзи ден, казва Господ" (2:13-16).

Тази проповед в упрек на Израил е произнесена по риторично ярък и жив начин: „Само вас познах от всички родове на земята, затова ще ви накажа за всичките ви беззакония" (3: 2). Амос подчертава дебело, че именно защото народът на Израил е избран народ, неговите прегрешения изглеждат толкова отвратителни в очите на Господа. Сключването на Завета носи със себе си не само привилегии, но и морална отговорност пред бедните, гладните и угнетените. Ако пък не се изпълняват задълженията, наложени от Завета, ще последва наказание и народът на Израил трябва да вини за това само себе си.

Амос подчертава, че предстоящите страдания на народа няма да възникнат поради исторически обстоятелства, нито поради неблагоприятното разположение до една могъща световна империя (сравнително слаб и малък народ, на когото не е провървяло и се е оказал на пътя на агресивна чужда сила). Причината за страданията е, че Господ наказва народа за греховете му. Такава е Неговата воля. Най-ярко това се описва в реторичните въпроси в глава 3 (3: 3–6). Предполага се, че на всеки от въпросите отговорът е „не", и по аналогия дори на последния въпрос трябва да се отговори с „не". Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят? (Отговор: не.) Ще реве ли лъвът в гората, ако няма лов? (Не.) Ще падне ли птица в примка на земята, ако няма клопка за нея? Ще се вдигне ли примката от земята, когато нищо не е попаднало в нея? Ако засвири тръба в града, ще бъде ли спокоен народът? И накрая, кулминацията: „Има ли в града бедствие, което Господ да не е допуснал?" (3: 6). Отговорът отново трябва да е „не". Катастрофата, която скоро ще се случи, не е дело на чуждоземна, враждебна сила. Това е деяние на Господа.

А защо Господ е толкова съсредоточен върху наказването на Израил? Според Амос причината се крие главно в потъпкването на моралните ценности, включително и в социалната несправедливост. Защото "потискате бедните и насилвате сиромасите" (4: 1); "затова, понеже тъпчете сиромаха и взимате от него данък жито... вие сте врагове на праведния, вземате подкупи и извращавате в съда делата на бедните" (5: 11-12). Амос изобразява Израил като напълно прогнил: "И не знаят да вършат правилното, казва Господ, те, които трупат насилие и опустошение в дворците си" (3: 10).

Какво възнамерява да направи Господ в отговор на това? Ще има военна инвазия и държавата ще падне. "Затова, така казва Господ Бог: Неприятел ще обкръжи земята и ще свали от теб силата ти, и дворците ти ще бъдат разграбени" (3: 11); "Затова сега ще отидат в плен с първите пленени и шумните празненства на изтягащите се ще се прекратят" (6: 7). И накрая, както съобщава Амос в своя знаменит плач: "Падна, няма повече да стане девицата израилева, захвърлена е на земята си, няма кой да я вдигне!" (5: 2).

Народът на Израил не може да се оплаче, че не е бил честно предупреден. За да върне народа в правия път, Господ използва не само помощта на проповедите на пророците, но и Сам стоварва страдания върху народа. Това е показано в поредица от божествени жалби в глава 4 (4: 6-12). Господ посочва, че е изпробвал глад, за да накара хората да се покаят, "но вие не се обърнахте към Мене"; Той изпратил голяма суша, "но вие не се обърнахте към Мене"; Той унищожил реколтата им с болести и скакалци, "но вие не се обърнахте към Мене"; Той изпратил епидемия и военни поражения, "но вие не се обърнахте към Мене". И след като не са се обърнали към Него, въпреки всичко, което Той опитал, за да спрат и да чуят, изходът ще бъде ужасен: "Затова, така ще ти направя, Израил. И понеже ще ти направя това, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израил!" (4: 12). В този контекст да застанеш пред лицето на Господа не означава радостна среща.

Амос продължава да подчертава, че Господ иска социална справедливост и морално поведение. Това, което Той не иска, е да търпи опити за изопачаване на Неговите цели, когато се изпълняват привидно изключително благочестиви церемонии, вместо да се полагат грижи за гладните и бедните. На някои израилтяни (както може би и на много други в различни времена и в различни страни) им се струвало, че Господ иска правилен култ: принасяне на жертви на Бога според правилата, да не пропускат и да празнуват религиозните празници, правилно да провеждат церемониалните служби. Но според Амос, Господ не желае това. Той желае праведно общество. И така, Яхве говори достатъчно ясно: "Мразя, отвращавам се от празниците ви и няма да благоволя в тържествените ви събрания. Ако ми принесете всеизгарянията и приносите си, няма да ги приема, и примирителните ви жертви от угоен добитък няма да погледна. Махни от мен шума на песните си и свиренето на арфите ти няма да слушам. А нека правосъдието тече като вода и правдата - като непресъхващ поток!" (5: 21-24).

Както и други пророци, Амос използва често в речта си метафори и притчи. В глави 7-9 той казва, че имал пет видения, всяко от които било прозрение за наказание. Например, нашествие на скакалци, страшен огън и "оловен отвес", който се използва за проверка дали стената е права; ако не е, ще трябва да се събори и да се започне отначало. Това е неокуражаваща метафора за избрания народ, ако той не „се поправи".

Реакцията на юдеите по отношение на Амос

Не е възможно да се разбере в крайна сметка дали Амос е записвал сам пророчествата, които му се приписват, или са били записани от някого другиго вместо него. Ясно е, че той не само проповядвал устно, вероятно в продължение на няколко години, но също така, че някой (или самият той, или друг писател) е записал и е пуснал в обръщение писмен текст. Понеже предсказанията на Амос са за сурови наказания, неговото съчинение не е предназначено за лесно четене.

Но след като тези предсказания са съществували достатъчно дълго време като писмен текст, по-късен автор е направил някои допълнения към тях, така че да завършват с по-радостна нота. В библеистиката такъв автор се обозначава като „редактор", а неговата авторска работа се нарича „редакция". Учените отдавна са установили, че Книгата на пророк Амос, както я познаваме, е редактирана.

Към края на книгата намираме предсказания за предстоящото разрушаване на Северното царство Израел, описано в същите мрачни краски: „От меч ще умрат всички грешници от народа Ми, които казват: Злото няма да ни стигне и няма да ни срещне!" (9: 10). Но след това пророкът започва внезапно да говори за това, че нещата ще се подобрят. Домът на Давид (т. е. Южната династия) ще се възроди, стените на града ще бъдат възстановени, градът ще бъде построен отново, ще има богати реколти и производството на вино ще порази въображението (9: 11–13).

Тази част от книгата предполага, че царете от дома на Давид са лишени вече от трона и Ерусалим е унищожен. В този контекст пророкът предсказва, че това, което Господ е унищожил, за да накаже Своя народ, ще бъде възстановено и отново всичко ще бъде добре. С други думи, този епизод в края е създаден, както изглежда, след унищожаването на Ерусалим през 586 г. пр. н. е. и е написан от южна, юдейска гледна точка. Как да обясним факта, че Амос е живял 150 години преди това, проповядвайки на север?

Традиционно се смята, че когато книгата се е разпространила в писмен вид, писател от Юдея, живял един век и половина по-късно, е добавил този край на книгата (и други позитивни послания за Юдея в целия неин текст). Сега книгата не завършва с жестоки пророчески думи за неизбежно наказание, както вероятно е завършвала книгата на самия Амос, малко преди асирийското унищожаване на Северното царство през 722 г. пр. н. е. Сега тя завършва с обещание: царството на Давид ще бъде възстановено и Господ ще създаде нова утопия за Своя народ, в която той няма да страда повече: „И ще върна от плен народа Си Израил; и те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, и ще насадят лозя, и ще пият виното им, и ще направят градини, и ще ядат плода им.. И няма вече да бъдат изтръгнати от земята, която Аз им дадох, казва Господ, твоят Бог." (9: 14–15).

Амос като представителен пророк

В известен смисъл Амос може да се възприема като типичен пророк в Еврейската Библия. Трябва да отбележим следните особености, откроени при четенето на Книгата на пророк Амос.

• Пророците говорят от името на Господа и се намесват в делата на народа на Израел (или Юдея), когато нещата не вървят много добре.

• Пророците се съсредоточават върху социалните и религиозните прегрешения на народа (Амос поставя по-голям акцент върху социалните проблеми; други пророци обръщат внимание предимно на религиозните проблеми, на правилното поклонение на Яхве).

• Пророците наистина правят предсказания, но те не предсказват събития, които ще се случат стотици или хиляди години след смъртта им. Те говорят за съвременни на тях събития и предсказанията им произтичат от историческите обстоятелства по онова време. Техните предсказания се отнасят до това каква ще бъде волята на Господа относно Неговия народ, ако той се отвърне от Него и не се държи така, както Той изисква.

• Страданията на народа зависят от волята на Господа. Да, народът може наистина да причинява вреда на другите (това е голяма част от проблема). Но падението на народа ще бъде дело на Господа. Именно Той изпраща суша, глад, епидемии, икономически трудности и военни катастрофи. Ако народът е верен на Господа, тази вярност ще бъде възнаградена. Но ако не е, народът ще бъде сурово наказан.

• Бог не е просто Господ на Своя народ. Той е върховният Владетел на цялата Земя и всички народи изпълняват Неговата воля. Той е Създателят на всичко и всички народи изпълняват Неговата воля по Негова заповед.

(Следва)