ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (ЧАСТ II, ГЛАВА 6)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ II, ГЛАВА 6

Време: Около два часа следобед.

Място: Националната библиотека.

Действащи лица: Стивън е изпратил телеграма на Бък Мълиган, намеквайки, че трябва да му отстъпи кулата, а междувременно говори в библиотеката за Шекспир с писатели и учени от групата "Ирландско възраждане". Сред тях е Томас Листър (реално име. — В. Н.), наречен в романа квакер-библиотекар, защото носи широкопола шапка, за да прикрива обширната си плешивост; в сянка — висока фигура в рошава домашно тъкана дреха — е А. Е. (псевдоним на известния ирландски писател Джордж Ръсел), когото Блум среща на улицата в предишната глава; тук е и веселият пуританин Джон Еглинтън, и Ричард Бест, от чиято фамилия, буквално означаваща Най-добрият, Джойс прави игра на думи, давайки на мистър Бест и на леглото, което Шекспир завещава на съпругата си Ан Хатауей, общия епитет "second-best" (второкласен); Бест е изобразен като посредствен и повърхностен литератор; скоро идва и подигравачът Малахи Мълиган с лимонена жилетка и с току-що получената от Стивън загадъчна телеграма.

Действие: В своите разсъждения за Шекспир Стивън твърди: 1 — че призракът в „Хамлет" е всъщност самият Шекспир; 2 — че Хамлет трябва да се отъждествява с Хамнет, малкия син на Шекспир, и 3 — че Ричард Шекспир, братът на Уилям, е имал връзка с жената на Уилям, Ан, което обяснява горчивината на пиесата. Когато питат Стивън дали вярва в своята теория, той отговаря веднага: „Не". Всичко в тази книга е оплескано. Разсъжденията във въпросната глава са по-забавни за писателя, отколкото за читателя, затова подробностите могат да се пропуснат. Но именно в тази глава Стивън научава за първи път за Блум.

Джойс е преплел пътищата на Стивън и Блум много по-тясно, отколкото обикновено се смята. Пресичането започва много преди Блум да мине покрай Стивън в библиотеката. То започва със сънища. Никой досега не е отбелязал — наистина, малко е написано за истинския Джойс, за художника Джойс, — та още нито един коментатор не е отбелязал, че, както в „Ана Каренина" на Толстой, така и в „Одисей" има знаменателни двойни сънища; иначе казано - по едно и също време двама души сънуват един и същи сън.

На една от първите страници Стивън се оплаква на Малигън: Хейнс го събудил през нощта с викове, че трябва да застреля някаква черна пантера. Черната пантера води към Блум в черното облекло, към ласкавата черна котка. Ето как става това. След като получава заплатата си, Стивън наблюдава на плажа събирачите на мекотели и тяхното куче, което току-що си е доставило "дребната радост на дрипльовците", като е вдигнало крак до скалата. Чувството за вина, породено от загадката за лисицата, зададена на учениците, първоначално помрачава мислите на Стивън: „Докато задните му лапи риеха пясъка, предните го замазваха, заплескваха. Нещо е заровено там, моята баба. Заби муцуна в пясъка, рови, изравя, но ето че щръкна, изправи се, наостри уши, задращи отново, ноктестите му лапи яростни и настървени, спира за миг, леопард, пантера — заченати в прелюбодеяние, лешоядстват над мъртвите.

Когато онзи (Хейнс – Вл. Н.) ме събуди през нощта, това беше същият сън или може би не? Чакай. Врата отворена към тесен проход. Улица на блудници. Спомни си. Харун ал-Рашид. Аха, още малко, почти си спомни. Онзи мъж ме поведе, говореше ми нещо. Не изпитвах страх. Държеше любеница и я опря в лицето ми. Усмивка: кремоплодов аромат. Такива са правилата, рече. Влизай. Ела. Застлан червен килим. Ще видиш кой“.

Това е пророчески сън. Но да отбележим, че към края на глава 10 от втората част Блум, който на свой ред се намира на плажа, си спомня смътно съня, който е сънувал през същата нощ като Стивен. Първоначално мислите му са заети с рекламата, после се въртят около предишната му любов, застаряващата и непривлекателна госпожа Брийн и нейния съпруг, с когото си направили шега, принуждавайки го да се обърне към адвокат относно получено обидно писмо. „Със сиви фланелени кюлоти до коленете от по три шилинга чифта — страшно на сметка. Обикновена и обичана, обичана завинаги, така казват. Грозна: няма жена, която да се мисли за такава. Живей, люби и бъди красив, защото утре всички ще умрем. Гледам го понятията как се мъкне по улиците, мъчи се да разбере кой му е свил този номер. П.И.: пи. Как кой — съдбата. Засега е той, не съм аз. Често гледаш и с разни магазинчета се случва. Всяка беда повлича крак. Какво сънувах снощи? Чакай да си спомня. Беше много объркано. Тя беше обута с червени чехли. Турски. И с шалвари“. След което мислите на Блум преминават към друго. Още едно споменаване се промъква в глава 11, наистина, без нови подробности: „Блум бе изпаднал в голяма прималялост и едва бе тръгнал да се посъвзема, било поради туй, че снощи бе сънувал странна фантастичност, в която дамата на неговото сърце госпожа Мол носеше червени чехли и чифт турски шалвари, които според посветените в тез неща вещаели промяна...“.

И така, в нощта от 15 срещу 16 юни Стивън Дедалиус в своята кула в Сандикоув и Блум в своето съпружеско легло в къщата на улица „Екълс“ сънуват един и същи сън. Каква цел преследва Джойс с тези двойни сънища? Той иска да покаже, че в своя "източен" сън Стивън е предвидил как мургав непознат ще му предложи пищните прелести на своята съпруга. Мургавият непознат е Блум. Да разгледаме друг откъс. Блум отива да купи бъбрек за закуска и го спохожда много сходно източно видение: "Някъде из Изтока; ранно утро; поемаш призори, все пред слънцето крачиш, изпреварваш го, деня му открадваш. И ако така я караш, формално погледнато, няма и с ден да остарееш. Крачиш по пясъка, странни земи, приближаваш градска порта, отпред стърчи стража, издигнал се от редник, големите мустаци на стария Туийди (бащата на Моли – Вл. Н.), облегнат на дълго копие. Шляя се по улици, заслонени със сенници. Край мен затюрбанени глави. Тъмните пещери на килимарски магазини, едър мъжага, Страшният турчин, седи по турски, пуши наргиле. Улични търговци се провикват, крещят. Подправена с копър вода за пиене, шербет. Цял ден нагоре-надолу. Навъртат се наоколо джебчии. И какво от това, и те са хора. Продължавам по пътя на залеза. Сенки на джамии върху стройни колони: свещеник със свитък с ръка. Дърветата трепетликат, донасят вечерния бриз. Продължавам. Златист заник. Майка стои и гледа от прага на къщата си. Извиква на децата да се прибират, на нейния си сумрачен език. Висок дувар: зад него струни ридаят. Нощ, небе, луна, виолетово — също като новите жартиери на Моли. Струни. Чуй. Момиче свири на един от онези инструменти, как им викаха: цимбали. Отминавам."

Около три часа Блум напуска библиотеката, и Стивен, излизайки заедно с Мълиган, вижда за първи път през този ден Блум, когото познава бегло. Точно тук Стивен разпознава в Блум непознатия от своя сън: „— Отново добър ден — рече Бък Мълиган.

Порталът.

Тук се взирах в птиците за някакво знамение. Ангус с птиците на вдъхновението. Долитат, отлитат. Снощи и аз летях. С лекота. Хората се удивляваха. После прелетях улицата на блудниците. Поднесе ми кремоплодов пъпеш. Влизай. Ела. Ще видиш кой.

— Евреинът скитник — прошепна Мълиган с паляческо благоговение. — Видя ли му очите“? И по-надолу: „Черният гръб мина пред тях. Походка на леопард, надолу, през входа, под бодливите шипове на решетестата външна ограда.

Те след него“.

Тъмният гръб на Блум, неговите стъпки на леопард. Веригата се затваря.

Двойният сън на Блум и Стивън ще напомни за себе си и по-нататък, в кошмара на глава 12. Ремарката гласи: "(Блум) поглежда нагоре. Мираж сред финиковите палми: пред него изниква красива жена в ориенталски одежди. Пищна плът изпълва алените ѝ шалвари, а нагоре — сърмено елече. Широк жълт колан я опасва. Бял яшмак, който нощем се променя във виолетов, скрива лицето й така, че се виждат само големите ѝ тъмни очи и гарвановочерната ѝ коса.."

„Моли!“ — възкликва Блум. В подобна сцена, но много по-късно Стивън казва на едно от момичетата: „Чуйте. Сънувах диня“, на което едно от тях отгова­ря: „Значи ще отидеш в странство и ще се влюбиш в чужденка“. В динята от съня на Стивън се отгатва в закръглеността на Моли Блум (част III, глава 2, въпроси-отговори): Блум «целунал закръглените сладкодъхави мекосочни дини на отзадието й, по една целувка върху всяко окълбено мекосочно полушарие, навътре помежду сладкодъхавите гънки с томителна, продължителна, възбудителна, устнодопирна целувка».

Сънищата двойници на Стивън и Блум се оказват про­рочески. В предпоследната глава на книгата у Блум въз­никва желание да направи същото, което е искал да направи непознатият в съня на Стивън, а именно: иска да запознае Стивън със съпругата си, за да отстрани по този начин Бойлан; тази тема е развита и в глава 1 от част III.

(Следва)