ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (5)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.5 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ I, ГЛАВА 3

Време: Между десет и единадесет сутринта.

Действие: Стивън върви към града през плажа по брега на Сандимаунт. По-късно - все още равномерно крачещ - може да бъде видян от каретата, в която Блум, Кънингам, Пауър и Саймън Дедалус, бащата на Стивън, пътуват към гробището за погребението на Дигнам; след това ще го срещнем в редакцията на вестник "Телеграф", накъдето всъщност се е запътил от самото начало. Бродейки по плажа, Стивън се отдава на различни размишления: за "неотменимата модалност на видимото", където неотменима означава "неизбежност", а модалност – "форма като нещо противоположно на същността"; за двете срещнати старици акушерки; за приликата между чантата на събирача на миди с акушерската чанта; за майка си; за чичо Ричи; за фрази от писмото на Дийзи; за заточения ирландски революционер Иган; за Париж; за морето; за смъртта на майка си. Той вижда също така двама събирачи на миди - двама цигани, мъж и жена, и веднага му идва наум образец от апашкия жаргон, апашки думи, "бандитска музика".

„Бели ти пръстета, алени устета.

Снагата кръшна

душа ми пръсна.

В мрака на нощта ме прегърни

и с целувка ме приспи“.

Наскоро се е удавил човек. За него вече се споменава в разговора на лодкарите, докато Стивън наблюдава как се къпят Мълиган и Хейнс; този персонаж ще се появи отново. „Ей там, има поне дванайсет лакти. Дванайсет лакти под водата гробът на баща ти скрит е. Той каза в един. Намерен е удавен. В дъблинското пристанище водата се покачва. Носи пред себе си гъст плавей от поклащащи се отломъци, рибни стада и мършави миди. Изплува труп, бял като сол, подаде се изпод въртопа, люшна се към брега, полека-лека, по петите на делфина. Ей го там. Издърпайте го бързо. Макар и потънал под морския праг. Хванахме го. Сега леко.

Торба трупни газове, кандилка се в зловонна саламура. Блещукат лещанки, угоени с гъбени мръвки, проблясват през отворите на закопчания му дюкян. Бог става човек става риба става белобуза казарка става пухена планина става Федърбед. Смъртни издихания аз, живият, дишам, тъпча тленни останки, поглъщам пикочната карантия на всичко, що е мъртво. Издърпаха вкочанения над планшира и той избълва вонята на зеления си гроб, прокажената носна дупка изхърка срещу слънцето. <...>

Носната ми кърпа. Той я хвърли. Спомням си много добре. Не я ли вдигнах?

Ръката му напразно претършува джобовете. Не, не съм. По-добре да си купя нова.

Внимателно залепи засъхналия сопол, който изчопли от носа си, върху края на скалата. Да видим кой тук ще поседне.

Отзад. Може би има някой.

Обърна се — с глава, извърната назад през рамо. Високите рейки на тримачтова шхуна пореха въздуха, платната, окачени на салинга, се завръщаха у дома срещу вятъра, пристигаха безшумно, плаваха безмълвно“.

В глава 1 на част III научаваме, че това е шхуната "Роузвийн", пътуваща от Бриджуотър с товар от тухли. С нея пристига У. Б. Мърфи, когото Блум ще срещне във "Файтонджийската бърлога", както в морето се срещат два кораба.

(Следва)