ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД: Claude 3.5 Sonnet
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Римската литература се създавала в условията на укрепване на държавата. Затова научните трудове били за римляните продължение на политиката.
Катон Старши: политик, писател и идеолог
"А неговите „Начала"? Нима те не съдържат всичките цветя и всичките украшения на красноречието?" (Цицерон, „Брут")
Писането на трудове по история и земеделие не било просто развлечение за Марк Порций Катон. Чрез тях той прокарвал своята идеологическа линия. Въпреки че голяма част от трудовете на Катон Старши са изгубени, в историята той влязъл преди всичко като писател, идеолог и автор на фразата "Картаген трябва да бъде разрушен".
Катон бил способен пълководец. Той командвал успешно римските войски в Испания, заслужавайки триумфално посрещане. През 171 година пр. н. е., по време на войната срещу Антиох III, Катон в ранг на военен трибун измислил и провел обходна маневра в Термопилското дефиле, която донесла победа на римляните.
Запазил се е трудът на Катон "Земеделие" ("За земеделието"). Но освен него той написал и историческото съчинение "Начала". През този период се формирала националната римска историография. Редица по-възрастни съвременници на Катон написали свои "Анали", в които излагали хронологично историята на Рим. Всички пишели на гръцки език.
“За земеделието“ на Катон. Издание от XVIII век
Катон пръв решил да пише национална история на латински език и критикувал язвително своя съвременник Постумий Албин, който написал история на гръцки и се извинявал за възможните езикови грешки.
Историческият труд на Катон обхваща историята на Рим от най-древни времена до съвременността на автора. Произведението "Начала" се отличавало от трудовете на съвременниците по редица признаци. Първо, Катон го пише на латински език. После той се отказал от традиционното датиране по Олимпиадите и започнал да отброява събитията от разрушаването на Троя, защото римляните смятали това събитие за начало на своята история.
Следващите писатели отбелязвали вниманието на Катон към датировките на събитията от древната история и му отдавали предпочитание пред датировките на другите анналисти.
Катон първи написал история не само на римляните, но и на други народи в Италия. В първата книга се разказва за историята на Рим, във втората и третата – за останалите италийски градове (затова книгата била наречена "Начала"), а в последните две – за Пуническите войни. Последните книги се отличавали с краткост и с факта, че авторът изобщо не споменава имената на пълководците, командвали римските войски.
Марк Тулий Цицерон: оратор, политик и теоретик
Ораторът Марк Тулий Цицерон е роден в град Арпин. През целия си живот той съчетавал научните си занимания с адвокатска, а след това и с политическа кариера. От авгура Муций Сцевола той се учел на право, а от гостуващия в Рим философ Филон от Лариса възприел интереса към философията. След това продължил обучението си по философия при философа стоик Диодот, после учил в Атинската академия. След това Цицерон отишъл в Родос при оратора Аполоний Молон, който изострил окончателно ораторското изкуство на римлянина.
В историята Цицерон влязъл преди всичко като изкусен оратор. Затова неговите главни съчинения са посветени на ораторското изкуство. Около 55 година пр. н. е. Цицерон създава трактата "За оратора", в който размишлява върху най-важните качества за оратора.
Младият Цицерон чете
По време на войната между Цезар и Помпей, Марк Тулий подкрепил втория. След поражението на Помпей, Цезар помилвал Цицерон, но той бил изтласкан от политическия живот. Живеел в Рим, ползвал се от милостта на победителите, редовно общувал с привържениците на Цезар и се изявявал пред него и сената с речи в защита на някои изгнаници. В периода на принудително бездействие ораторът написал поредица от научни трудове.
През 46 година пр. н. е., след поражението във войната с Цезар в Утика (Северна Африка), се самоубил Катон. Цицерон рискувал да напише трактата "Катон", в който възхвалявал въпросния политик. По същата тема в едноименни трактати се изказали Марк Брут и Марк Фадий Гал. Цезар и неговият съратник Авл Хирций отговорили с трактати, наречени "Антикатон".
През 45 година пр. н. е. Цезар посетил веднъж Цицерон в неговото имение. Двамата политици беседвали дълго време, но не засягали сериозни теми. Обсъждали литературата.
Две години преди убийството на Цезар Марк Тулий написал диалога "Брут", посветен на Марк Брут, на когото тепърва предстояло да стане убиец. В трактата Цицерон изследвал историята на ораторското изкуство в Рим. Той обособил пет епохи в развитието на това изкуство: най-древната, времето на Катон Старши, времето на братята Гракхи, времето на Марк Крас и Антоний (90-те години пр. н. е.) и времето на Хортензий и самия Цицерон. Авторът на "Брут" смятал своето творчество за връх в ораторското изкуство на Рим. В създадения по същото време трактат "Оратор" Цицерон размишлявал за ползата от философско образование за оратора и развивал учението за стила.
Марк Тулий написал множество философски трудове, които са запазени частично. Също така Цицерон се занимавал с преводи. Той превел на латински диалога на Платон "Тимей", написал трактат, в който превъзнасял ораторското майсторство на Демостен. Този трактат станал предговор към превода на латински на речта на Демостен "За венеца" и речта на неговия противник Есхин.
Гай Юлий Цезар: записки на диктатора
"Записките, съчинени от него, заслужават най-висока похвала: в тях има гола простота и прелест, свободни от пищната ораторска премяна." (Цицерон, "Брут")
От младостта си Цезар бил увлечен не само от политиката, но и от науката и изкуствата. Той не изоставил научните занимания до края на живота си, който бил прекъснат от кинжалите на заговорниците. В младостта си Цезар написал поемата "Похвала на Херкулес", трагедията "Едип" и "Сборник с изречения". По-късно император Август забранил официално да се издават тези ранни съчинения на бъдещия диктатор.
По време на прехода през Алпите той написал граматическия трактат "За аналогията". След войната с привържениците на Помпей написал поема, посветена на похода си в Испания за приключване на войната с поддръжниците на Помпей.
Главните съчинения на Цезар са "Записки за Галската война" и "Записки за Гражданската война". В първото от тях пълководецът излага последователно историята на своите военни кампании в Галия. И двете съчинения останали незавършени. Последната, осма книга на "Галската война", била дописана от съратника на Цезар Авъл Хирций.
В предговора към осма книга на "Записки за Галската война" Хирций написал, че иска да допълни съчинението на Цезар и да свърже записките за Галската и Гражданската война, а след това да завърши "Записки за Гражданската война", като доведе изложението до убийството на диктатора. В плановете на пълководеца и писателя се намесила смъртта — Хирций загинал през 43 година пр. н. е. в битка срещу войските на Марк Антоний.
“Записки за Галската война“. Издание от XVIII век
Вероятно Цезар е написал и "Александрийската война", чийто официален автор не е установен. Има две други съчинения, приписвани на Цезар и разказващи за продължението на гражданската война в Африка и Испания.
Изследователите признават невисокото им литературно качество — техни автори са били вероятно други военачалници на Цезар.
Смятал ли е Цезар своите записки за сериозен научен труд? Заглавието "Записки" показва, че за него това са били по-скоро мемоари, отколкото исторически произведения. Цицерон пише, че пълководецът е писал "Записките" като материал за бъдещите историци, които ще ги използват при написването на своите трудове.
Стилът на Цезар се отличава от художествената историография на неговото време и II век пр. н. е. Той се отказва от реторичните похвати и пространните речи в текста. Авторът се съсредоточава върху въпросите на военното изкуство и топографията. Точен е в описанието на числеността на войските. Още една цел е да се оправдаят неговите действия. Той убеждава читателя, че Галската война е започнала като отбранителна, а Гражданската е била провокирана от неговите противници.
Марк Брут: убиец на Цезар, оратор и философ
“...нека отстъпим, наистина, на Брут неговата възлюбена философия; защото речите най-малко са му донесли слава, и това признават дори неговите почитатели." (Тацит, "Диалог за ораторите")
Марк Юний Брут преживял недълъг, но богат на събития живот, чието най-известно събитие станало убийството на Цезар. Въпреки това съвременниците и римляните от I век го помнели не само като политик, но и като интелектуалец.
Според свидетелство на Плутарх Брут изучил задълбочено елинската философия и особено го впечатлила философията на Платон и Древната Академия. Марк Юний бил майстор на съдебните и тържествените речи, образци от неговото майсторство цитирали дори автори от епохата на империята.
Той намирал време за научни занимания в паузите между бойните си действия. По време на гражданската война Брут се присъединил към Помпей. Цялото време, през което не бил при пълководеца, посвещавал на научни занимания. В навечерието на битката при Фарсала Брут до късна нощ правел извлечения от "Всеобща история" на Полибий.
От I век пр. н. е. в римската литература станал популярен жанрът епитома — извлечения и кратки конспекти от исторически трудове. Във вид на епитоми до нас е достигнала "Всеобща история" на Помпей Трог, за по-голямата част от римската история на Тит Ливий също съдим само по конспектите, съставени от Флор. Подобни епитоми правел и Марк Юний Брут.
Освен от Полибий той направил извлечения от историческия труд на Целий Антипатър, автор, написал през II век пр. н. е. история на войната с Картаген. Сведения за тази епитома е запазил за нас Цицерон в кореспонденцията си със своя приятел Атик.
Император Клавдий и неговите исторически произведения
Тиберий Клавдий Август Германик, влязъл в историята като император Клавдий, започнал да съчинява исторически трудове в младостта си. Да се заеме с исторически занимания принцът бил посъветван от историка Тит Ливий. В младостта си той се представил за първи път с четене на своята история пред публика. Уви, точно преди изявата под някакъв слушател се счупила пейка и, спомняйки си това, бъдещият принцепс се кикотел през цялото изказване.
В своя исторически труд Клавдий изложил историята от убийството на Цезар до времето на своя живот. Писателят смятал, че е невъзможно да се напише достоверна история за отдалечени във времето събития, затова се съсредоточил върху близката история, на която посветил 41 книги.
Също така императорът изложил в 8 книги историята на своя живот. Темата за ораторското изкуство Клавдий засегнал в трактата "В защита на Цицерон против писанията на Азиний Гал". Светоний характеризира това произведение като "твърде учено".
Император Клавдий
Освен това Клавдий въвел в латински език три нови букви — антисигма, обърнато F и половин H. Преди да поеме властта, той посветил на тези букви книга, а по време на царуването си успял да постигне въвеждането им в латинската азбука.
Императорът обичал гръцката култура, владеел добре древногръцки, смятал го за втори роден език. На гръцки език Клавдий написал история на етруските в 20 книги и история на Картаген в 8 книги. Принцепсът заповядал да се пристрои към Александрийския музеон още един корпус, получил неговото име. В специални дни в двата корпуса на Музеона четели картагенската и етруската история на Клавдий.
Реторическото и философското образование навлезли здраво в живота на елита на Древен Рим. Всички млади хора, имащи политически амбиции, изучавали реторика, философия и четели исторически трудове. Не е за учудване, че те запазвали интерес към историята и след като започвали сами да творят история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.