АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / ПРИЛОЖЕНИЕ / ДЕНЯТ НА ЗВЕЗДОНОСЕЦА ИЛИ ИДЕАЛНАТА РЕЛИГИЯ / МЕХАНИКА НА ВЯРАТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.5 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА;

Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА;

Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА;

Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ;

Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА

Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА

Глава XIX ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ

ПРИЛОЖЕНИЕ

АНТРЕКОТ МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИЙ

ДЕНЯТ НА ЗВЕЗДОНОСЕЦА ИЛИ ИДЕАЛНАТА РЕЛИГИЯ: РОДИНАТА КАТО УСЛОВЕН РЕФЛЕКС

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕХАНИКА НА ВЯРАТА

Ще припомним, че всички религии са конкуренти. Побеждава тази, която умее да се приспособи най-добре към особеностите на мозъка на homo.

Това не е трудно. Създавайки мозъка на бозайниците, еволюцията не се е напрягала особено. Затова крайният продукт има един интересен дефект. Без специална подготовка той не може да различи истината от лъжата.

Но! Лъжата е по правило по-проста и съответно се усвоява по-лесно. Нещо повече, тя е дошла първа и чрез митовете и изкуството е установила всички правила на играта.

Ще припомним, че първоначалните представи за света и човека са били редки безсмислици. Други просто нямало, защото науката все още не съществувала.

Това първородство се оказало мощен фактор. В резултат от това лъжата станала съдържание на културата и главен диригент на условните рефлекси.

Малко по-късно многообразието от първобитни глупости било обобщено ефектно в "бог".

Дефектът имал множество последствия. Но днес ни интересува само едно от тях. А именно тази лекота, с която религията завладява човешкия мозък.

Технологията на завладяването е отработена. Във всички култове тя е сходна. На човека трябва да му се внуши, че натрапените му усещания и представи са негови собствени. Нещо повече - че те са част от неговата "личност" и "душа".

Разбира се, отначало клиентът трябва да бъде убеден, че има "душа". Никакъв проблем. Това е постигнато още в палеолита. Оттогава от поколение на поколение homo предава грижливо тази химера на първобитното мислене. А в допълнение "душата" се оказала и добър бизнес.

Развъдили се множество специалисти по нейното спасение, изучаване и запълване.

Към "душата" хората се отнасят също толкова трепетно, колкото собствениците на "йоркшири" към своите кученца. Те имат неудържимо желание да разкрасяват своята забава, както и да я разнасят по изложби и чифтосвания. Но ако на кученцето му е достатъчен само сресване и панделка, то "душата" изисква малко повече.

Разбира се, еднократни "чифтосвания" ѝ осигурява културата.

"Душата" винаги може да "вдигне опашка" и да се подложи на роман, филм или шоу програми. Проникването е дълбоко, но фрикциите са крайни и изваждането е неизбежно. А мимолетният оргазъм не решава проблема.

На "душата" ѝ е необходим постоянен, активен пълнител от разширяващ се тип. Най-евтино такава услуга оказва религията.

Методиката е проста. Използва се условно-рефлекторната схема, обозначена още от Иван Петрович.

Нека поясним.

В паметта на клиента се зарежда набор от драматични истории. Те са маркирани като нещо "най-важно". Това е реактивна маса. Тя влиза лесно и се разполага, но до определен момент остава пасивна.

За да бъде активирана, е нужен набор от специални дразнители.

За такива служат иконите, тотемите, кръстовете, тюрингите, мощите, символите, както и специални миризми, думи и пеене. Които могат да се прилагат поотделно или в комбинация. Само те умеят да възбуждат масите от заредените асоциации. Точността на действие на подобни възбудители върху реактивната маса е отработена от поколения попове и шамани.

При контакт между дразнителя и масата се осъществява рефлекторна реакция. В мозъка "проблясват" няколко милиарда неврони. Историите и прилежащите към тях емоции оживяват чувствително.

Как?

Елементарно.

Еднократната активация на подобно количество клетки на паметта осигурява силно неврологично усещане. Това е банална физиология. Тя има същата природа като всеки друг сърбеж. Но привидната липса на външна причина ѝ придава невероятен драматизъм.

С други думи: "душата се преизпълва".

В момента на реакцията у клиента се отделя "слюнка на вярата". Това са различни външни прояви: поклони, сълзи, ритуални жестове и звуци.

"Слюнката" има важна функция. За наблюдателя тя свидетелства за пълнота на рефлекторния изблик. А за клиента работи като вторичен възбудител, удължавайки и повтаряйки реакцията.

Целта е постигната: магическото проникване е дълбоко, а фрикциите са безкрайни. Духовният живот е успешен. Homo е развълнуван. Той дори не подозира, че неговият "вътрешен живот" е организиран отвън.

Всички детайли на този "живот" са откровено импортирани в неговия мозък. Върху всички стоят отпечатъците от познати пръсти. Връзката на детайлите с външните дразнители е несъмнена. Множеството електрохимични събития в кората на мозъчните полукълба имат най-обикновено "павловско" обяснение. Но очевидността на всички тези факти не безпокои homo.

Той упорито смята религиозните преживявания за продукт на своята "личност" и на начин за връзка с "духове", "бог", родина или други илюзии. Религията придобива статут на стопанин, който разполага с ключовете за пускане на "най-важните" преживявания.

Това качество на човека е безценно. Именно то позволява да се прави с него каквото и да е. "Включете" в него вярата и homo ще строи пирамиди, ще гори вещици и ще умира за родината.

Изисква се съвсем малко: да се създаде мираж за участие във важен, но непостижим процес. Което и прави религията, използвайки известния дефект на мозъка. Ако това се получи – работата е в кърпа вързана: тогава човек е способен да предаде истинските си интереси.

(Следва)