ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (ЧАСТ II, ГЛАВА 7)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ II, ГЛАВА 7

Тя се състои от деветнадесет сцени.

Време: Три без пет минути.

Място: Дъблин.

Действащи лица: Петдесет, включително всичките наши познати; в момента, 16 юни около три часа следобед, те са заети с различни дейности.

Действие: Пътищата на персонажите се пресичат отново и отново в изключително сложен контрапункт — гигантско развитие на флоберовия контрапункт от сцената със селскостопанското изложение в романа "Мадам Бовари". Тук похватът е синхронизация. Тя започва с отец Конми, йезуит от църквата "Свети Ксаверий" на улица „Гарднър“, бодър и изящен свещеник, който съчетава приятно земното с отвъдното, и завършва с преминаването през града на вицекраля, управителя на Ирландия. Пътят на отец Конми е точно проследен: той благославя един еднокрак моряк, разговаря по пътя със срещнати енориаши, минава покрай погребалното бюро на О'Нийл, на моста „Нюкамън“ се качва на трамвай и слиза на спирка „Хаут“ в Малахайд, североизточно от Дъблин. Времето е прекрасно, предразполагащо към бодрост и изящество. Зачервен младеж се промъква на пътеката през пролука в живия плет, след него — девойка с увиснали полски маргаритки в ръката. Младежът, студент по медицина на име Винсент Линч, както узнаваме по-късно, повдига рязко своята шапка; момичето се покланя бързо и започва да отстранява старателно от полата си едно залепнало клонче (удивителен писател!). Отец Конми благословя тържествено и двамата.

Синхронизацията започва още от втората сцена. До моста „Нюкамън“ в кантората на гробаря О'Нийл неговият помощник Келъхър, който е организирал погребението на Дигнам, затваря счетоводната книга и разговаря със същия полицай, който преди няколко минути е поздравил преминаващия отец Конми. По това време отец Джон Конми е изминал разстоянието до моста и вече (синхронизация!) се качва на трамвая на моста „Нюкамън“ - за това се споменава между фразите, отнасящи се до Келъхър. Улавяте ли метода? Сега е три часа. Келъхър пуска беззвучна струя сламков сок, получен от сламката, която дъвче, докато изчислява сумата в счетоводната книга преди минута, когато отец Конми минава покрай него. И така, Келъхър пуска през зъбите си беззвучна струя и в същото време в друга част на града, на три мили северозападно (сцена 3), щедра бяла ръка (принадлежаща на Моли Блум) хвърля монета от прозореца на един еднокрак моряк, който по това време е стигнал до улица „Екълс“. Моли се гизди за срещата си с Блейзис Бойлан. И в същото време Джей Джей О’Молой е информиран, че Нед Ламбърт е в склада с един посетител, а за това посещение научаваме по-късно, в сцена 8.

Няма нито място, нито време да разглеждаме детайлите на синхронизиращия механизъм във всичките деветнадесет сцени на тази глава. Ще се съсредоточим върху най-ярките епизоди. В сцена 4 Кейти, Буди и Меги Дедалус, по-малките сестри на Стивън (той има общо четири сестри) се връщат от заложната къща с празни ръце, а отец Конми крачи по полята в Клонгоус и стърнището боде глезените му през тънките чорапи. Къде е смачканото корабче "Илия"? Намерете го. Що за служител звъни - дзън! - с камбанката? Служителят на вратата на аукционната зала на Дилън.

Около 3:15 проследяваме пътя на Блейзис Бойлан, който се впуска в малко пътуване към Моли Блум, до която ще стигне с файтон приблизително в 3:45 (по пътя ще спре в ресторант "Ормонд"). Но все още е около три часа и той изпраща подаръци на Моли от плодовия магазин на Торнтън с трамвая. До Моли има десет минути път. Хората-сандвичи с рекламата на Хели се мотаят по това време покрай магазина. Блум сега е близо до Железния мост, под Търговската арка; тъмногърба фигура се навежда над сергията на книжаря. В края на тази сцена научаваме за произхода на червения карамфил, който Бойлан ще носи в зъбите си през цялата глава. Той взима карамфила от русокосата в плодовия магазин, моли за разрешение да се обади по телефона и, както ще разберем по-късно, се обажда на секретарката си.

Сега се появява Стивън. Близо до Тринити колидж той среща своя бивш учител по италиански език Алмидано Артифони и те разговарят оживено на италиански. Артифони упреква Стивън, че е пожертвал младостта си в името на идеалите. "Това е обмислена жертва", казва с усмивка Стивън. Седмата сцена е синхронизирана с петата. Секретарката на Бойлан, госпожица Дън, чете роман, но сега разговаря по телефона с Бойлан, който се обажда от магазина за плодове. Тя казва на Бойлан, че спортният редактор Ленехан го е търсил и че в четири часа ще бъде в "Ормонд". (Там ще се срещнем с тях в следващата глава.) В тази сцена има още две синхронизации. Дискът, който се плъзва по улея и намига на наблюдателите с номер "шест", предшества механичния тотализатор, който букмейкърът Том Рошфорд демонстрира в деветата сцена. И отбелязваме пет високи фигури с бели цилиндри: хората-сандвичи, след като достигат поставения им предел, зад ъгъла на „Мънипени“, се обръщат и поемат по обратния път.

В сцена 8 Нед Ламбърт и Джей Джей О’Молой показват на един посетител, протестантския свещеник преподобния Лъв, своя склад, където преди това се е помещавала заседателната зала на абатството „Света Мария“. В този момент момичето, което се е срещнало на просеката с отец Конми, маха клончето от полата си. Това е синхронизацията: едното се случва тук, другото - там, едновременно. В началото на четири часа (сцена 9) Рошфорд, букмейкърът, запознава Ленехан със своето приспособление, дискът се плъзга по улея и показва в прозорчето "шест". По същото време минава Ричи Гулдинг, чичото на Стивън, чиновник в юридическа кантора; в следващата глава Блум ще обядва с него в "Ормонд". Ленехан и Маккой (който е помолил Блум да впише името му в списъка на присъстващите на погребението на Дигнам, на което не може да отиде) напускат Рошфорд и се отбиват при друг букмейкър. По пътя към "Ормонд", след отбиване при Лайнам, където се осведомяват за началните залози за Скиптър, забелязват Блум. "Леополдо или Тъжен Блум блуждае" - присмива се Ленехан. Блум прелиства книги на сергията на уличен търговец. Пътят на Ленехан към "Ормонд" е синхронизиран с действията на Моли Блум: тя поставя на мястото ѝ табелката за даване под наем на апартаменти без мебели, която се е изплъзнала от рамката на прозореца, когато го е отворила, за да хвърли пени на еднокракия моряк. И тъй като по същото време Келъхер разговаря с полицая, а отец Конми се качва в трамвая, ние заключаваме не без естетическо удоволствие, че сцени 2, 3 и 9, случи ли се на различни места, са се случили едновременно.

В четвъртия час мистър Блум все още разглеждаше лениво книгите на сергията. Накрая той избира за Моли "Сладостите на греха" — американски роман, малко фриволен, в старомоден дух. „Зачете случайно избраното място.

Всички долари, които получаваше от съпруга си, отиваха за елегантни рокли и скъпо бельо. За него! За Раул!

Да. Тази. Ето, тук. Прочети пак.

Устните ѝ се впиха в неговите в чувствена сладострастна целувка, докато ръцете му се пъхнаха под домашната й роба и заопипваха пищните ѝ форми.

Да, да. Вземи я. Я да погледна края.

— Закъсня — рече той с дрезгав глас и я погледна гневно и подозрително.

Красивата жена свали със замах обточената си със самурена кожа пелерина, под която се показаха царствените ѝ рамене и вълнуващата се гръд. Едва доловима усмивка заигра в крайчеца на съвършените й устни, когато се обърна към него съвсем спокойна“.

Дили Дедалус, четвъртата сестра на Стивън, която броди край аукциона на Дилън, откакто Блум я вижда там около един часа по обяд, слуша как в аукционната зала звъни звънецът при приключването на търговете. Покрай нея минава баща ѝ, строгият, егоистичен, умен и артистичен старец Саймън Дедалус, и Дили измъква от него шилинг и два пенса. Това е синхронизирано с появата на кавалкадата на вицекраля при портите на парка, Феникс парк, в западното предградие на Дъблин, и движението ѝ към центъра на града, а оттам — на изток, към Сандимаунт, за откриването на благотворителен базар. От запад на изток кортежът ще премине през целия град.

В началото на четири часа се появява гордо Том Кърнан, търговец на чай, доволен от току-що сключена сделка. Той е смел, набит протестант, този мистър Кърнан, Блум стои до него на погребението на Дигнам. Кърнан е един от малкото второстепенни персонажи в книгата, чийто поток на съзнанието тук, в дванадесетата сцена, е представен подробно. В същата сцена Саймън Дедалус среща на улицата отец Каули, с когото се познават бегло. "Илия" плува надолу по Лифи покрай кея на сър Джон Роджърсън, а по кея „Пембрук“ преминава кавалкадата на вицекраля. Кърнан я изпуска.

В следващата сцена, няколко минути след Блум, Стивън се спира на свой ред пред книжен щанд на улица „Бедфорд“. Отец Конми, мърморейки молитви, върви сега през селцето Доникарни. Сестрата на Стивън, Дили – с високи рамене, износена рокля – спира до брат си. С едно от пенитата, получени от баща си, е купила френски буквар. Разсеяният Стивън, остро преживяващ мизерията на по-малките си сестри, очевидно забравя, че в джоба си има златна монета, останала от учителската му заплата. По-късно, когато се напие, ще бъде готов да даде тези пари без никаква нужда. Сцената завършва с неговата жал за Дили и повторение на думите за покаяние "Угризение на съвестта", които знаем от глава 1 на част I.

В 14 сцена отново ще чуем поздрава на Саймън Дедалус и отец Каули и отново ще прочетем техен диалог. Свещеникът има финансови затруднения с лихваря Рубън Дж. Дод и проблеми с хазяина. След това се появява Бен Долард, певец любител, който се опитва да бъде полезен на отец Каули и да му помогне да избегне изселването. Мистър Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл, луд джентълмен, с монокъл на окото и нещо неясно мърморейки, преминава покрай клуба на улица „Килдеър“. Именно той е минал навремето покрай Блум, когато той разговаря с госпожа Брийн. Преподобният Хю Лъв, който е отишъл до склада на бившето абатство заедно с Ламбърт и О'Молой, се споменава като хазяин на отец Каули, подал иск за неплатен наем.

По-нататък Кънингам и Пауър (също присъствали на погребението) обсъждат фонда на вдовицата Дигнам, в който Блум е внесъл пет шилинга. Споменава се отец Конми и за първи път срещаме двете барманки, госпожица Кенеди и госпожица Дус, които ще се появят по-късно, в глава 8. Вицекралят вече преминава по улица „Парламентска“. В сцена 16 братът на ирландския патриот Парнел играе шах в едно кафене, където Бък Мълиган го показва на Хейнс, оксфордски студент, изучаващ фолклор. Те обсъждат Стивън. В тази сцена е синхронизиран еднокракият моряк, който, ревейки някаква песен, куца по улица „Нелсън“, и смачканото възвание с Илия, което посреща в залива пристигналата шхуна "Роузвийн".

След това в сцена 17 се появява италианският учител на Стивън, а след него - лудият джентълмен с дългото име. Скоро ще разберем, че най-важният синхронизатор в тази глава е слепият младеж, на когото около два часа следобед Блум помага да пресече улицата от запад на изток. Лудият Фарел крачи сега на запад по улица „Клер“, докато слепият младеж върви по същата улица на изток, все още без да знае, че е оставил камертона си в "Ормонд". Срещу прозорците на зъболекаря мистър Блум, вече споменат при описанието на погребалната процесия и несвързан роднински с Леополд, лудият Фарел се сблъсква с немощния младеж, който го ругае.

Осемнадесетата сцена е посветена на сина на покойния господин Дигнам, Патрик младши, момче на около дванадесет години, което върви на запад по улица „Уиклоу“, притискайки до себе си свинските пържоли, за които са го пратили. Патрик не бърза и се заглежда във витрина с изображенията на двама боксьори, които са се били наскоро, на 22 май. В деветата глава ще намерим възхитителна пародия на вестникарско описание на боксов мач: спортният стилист непрекъснато разнообразява епитетите — това е един от най-забавните откъси в книгата: любимецът на Дъблин, старши сержантът, артилеристът тежкоатлет, войникът, ирландският гладиатор, червеният мундир, дъблинецът, пехливанинът от Портобело. На улица „Графтън“, най-осветената улица в Дъблин, младият Дигнам вижда червено цвете в устата на "едно конте" — това, разбира се, е Блейзис Бойлан. Можем да сравним мислите на момчето за мъртвия му баща с мислите на Стивън за майка му в първата глава.

В последната сцена се появява отново кортежът на вицекраля. Той е необходим, за да бъдат показани всички, които сме следили в предишните сцени, и няколко други персонажи, които или приветстват вицекраля, или го игнорират. Пред нас се появяват Кърнан, Ричи Гулдинг, барманките от "Ормонд", Саймън Дедалус, който приветства вицекраля с раболепно свалена шапка, Гърти Макдауъл, с която ще се срещнем на скалите в глава 10, преподобният Хю Лъв, Ленехан и Маккой, Нолан, Рошфорд, Флин, усмихнатият Мълиган и сериозният Хейнс, Джон Парнел, който не отделя поглед от шахматната дъска, Дили Дедалус с френски учебник, мистър Ментън с очи като стриди, мисис Брийн, нейният съпруг и хората-сандвичи. Блейзис Бойлан със син костюм и небесносин вратовръзка, със сламена шапка и с червен карамфил в зъбите по пътя си към "Ормонд" и оттам към улица „Екълс“ оглежда одобрително дамите в екипажа; лудият Кешъл Бойл О'Конър Фицморис Тисдел Фарел насочва ядосан монокъл над екипажите към някого на прозореца на австро-унгарското консулство. И още Хорнблоуър, портиерът на Тринити колидж, когото Блум среща по пътя си към баните, Пади Дигнам младши, двамата събирачи на миди и Алминадо Артифони. Процесията се движи към улица „Лоуър Маунт“, покрай слепеца, който продължава да върви на изток, но след миг ще си спомни за оставения камертон и ще завие на запад, към "Ормонд". В този списък ще срещнем и един пешеходец с кафяв макинтош, Джеймс Джойс, майсторът на синхронизацията.

Блум се натъква три пъти на Бойлан през този ден (в 11 часа, в 14 и в 16) на три различни места и нито веднъж Бойлан не забелязва Блум. Първия път в глава 3 от част II Блум вижда Бойлан от екипажа, в който той с Кънингам, Пауър и Саймон Дедалус пътува за погребението; в началото на дванадесет часа, точно когато гледа още влажните ярки афиши на операта до театър "Куинс", Блум вижда как Бойлан излиза от вратите на "Червената банка", рибен ресторант, и докато другите го приветстват, Блум изучава ноктите си. Бойлан забелязва процесията, но не забелязва екипажа.

Друг път в глава 5 от част II, когато Блум тръгва по улица „Килдеър“ към Националната библиотека в началото на три часа, скоро след като вижда слепия младеж, завиващ към улица „Фредерик“, "сигурно за да настрои пианото в танцувалните класове на Ливънстон". Ако е така, той не е забравил камертона си там, защото в глава 7 виждаме, че продължава пътя си на изток. Блум забелязва Бойлан: "Сламена шапка под слънцето. Светлокафяви обувки" и рязко завива надясно, към музея, свързан с библиотеката.

Трети път в глава 8 от втората част, когато Блум (преминавайки от кея „Уелингтън“ по моста „Есекс“ от северния към южния бряг на Лифи) пресича кея „Ормонд“, за да купи вестници в магазина на Дейли, обръща глава и вижда Бойлан в карета, движеща се по пътя, изминат вече от Блум. Бойлан влиза в бар "Ормонд", където трябва да се срещне с Ленехан, Блум решава да отиде в ресторанта с Ричи Гулдинг, когото среща случайно на вратата. Оттам той наблюдава Бойлан. Вече е почти четири часа и Бойлан напуска скоро "Ормонд" за към улица „Екълс“.

(Следва)