ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - X

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

X.

Организационна работа. След заминаването на Гоце Делчев. Доставяне оръжие от Гърция.

25 април.

Нашата роля в четите беше да упътваме четите, да им определяме работа и да изпълняват заповедите. В първата чета беше определено, когато са Москов и Чакаларов заедно, тогава Москов да заповядва, а в негово отсъствие Чакаларов. Същото беше и в нашата чета - Кузо и в негово отсъствие аз. А пък решенията по уреждане района, - по административните работи и четиримата ръководители (аз, Кузо, Москов и Чакаларов) се споразумявахме заедно и бяхме равноправни в това отношение. При изследванията и пр. наедно решавахме. Поп Трайков, като по-стар в делото, остана като легален представител на района в селото си Дъмбени. Това се направи, за да има едно лице, към което по-лесно можеха да се обръщат селяните, когато не могат нас да ни намерят, или когато има да се оплачат. Трайков оби­каляше самичък по района, правеше събрания, уреж­даше управителните тела, разрешаваше разни спорове и пр. В същото положение бе поставен и Михаил Николов, който продължаваше да учителствува в Ко­стур, но той не прояви почти никаква дейност.

Силянов, като дойде в Загоричани, разправяше как неуспешно вървяла работата му в Гърция. Чакала­ров възразяваше, че това се дължи на неопитността на Силянова, и затова се реши Чакаларов, след като пообиколи малко с четата, да я остави на Москова и пак да замине за Гърция, гдето беше отпонапред купил и заровил на едно място до 80 пушки, да се опита да купи и нови пушки, а също така да се по­стараем, за да се уреди канал за пренасянето им.

След като се взеха тези решения, Делчев с Марко замина за Зелениче и от там в Екшису, гдето беше предаден от един българин с още няколко чорбаджии. Делчев се измъкна, а предателят после, през лятото, биде убит. Делчев от Леринско замина за Воденско.

Ние тръгнахме за да уреждаме по селата: Загори­чани-Апоскеп-Жупанища. Трябваше да се ходи по Костенарията, но някои четници роптаеха, не искаха да се отдалечат от района и затова не се отиде в Ко­стенарията, върнахме се назад. От там Чакала­ров с Москова заминаха към Кономладската река, сетне Чакаларов взе от Смърдеш няколцина власи овчари с добитъци, за да отиде в Гърция по оръжие. Намерихме за добре, за да се улесни купуването на оръжие, да уредим дружинки. Тия дружинки състояха от по 12 души и имаха задача да отиват в Гърция на комитетски разноски и там да им се предават пушки, купени с комитетски пари, от които всеки можеше да вземе, колкото може, и една само сетне с 50 патрона трябваше да остане комитетска, а другите оставаха за тяхна сметка по покупната цена в Гърция (в Гърция тогава струваше една пушка 80 до 100 гроша, докато в Костурско струваше до 240 гроша). Печалбата беше именно в туй, че хората се снабдяваха с евтини пушки, а можеха и да печелят тия, що можеха да пренесат повечко пушки. Отиване-връщане траеше 10 дена, така че едно лице можеше да спечели по 100 гроша. Ала по непредвидени пречки от страна на гърците случваше се, че някои от дружинките се принуждаваха да останат в Гърция и по 20 дори и 30 дена. Дружинките до границата ги водеха куриери, платени от комитета. Куриерите бяха българи или власи. Като се видя лесно на хората това снабдяване с оръжие, раздвижиха се всички и от всички села се явяваха готови работници да пренасят оръжие. Особено се отличиха търсяни (от с. Търсье), които знаеха пътищата като бичкиджии в Гърция. Те отиваха на свои разноски, а и други по-заможни селяни с тях, и така те продаваха оръжие по цяло Костурско и Леринско. Търсяни до 20. май 1902 вече имаха до 120 пушки в селото си.

Като станция на всичкото туй пренасяне служеше селото Жупанища, което указа откъм тая страна преголяма помощ на делото.

Чакаларов тръгна за Гърция в началото на февруарий. Отиде в Трикала. Още преди да се устроят дружинките, търсяни бяха на своя глава захванали да купуват пушки в Трикала и то доста явно, така че гръцката полиция беше се догадила и правеше пречки. Щом дойде Чакаларов в Трикала, биде уловен с неговите хора и затворен 24 часа. Не го познаха. Той им се представи гъркоманин, че дошел да снабдява гъркоманите с пушки, за да се защищават, понеже българите имали оръжие. Те не му повярваха, понеже нямал пълномощно от гръц. владика и го екстернираха от града, като му запретиха да купува пушки. Чакаларов беше взел със себе си комитетски пари за купуване на оръжие, което щяха дружинките да приемат от него.

След туй той успя в Лариса да купи пушки и да предаде на първата сформирувана дружинка. Отрови и заровените пушки от миналата пролет и натоварени на добитъците с големи мъчнотии ги препрати в Смърдеш. Чакаларов с тая работа остана до половината на априлий и на 23 априлий се върна през Солун в Суровичево в Костурско.

Гърците, като разбраха, че се пренасят пушки, взеха строги мерки: улавяха някои от хората, що пренасяха пушки, вземаха им парите, затваряха ги, биеха ги, опитваха се дори и да ги предават на турската стража и такива мъчнотии най-сетне правеха, че мнозина, които бяха тръгнали със свои пари, се върнаха обрани от гърците и набити. Огорчението против гърците беше голямо поради жестокото отнасяне на гърците в Гърция към тях и казваха, че сто пъти е по-добре в Турция.

И турските власти, по донос от турския консул в Лариса и гръцкия владика в Костур, узнаха работата и хващаха пътищата, за да парализират пренасянето на пушките. На 3 март трима души, между които единът беше брат на Митре Влашето по име Наум, заедно с още двама власи Васил Митров и Ганьо Василев — тия двамата от Смърдеш — бяха тръгнали без вещ водач от Гърция за Костурско с пушки. На „Гребенския мост", под градеца Гребена (6 часа от границата) турската потеря ги пресреща и подканва да се предадат (предал ги един воденичар, при когото отишли да искат хляб). Завръзва се сражение, в което и тримата паднаха убити. Това се разчу — пушките бяха заловени — но по-нататък не стана никаква афера.

(Следва)